Add parallel Print Page Options

17 Да не принасяш на Господа твоя Бог говедо или овца с недостатък или с каква да било недъгавост; понеже това е мерзост на Господа твоя Бог.

Ако се намери всред вас, в някой от градовете ти, които Господ твоят Бог ти дава, мъж или жена да стори зло пред Господа твоя Бог, като престъпи завета Му,

и отиде та послужи на други богове и им се поклони, - на слънцето, или на луната, или какво да било от небесното множество, - нещо което съм запретил,

тогава, когато ти се извести това и чуеш, да изпиташ добре, и, ето, ако <това> нещо е истинно, ако е вярно, че такава мерзост се върши в Израиля,

то да изведеш вън при портите си мъжа или жената, които са сторили това зло, и да убиеш мъжа или жената с камъни, за да умрат.

Чрез думите на двама или на трима свидетели да се убива оня, който е за смърт; а чрез думите <само> на един свидетел да се не убива.

Ръцете на свидетелите да бъдат първи на него, за да го убият, и после ръцете на всичките люде. Така да отмахваш злото изсред себе си.

Ако се появи някоя работа, която е за тебе много мъчна, да отсъдиш спорни дела отвътре местожителствата си между кръв и кръв, между съдба и съдба, или между побой и побой, тогава да станеш и да отидеш на мястото, което избере Господ твоят Бог,

и да идеш при левитските свещеници и при онзи, който ще бъде съдия в онова време, и да ги попиташ; и те ще ти кажат решението на съда.

10 А ти да постъпиш според присъдата, която ти кажат от мястото, което избере Господ; и да внимаваш да сториш по всичко, което те научат.

11 Да постъпиш според изяснението на закона, както те научат, и според присъдата, която ти рекат; да се не отклоняваш надясно или наляво от присъдата, която ти кажат.

12 А човекът, който би постъпил надменно, като не послуша свещеника, който стои да служи там пред Господа твоя Бог, или <не послуша> съдията, тоя човек да умре; и така да отмахнеш злото от Израиля.

13 Всичките люде, като чуят, ще се убоят и не ще бъдат вече надменни.

14 Когато влезеш в земята, която Господ твоят Бог ти дава, и я завладееш и се заселиш в нея, ако речеш: Ще си поставя цар, както всичките народи, които са около мене,

15 тогава да си поставиш за цар онзи, когото избере Господ твоят Бог; от братята си да си поставиш цар; не бива да поставиш над себе си чужденец, който не ти е брат.

16 Но той да не си събира много коне, нито да връща людете в Египет с цел да умножава коне; защото Господ ви е казал: Да се не връщате вече през оня път.

17 Нито да си взема той много жени, за да се не отклони сърцето му, нито да си трупа твърде много сребро и злато.

18 А когато седне на царския си престол, нека си направи в една книга препис на тоя закон, от <книгата> <която> е пред левитските свещеници.

19 <Преписът> да се намира при него; и да прочита в него през всичките дни на живота си, за да се научи да се бои от Господа своя Бог, да пази всичките думи на тоя закон и тия повеления и да ги върши;

20 за да се не надигне сърцето му над братята му и да се не отклонява от заповедта надясно или наляво; за да остане много години на царството си, той и чадата му, всред Израиля.

18 Ни левитските свещеници, ни цялото Левиево племе да нямат дял или наследство с Израиля: нека се хранят с жертвите принасяни чрез огън на Господа и с Неговото наследство.

За това, да нямат наследство между братята си; тяхното наследство е Господ, както им е казал.

Ето какво ще бъде правото на свещениците от людете, от ония, които принасят в жертва говедо или овца: да дават на свещеника плешката, челюстите и търбуха.

Нему да даваш и първите плодове от житото си, от виното си и от дървеното си масло, и първото руно от овците си.

Защото, измежду всичките ти племена, него избра Господ твоят Бог да стои да служи в Името на Господа, той и потомците му винаги.

И ако дойде левитин из някой от градовете ти в целия Израил, гдето е бил пришелец, и дойде с всичкото желание на душата си на мястото, което избере Господ,

тогава да служи в Името на Господа своя Бог, както всичките му братя левити, които служат там на Господа.

Нека имат равни дялове да ядат, в прибавка на полученото от продажбата {Или, наема.} на бащиния му имот.

Когато влезеш в земята, която Господ твоят Бог ти дава, недей се учи да правиш според мерзостите на тамошните народи.

10 Да не се намира между тебе някой, който да прекара сина си или дъщеря си през огън {Т.е., който изгаря сина си или дъщеря си в огън.}, никой чародей, астролог, гадател, или омаятел,

11 никой баяч, запитвач на зли духове, врач, или запитвач на мъртвите;

12 защото всеки, който прави тия дела, е омразен на Господа, и поради тия мерзости Господ твоят Бог изгонва тия народи от пред тебе.

13 Съвършен да бъдеш пред Господа твоя Бог.

14 Защото тия народи, които ще завладееш, слушат астролозите и чародеите; но на тебе Господ твоят Бог не е позволил това.

15 Господ твоят Бог ще ти въздигне отсред тебе, от братята ти, пророк както е <въздигнал> мене; него слушайте,

16 според всичко, което ти просеше от Господа своя Бог при Хорив, в деня, когато се събрахте, като казваше ти: Да не чуя вече гласа на Господа моя Бог и да не видя вече тоя голям огън, за да не умра.

17 Тогава Господ ми каза: Добро е това, което рекоха.

18 Аз ще им въздигна отсред братята им пророк, както <съм въздигнал> тебе, и ще туря думите Си в устата му; и той ще им говори всичко, което Аз му заповядвам.

19 А който не послуша думите Ми, които той ще говори в Мое Име, Аз ще искам ответ от него.

20 Но пророк, който дръзне да каже от Мое Име дума, която Аз не съм му заповядал да говори, или който говори от името на други богове, тоя пророк да умре.

21 И ако речеш в сърцето си: Как ще познаем коя дума Господ не е казал? -

22 Когато някой пророк говори от Господното име, и думата <му> не се сбъдне нито се изпълни, тая дума Господ не е говорил; пророкът я е говорил надменно; да се не боиш от него.

19 Когато Господ твоят Бог погуби народите, чиято земя Господ твоят Бог ти дава, и ти ги наследиш и се заселиш в градовете им и в къщите им,

тогава да отделиш три града всред земята, която Господ твоят Бог ти дава да притежаваш.

Да си приготвиш пътя <за тях>, и да разделиш на три части земите на страната, която Господ твоят Бог те прави да наследиш, за да прибягва там всеки убиец.

И ето правилото за убиеца, който може да побегне там и да остане жив: оня, който без намерение удари ближния си, когото по-напред не е мразел, -

както, когато отива някой с другаря си в гората, за да сече дърва, и ръката му, като удари със секирата, за да пресече дървото, желязото изскочи от дръжката и улучи другаря му, та умре, - такъв нека бяга в един от тия градове, и ще остане жив;

да не би мъздовъздателят за кръвта в пламването на сърцето си да се завтече след убиеца и го застигне (ако пътят е дълъг) та го убие, без да е заслужил той за смърт, понеже не го е мразил от по-напред.

За това, аз ти заповядвам, като кажа: Отдели си три града;

(а когато Господ твоят Бог разшири пределите ти, както се е клел на бащите ти, и ти даде цялата земя, която се обеща да даде на бащите ти,

ако пазиш и вършиш всички тия заповеди, които днес ти заповядвам, да любиш Господа твоя Бог и да ходиш всякога в Неговите пътища, тогава при тия три града да си притуриш още три;)

10 за да се не пролее невинна кръв в земята, която Господ твоят Бог ти дава за наследство, и да няма върху тебе <виновност> за кръв.

11 Но човек, ако има омраза към ближния си и го причака, и, като се спусне на него, удари го, та умре, и той побегне в един от тия градове,

12 тогава старейшините на града му да пратят и го вземат от там, и да го предадат в ръката на мъздовъздателя за кръвта, за да умре.

