11 При това духът ме дигна та ме отнесе на източната порта на Господния дом, която гледа към изток; и ето във входа на портата двадесет и пет мъже, между които видях Яазания Азуровия син и Фелатия Венаиевия син, първенци между людете.

² И <Господ> ми рече: Сине човешки, тия са мъжете, които измислюват неправда, и които дават нечестив съвет в тоя град, като казват:

³ <Времето> не е близо да съградим къщи; тоя <град> е котел, а ние месо.

⁴ Затова пророкувай против тях, пророкувай, сине човешки.

⁵ И Господният Дух слетя върху мене и рече ми: Говори. Така казва Господ: Това е що сте рекли, доме Израилев; Защото Аз зная размишленията на духа ви.

⁶ Убихте мнозина в тоя град, И напълнихте улиците му със заклани.

⁷ Затова, така казва Господ Иеова: Избитите от вас, които постлахте всред него, Те са месо, а тоя <град> е котел; Обаче, Аз ще ви извадя изсред него.

⁸ От ножа се бояхте; И нож ще докарам върху вас, казва Господ Иеова.

⁹ Ще ви извадя изсред <града>, И ще ви предам в ръцете на чужденци, И ще извърша съдби всред вас.

¹⁰ От меч ще паднете; В Израилевите предели ще ви съдя; И ще познаете, че Аз съм Господ.

¹¹ Тоя <град> не ще ви бъде котел, Нито ще бъдете вие месо всред него; В Израилевите предели ще ви съдя;

¹² И ще познаете, че Аз съм Господ; Понеже не ходихте в повеленията Ми, Нито извършихте съдбите Ми, Но постъпвахте според постановленията на околните вам народи.

¹³ А като пророкувах, Фелатия Венаиевият син умря. Тогава паднах на лицето си, и като извиках с висок глас рекох: Горко, Господи Иеова! ще довършиш ли Ти останалите от Израиля?

¹⁴ И Господното слово дойде към мене и рече:

¹⁵ Сине човешки, братята ти, да! твоите братя, сродните ти мъже, и целият Израилев дом, те всички са ония, на които ерусалимските жители рекоха: Отдалечете се от Господа; нам се даде тая земя за владение.

¹⁶ Затова речи: Така казва Господ Иеова: Понеже ги преместих далеч между народите, И понеже ги разпръснах по <разни> страни, И съм бил на тях за малко <време> светилище В страните гдето са отишли,

¹⁷ Затова речи: Така казва Господ Иеова: Ще ви събера от народите, Ще ви прибера от страните гдето сте разпръснати, И ще ви дам Израилевата земя.

¹⁸ И като дойдат там, Ще махнат от нея всичките й гнусотии И всичките й мерзости.

¹⁹ Аз ще им дам едно сърце, И ще вложа вътре във вас нов дух; И като отнема каменното сърце от плътта им, Ще им дам крехко {Еврейски: Плътно.} сърце,

²⁰ За да ходят в повеленията Ми, И да пазят наредбите Ми и да ги вършат. И те ще бъдат Мои люде, и Аз ще бъда техен Бог.

²¹ А колкото за ония, чието сърце постъпва По гнусните им и мерзостни желания, Ще възвърна постъпките им върху главите им, Казва Господ Иеова.

²² Тогава херувимите подигнаха крилата си, и колелата <се издигнаха> край тях; и славата на Израилевия Бог бе отгоре им.

²³ И Господната слава се издигна изсред града та застана на хълма, който е на изток от града.

²⁴ И Духът, като ме издигна, отнесе ме чрез видение, с Божия Дух, в Халдейската земя, при пленниците. Тогава видението, което бях видял, си отиде от мене.

²⁵ После, казах на пленниците всичките думи, които Господ беше ми показал.

12 Пак Господното слово дойде към мене и рече:

² Сине човешки, ти живееш всред дом на бунтовници, които имат очи за да виждат, но не виждат, които имат уши за да чуват, но не чуват; защото са бунтовен дом.

³ Затова, ти сине човешки, приготви си вещите потребни за преселване, и пресели се денем пред очите им; пресели се от мястото си на друго място пред очите им; негли дадат внимание, ако и да са бунтовен дом.

⁴ Изнеси вещите си пред очите им, като вещи за преселване; а привечер излез и сам ти пред очите им, като ония, които отиват на преселване.

