A A A A A
Bible Book List

Второзаконие 32-341940 Bulgarian Bible (BG1940)

32 Слушай, небе, и ще говоря; И да чуе земята думите на устата ми.

Учението ми ще капе като дъжд; Думата ми ще слезе като роса, Като тънък дъжд на зеленище, И като пороен дъжд на трева.

Понеже ще провъзглася името на Господа, Отдайте величие на нашия Бог.

Той е Канара; делата му са съвършени, Защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; Справедлив и прав е Той.

Те се развратиха; Порокът им не подобава на Неговите чада; Те са поколение извратено и криво.

Така ли въздавате Господу, Люде глупави и неразумни? Не е ли Той Отец ти, Който те е усвоил? - Той, Който те е създал и утвърдил.

Спомни си предишните дни, Смисли годините на много поколения; Попитай баща си, и той ще ти извести, - Старците си, и те ще ти кажат.

Когато Всевишният даваше наследство на народите, Когато разпръсна Адамовите потомци, Постави границите на племената Според числото на израилтяните.

Защото дял на Господа са Неговите люде, Яков е <падащото> Му <Се> с жребие наследство.

10 Намери го в пуста земя, Да! в пуста, дива и виеща; Огради го, настави го, Опази го като зеницата на окото Си.

11 Както орел разбутва гнездото си. Трепери над пилетата си, Разпростира крилата си Та ги подема, и вдига ги на крилата си,

12 <Така> Господ сам го води, И нямаше с него чужд бог.

13 Издигна го на високите места на света, И той яде произведенията на нивите; И кърми го с мед от камък И с масло от скала кременлива.

14 С краве масло и с овче мляко, С тлъстина от агнета И от овни васански и от козли, С тлъстина от пшеница; И ти пи вино - кръв гроздова.

15 А Иесурун затлъстя и ритна; Затлъстял си, угоил си се, Надебелял си; Тогава забрави Бога, Който го създаде, И презря Канарата на спасението си.

16 С чужди <богове> Го раздразниха до ревнуване, С мерзости Го раздразниха до гняв.

17 Пожертвуваха на бесове, <които> не <бяха Бог>, На богове, които не бяха знаели, На нови <богове> наскоро въведени От които бащите ви не се бояха;

18 А ти не помисли за Канарата, Която те роди, И забрави Бога Създателя твой.

19 Видя Господ и огорчи се, Защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му;

20 И рече: Ще скрия лицето Си от тях, Ще видя каква ще бъде сетнината им; Защото те са поколение развратено, Чада, в които няма вярност.

21 Те Ме раздразниха до ревнуване с <онова, което> не е Бог, С кумирите си Ме разгневиха; За това и Аз ще ги раздразня до ревнуване с ония, които не са люде, С народ несмислен ще ги разгневя.

22 Защото огън се накладе в гнева Ми, И ще пламне дори до най-дълбокия ад; Ще пояде земята с произведенията й, И ще изгори основите на планините.

23 Ще натрупам на тях зло; Всичките Си стрели ще изхвърля върху тях.

24 Ще изтлеят от глад, Ще бъдат изпоядени от възпалителна болест И от лют мор; Зверски зъби ще изпратя върху тях, И отрова от пълзящите по земята.

25 Извън нож а извътре ужас Ще погуби децата им, И младежа и девицата, Бозайниче и белокосия старец.

26 Рекох: Разпръснал бих ги, Изличил бих спомена им изсред човеците,

27 Ако не се боях от гнева на неприятеля. Да не би да високоумствуват противниците им И кажат: Мощната наша ръка Направи всичко това, а не Господ.

28 Защото те са народ неразбран, И няма в тях разум.

29 О да бяха мъдри, да разбират това, Да смисляха сетнината си!

30 Как би могъл един да прогони хиляда, И двама да обърнат в бяг десет хиляди, Ако Канарата им не би ги предала, И Господ не би ги предал!

31 Защото тяхната канара не е като нашата Канара; И самите ни неприятели нека съдят <за това>.

