31 Пак говори Господ на Моисея, казвайки:

² Виж, Аз повиках на име Веселеила сина на Урия, Оровия син, от Юдовото племе;

³ и изпълних го с Божия дух, в мъдрост, в разум, в знание и във всякакво изкуство;

⁴ за да изобретява художествени изделия, да работи злато, сребро и мед,

⁵ и да изсича камъни за влагане, и да изрязва дърва, за изработването на всякаква работа.

⁶ И, ето, с него Аз определих Елиава, Ахисамахов син, от Дановото племе; и на всеки който е с мъдро сърце, Аз турих мъдрост в сърцето му, за да направят всичко що съм ти заповядал:

⁷ шатъра за срещане, ковчега <за плочите> на свидетелството, умилостивилището, което е над него, и всичките принадлежности на шатъра,

⁸ трапезата и приборите й, чистозлатния светилник с всичките му прибори, и кадилния олтар,

⁹ олтара за всеизгарянето с всичките му прибори, и умивалника с подложката му;

¹⁰ служебните одежди, светите одежди на свещеника Аарона, и одеждите на синовете му, за да свещенодействуват;

¹¹ мирото за помазване, и темяна за благоуханното кадене за светилището; според всичко, що съм ти заповядал, да го направят.

¹² Господ говори още на Моисея, казвайки:

¹³ Говори тъй също на израилтяните, казвайки: Съботите Ми непременно да пазите; защото това е знак между Мене и вас във всичките поколения, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещавам.

¹⁴ Прочее, да пазите съботата, защото ви е света: който я оскверни непременно да се умъртви; защото всеки, който работи в нея, тоя човек да се изтреби изсред людете си.

¹⁵ Шест дена да се работи, а седмият ден е събота за света почивка, света Господу; всеки, който работи в съботния ден, непременно да се умъртви.

¹⁶ Прочее, израилтяните да пазят съботата, като я празнуват във всичките си поколения по вечен завет.

¹⁷ То е знак между Мене и израилтяните за винаги; защото в шест дена направи Господ небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои.

¹⁸ И като свърши говоренето си с Моисея на Синайската планина, <Господ> му даде двете плочи на свидетелството, каменни плочи, написани с Божия пръст.

32 А като видяха людете, че Моисей се забави да слезе от планината, людете се събраха срещу Аарона и му казаха: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана.

² Аарон им каза: Извадете златните обеци, които са на ушите на жените ви, на синовете ви, и на дъщерите ви, и донесете ми ги.

³ И тъй, всичките люде извадиха златните обеци, които бяха на ушите им, и донесоха ги на Аарона.

⁴ А той, като ги взе от ръцете им, даде на <златото> образ с резец, <след като> направи леяно теле; и те рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя.

⁵ И като видя това, Аарон издигна олтар пред него; и Аарон прогласи, казвайки: Утре ще бъде празник Господу.

⁶ И на следния ден, като станаха рано, пожертвуваха всеизгаряне и принесоха примирителни приноси: после людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят.

⁷ Тогава Господ каза на Моисея: Иди, слез, защото се развратиха твоите люде, които си извел из Египетската земя.

⁸ Скоро се отклониха от пътя, <в> който им съм заповядал <да ходят>; направиха си леяно теле, поклониха му се, пожертвуваха му и рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя,

⁹ Рече още Господ на Моисея: Видях тия люде, и, ето, коравовратни люде са;

¹⁰ сега, прочее, остави Ме, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а тебе ще направя велик народ.

¹¹ Тогава Моисей се помоли на Иеова своя Бог, казвайки: Господи, защо пламва гневът Ти против людете Ти, които си извел из Египетската земя с голяма сила и мощна ръка?

¹² Защо да говорят египтяните, казвайки: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Повърни се от разпаления Си гняв, и разкай се за туй зло, <което възнамеряваш> против людете Си.

¹³ Спомни си за слугите Си Авраама, Исаака и Израиля, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви както небесните звезди, и тая цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я наследят за винаги.

¹⁴ Тогава Господ се разкая за злото, което бе казал, че ще направи на людете Си.

¹⁵ И така, Моисей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръцете си, плочи написани и от двете страни; от едната страна и от другата бяха написани.

¹⁶ Плочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание начертано на плочите:

¹⁷ А като чу Исус <Навиев> гласа на людете, които викаха, рече на Моисея: Боен глас има в стана.

¹⁸ А той каза: Това не е глас на вик за победа, нито глас на вик за поражение; но глас на пеене чувам аз.

¹⁹ И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевият гняв, така че хвърли плочите от ръцете си, и строши ги под планината.

²⁰ Тогава взе телето, което бяха направили, изгори го в огън, и като го стри на ситен прах, разпръсна< праха> по водата и накара Израилевите чада да я изпият.

²¹ После рече Моисей на Аарона: Що ти сториха тия люде та си им навлякъл голям грях?

²² И Аарон каза: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че людете упорствуват към злото.

²³ Понеже ми рекоха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем, що му стана.

²⁴ И аз им рекох: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и излезе това теле.

²⁵ А като видя Моисей, че людете бяха съблечени, (защото Аарон ги беше съблякъл за срам между неприятелите им),

²⁶ застана Моисей при входа на стана и рече: Който е от към Господа <нека дойде> при мене. И събраха се при него всичките Левийци.