⁵ Прокопай си стената пред очите им, и изнеси <вещите> през нея.

⁶ Пред очите им дигни ги на рамена, и изнеси ги на мръкване. Покрий лицето си та да не видиш земята; понеже те поставих за знамение на Израилевия дом.

⁷ И сторих каквото ми бе заповядано; изнесох вещите си денем като вещи за преселване, и привечер си прокопах стената с ръка; и на мръкване ги изнесох пред очите им, като ги дигнах на рамена.

⁸ А на утринта Господното слово дойде към мене и рече:

⁹ Сине човешки, Израилевият дом, бунтовният дом, не ти ли рече: Що правиш ти?

¹⁰ Кажи им: Така казва Господ Иеова: Това <пророчество> наложено <на тебе се отнася> до княза, който е в Ерусалим, и до всички от Израилевия дом, между които са и те.

¹¹ Речи: Аз съм знамението за вас, Както сторих аз, така ще стане с тях; В преселение, да! в плен ще отидат.

¹² Князът, който е между тях ще дигне <товар> на рамена На мръкване, и ще излезе; Ще прокопаят стената за да изнасят през нея <вещите му>; Ще покрие лицето си за да не види земята с очите си.

¹³ Аз обаче ще простра мрежата Си върху него, И ще се хване в примката Ми; Ще го закарам във Вавилон в Халдейската земя; Но няма да я види, при все че там ще умре.

¹⁴ И ще разсея към всичките ветрища Всички, които са около него да му помагат, И всичките му полкове; И ще изтегля нож след тях.

¹⁵ И ще познаят, че Аз съм Господ, Когато ги разпръсна между народите И ги разсея по <разни> страни.

¹⁶ Обаче неколцина от тях ще оставя <Оцелели> от меча, от глада и от мора, За да изявят всичките си мерзости Между народите гдето отиват; И ще познаят, че Аз съм Господ.

¹⁷ При това, Господното слово дойде към мене и рече:

¹⁸ Сине човешки, яж хляба си с трепет, И пий водата си с треперене и икономично.

¹⁹ И кажи на людете на <тая> земя: Така казва Господ Иеова За жителите на Иерусалим в Израилевата земя: Ще ядат хляба си икономично, И ще пият водата си със смайване, За да запустее земята му, <оголена> от пълнотата си От беззаконието на всички, които живеят в нея.

²⁰ Населените градове ще запустеят И земята ще се разори; И ще познаете, че Аз съм Господ.

²¹ И Господното слово дойде към мене и рече:

²² Сине човешки, каква е тая поговорка що имате в Израилевата земя, която казва: Дните минават, а никое видение не се сбъдва?

²³ Затова кажи им: Така казва Господ Иеова: Ще направя тая поговорка да престане, И няма вече да се употребява за поговорка в Израиля; Но кажи им: Дните наближават, Тоже и изпълнението на всяко видение.

²⁴ Защото не ще има вече никакво лъжливо видение, Нито ласкателно предсказване всред Израилевия дом.

²⁵ Защото Аз съм Господ; Аз ще говоря, И словото, което ще говоря ще се изпълни; Няма да се отлага вече; Защото във вашите дни, бунтовни доме, като изговоря слово Ще го и изпълня, казва Господ Иеова.

²⁶ Пак дойде към мене Господното слово и рече:

²⁷ Сине човешки, ето, ония, които са от Израилевия дом, казват: Видението, което той вижда, <ще се изпълни> след много дни, И той пророкува за далечни времена.

²⁸ Затова кажи им: Така казва Господ Иеова: Ни една от думите Ми не ще се отлага вече; Но словото, което ще говоря, ще се изпълни, Казва Господ Иеова.

13 И Господното слово дойде към мене и рече:

² Сине човешки, пророкувай против Израилевите пророци, които пророкуват, и кажи на ония, които пророкуват от своето си сърце: Слушайте словото Господно.

³ Така казва Господ Иеова: Горко на глупавите пророци, Които се водят по своя си дух, Без да са видели някое <видение>!

⁴ Израилю, твоите пророци са Като лисици в развалините.

⁵ Вие не се изкачихте в проломите, Нито издигнахте ограда за Израилевия дом, За да устои в боя в деня Господен.

