4 Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,

² Затова аз облажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;

³ А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

⁴ Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него на човека завижда ближния му. И това е суета и гонене на вятър.

⁵ Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,

⁶ И <казва>: По-добре <една> пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и гонене на вятър.

⁷ Тогава изново видях <само> суета под слънцето.

⁸ Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство, И <той не дума>: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.

⁹ По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;

¹⁰ Защото, ако паднат, единият ще дигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го дигне.

¹¹ И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли <сам>?

¹² И ако някой надвие на един, който е сам, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.

¹³ По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;

¹⁴ Защото <единият> излиза из тъмницата {Еврейски: Къщата на веригите.} за да царува, А <другият>, и цар да се е родил, става сиромах.

¹⁵ Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

¹⁶ Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.

5 Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.

² Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, Затова нека бъдат думите ти малко;

³ Защото, <както> съновидението произхожда от многото занимание, <Така> и гласът на безумния от многото думи.

⁴ Когато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото Той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.

⁵ По-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

⁶ Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред <Божия> служител {Еврейски: Пред ангела.}, че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?

⁷ Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.

⁸ Ако видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.

⁹ При това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.

¹⁰ Който обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.

¹¹ Когато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им Освен да <ги> гледат с очите си?

¹² Сънят на работникът е сладък, малко ли <е> ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.

¹³ Има тежко зло, което видях под слънцето, <именно>, Богатство пазено от притежателя му за собствената му вреда;

¹⁴ И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

¹⁵ Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.

¹⁶ Още и това е тежко зло, Че по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?

¹⁷ Още и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.

¹⁸ Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.

¹⁹ И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал власт да яде от тях, И да взема дяла си, и да се весели с труда си, - Това е дар от Бога.

²⁰ Защото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието на сърцето му.

6 Има зло, което видях под слънцето, И е тежко върху човеците:

² Човек, на когото Бог дава богатство и имот и почест, Така щото душата му не се лишава от нищо що би пожелал, На когото, обаче, Бог не дава власт да яде от тях, Но чужденец ги яде. Това е суета и лоша болест.

³ Ако роди човек сто чада, И живее много години, Така щото дните на годините му да станат много, А душата му <да> не се насити с благо, И още той не приема <прилично> погребение, - Казвам, че пометничето е по-щастливо от него;

⁴ Защото то е дошло в нищожество, и отива в тъмнина, И името му се покрива с тъмнина;

⁵ При туй, то не е видяло слънцето, и не е познало <нищо>, - По-добре е на него, отколкото на онзи.

⁶ Дори два пъти по хиляда години, ако би живял някой, и не види добро, Не отиват ли те всички в едно място?

⁷ Всичкият труд на човека е за устата му; Душата обаче не се насища.

⁸ Защото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво <предимство> има сиромахът, който умее как да се обхожда пред живите?

⁹ По-добре е да гледаш< нещо> с очите <си>, Отколкото да блуждаеш с желанието< си>. И това е суета и гонене на вятър.

¹⁰ Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; И известно е, че оня, <чието име> е Човек {Или: Адам, т.е., Червеникав (направен от червена пръст)}, Не може да се състезава с по-силния от него.

¹¹ Понеже има много неща, които умножават суетата, То каква полза за човека?

¹² Защото кой знае кое <е> добро за човека В живота, във всичките дни на суетния му живот; Който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека Какво ще бъде подир него под слънцето?

12 Принуден съм да се хваля, при все че не е за полза; но <сега> ще дойда до видения и откровения от Господа.

² Познавам един човек в Христа, който, преди четиридесет години, (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае), бе занесен до третото небе.

³ И такъв човек, познавам, (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае),

⁴ който бе занесен в рая, и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори.

⁵ С такъв човек ще се похваля; а със себе си няма да се похваля; освен с немощите си.

⁶ (Защото, даже ако поискам да се похваля за< други неща>, не ще бъда безумен, понеже ще говоря истината; но въздържам се, да не би някой да помисли за мене повече от каквото вижда, че съм или <каквото> чува от мене).

⁷ А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън {Или: Мъченически кол.} в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям.

⁸ Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мене;

⁹ и Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила.

¹⁰ Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.

¹¹ Станах безумен. Вие ме принудихте, защото вие трябваше да ме препоръчвате, понеже не съм бил по-долен от тия превъзходни апостоли, ако и да не съм нищо.

¹² Наистина, признаците на апостолите се показаха между вас с пълно търпение, чрез знамения, чудеса и велики дела.

¹³ Защото в какво бяхте поставени по-долу от другите църкви, освен в това, гдето сам аз не ви отегчих? Простете ми тая неправда!

¹⁴ Ето, готов съм да дойда при вас трети път и няма да ви отегча, защото не искам вашето, но вас; понеже чадата не са длъжни да събират <имот> за родителите, но родителите за чадата.

¹⁵ А пък аз с преголяма радост ще иждивя и цял ще се иждивя за душите ви. Ако аз ви обичам повече, вие по-малко ли ще ме обичате?

¹⁶ Но, нека е тъй, че аз не съм ви отегчил, обаче, като хитър съм ви уловил с измама.

¹⁷ Изкористих ли ви аз чрез някои от ония, които изпратих до вас?

¹⁸ Помолих Тита <да отиде при вас>, и с него пратих брата. Тит ли припечели нещо от вас? Не със същия ли дух се обхождаме? Не в същите ли стъпки?

¹⁹ Още ли мислите, че ние се защищаваме пред вас? <Не>; пред Бога говорим <това> в Христа, и то всичко, любезни мои, за ваше назидание.

²⁰ Защото се боя да не би, като дойда, да ви намеря не каквито ви желая, и аз да се намеря за вас не какъвто ме желаете, и да не би <да има между вас> раздор, завист, гняв, партизанства, одумвания, шушукания, големствувания, безредици;

²¹ да не би, когато дойда пак да ме смири моят Бог между вас, и да оплача мнозина, които отнапред са съгрешили, и <не> {В изданието от 1940 г. думата "не" липсва} са се покаяли за нечистотата, блудството и сладострастието, на които са се предавали.