7 Тогава Господ рече на Моисея: Ето, поставих те бог на Фараона; и брат ти Аарон ще ти бъде пророк.

² Ти ще казваш всичко, което ти заповядвам, а брат ти Аарон ще говори на Фараона да пусне израилтяните из земята си.

³ Но Аз ще закоравя Фараоновото сърце, и ще умножа знаменията Си и чудесата Си в Египетската земя.

⁴ Но понеже Фараон не ще ви послуша, Аз ще положа ръката Си на Египет, и с велики съдби ще изведа войнства, людете Си, израилтяните из Египетската земя.

⁵ И египтяните ще познаят, че Аз съм Господ, когато дигна ръката Си против Египет, и изведа израилтяните изсред тях.

⁶ И тъй, Моисей и Аарон сториха така; според както Господ им заповяда, така сториха.

⁷ А Моисей бе на осемдесет години, а Аарон на осемдесет и три години, когато говореха на Фараона.

⁸ И Господ говори на Моисея и на Аарона, казвайки:

⁹ Когато ви говори Фараон и рече: Покажете чудо в себеподкрепа, тогава кажи на Аарона: Вземи жезъла си и хвърли го пред Фараона, за да стане змия.

¹⁰ Тогава Моисей и Аарон влязоха при Фараона и сториха, според както заповяда Господ; Аарон хвърли жезъла си пред Фараона и пред слугите му, и <жезълът> стана змия.

¹¹ Но Фараон повика мъдреците и чародеите, та и те, египетските магьосници, сториха същото с баянията си.

¹² Защото хвърлиха, всеки от тях, жезъла си, и те станаха змии; обаче Аароновия жезъл погълна техните жезли.

¹³ А сърцето на Фараона се закорави, и той не ги послуша, според както Господ беше говорил.

¹⁴ След това Господ рече на Моисея: Сърцето на Фараона се закорави до толкова, щото той отказва да пусне людете.

¹⁵ Иди утре при Фараона; ето той излиза да отиде при водата; а ти застани при брега на реката, за да го срещнеш, и вземи в ръката си жезъла, който се беше превърнал на змия.

¹⁶ И кажи му: Господ, Бог на евреите, ме изпрати при тебе, и казва: Пусни людете Ми, за да Ми послужат в пустинята; но, ето, до сега ти не послуша.

¹⁷ Така казва Господ: От това ще познаеш, че Аз съм Господ; ето, с жезъла, който е в ръката ми, ще ударя върху водата, която е в реката, и тя ще се превърне на кръв.

¹⁸ Рибите, които са в реката ще измрат, и реката ще се усмърди та египтяните ще се гнусят да пият вода от реката.

¹⁹ Тогава Господ рече на Моисея: Кажи на Аарона: Вземи жезъла си и простри ръката си над египетските води, над реките им, над потоците им, над езерата им и над всичките им водни локви, за да станат кръв; и по цялата Египетска земя ще има кръв, и в дървените и в каменните съдове.

²⁰ И Моисей и Аарон сториха според както Господ заповяда; и <Аарон>, като дигна жезъла, удари речната вода пред Фараона и пред слугите му; и всичката речна вода се превърна на кръв.

²¹ И рибите които бяха в реката, измряха; и реката се усмърдя, така щото египтяните не можаха да пият вода от реката; и кръвта се намираше по цялата Египетска земя.

²² Но и египетските магьосници с баянията си сториха същото; затова, сърцето на Фараона се закорави, и той не ги послуша, според както беше казал Господ.

²³ И Фараон се обърна та си отиде у дома си, без да вземе присърце и това.

²⁴ А всичките египтяни копаха около реката, за да намерят вода за пиене, защото не можеха да пият речната вода.

²⁵ И <язвата се продължаваше> напълно седем дни, след като Господ удари реката.

8 Тогава Господ рече на Моисея: Влез при Фараона и кажи му: Така казва Господ, Пусни людете Ми, за да Ми послужат.

² Но ако откажеш да ги пуснеш, ето, Аз ще поразя всичките ти предели с жаби.

³ Реката ще кипне с жаби, които като излизат ще наскачат в къщата ти, в спалнята ти, по леглото ти, в къщата на слугите ти, върху людете ти, в пещите ти и по нощвите ти.

⁴ На тебе, на людете ти и на всичките ти слуги ще наскачат жабите.

⁵ И тъй, Господ рече на Моисея: Кажи на Аарона: Простри ръката си с жезъла си над реките, над потоците и над езерата, та стори да наскачат жаби по Египетската земя.

⁶ И Аарон простря ръката си над египетските води и възлязоха жабите и покриха Египетската земя.

⁷ Но и магьосниците сториха същото с баянията си, и направиха да наскачат жаби по Египетската земя.

⁸ Тогава Фараон повика Моисея и Аарона и рече: Помолете се Господу да махне жабите от мене и от людете ми; и ще пусна людете <ви>, за да пожертвуват Господу.

