Add parallel Print Page Options

24 Когато някой вземе жена и се ожени за нея, ако тя не придобие благоволението му, защото той намира в нея нещо грозно, тогава да й напише разводно писмо, и, като го даде в ръката й, да я изпрати из къщата си.

А тя, като излезе из къщата му, може да иде и да се омъжи за друг мъж.

Но ако я намрази и вторият мъж, та й напише разводно писмо, и като го даде в ръката й я изпрати от дома си, или ако умре вторият мъж, който я е взел за своя жена,

то първият й мъж, който я е напуснал, не може да я вземе пак за жена, понеже е осквернена; защото това е мерзост пред Господа. Така да не навличаш грях на земята, която Господ твоят Бог ти дава в наследство.

Ако някой се е оженил наскоро, да не отива на война, и нищо да се не натоваря на него; нека бъде свободен у дома си една година и нека весели жената която си е взел.

Никой да не взема в залог мелница, нито горният й камък; защото <с това> той взема живот в залог.

Ако се намери някой, че е откраднал човек от братята си от израилтяните, та го е направил роб или го е продал, тогава тоя крадец да умре; така да отмахнеш злото изсред себе си.

Внимавай относно язвата проказа да пазиш добре и да вършиш според всичко каквото ви учат левитските свещеници; внимавайте да правите така както съм им заповядал.

Помни що направи Господ твоят Бог на Мариам по пътя, когато излязохте из Египет.

10 Когато заемаш нещо на ближния си, да не влизаш в къщата му, за да вземеш залог за него.

11 Вън да заставаш, и човекът, на когото заемаш, нека ти изнесе залога.

12 И ако човекът е сиромах, да не лягаш да спиш със залога му <при тебе>.

13 Непременно да му върнеш залога при захождането на слънцето, за да спи той с дрехата си и да те благослови; и това ще ти се счете за правда пред Господа твоя Бог.

14 Да не онеправдаваш някой наемник, беден и сиромах, бил той от братята ти или от чужденците, които са в земята ти отвътре градовете ти.

15 В същия ден му дай заплатата, преди да дойде слънцето, защото е сиромах и на нея се надява; за да не извика против тебе към Господа, и това да ти се счете за грях.

16 Бащите да се не умъртвяват поради чадата, нито чадата да се умъртвяват поради бащите; всеки поради собствения си грях да бъде умъртвяван.

17 Да не изкривяваш съдбата на чужденеца, нито на сирачето, и да не вземаш дрехата на вдовицата в залог;

18 но да помниш, че ти си бил роб в Египет и, че Господ твоят Бог те е избавил от там; за това Аз ти заповядвам да вършиш това нещо.

19 Когато жънеш жетвата на нивите си, ако забравиш някой сноп на нивата, да се не връщаш да го вземеш; нека бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата; за да те благославя Господ твоят Бог във всичките дела на ръцете ти.

20 Когато брулиш маслините си, да не претръсваш повторно клоните; <останалото> нека бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата.

21 Когато обираш лозето си, да се не връщаш да го пребираш; <останалото> нека бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата.

22 Помни, че ти си бил роб в Египетската земя; за това Аз ти заповядвам да вършиш това нещо.

25 Ако се появи разпра между човеци, и дойдат пред съда, и <съдиите> ги съдят, тогава нека оправдаят правия и осъдят виновния.

И ако виновният е заслужил за бой, съдията да заповяда да го повалят долу и да му ударят удари пред него, с брой, според престъплението му.

Четиридесет удара може да му ударят, а не повече; да не би, като превишават и му ударят много повече от тия удари, брат ти да бъде унижен пред очите ти.

Да не обвързваш устата на вола когато вършее.

Ако живеят братя заедно, и един от тях умре бездетен, жената на умрелия да не се омъжи вън <от семейството му> за чужд; братът на мъжа й да влезе при нея и да я вземе за своя жена, и да изпълни към нея длъжността на девер.

И първородният, когото тя роди, да наследи в името на умрелия му брат, за да се не изличи името му от Израиля.