²⁷ И рече им: Така говори Господ, Израилевият Бог: Препашете всички меча на бедрото си, минете насам натам от врата на врата през стана, и убийте всеки брата си, и всеки другаря си и всеки ближния си.

²⁸ И Левийците сториха според Моисеевата дума; и в тоя ден паднаха от людете около три хиляди мъже.

²⁹ Защото Моисей беше казал: Посветете себе си днес Господу, <като се дигнете> всеки против сина си и против брата си, за да ви се даде днес благословение.

³⁰ А на следния ден Моисей рече на людете: Вие сте сторили голям грях; но сега ще се възкача към Господа, дано да мога да Го умилостивя за греха ви.

³¹ Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Уви! тия люде сториха голям грях, че си направиха златни богове.

³² Но сега, ако щеш прости греха им, - но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал.

³³ Но Господ рече на Моисея: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си.

³⁴ А ти иди сега, води людете <на мястото>, за което съм ти говорил; ето, ангелът Ми ще ходи пред тебе; обаче в деня, когато ги посетя, ще въздам върху тях <наказанието> на греха им {Еврейски: ще посетя, върху тях греха им.}.

³⁵ Така Господ порази людете, за гдето направиха телето, което Аарон изработи.

33 Рече още Господ на Моисея: Иди, дигни се от тук, ти и людете, които си извел из Египетската земя, та иди в земята за която се клех на Авраама, на Исаака и на Якова, като казах: На твоето потомство ще я дам.

² И ще изпратя пред тебе ангел, и ще изгоня ханаанеца, аморееца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца;

³ <и той ще ви заведе> в земя, гдето текат мляко и мед; понеже Аз няма да вървя помежду ви, (защото сте коравовратни люде), да не би да ви довърша из пътя.

⁴ (И когато чуха людете това лошо известие, скърбиха; и никой не си тури украшенията.

⁵ Защото Господ беше рекъл на Моисея: Кажи на израилтяните: Вие сте коравовратни люде; една минута ако бих дошъл помежду ви, бих ви довършил; за това, снемете си сега украшенията, та да видя какво ще сторя с вас.

⁶ И тъй израилтяните махнаха украшенията си, <като се отдалечиха> от планината Хорив.

⁷ Още Моисей взе шатъра и го постави вън от стана, далеч от стана, и нарече го Шатър за Срещане, та всеки, който търсеше Господа излизаше при шатъра за срещане, който беше вън от стана.

⁸ И когато Моисей излизаше към шатъра, всичките люде станаха та стояха, всеки при входа на шатъра си, и гледаха след Моисея догде влезе в шатъра.

⁹ И когато влезеше Моисей в шатъра, облачният стълб слизаше и заставаше на входа на шатъра, и <Господ> говореше с Моисея.

¹⁰ И всичките люде гледаха облачния стълб, който стоеше на входа на шатъра, и всичките люде ставаха, всеки на входа на шатъра си, та се кланяха.

¹¹ И Господ говореше на Моисея лице с лице, както човек говори с приятеля си; а, като се връщаше <Моисей> в стана, слугата му, младежът Исус Навиевият син, не се отдалечаваше от шатъра).

¹² Моисей, прочее, рече Господу: Ето, Ти ми казваш: Води тия люде; но не си ми явил, кого ще изпратиш с мене; но пак Ти си ми рекъл: Тебе познавам по име, още си придобил Моето благоволение.

¹³ Сега, прочее, аз съм придобил Твоето благоволение, покажи ми моля Ти се, пътя Си, за да Те позная и придобия благоволението Ти; и разсъждай, че тоя народ Твои люде са.

¹⁴ И <Господ> каза: Самият Аз ще вървя <с тебе>, и Аз ще те успокоя.

¹⁵ А< Моисей> му рече: Ако Ти не дойдеш <с мене>, не ни извеждай от тука.

¹⁶ Защото как ще се познае сега, че съм придобил Твоето благоволение, аз и Твоите люде? нали чрез Твоето дохождане с нас, така щото да се отделим аз и Твоите люде, от всичките люде, които са по лицето на земята.

¹⁷ И Господ рече на Моисея: И това, което си рекъл, ще сторя, защото си придобил Моето благоволение и те познавам по име.

¹⁸ Тогава рече <Моисей:> Покажи ми, моля, славата Си.

¹⁹ А <Господ му> каза: Аз ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост, и ще проглася пред тебе Името Иеова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля.

²⁰ Рече още: Не можеш видя лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив.

²¹ Рече още Господ: Ето място при Мене; ти ще застанеш на канарата;

²² и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата, и ще те прикрия с ръката Си догде премина;

²³ после ще дигна ръката Си, и ще Ме видиш изотдире; но Лицето Ми няма да се види.

22 И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:

² Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.

³ Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.

⁴ Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обеда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.

⁵ но те <занемариха> поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;

⁶ а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.

⁷ И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.

⁸ Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.

⁹ Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.

¹⁰ И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.

¹¹ А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.

¹² И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.

¹³ Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

¹⁴ Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.

¹⁵ Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.

¹⁶ И пращат при Него учениците си, заедно с Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.

¹⁷ Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

¹⁸ А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?

¹⁹ Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.

²⁰ Той им каза: Чий е този образ и надпис?

²¹ Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.

²² И като чуха това, те се зачудиха, и оставяйки Го, си отидоха.

Read full chapter