⁹ И Моисей рече на Фараона: Определи ми, кога да се помоля за тебе, за слугите ти и за людете ти, за да се изтребят жабите от тебе и от къщите ти, та да останат само в реката.

¹⁰ <Фараон> каза: Утре. А той рече: Ще бъде според както си казал, за да познаеш, че няма никой подобен на Господа нашия Бог.

¹¹ Жабите ще се махнат от тебе от къщите ти, от слугите ти и от людете ти; само в реката ще останат.

¹² Тогава Моисей и Аарон излязоха отпред Фараона; и Моисей викна към Господа относно жабите, които беше пратил върху Фараона.

¹³ И Господ стори според както викна Моисей; жабите измряха от къщите, от дворовете и от нивите.

¹⁴ И събираха ги на купове: и земята се усмърдя.

¹⁵ А Фараон, като видя, че му дойде облекчение, закорави сърцето си и не ги послуша, според както Господ беше говорил.

¹⁶ След това Господ каза на Моисея: Речи на Аарона: Простри жезъла си та удари земната пръст, за да се превърне на въшки в цялата Египетска земя.

¹⁷ И сториха така; Аарон простря ръката си с жезъла си и удари земната пръст, и явиха се по човеците и по животните; всичката земна пръст се превърна на въшки из цялата Египетска земя.

¹⁸ И магьосниците работеха <да вършат> същото с баянията си, за да произведат въшки, но не можаха; а въшките бяха по човеците и по животните.

¹⁹ Тогава рекоха магьосниците на Фараона: Божий пръст е това. Но сърцето на Фараона се закорави, и той не ги послуша, според както Господ беше говорил.

²⁰ После Господ рече на Моисея: Стани утре рано та застани пред Фараона (ето, той излиза <да отиде> при водата), и кажи му: Така казва Господ: Пусни людете Ми, за да Ми послужат.

²¹ Защото, ако не пуснеш людете Ми, ето, ще изпратя рояци мухи върху тебе, върху слугите ти, върху людете ти и в къщите ти; тъй щото къщите на египтяните и земята, на която живеят, ще се пълнят с рояци мухи.

²² Но в оня ден Аз ще отделя Гесенската земя, в която живеят людете Ми, щото да няма там рояци мухи, за да познаеш, че Аз съм Господ всред земята.

²³ Аз ще поставя преграда между Своите люде и твоите люде; утре ще стане това знамение.

²⁴ И Господ стори така; навлязоха мъчителни рояци мухи във Фараоновата къща и в къщите на слугите му и в цялата Египетска земя; земята се развали от рояците мухи.

²⁵ Тогава Фараон повика Моисея и Аарона и рече: Идете, принесете жертва на вашия Бог в тая земя.

²⁶ Но Моисей каза: Не е прилично да направим така, защото ние ще жертвуваме на Господа нашия Бог онова, от което египтяните се гнусят; ето, ако жертвуваме пред очите на египтяните онова, от което те се гнусят, няма ли да ни избият с камъни?

²⁷ Ще отидем на тридневен път в пустинята и ще жертвуваме на Господа нашия Бог, според както би ни казал.

²⁸ Тогава рече Фараон: Ще ви пусна да пожертвувате на Господа вашия Бог в пустинята, само да не отидете много далеч. Помолете се <Богу> за мене.

²⁹ И Моисей рече: Ето, аз излизам отпред тебе, и ще се помоля Господу да се махнат утре рояците мухи от Фараона, от слугите му и от людете му; но нека не следва Фараон да лъже и да не пуска людете <ни> да пожертвуват Господу.

³⁰ И тъй, Моисей излезе отпред Фараона и помоли се Господу.

³¹ И Господ стори според както Моисей се молеше; той махна рояците мухи от Фараона, от слугите му и от людете му; не остана ни една.

³² Но Фараон и тоя път закорави сърцето си и не пусна людете.

15 Тогава дойдоха при Исуса фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха:

² Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините? понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб.

³ А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?

⁴ Защото Бог каза: "Почитай баща си и майка си"; и - "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".

⁵ Но вие казвате: Който рече на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено Богу,

⁶ - той да не почита баща си, [или майка си]. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума.

⁷ Лицемери! добре е пророкувал Исаия за вас, като е казал: -

⁸ "Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене.

⁹ Обаче напразно Ми се кланят, Като преподават <за> поучения човешки заповеди".

¹⁰ И като повика народа, рече им: Слушайте и разбирайте!

¹¹ Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.

¹² Тогава се приближиха учениците и Му рекоха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха като чуха тая дума?

¹³ А Той в отговор рече: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени.

¹⁴ Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.

¹⁵ Петър в отговор Му рече: Обясни ни тая притча.

¹⁶ А Той каза: И вие ли сте още без разумение.

¹⁷ Не разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода?

¹⁸ А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека.

¹⁹ Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.

²⁰ Тия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.

Read full chapter