Но ако човекът не желае да вземе жената на брата си, тогава братовата му жена да отиде на <градските> порти при старейшините и да рече: Деверът ми отказва да възстанови името на брата си в Израиля; не иска да изпълни към мене длъжността на девер.

Тогава старейшините на града му да го повикат и да му говорят; и ако той постоянствува и казва: Не желая да я взема,

тогава братовата му жена да пристъпи при него пред старейшините, и като изуе обувката от ногата му да плюе на лицето му, и да проговори и рече: Така ще се прави на човек, който не иска да въздига дома на брата си.

10 И той да се нарича в Израиля с името: Домът на изутия.

11 Ако се сбият човеци помежду си, и жената на единия, като пристъпи да освободи мъжа си от ръката на тогова, който го бие, простре ръката си та го хване за срамните му части,

12 тогава да отсечеш ръката й; окото ти да я не пожали.

13 Да нямаш в торбата си различни теглилки, тежки и леки.

14 Да нямаш в къщата си различни ефи, голяма и малка.

15 Вярна и права теглилка да имаш; вярна и права ефа да имаш; за да се продължат дните ти на земята, която Господ твоят Бог ти дава.

16 Защото всички, които вършат това, всички, които вършат неправда, са мерзост на Господа твоя Бог.

17 Помни какво ти направи Амалик по пътя, когато излязохте из Египет,

18 как ти се противи по пътя и поради задните ти човеци, всичките останали надире от слабост, когато ти беше запрял и уморен; и той не се убоя от Бога.

19 Поради това, когато те успокои Господ твоят Бог от всичките неприятели около тебе в земята, която Господ твоят Бог ти дава в наследство да я притежаваш, заличи спомена на Амалика изпод небето; да не забравиш.

26 Когато влезеш в земята, която Господ твоят Бог ти дава за наследство, и я завладееш и се заселиш в нея,

тогава да вземеш от първите на всичките земни плодове, които събереш от земята, която Господ твоят Бог ти дава и, като ги туриш в кошница, да отидеш на мястото, което избере Господ твоят Бог, за да установи Името Си там.

Да отидеш при оня, който е свещеник в онова време и да му речеш: Признавам днес пред Господа твоя Бог, че влязох в земята, за която Господ се е клел на бащите ни, че ще ни я даде.

Тогава свещеникът да вземе кошницата от ръката ти и да я тури пред олтара на Господа твоя Бог.

А ти да проговориш, казвайки пред Господа твоя Бог: Праотец ми, когато беше скитник сириец, слезе в Египет, гдето престоя, на брой малко <човеци>, а там стана народ голям, силен и многочислен.

Но египтяните се отнасяха зле с нас и ни притесниха, и ни натовариха с тежка работа;

а като извикахме към Господа Бога на бащите ни, Господ послуша гласа ни и погледна на унижението ни, труда ни и угнетението ни.

Господ ни изведе из Египет със силна ръка, с издигната мишца, с голям ужас, със знамения и с чудеса;

и ни е въвел в това място, и ни е дал тая земя, земя гдето текат мляко и мед.

10 За това, ето, донесох сега първите от плодовете на земята, която си ми дал Ти, Господи. Тогава да ги поставиш пред Господа твоя Бог и да се поклониш пред Господа твоя Бог.

11 И да се развеселиш ти, левитинът и пришелецът, който е всред вас, във всичките блага, които Господ твоят Бог е дал на тебе и на дома ти.

12 Когато в третата година, годината за <плащане> десетъците, свършиш отделянето на всичките десетъци на рожбите си, и ги дадеш на левитина, на пришелеца, на сирачето и на вдовицата, за да ядат отвътре градовете ти и се наситят,

13 тогава да речеш пред Господа твоя Бог: Напълно изнесох от къщата си посветените <десетъци> и дадох ги на левитина, на пришелеца, на сирачето и на вдовицата, според всичките заповеди, които си ми заповядал; аз не съм престъпил ни една от заповедите Ти, нито съм ги забравил;

14 не съм ял от <десетъците> във време на жалейката си, нито съм ги иждивил за нечисто нещо, нито съм дал от тях за мъртвец; послушах гласа на Господа моя Бог; сторих според всичко, което си ми заповядал.