32 Понеже тяхната лоза е от содомската лоза И от гоморските ниви; Гроздето им е грозде отровно, Гроздовете им са горчиви;

33 Виното им е отрова змийска И мъчителна отрова аспидова.

34 Това не е ли скрито у Мене? Не е ли запечатано в съкровищата Ми?

35 На Мене принадлежи възмездието и въздаянието; Ногата им с време ще се подплъзне; Защото близо е денят на погиването им, И приготвеното за тях наближава.

36 Защото Господ ще съди людете Си И ще пожали слугите Си, Когато види, че изчезна силата им, И че не остана никой, затворен или свободен {Т.е., малолетен или пълнолетен.}.

37 И ще рече: Где са боговете им, Канарата, на която уповаваха,

38 Които ядяха тлъстината на жертвите им, Пиеха виното на възлиянията им? Те нека станат и ви помогнат Нека ви бъдат закрила.

39 Вижте сега, че Аз съм Аз, И освен Мене няма Бог; Аз убивам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; И няма кой да избавя от ръката Ми.

40 Защото дигам ръката Си към небето И казвам: <Заклевам се> във вечния Си живот,

41 Че, ако изостря лъскавия Си меч И туря ръката Си на съдба, Ще въздам на враговете Си, И ще сторя възмездие на ненавистниците Си.

42 Ще упоя стрелите Си с кръв, И мечът Ми ще яде меса С кръвта на убитите и на пленените, На чело с вражеските първенци.

43 Развеселете се, народи, с людете Му; Защото ще въздаде за кръвта на слугите Си, И ще стори възмездие на противниците Си, И ще направи умилостивение за земята Си, за людете Си.

44 И Моисей дойде, той и Исус Навиевият син, та изговори всичките думи на тая песен на всеослушание пред людете.

45 И като свърши Моисей да говори всички тия думи на целия Израил, рече им:

46 Обърнете сърцата си към всички тия думи, които днес ви заявявам, за които да заръчате и на чадата си да внимават да вършат всичките думи на тоя закон.

47 Защото за вас това не е празно нещо; понеже то е животът ви, и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Иордан, за да я завладеете.

48 В същия ден Господ говори на Моисея, казвайки:

49 Възкачи се на тая аваримска планина, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Ерихон, и разгледай Ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните за притежание;

50 и умри на планината, на която се възкачваш, и прибери се при людете си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при людете си;

51 защото не Ми се покорихте между израилтяните при водите на Мерива {То ест: Препиране.} Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте всред израилтяните.

52 За това, отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш, в земята, която давам на израилтяните.

33 И ето благословението, с което Божият човек Моисей благослови израилтяните преди смъртта си.

Рече: - Господ дойде от Синай, И яви им се от Сиир; Осия от планината Фаран, И дойде с десетки хиляди светии; От десницата Му излезе огнен закон за тях.

Ей, възлюби племената; Всичките Му светии са под ръката ти; И седяха при нозете ти За да приемат думите ти.

Закон заповяда нам Моисей, Наследство на Якововото общество.

И той беше цар в Есурун Когато първенците на людете се събраха, Всичките Израилеви племена.

Да е жив Рувим, и да не умре; И да не бъдат мъжете му малочислени.

И ето какво каза за Юда: Послушай, Господи, гласа на Юда, И доведи го при людете му; Ръцете му нека бъдат достатъчни за него; И бъди му помощ срещу противниците му.

И за Левия рече: Тумимът ти и Уримът ти Да бъдат с оня твой благочестив човек, Когото си опитал в Маса. И в когото си се препирал при водите на Мерива;

Който рече за баща си и за майка си: Не гледай на тях; Който не призна братята си, Нито позна своите чада; Защо съблюдаваха Твоята дума И опазиха Твоя завет.

10 Ще учат Якова на съдбите Ти, И Израиля на закона Ти; Ще турят темян пред Тебе, И всеизгаряния на олтара Ти.

11 Благослови, Господи, притежанията му. И бъди благосклонен към делата на ръцете му; Порази чреслата на ония, които въстават против него. И на ония, които го мразят, та да не станат вече.

12 За Вениамина рече: Възлюбеният от Господа ще живее безопасно при него; <Господ> ще го закриля всеки ден, И той ще почива между рамената му.