13 Окото ти да го не пожали, но да отмахнеш от Израиля <проливането на> невинна кръв, за да ти бъде добре.

14 Да не преместваш междите на ближния си, които дедите ти са поставили в наследството, което ще наследиш, в земята, която Господ твоят Бог ти дава, за да я притежаваш.

15 <Само> един свидетел да се не подига против някого за какво да е беззаконие или за какво да е престъпление, с каквото престъпление би съгрешил; а чрез думите на двама свидетели, или чрез думите на трима свидетели, да се установява <всяко> дело.

16 Ако се подигне неправеден свидетел против човека да свидетелствува против него за беззаконие,

17 тогава и двамата, между които е спорът, да застанат пред Господа, пред свещениците и съдиите, които <съдят> в онова време;

18 и съдиите да изпитат подробно; и, ето, ако свидетелят е лъжесвидетел, и свидетелствува лъжливо против брата си,

19 тогава да му сторите онова, което е намислил да стори на брата си; така да отмахнеш злото изсред себе си.

20 Защото другите, като чуят ще се убоят, и не ще вършат за напред такова зло всред тебе.

21 Да го не пожали окото ти; живот <ще се даде> за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога.

20 Когато излезеш на бой против неприятелите си, и видиш коне, колесници и люде повече от тебе, да се не убоиш от тях; защото с тебе е Господ твоят Бог, Който те е извел из Египетската земя.

И като пристъпиш в боя, свещеникът да се приближи и да говори на людете, като им каже:

Слушай, Израилю! вие пристъпвате днес да се биете против неприятелите си; да не премалнее сърцето ви; не бойте се, нито се смущавайте, нито се ужасявайте от тях;

защото Господ вашият Бог, Той е, Който ходи с вас да се бие за вас против неприятелите ви, за да ви спаси.

И военачалниците нека говорят на людете, като рекат: Кой е построил нова къща и не я е посветил? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя, и друг да я посвети.

И кой е насадил лозе и не е ял от плода му? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя и друг да яде плода му.

И кой се е сгодил за жена и не я е взел? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя, и друг да я вземе.

Военачалниците да говорят още на людете, като рекат: Кой е страхлив и малодушен? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да премалнеят сърцата на братята му, както неговото сърце.

И военачалниците, като свършат да говорят на людете, нека поставят полководци над полковете за водители на людете.

10 Когато се приближиш при някой град, за да воюваш против него, предложи му мир.

11 Ако ти отговори мирно и ти отвори <портите>, тогава всичките люде, които се намират в него, да ти станат поданици и да ти работят.

12 Но ако не направи мир с тебе, но воюва против тебе, тогава да го обсадиш;

13 и когато го предаде Господ твоят Бог в ръцете ти, тогава да поразиш всичките му мъжки с острото на ножа;

14 а жените, децата, добитъкът и всичко що се намира в града, всичките користи от него да вземеш за себе си; и да ядеш користите от неприятелите си, които Господ твоят Бог ти даде.

15 Така да постъпваш с всичките градове, които са много далеч от тебе, които не са от градовете на <тукашните> народи.

16 А от градовете на тия люде, които Господ твоят Бог ти дава за наследство, да не оставиш живо нищо, което диша,

17 но да ги обречеш <на изтребление;> хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците, според както Господ твоят Бог ти заповяда;

18 за да не ви научат да правите според всичките мерзости, които те са правили за боговете си, и така да съгрешите против Господа вашия Бог.

19 Когато обсаждаш някой град за дълго време и воюваш против него, за да го превземеш, да не унищожаваш дърветата му, нито да дигаш на тях секира; да не ги насичаш, защото от тях можеш да се храниш. Човек ли е полското дърво та да се обсажда от тебе?

20 Само дърветата, които знаеш, че не са хранителни дървета, тях можеш да унищожаваш и изсичаш; и <с тях> да правиш кули против града, който ти се противи, догде бъде превзет.