15 Погледни от светото Си жилище, от небето, и благослови людете Си Израиля, и земята, която си ни дал, според както си се клел на бащите ни, земя гдето текат мляко и мед.

16 Днес Господ твоят Бог ти заповядва да изпълняш тия повеления и съдби; за това, пази ги и ги изпълнявай с цялото си сърце и с цялата си душа.

17 Днес ти си заявил, че Иеова е твоят Бог и, че ще ходиш в Неговите пътища, ще пазиш повеленията Му, заповедите Му и съдбите Му и ще слушаш Неговия глас;

18 а Господ днес е заявил, че ти ще бъдеш Негов собствен народ, както ти се е обещал, за да пазиш всичките Негови заповеди,

19 и за да те постави по-високо от всичките народи, които е направил, за похвала, за именитост и за слава, и за да сте люде свети на Господа твоя Бог, според както Той е говорил.

27 Тогава Моисей с Израилевите старейшини заповяда на людете, казвайки: Пазете всичките заповеди, които днес ви заповядвам.

И в деня, когато минете през Иордан към земята, която Господ твоят Бог ти дава, постави си големи камъни, измажи ги с вар,

и напиши на тях всичките думи на тоя закон, като преминеш <Иордан>, за да влезеш в земята, която Господ твоят Бог ти дава, земя гдето текат мляко и мед, както ти се е обещал Господ Бог на бащите ти.

За това, като преминете Иордан, поставете на хълма Гевал тия камъни, за които днес ви заповядвам, и измажи ги с вар.

И там да издигнеш олтар на Господа твоя Бог, олтар от камъни. Желязно <сечиво> да не издигнеш върху тях;

да издигнеш олтара на Господа твоя Бог от цели камъни и да принесеш на него всеизгаряния на Господа твоя Бог;

да принесеш и примирителни жертви, да ядеш там и да се развеселиш пред Господа твоя Бог.

А на камъните да напишеш много ясно всичките думи на тоя закон.

Тогава Моисей с левитските свещеници говори на целия Израил, като каза: Мълчи и слушай, Израилю, днес вие станахте люде на Господа вашия Бог.

10 За това, слушай гласа на Господа твоя Бог и върши заповедите Му и повеленията Му, които днес ти заповядвам.

11 И Моисей заръча на людете в същия ден, казвайки:

12 Когато преминете Иордан, ето кои да застанат на хълма Гаризин, за да благословят людете: Симеон, Левий, Юда, Исахар, Иосиф и Вениамин;

13 и ето кои да застанат на хълма Гевал за да прокълнат: Рувим, Гад, Асир, Завулон, Дан и Нефталим.

14 Тогава левитите да проговорят и с висок глас да кажат на всичките Израилеви мъже: -

15 Проклет да е оня, който направи изваян или излеян кумир, мерзост на Господа, дело на художнически ръце, и го постави на скрито място. И всичките люде в отговор да кажат: Амин!

16 Проклет, който се присмива на баща си или на майка си. И всичките люде да кажат: Амин!

17 Проклет, който премести междите на ближния си. И всичките люде да кажат: Амин!

18 Проклет, който отбие слепия от пътя. И всичките люде да кажат: Амин!

19 Проклет, който изкриви съда на пришелеца, на сирачето и на вдовицата. И всичките люде да кажат: Амин!

20 Проклет, който лежи с жената на баща си; защото открива полата на баща си. И всичките люде да кажат: Амин!

21 Проклет, който лежи с какво да е животно. И всичките люде да кажат: Амин!

22 Проклет, който лежи със сестра си, дъщеря на баща си, или дъщеря на майка си. И всичките люде да кажат: Амин!

23 Проклет, който лежи с тъща си. И всичките люде да кажат: Амин!

24 Проклет, който скришно удари ближния си. И всичките люде да кажат: Амин!

25 Проклет, който приеме подарък, за да убие невинно лице. И всичките люде да кажат: Амин!

26 Проклет, който не потвърждава думите на тоя закон, като ги изпълнява. И всичките люде да кажат: Амин!