Add parallel Print Page Options

14 Тогава дойдоха при мене и някои от Израилевите старейшини та седнаха пред мене.

И Господното слово дойде към мене и рече:

Сине човешки, тия мъже прегърнаха идолите си в сърцата си, и туриха беззаконието си като препънка пред лицето си; бива ли да се допитват тия до Мене?

Затова говори им като им речеш: Така казва Господ Иеова: На всекиго от Израилевия дом, който прегърне идолите си в сърцето си, и тури беззаконието си като препънка пред лицето си, и дойде при пророка, Аз Господ ще му отговоря както подобава според многото му идоли,

за да хвана Израилевия дом за самото им сърце, понеже те всички станаха чужди за Мене чрез идолите си.

Затова кажи на Израилевия дом: Така казва Господ Иеова: Покайте се, отвърнете се от идолите си, да! отвърнете лицата си от всичките си мерзости.

Защото на всекиго от Израилевия дом, или от чужденците, които пришелствуват в Израиля, който стане чужд за Мене, като прегърне идолите си в сърцето си, и тури беззаконието си като препънка пред лицето си, и дойде при пророка за да се допита до Мене чрез него, Аз Господ ще му отговоря непосредствено от Себе Си;

защото ще насоча лицето Си против такъв човек, ще го направя за учудване, за знамение и поговорка, и ще го отсека отсред людете Си; и ще познаете, че Аз съм Господ.

И ако би се подмамил пророкът да проговори дума, Аз Господ подмамих този пророк; и ще простра ръката Си върху него та ще го изтребя отсред людете Си Израиля.

10 И ще понесат наказанието на беззаконието си, (наказанието на пророка ще бъде като наказанието на онзи, който би се допитвал <чрез него>),

11 за да не блуждае вече Израилевият дом от Мене, нито да се оскверняват вече с всичките си престъпления, но да бъдат Мои люде, и Аз да бъда техен Бог, казва Господ Иеова.

12 И Господното слово дойде към мене и рече:

13 Сине човешки, когато някоя земя Ми съгреши с коварство, и Аз простра ръката Си върху нея, и строша подпорката й от хляба, и пратя глад върху нея, и отсека от нея и човек и животно,

14 та ако тия трима мъже, Ное, Даниил и Иов, бяха всред нея, те щяха да избавят само своите си души чрез правдата си, казва Господ Иеова.

15 Ако бих докарал против земята люти зверове, и те я обезлюдяха, та да запустее, тъй че да не може някой да мине през <нея> от зверовете,

16 пак, и тримата тия мъже, ако бяха всред нея, <заклевам се> в живота Си, казва Господ Иеова, те не щяха да избавят нито синове нито дъщери, само <сами> те щяха да се избавят, а земята щеше да запустее.

17 Или ако изнесях меч върху оная земя, и речех: Мечо, мини през земята, та да отсека от нея и човек и животно,

18 то и тримата тия мъже, ако бяха всред нея, <заклевам се> в живота Си, казва Господ Иеова, те не щяха да избавят ни синове ни дъщери, но само те щяха да се избавят.

19 Или ако нанесях мор върху оная земя, и излеех яростта Си върху нея с кръв, та да отсека от нея и човек и животно,

20 пак, <заклевам се> в живота Си казва Господ Иеова, ако бяха всред нея Ное, Даниил и Иов, те не щяха да избавят нито син нито дъщеря, но щяха да избавят само своите си души чрез правдата си;

21 прочее (така казва Господ Иеова), колко повече, когато изпратя четирите Си тежки съдби върху Ерусалим, меча, глада, лютите зверове и мора, та да отсека от него и човек и животно!

22 Но, ето, ще останат в него избавилите се, синове и дъщери, които ще се изнесат; ето, те ще излязат при вас, и ще видите постъпките им и делата им; и ще се утешите относно злото, което нанесох върху Ерусалим, да! относно всичко що нанесох върху него.

23 Те ще ви утешат когато видите постъпките им и делата им; и ще познаете, че Аз не съм сторил без причина всичко това що съм сторил в него, казва Господ Иеова.

15 И Господното слово дойде към мене и рече:

Сине човешки, какво повече е лозовото дърво от кое да е <друго> дърво, Или лозовата пръчка, която е <такава каквито са> и горските дървета?

Ще се вземе ли дърво от него за да се направи някаква работа? Или ще вземат ли от него колче за да окачат на него някой съд?

Ето, то се хвърля в огъня за гориво; Когато огънят е изял и двата му края, Средата му е опърлена. Ще бъде ли полезно за някоя работа?

Ето, когато бе цяло не ставаше за работа; Колко по-малко ще стане за работа, Когато го е изял огънят и е опърлено!

Затова, така казва Господ Иеова: Както предадох на огъня за гориво Лозовото дърво между горските дървета, Така ще предам тия, които живеят в Ерусалим.

Ще насоча лицето Си против тях; Те ще излязат из огъня, Но огънят ще ги пояде; И когато насоча лицето Си против тях Ще познаете, че Аз съм Господ.

И ще предам земята на запустение, Защото станаха престъпници, казва Господ Иеова.

Братя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие.

Защото, ако влезе в синагогата ви човек със златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи,

и погледнете с почит към оня, който е с хубавите дрехи, та речете: Ти седни тука на добро място; а на сиромаха речете: Ти стой там, или: Седни до подножието ми,

не правите ли различия помежду си, и не ставате ли пристрастни съдии?

Слушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които са сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят?

А вие опозорихте сиромаха. Нали богатите ви угнетяват и сами ви влачат по съдилища?

Нали те хулят почтеното име, с което се именувате?

Обаче, ако изпълнявате царския закон, според писанието: "Да обичаш ближния си като себе си", добре правите.

Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници.

10 Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно <нещо>, бива виновен във всичко.

11 Понеже Оня, Който е рекъл: "Не прелюбодействувай", рекъл е и: "Не убивай", тъй че, ако не прелюбодействуваш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона.

12 Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата.

13 Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда.

14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?

15 Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,

16 и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?

17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.

18 Но ще рече някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако <можеш>, покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.

19 Ти вярваш, че има <само> един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.

20 Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна?

21 Авраам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела като принесе сина си Исаака на жертвеника?

22 Ти виждаш, че вярата действуваше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенствува вярата;

23 и изпълни се писанието, което казва: "Авраам повярва в Бога; и това му се вмени за правда"; и се нарече Божий приятел.

24 Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра.

25 Така също и блудницата Раав не оправда ли се чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бърже през друг път?

26 Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва.