A A A A A
Bible Book List

Второзаконие 21-231940 Bulgarian Bible (BG1940)

21 Ако в земята, която Господ твоят Бог ти дава да притежаваш, се намери някой убит, паднал на полето, и не се знае, кой го е убил,

тогава старейшините ти и съдиите ти да излязат и измерят <разстоянието> до градовете, които са около убития;

и старейшините на града, който е най-близо до убития, да вземат юница, с която не е работено и която не е теглила ярем;

и старейшините на оня град да докарат юницата в някоя долина, гдето има текуща вода, <долина> която не е орана нито е сеяна, и там в долината да пресекат врата на юницата.

Тогава да пристъпят свещениците, Левиевите потомци, (понеже тях избра Господ твоят Бог да Му служат, и да благославят в Господното Име, и по тяхното обяснение да се съди всеки спор и всеки побой),

и всичките старейшини от оня град, който е най-близо до убития, да умият ръцете си над закланата в долината юница,

и да проговорят, казвайки: Нашите ръце не са пролели тая кръв, нито са видели <проливането> нашите очи;

бъди милостив, Господи, на людете си Израиля, които си изкупил и не вменявай, на людете си Израиля кръв проляна без <тяхна> вина {Еврейски: невинна кръв.}. И кръвта ще им се прости.

Така да заличиш изсред себе си проляната без <твоя> вина кръв, когато сториш това, което е право пред Господните очи.

10 Когато излезеш да воюваш против неприятелите си, и Господ твоят Бог ги предаде в ръцете ти, и вземеш от тях пленници,

11 ако видиш между пленниците красива жена, и като я залюбиш пожелаеш да я вземеш за своя жена,

12 тогава да я заведеш у дома си; и тя да обръсне главата си, да изреже ноктите си

13 и, като съблече дрехите, в които е била пленена, да седи у дома ти да оплаква баща си и майка си цял месец; и подир това да влезеш при нея и да й бъдеш мъж, и тя да ти бъде жена.

14 Но ако не останеш доволен от нея, тогава да я изпратиш свободна; но да не я продаваш за пари, нито да я правиш робиня, защото си я обезчестил.

15 Ако има някой две жени, едната любима, а другата нелюбима, и му народят деца - любимата и нелюбимата, и ако първородният син е на нелюбимата,

16 тогава в деня, когато дели между синовете си имота си, не бива да направи първороден сина на любимата наместо сина на нелюбимата, <който е истинският> първороден;

17 но да признае за първороден сина на нелюбимата и да му даде двоен дял от всичкия си имот; защото той е пръв плод на силата му; нему принадлежи правото на първородството.

18 Ако има някой упорит и непокорен син, който не слуша думите на баща си или думите на майка си, и при все, че те го наказват, пак той не ще да ги слуша,

19 тогава баща му и майка му да го хванат и да го заведат при старейшините на града му и при портата на местожителството му,

20 и да кажат на старейшините на града му: Тоя наш син е упорит и непокорен; не слуша думите ни, разблуден е и пияница.

21 Тогава всичките мъже от града му да го убият с камъни, та да умре; така да отмахнеш злото отсред себе си; и целият Израил ще чуе и ще се убои.

22 Ако някой извърши престъпление, което заслужава смърт, и бъде умъртвен като го обесиш на дърво,

23 да не остане тялото му през цялата нощ на дървото, но непременно да го погребеш в същия ден; защото обесеният е проклет от Бога; така да не оскверниш земята, която Господ твоят Бог ти дава в наследство.

22 Когато видиш изгубено говедото или овцата на брата си, да не ги изоставиш {Еврейски: Да не затваряш <очите> си към тях.}; непременно да ги върнеш при брата си.

И ако брат ти не е близо при тебе, или ако не знаеш <кой е>, тогава ги прибери у дома си, и да стоят при тебе, докато ги потърси брат ти; тогава да му ги дадеш.

Така да постъпваш и с осела му; така да постъпваш и с дрехата му; така да постъпваш и с всяко изгубено нещо на брата си, което е изгубил и ти го намериш; не бива да ги изоставиш.

Когато видиш осела на брата си или говедото му паднало на пътя, да не ги изоставиш непременно да ги дигнеш заедно с него.

Жена да не носи мъжко облекло, нито мъж да се облича с женска дреха; понеже всички, които правят така, са мерзост на Господа твоя Бог.

Ако се случи птиче гнездо да бъде на пътя ти, на някое дърво или на земята, и <в него> пилета или яйца, и майката лежи на пилетата или на яйцата, да не вземеш майката заедно с малките.

Непременно да пуснеш майката, а малките бива да вземеш за себе си; за да ти бъде добре и да се продължат дните ти.

Когато строиш нова къща, да правиш ограда около стрехите си, за да не навличаш на къщата си <виновност> за кръв, в случай, че падне някой от <покрива>.

Да не сееш лозето си с разнородни семена, за да се не изгуби цялото му произведение, - семето, което си сеял и плодът на лозето.

10 Да не ореш с вол и осел заедно.

11 Да не обличаш дреха <направена> от вълна и лен смесени заедно.

12 Да си правиш ресни по четирите краища на дрехата, с която се покриваш.

13 Ако някой вземе жена и, след като влезе при нея, я намрази,

14 и я наклевети в срамотни работи, и навлече на нея лошо име, като рече: Взех тая жена, и като се приближих при нея, не я намерих девица,

15 тогава бащата и майката на момата да вземат и занесат белезите от девството на момата при градските старейшини в портата;

16 и бащата да рече на старейшините: Дадох дъщеря си на тоя човек за жена; но той я мрази,

17 и, ето, момата наклеветил я е в срамотни работи, като е казал: Не намерих дъщеря ти девица; но ето белезите от девството на дъщеря ми. И да разгънат дрехата пред градските старейшини.

