1 В тридесетата година, четвъртия <месец>, на петия <ден> от месеца, като бях между пленниците при реката Ховар, отвориха се небесата, и аз видях Божии видения.

² На петия <ден> от месеца в тая година, <която бе> петата от пленяването на цар Иоахина,

³ Господното слово дойде нарочно към свещеника Езекиила, син на Вузия, в Халдейската земя, при реката Ховар; и там Господната ръка биде върху него.

⁴ Видях, и, ето, вихрушка идеше от север, голям облак и пламнал огън, а около него сияние; и отсред него <се виждаше> нещо на глед като светъл метал, от средата на огъня.

⁵ Отсред него <се виждаше> и подобие на четири живи същества. И това беше изгледът им: те имаха човешко подобие.

⁶ Всяко от тях имаше четири лица, всяко имаше и четири крила.

⁷ Нозете им бяха прави нозе; и стъпалото на нозете им беше подобно на стъпало на телешка нога; и изпущаха искри като повърхността на лъскава мед.

⁸ И имаха човешки ръце под крилата си на четирите си страни; и на четирите лицата и крилата бяха <така>:

⁹ крилата им се съединяваха едно с друго; не се обръщаха като вървяха; всяко вървеше направо пред себе си.

¹⁰ А колкото за изгледа на лицата им, той беше като човешко лице; и четирите имаха лъвово лице от дясната страна; и четирите имаха волско лице от лявата; и четирите имаха орлово лице.

¹¹ И лицата им и крилата им бяха обърнати нагоре; две <крила> на всяко се съединяваха едно с друго, и двете покриваха телата им,

¹² И вървяха всяко на право пред себе си; гдето се носеше духът, <там> вървяха; като вървяха не се обръщаха.

¹³ А колкото за подобието на живите същества, изгледът им бе като запалени огнени въглища, като изгледа на факли, които се движеха нагоре надолу между живите същества; огънят беше светъл, и светкавица изскачаше из огъня.

¹⁴ И живите същества блещукаха {Еврейски: Тичаха и се връщаха.} наглед като светкавица.

¹⁵ А като гледах живите същества, ето по едно колело на земята при живите същества, за всяко от четирите им лица.

¹⁶ Изгледът на колелата и направата им бе като цвят на хрисолит; и четирите имаха еднакво подобие; а изгледът им и направата им бяха като че ли на колело в колело.

¹⁷ Когато вървяха, вървяха към четирите си страни; не се обръщаха като вървяха.

¹⁸ А колелата им бяха високи и страшни; и колелата около тия четири бяха пълни с очи.

¹⁹ И когато вървяха живите същества, и колелата вървяха край тях; и когато се издигаха живите същества от земята, и колелата се издигаха.

²⁰ Гдето имаше да иде духът, <там> вървяха и те; там гдето духът имаше да иде, и колелата се издигаха край тях; защото духът на <всяко от> живите същества <беше и> в колелата <му>.

²¹ Когато вървяха ония, вървяха и тия; и когато стояха ония, стояха и тия; а когато ония се издигаха от земята, то и колелата се издигаха край тях; защото духът на <всяко от> живите същества беше <и> в колелата му.

²² А над главите на живите същества имаше подобие на един простор, на глед като цвят на страшен кристал, разпрострян над главите им.

²³ А под простора крилата им бяха разпрострени, едно срещу друго; всяко <същество> имаше две, които покриваха телата им отсам; и всяко имаше две, които ги покриваха оттам.

²⁴ И когато вървяха, чувах фученето на крилата им като бучене на големи води, като глас на Всесилния, шум на метеж, като шум на войска. Когато се спираха, спущаха крилата си.

²⁵ И глас се издаде от горе из простора, който бе над главите им; и като се спряха спуснаха крилата си.

²⁶ И над простора, който бе върху главите им, се виждаше подобие на престол, на глед като камък сапфир; и върху подобието на престола имаше подобие на глед като човек <седящ> на него на високо.

²⁷ И видях нещо на глед като светъл метал, като изглед на огън в него от всяка страна; от това, което се виждаше, че е кръстът му, и нагоре, и от това, което се виждаше, че е кръстът му, и надолу видях като изглед на огън обиколен със сияние.

²⁸ Какъвто е изгледът на дъгата в облака в дъждовен ден, такъв бе изгледът на обикалящото сияние. Това бе изгледът на подобието на Господната слава. И когато го видях паднах на лицето си, и чух глас на едного, който говореше.

2 И ми рече: Сине човешки, изправи се на нозете си, и ще ти говоря.

² И като ми говори, Духът влезе в мене и ме постави на нозете ми; и чух онзи, който ми говореше.

³ И рече ми: Сине човешки, аз те изпращам при израилтяните, при бунтовни люде, които въстанаха против Мене; те и бащите им са престъпвали Моите <думи> дори до тоя днешен ден.

⁴ Тия чада, при които те изпращам, са безочливи и коравосърдечни; а ти да им думаш: Така казва Господ Иеова.

⁵ И, послушали или непослушали, (защото е бунтовен дом), пак те ще познаят, че е имало пророк всред тях.

⁶ И ти, сине човешки, да се не плашиш от тях, и от думите им да се не убоиш, ако и да има тръни и бодили около тебе, и да живееш между скорпии; да се не убоиш от думите им, нито да се ужасяваш от погледите им, макар че са бунтовен дом.

⁷ И да им говориш думите Ми, или послушали или непослушали; защото са твърде бунтовни.

⁸ Ти обаче, сине човешки, слушай това, което ти говоря; не ставай и ти бунтовник като тоя бунтовен дом; отвори устата си и изяж това, което ти давам.

⁹ И като погледнах, ето ръка простряна към мене, и ето в нея свитък книга,

¹⁰ И Той го разви пред мене. Писаното бе отвътре и отвън, в което бяха написани плачове, ридание и горко.

11 А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат.

² Защото поради нея за старовременните <добре> се свидетелствуваше.

³ С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща.

⁴ С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез тая <вяра> той и след смъртта си още говори.

⁵ С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствувано за него, че е бил угоден на Бога.

⁶ А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има <Бог>, и <че> Той възнаграждава тия, които го търсят.

⁷ С вяра Ное, предупреден <от Бога> за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която <вяра> той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.

⁸ С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе <и да отиде> на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива.

⁹ С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание.

¹⁰ Защото очакваше града, който има <вечни> основи, на който архитект и строител е Бог.

¹¹ С вяра и сама Сара доби сила да зачне в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал.

¹² Затова <само> от един човек, и той замъртвял, се народи <множество>, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи.

¹³ Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили <изпълнението на> обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята.

¹⁴ А ония, които говорят така, явно показват, че търсят <свое> отечество;

¹⁵ и ако наистина, <така говорейки>, са имали в ума си онова <отечество>, от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат.

¹⁶ Но на дело желаят едно по-добро <отечество>, сиреч, небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.

¹⁷ С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака жертва, да! оня, който беше получил обещанията принасяше единородния си <син>, -

¹⁸ оня, комуто беше казано: "По Исаака ще се наименува твоето потомство",

¹⁹ като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, - отгдето по един начин <на възкресение> го и получи назад.