13 И за Иосифа рече: Благословена да бъде от Господа земята му Със скъпоценни небесни <дарове> от лежащата долу бездна,

14 Със скъпоценни плодове от слънцето, И със скъпоценни произведения от месеците,

15 С изрядни неща от старите планини, Със скъпоценни неща от вечните гори,

16 Със скъпоценни неща от земята и всичко що има в нея. Благоволението на Онзи, Който се яви в къпината, Да дойде на главата Иосифова, И на темето на оня, който се отдели от братята си.

17 Благоволението му е <като> на първородния му юнец, И роговете му <като> роговете на див вол; С тях ще избоде племената до краищата на земята; Те са Ефремовите десетки хиляди, И те са Манасиевите хиляди.

18 И за Завулона рече: Весели се, Завулоне, в излизането си, И ти, Исахаре, в шатрите си.

19 Ще свикат племената на планината; Там ще принасят жертва с правда; Защото ще сучат изобилието на морето И съкровищата скрити в <крайморския> пясък.

20 И за Гада рече: Благословен да бъде оня, който разширява Гада. Седи като лъвица, и разкъсва мишци и глава.

21 Промисли за себе си първия дял, Защото там се узна дела на управителя; А дойде с първенците на людете Та извърши правдата на Господа И Неговите съдби с Израиля.

22 И за Дана рече: Дан е млад лъв, Който скача от Васан.

23 И за Нефталима рече: О Нефталиме, наситен с благоволение, И изпълнен с благословение Господно, Завладей ти запад и юг.

24 И за Асира рече: Благословен да е с чада Асир; Нека бъде благоугоден на братята си, И да натопи ногата си в масло.

25 Желязо и мед да бъдат обущата ти, И силата ти да бъде според дните ти.

26 Няма подобен на Есуруновия Бог, Който за помощ на тебе се носи на небесата, И на облаците във великолепието Си.

27 Вечният Бог е твое прибежище; И подпорка ти са вечните мишци: Ще изгони неприятеля от пред тебе, и ще рече: Изтреби!

28 Тогава Израил ще се засели сам в безопасност; Източникът Яковов ще бъде в земя богата с жито и с вино; И небесата му ще капят роса.

29 Блажен си ти Израилю; Кой е подобен на тебе, народе спасяван от Господа, Който ти е щит за помощ, И меч за твоето превишаване? Ще ти се покорят неприятелите ти; И ти ще стъпваш по височините им.

34 Тогава Моисей се възкачи от моавските полета на планината Нево, на върха Фасга, който е срещу Ерихон. И Господ му показа цялата Галаадска земя до Дан,

цялата Нефталимова земя, Ефремовата и Манасиева земя, и цялата Юдова земя до Западното море,

южната страна, и околността на долината Ерихон, град на палми, до Сигор.

И Господ му каза: Тая е земята, за която съм се клел на Авраама, на Исаака и на Якова, като рекох: На твоето потомство ще я дам. Аз те направих да я видиш с очите си, но в нея няма да минеш.

И тъй, Господният слуга Моисей умря там, в Моавската земя, според казаното от Господа.

И <Господ> го погреба в долината в Моавската земя срещу Вет-фегор; а до днес никой не знае где е гробът му.

Моисей беше на сто и двадесет години, когато умря; очите му не се помрачиха, нито силата му намаля.

И израилтяните плакаха за Моисея тридесет дена в моавските полета; така се изпълниха дните на плача и жалейката за Моисея.

А Исус Навиевият син беше пълен с мъдър дух, защото Моисей беше възложил ръцете си на него; та израилтяните го слушаха, и вършеха според както Господ беше заповядал на Моисея.

10 Не се издигна вече в Израиля пророк като Моисея, когото Господ познаваше лице с лице

11 относно всички знамения и чудеса, които Господ го изпрати да извърши в Египетската земя върху Фараона, върху всичките му слуги и върху цялата му земя,

12 и относно всичката мощна ръка, и относно всичкия голям ужас, които Моисей прояви пред очите на целия Израил.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes