Еклисиаст 1-6

1940 Bulgarian Bible

1 Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Ерусалим: -

² Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.

³ Каква полза за човека от всичкия му труд В който се труди под слънцето?

⁴ Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.

⁵ Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото гдето трябва да изгрява.

⁶ Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът постоянно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.

⁷ Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото гдето отиват реките, Там те непрестанно {Еврейски: Се връщат да.} отиват.

⁸ Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже <до колко; >Окото не се насища с гледане, Нито се напълня ухото със слушане.

⁹ Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.

¹⁰ Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.

¹¹ Не се помнят предишните <поколения;> Нито ще се помнят послешните, грядущите, <поколения, >Между ония, които ще идат подир.

¹² Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;

¹³ И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада За да се трудят в него.

¹⁴ Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.

¹⁵ Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

¹⁶ Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.

¹⁷ И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

¹⁸ Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.

2 Аз рекох на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, Затова се наслаждавай с благо; И, ето, и това беше суета.

² Рекох за смеха: Лудост е, - И за веселбата: Що ползува тя?

³ Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, Докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, И да усвоя безумието докле видя какво е добре да вършат човешките чада Под небето през всичките дни на живота си.

⁴ Направих си големи работи; Съградих си къщи; насадих си лозя;

⁵ Направих си градини и садове, И насадих в тях всякакви плодни дървета;

⁶ Направих си водоеми, за да поя от тях Насаденият с дървета лес;

⁷ Придобих слуги и слугини, И имах слуги родени в дома ми; Имах още добитък и стада Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;

⁸ Събрах си и сребро, и злато, И особените скъпоценности на царете и на областите; Набавих си певци и певици, И насладите на човешките чада - Наложници твърде много.

⁹ Така станах велик и уголемих се Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми си остана в мене.

¹⁰ И от всичко, което пожелаха очите ми, Нищо не им отрекох; Не спрях сърцето си от никаква веселба; Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове, И това беше делът ми от всичкия ми труд.

¹¹ Тогава разгледах всичките дела, Които бяха извършили ръцете ми, И труда в който бях се трудил; И, ето всичко беше суета и гонене на вятър, И нямаше полза под слънцето.

¹² И обърнах се да разгледам Мъдростта, и лудостта, и безумието, Защото що <може да стори> човек, който е дошъл подир царя Относно това, което е вече сторено?

¹³ Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, Както светлината превъзхожда тъмнината.

¹⁴ На мъдрия очите са в главата му, А безумният ходи в тъмнина; Обаче аз познах още, че една участ Постига всички тях.

¹⁵ Тогава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния Това ще постигне и мене; Защо, прочее, бях аз по-мъдър? За туй рекох в сърцето си, Че и това е суета.

¹⁶ Защото както на безумния така и на мъдрия, Не остава вечно паметта му, Понеже в идните дни всичко ще е вече забравено; И как умира мъдрият? - Както и безумният.

¹⁷ Затова намразих живота, Защото тежки ми <се видяха> делата, които стават под слънцето; Понеже всичко е суета и гонене на вятър.

¹⁸ Намразих още и всичкия си труд, В който съм се трудил под слънцето, Защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене;

¹⁹ И кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властвува над всичкия ми труд, в който съм се трудил, И в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.

²⁰ Затова аз наново направих сърцето си да се отчае Поради всичкия труд, в който съм се трудил под слънцето.

²¹ Защото има човек, който се е трудил С мъдрост, със знание и със сполука; Но пак той ще остави< всичко> за дял на едного, Който не е участвувал в труда му. И това е суета и голямо зло.

²² Защото каква полза на човека от всичкия му труд И от грижата на сърцето му, За което се изморява под слънцето?

²³ Понеже всичките му дни са <само> печал, И трудовете му скръб; И още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета.

²⁴ Няма по-добро за човека освен да яде и да пие. И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.

²⁵ Защото кой може да яде, И кой може да се наслаждава, повече от мене?

²⁶ Понеже <Бог> дава на угодния Нему човек Мъдрост, и знание, и радост; А на грешния дава да се труди, и да събира, и да трупа, - За да даде <всичко> на угодния Богу. И това е суета и гонене на вятър.

3 Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

² Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

³ Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

⁴ Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

⁵ Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

⁶ Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

⁷ Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

⁸ Време за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.

⁹ Каква полза за онзи, който работи От онова, в което се труди той?

¹⁰ Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.

¹¹ Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.

¹² Познах, че няма <друго> по-добро за тях, Освен да се весели <всеки>, и да благоденствува през живота си;

¹³ И още всеки човек да яде и да пие И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.

¹⁴ Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил <това>, за да се боят <човеците от> Него.

¹⁵ Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

¹⁶ Видях още под слънцето Мястото на съда, <а> там беззаконието, - И мястото на правдата, <а> там неправдата.

¹⁷ Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време <у Него> за всяко нещо и за всяко дело.

¹⁸ Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са <като> животни.

¹⁹ Защото каквото постига човешките чада Постига и животните: една участ имат; Както умира единият, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.

²⁰ Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

²¹ Кой знае, че духът на човешките чада, възлиза горе, И, че духът на животното слиза долу на земята?

²² Видях, прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне <надире> за да види Онова, което ще бъде подир него?

4 Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,

² Затова аз облажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;

³ А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

⁴ Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него на човека завижда ближния му. И това е суета и гонене на вятър.

⁵ Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,

⁶ И <казва>: По-добре <една> пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и гонене на вятър.

⁷ Тогава изново видях <само> суета под слънцето.

⁸ Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство, И <той не дума>: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.

⁹ По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;

¹⁰ Защото, ако паднат, единият ще дигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го дигне.

¹¹ И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли <сам>?

¹² И ако някой надвие на един, който е сам, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.

¹³ По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;

¹⁴ Защото <единият> излиза из тъмницата {Еврейски: Къщата на веригите.} за да царува, А <другият>, и цар да се е родил, става сиромах.

¹⁵ Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

¹⁶ Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.

5 Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.

² Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, Затова нека бъдат думите ти малко;

³ Защото, <както> съновидението произхожда от многото занимание, <Така> и гласът на безумния от многото думи.

⁴ Когато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото Той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.

⁵ По-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

⁶ Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред <Божия> служител {Еврейски: Пред ангела.}, че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?

⁷ Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.

⁸ Ако видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.

⁹ При това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.

¹⁰ Който обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.

¹¹ Когато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им Освен да <ги> гледат с очите си?

¹² Сънят на работникът е сладък, малко ли <е> ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.

¹³ Има тежко зло, което видях под слънцето, <именно>, Богатство пазено от притежателя му за собствената му вреда;

¹⁴ И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

¹⁵ Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.

¹⁶ Още и това е тежко зло, Че по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?

¹⁷ Още и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.

¹⁸ Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.

¹⁹ И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал власт да яде от тях, И да взема дяла си, и да се весели с труда си, - Това е дар от Бога.

²⁰ Защото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието на сърцето му.

6 Има зло, което видях под слънцето, И е тежко върху човеците:

² Човек, на когото Бог дава богатство и имот и почест, Така щото душата му не се лишава от нищо що би пожелал, На когото, обаче, Бог не дава власт да яде от тях, Но чужденец ги яде. Това е суета и лоша болест.

³ Ако роди човек сто чада, И живее много години, Така щото дните на годините му да станат много, А душата му <да> не се насити с благо, И още той не приема <прилично> погребение, - Казвам, че пометничето е по-щастливо от него;

⁴ Защото то е дошло в нищожество, и отива в тъмнина, И името му се покрива с тъмнина;

⁵ При туй, то не е видяло слънцето, и не е познало <нищо>, - По-добре е на него, отколкото на онзи.

⁶ Дори два пъти по хиляда години, ако би живял някой, и не види добро, Не отиват ли те всички в едно място?

⁷ Всичкият труд на човека е за устата му; Душата обаче не се насища.

⁸ Защото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво <предимство> има сиромахът, който умее как да се обхожда пред живите?

⁹ По-добре е да гледаш< нещо> с очите <си>, Отколкото да блуждаеш с желанието< си>. И това е суета и гонене на вятър.

¹⁰ Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; И известно е, че оня, <чието име> е Човек {Или: Адам, т.е., Червеникав (направен от червена пръст)}, Не може да се състезава с по-силния от него.

¹¹ Понеже има много неща, които умножават суетата, То каква полза за човека?

¹² Защото кой знае кое <е> добро за човека В живота, във всичките дни на суетния му живот; Който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека Какво ще бъде подир него под слънцето?