⁶ Ония видяха суети и лъжливи предсказания, Които казват: Господ говори, Когато Господ не ги е пратил, И които направиха човеците да се надяват, Че думата <им> щяла да се изпълни.

⁷ Не видяхте ли суетни видения, И не говорихте ли лъжливи предсказания, Когато казвате: Господ рече, При все, че не съм говорил?

⁸ Затова, така казва Господ Иеова: Понеже говорихте суети и видяхте лъжи, Затова, ето, Аз съм против вас, Казва Господ Иеова.

⁹ И ръката Ми ще бъде против пророците, Които гледат суети и предсказват лъжи; Те не ще бъдат в съвета на людете Ми, Нито ще бъдат записани в списъка на Израилевия дом, Нито ще влязат в Израилевата земя; И ще познаете, че Аз съм Господ Иеова.

¹⁰ Понеже, да! понеже измамиха людете Ми Като казваха: Мир! а пък няма мир; И когато някои градяха една слабичка стена, Ето, те я мажеха с кал,

¹¹ Кажи на ония, които я мажат с кал, че ще падне, <Понеже> ще вали пороен дъжд, И ти, голяма, каменна градушка, ще паднеш <върху нея>, И бурен вятър ще я съсипе.

¹² Ето, когато падне стената, няма ли да ви рекат: Где е калта, с която мазахте?

¹³ Затова, така казва Господ Иеова: Непременно ще я съсипя в яростта Си с бурен вятър, В гнева Ми ще вали пороен дъжд, И в яростта Ми <ще падне> голяма градушка от камъни, за да я разруша.

¹⁴ Така ще съборя стената, Която измазахте с кал, И <така> ще я съсипя на земята, Щото ще се открият основите й; Тя ще падне, и вие ще загинете всред нея; И ще познаете, че Аз съм Господ.

¹⁵ Така ще изчерпя яростта Си върху стената И върху ония, които са я измазали с кал, И ще ви река: Няма стената, Нито ония, които я измазаха, <именно>,

¹⁶ Израилевите пророци, които пророкуват за Ерусалим, И които виждат видения на мир за него, Когато няма мир, казва Господ Иеова.

¹⁷ И ти, сине човешки, Насочи лицето си <и> против дъщерите на людете си, Които пророкуват от своето си сърце; И пророкувай против тях, като речеш:

¹⁸ Така казва Господ Иеова: Горко на жените които пришиват възглавнички на всеки лакът, И правят покривала за главите на <лица от> всякакъв ръст, за да ловят души! Ще ловите ли душите на людете Ми, И ще пазите ли души живи за себе си?

¹⁹ Като лъжете людете Ми, които слушат лъжи, Ще Ме оскверните ли между людете Ми За шепи ечемик и късчета хляб, Та да убивате души, които не трябваше да умрат, И да опазите живи души, които не трябваше да живеят?

²⁰ Затова, така казва Господ Иеова: Ето, Аз съм против възглавничките ви, С които ловите души като птици; Ще ги отдера от мишниците ви, И ще оставя да избягат душите, Душите, които вие ловите като птици.

²¹ Ще раздера и покривалата ви, И ще избавя людете Си от ръката ви, Та няма вече да бъдат в ръката ви за лов; И ще познаете, че Аз съм Господ.

²² Защото с лъжите оскърбихте сърцето на праведния, Когото Аз не оскърбих; И укрепихте ръцете на злодееца За да се не върне от нечестивия си път, Та да се спаси животът му.

²³ Затова няма вече да виждате суети, Нито ще предсказвате вече предсказания; И ще избавя людете Си от ръката ви! И ще познаете, че Аз съм Господ.

1 Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте пръснати племена, поздрав.

² Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,

³ като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.

⁴ А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

⁵ Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.

⁶ Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.

⁷ Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,

⁸ понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.

⁹ Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,

¹⁰ а богатият - когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.

¹¹ Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.

¹² Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.

¹³ Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.

¹⁴ А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;

¹⁵ и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.

¹⁶ Не се заблуждавайте, любезни мои братя;

¹⁷ Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.

¹⁸ От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.

¹⁹ Вие знаете <това>, любезни мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;

²⁰ защото човешкият гняв не върши Божията правда.

²¹ Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,

²² Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.

²³ Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;

²⁴ понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.

²⁵ Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.

²⁶ Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.

²⁷ Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва <човек> сирачетата и вдовиците в неволята им, <и> да пази себе си неопетнен от света.