18 Тогава старейшините на оня град да вземат човека да го накажат,

19 като го глобят сто сребърни <сикли>; той да ги даде на бащата на момата, защото е навлякъл лошо име на Израилска девица. И тя да му бъде жена; не бива да я напуска през целия си живот.

20 Но ако е истинно това нещо, че не се е намерило девство у момата,

21 тогава да изведат момата и да я поставят пред вратата на бащиния й дом, и мъжете от града й да я убият с камъни, та да умре; защото е сторила безчестие в Израиля, като е блудствувала в бащиния си дом. Така да отмахнеш злото изсред себе си.

22 Ако се намери някой лежащ с омъжена жена, тогава и двамата да бъдат убити, мъжът, който е лежал с жената и жената. Така да отмахнеш злото от Израиля.

23 Ако някой намери в града някоя млада девица, сгодена за мъж, и лежи с нея,

24 тогава да изведете и двамата пред портата на оня град, и да ги убиете с камъни, та да умрат, - момата, защото не е извикала, като е била в града, и мъжа, защото е обезчестил жената на ближния си. Така да отмахнеш злото изсред себе си.

25 Но ако някой намери на полето сгодена мома и я изнасили, тогава само мъжът, който е лежал с нея, да бъде убит;

26 а на момата да не направиш нищо; в момата няма грях, който заслужава смърт; защото това нещо е, както кога някой се спусне върху ближния си и го убие,

27 понеже, като я е намерил на полето, сгодената мома е извикала, но не е имало, кой да я отърве.

28 Ако някой намери млада несгодена девица и като я хване да лежи с нея, и ги намерят,

29 тогава оня, който е лежал с нея, да даде на бащата на момата петдесет сребърни <сикли>; и тя да му стане жена понеже я е обезчестил; не бива да я напуска през целия си живот.

30 Никой да не взима жената на баща си, нито да открива полата на баща си.

23 Оня, който е скопец, или чийто детероден член е отрязан, да не влиза в Господното събрание.

Никой незаконнороден да не влиза в Господното събрание; никой и от <потомците> му до десетото поколение да не влиза в Господното събрание.

Амонец и моавец да не влизат в Господното събрание; потомците им и до десетото поколение да не влизат в Господното събрание никога;

защото не ви посрещнаха с хляб и вода по пътя, когато излизахте из Египет, и защото наеха против тебе Валаама Веоровия син от Фатур месопотамски, за да те прокълне.

Но Господ твоят Бог не склони да послуша Валаама; а Господ твоят Бог промени проклетията в благословение за тебе, понеже Господ твоят Бог те обикна.

Да не им благопожелаваш мир или благополучие през всичките си дни до века.

Да се не отвращаваш от едомец, защото ти е брат; да се не отвращаваш от египтянин, защото ти си бил пришелец в земята му.

Децата, които се родят от тях в третото поколение, нека влизат в Господното събрание.

Когато отиваш на война против неприятелите си, пази се от всяка лоша работа.

10 Ако има всред тебе човек, станал нечист от нещо, което му се е случило през нощта, нека излезе вън от стана, и да не влезе в стана;

11 а привечер да се окъпе във вода, и когато залезе слънцето да влезе в стана.

12 Да имаш тъй също място вън от стана, гдето да излизаш по нужда;

13 и да имаш между оръжията си малка лопатка, та когато клекнеш вън, да се обърнеш и да изровиш с нея и да покриеш онова, което излиза из тебе.

14 Защото Господ твоят Бог ходи през сред стана ти, за да те избави и да предава неприятелите ти пред тебе; за това станът ти трябва да бъде свет, за да не види <Господ> нещо нечисто в тебе и се отвърне от тебе.

15 Да не предадеш на господаря му слуга, който е избягал при тебе от господаря си.

16 При тебе да живее, всред вас, на мястото, което избере отвътре някой твой град, гдето му е угодно; да го не притесняваш.

17 Да няма блудница от Израилевите дъщери, нито да има мъжеложник от Израилевите синове.

18 Срещу никакъв обрек да не принасяш заплата от блудница нито цена от мъжеложник {Еврейски: куче<, име дадено на мъжеложник.>} в дома на Господа твоя Бог, защото тия и двете са мерзост на Господа твоя Бог.

19 Да не заемаш на брата си с лихва, било пари с лихва, храна с лихва, или какво да е друго нещо, което се заема с лихва.

20 На чужденец бива да заемаш с лихва, а на брата си да не заемаш с лихва; за да те благославя Господ твоят Бог във всичките ти предприятия на земята, в която отиваш да я притежаваш.

21 Когато направиш обрек на Господа твоя Бог, да не забравяш да го изпълниш; защото Господ твоят Бог непременно ще го изиска от тебе, и <неизпълнението му> ще ти се счете за грях.

22 Но ако се въздържаш от да се обричаш, няма да ти се счита за грях.

23 Каквото излиза из устните ти, пази го и го върши според както си обрекъл на Господа твоя Бог, <сиреч>, доброволния принос, който си обрекъл с устата си.

24 Когато влезеш в лозето на ближния си, бива да ядеш грозде, колкото искаш догде се наситиш; но в съда си да не туряш.

25 Когато влезеш в сеитбите на ближния си, бива с ръката си да откъснеш класове; но не бива да простреш сърп до сеитбите на ближния си.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes