1 Ето думите, които Моисей говори на целия Израил оттатък {На изток от.} Иордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.

² (Има единадесет дена <разстояние> от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни).

³ В четиридесетата година, в единадесетия месец на първия ден от месеца, Моисей говори на израилтяните според всичко що Господ му заповяда за тях,

⁴ след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.

⁵ Оттатък {На изток от.} Иордан в Моавската земя, почна Моисей да изяснява тоя закон, като казваше:

⁶ Господ нашият Бог ни говори на Хорив, казвайки: Доволно сте седели на тая планина.

⁷ Обърнете се, тръгнете по пътя си та идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни <места> в полето, в поляната в долините, и към юг, и към крайморията в земята на ханаанците, и към Ливан до голямата река, реката Ефрат.

⁸ Ето, Аз турям пред вас тая земя; влезте та завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраама, Исаака и Якова, че ще я даде на тях и на потомството им подир тях.

⁹ В онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося.

¹⁰ Господ вашият Бог ви е умножил; и, ето, днес по множество вие сте като звездите на небето.

¹¹ (Господ Бог на бащите ви да ви умножи хиляда пъти повече отколкото сте сега, и да ви благослови според както ви е обещал!)

¹² Как ще мога аз сам да нося тая тегота - вас, и товара от вас и вашите препирни?

¹³ Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас.

¹⁴ И вие в отговор ми рекохте: Това, което каза ти, добро е да го направим.

¹⁵ Прочее, взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.

¹⁶ И в онова време заръчах на съдиите ви, като казах: Изслушвайте съдебните дела на братята си, и съдете праведно между човека и брата му и чужденеца, който е при него.

¹⁷ В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия, както големия; да се не боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте до мене, и аз ще го изслушвам.

¹⁸ И в онова време заповядах ви всичко, което трябваше да вършите.

¹⁹ Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата оная голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ нашият Бог ни заповяда, и дойдохме до Кадис-варни.

²⁰ И рекох ви: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ни дава Господ нашият Бог.

²¹ Ето, Господ твоят Бог туря пред тебе тая земя; върви напред, завладей я както ти е говорил Господ Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.

²² Тогава вие всички дойдохте при мене и рекохте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята, и да ни донесат известие, по кой път да отидем в нея, и в кои градове да идем.

²³ Това ми беше угодно: за това избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.

²⁴ И те като тръгнаха възкачиха се на поляната, и, пристигнали до долината Есхол, я съгледаха.

²⁵ И взеха в ръцете си от плодовете на земята, та ни донесоха: донесоха ни и известие, като казаха: Земята, която Господ нашият Бог ни дава, е добра.

²⁶ Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа вашия Бог.

²⁷ Роптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ, за това ни изведе из Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.

²⁸ Къде да вървим ние напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още и видяхме там Енаковите потомци.

²⁹ Но аз ви рекох: Да се не ужасявате и да се не боите от тях.

³⁰ Господ вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както стори за вас пред очите ви в Египет

³¹ и в пустинята, гдето ти видя как Господ твоят Бог те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, догде стигнахте на това място.

³² А относно това вие не повярвахте Господа вашия Бог.

³³ Който вървеше пред вас в пътя, за да ви търси място, где да поставяте стан, нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.

³⁴ А Господ чу гласа на думите ви, и като се разгневи закле се, казвайки:

³⁵ Ни един от човеците на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,

³⁶ освен Халев Ефониевият син; той ще я види, и нему и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.

³⁷ Па и на мене се разгневи Господ, поради вас, като каза: Нито ти ще влезеш там;

³⁸ Исус Навиевият син, който ти слугува, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде <земята> за наследство на Израиля.

³⁹ При това, малките ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени и чадата ви, които днес не познават <още> добро или зло, те ще влязат там, и на тях ще дам <земята> и те ще я владеят.

⁴⁰ Вие се върнете та идете в пустинята по пътя за Червеното море.

⁴¹ Тогава в отговор ми рекохте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме според всичко, каквото ни заповяда Господ нашият Бог. И препасахте всеки войнишките си оръжия и се надпреварвахте да се изкачвате на поляната.

⁴² А Господ ми рече: Кажи им: Да се не изкачвате нито да воювате, защото Аз не съм всред вас, да не би да бъдете поразени пред неприятелите си.

⁴³ Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на поляната.

⁴⁴ Тогава аморейците, които живееха на оная поляна, излязоха против вас, гониха ви, както правят пчелите, и поразиха ви в Сиир и до Орма,

⁴⁵ И като се върнахте плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви нито ви даде ухо.

⁴⁶ Така стояхте в Кадис дълго време, според колкото дни прекарахте <там>.

2 Тогава се върнахме та пътувахме в пустинята през пътя за Червеното море, според както Господ беше ми говорил; и дълго време обикаляхме поляната Сиир.

² После Господ ми говори казвайки:

³ Доволно сте обикаляли тая поляна; върнете се към север.

⁴ И заповядай на людете, като им кажеш: Ще минете през пределите на братята си исавците, които живеят в Сиир, и те ще се убоят от вас. За това, внимавайте добре;

⁵ да се не биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им ни една стъпка от нога, защото на Исава дадох поляната Сиир за владение.

⁶ С пари да купувате от тях храна да ядете, още и с пари да купувате от тях вода да пиете;

⁷ защото Господ твоят Бог те е благословил във всичките дела на ръцете ти; познал е пътуването ти през тая голяма пустиня; през тия четиридесет години Господ твоят Бог е бил с тебе; не си останал лишен от нищо.

⁸ Така минахме покрай братята си исавците, които живееха в Сиир, през пътя по полето от Елат и от Есион-гавер. Върнахме се та минахме през пътя по Моавската пустиня.

⁹ Тогава Господ ми каза: Да не досаждате на моавците, нито да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение.

¹⁰ (А по-напред живееха там емимите, люде велики и многочислени и високи като енакимите.

¹¹ И те, като енакимите, се считаха исполини; но моавците ги наричат емими.

¹² Също и хорейците живееха по-напред в Сиир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги от пред себе си и се заселиха на мястото им, както направи Израил в земята на своето наследство, която им даде Господ.)

¹³ Станете сега та преминете потока Заред. И така, преминахме потока Заред.

¹⁴ Времето, през което пътувахме от Кадис-варни догде преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, догде се довърши изсред стана цялото поколение на воюващите мъже, както им се кле Господ.

¹⁵ Още Господната ръка беше против тях, за да ги изтреби изсред стана догде се довършиха.

¹⁶ А като се довършиха и измряха всичките воюващи мъже изсред людете,

¹⁷ Господ ми говори, казвайки:

¹⁸ Днес ти ще преминеш Ар, моавската граница;

¹⁹ и като се приближиш срещу амонците, не им досаждай нито да воюваш с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение.

²⁰ (Също и тя се считаше земя на исполините: исполини по-напред живееха там, а амонците ги наричат замзумими;

²¹ люде велики и многочислени и високи, като енакимите; но Господ ги изтреби от пред тях; и те ги заместиха и заселиха се на мястото им;

²² <за тях направи>, както направи за исавците, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците от пред тях, и те ги заместиха и заселиха се на мястото им, <гдето са и> до днес;

²³ и кафторците излязоха из Кафтор та изтребиха авейците, които живееха в села дори до Газа, и заселиха се на мястото им.)

²⁴ Станете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти асорееца Сион, цар на Есевон, и земята му; почни да я завладяваш, и бий се с него.

²⁵ Днес ще почна да всявам трепет и страх от тебе върху <всичките> племена под цялото небе; като чуят за тебе те ще се разтреперят и ще се ужасяват от тебе.

²⁶ И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сион с мирни думи, да кажат:

²⁷ Нека замина през земята ти; право из друма ще вървя; няма да се отбия ни надясно ни наляво.

²⁸ С пари ще ми продадеш храна, за да ям, и с пари ще ми дадеш вода да пия; само с нозете си да замина,

²⁹ (както ми сториха исавците, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар), догде мина през Иордан в земята, която Господ нашият Бог ни дава.

³⁰ Обаче есевонският цар Сион не склони да заминем през <земята> му; понеже Господ твоят Бог закорави духа му и вкамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както <е и до> днес.

³¹ А Господ ми рече: Ето, започнах да ти предавам Сиона и земята му; почни да превземаш земята му, за да я наследиш.

³² Тогава Сион излезе против нас, той и всичките му люде, на бой в Яса.

³³ И Господ нашият Бог го предаде в ръцете ни; поразихме него, синовете му и всичките му люде.

³⁴ В онова време превзехме всичките му градове, и във всеки град изтребихме мъжете, жените и децата; не оставихме да оцелее ни един.

³⁵ Пленихме за себе си само добитъка и користите на градовете, които превзехме.

³⁶ От Ароир, при устието на потока Арнон, и от града, който е в долината, дори до Галаад не се намери град, който можа да устои против нас; Господ нашият Бог предаде всичките пред нас.

³⁷ Само към земята на амонците ти не си се приближил, ни към местата край потока Явок, ни към планинските градове, ни към коя да е страна, която Господ нашият Бог ни бе запретил.

3 Тогава възвихме та отидохме към Васан; и васанският цар Ог излезе против нас, той и всичките му люде, на бой в Едраи.

² А Господ ми рече: Не бой се от него, защото предадох в ръката ти него, всичките му люде и земята му; ще му направиш както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.

³ И така, Господ нашият Бог предаде в ръката ни и васанския цар Ог и всичките му люде; и поразихме го така, че не му оставихме никого да оцелее.

⁴ В онова време превзехме всичките му градове; нямаше град, който не превзехме от тях: шестдесет града, цялата Арговска област, царството на Ога във Васан.

⁵ Всички тия градове бяха укрепени с високи стени, с порти и лостове; <и> освен <тях имаше> твърде много неукрепени градове.

⁶ Тях изтребихме, както сторихме на есевонския цар Сион; изтребихме всеки град, с мъжете, жените и децата.

⁷ А всичкия добитък и користите на градовете разграбихме за себе си.

⁸ Така, в онова време, взехме от ръцете на двамата аморейски царе земята, която е оттатък {На изток от.} Иордан, от потока Арнон до планината Ермон;

⁹ (Ермон сидонците наричат Сирион, а аморейците го наричат Санир);

¹⁰ всичките градове на поляната, целия Галаад и целия Васан, до Салха и Едраи, градове от царството на Ога във Васан.

¹¹ (Защото само васанският цар Ог беше останал от оцелелите от исполините; ето, леглото му беше желязно легло; не е ли то в Рава на амонците? Дължината му беше девет лакътя, и широчината му четири лакътя, според лакътя на мъж.)

¹² И дадох на рувимците и на гадците земята, която превзехме в онова време, от Ароир, който е при потока Арнон и половината от планинските страни на Галаад с градовете му;

¹³ а остатъка на Галаад и целия Васан, царството на Ога, дадох на половината от манасиевото племе, цялата Арговска област, с целия Васан, който се нарича земя на исполините.

¹⁴ Манасиевият потомец Яир взе цялата Арговска област до границите на гесурците и маахатците, и нарече <земите> по свое име Васан-авот-яир, <както се наричат> и до днес.

¹⁵ А на Махира дадох Галаад.

¹⁶ Но на рувимците и на гадците дадох от Галаад до потока Арнон, до средата на потока, за граница, и до потока Явок, границата на амонците,

¹⁷ и полето, и Иордан, който <им> е граница от Хинерот до морето в полето, <то ест>, Соленото море, под Асдот-фасга на изток.

¹⁸ В онова време ви заповядах, казвайки: Господ вашият Бог ви даде тая земя да я притежавате; за това всички вие храбри мъже минете въоръжени пред братята си израилтяните.

¹⁹ Само жените ви, децата ви и добитъкът ви (защото зная, че имате много добитък) нека останат в градовете, които ви дадох,

²⁰ догде Господ успокои братята ви както <е успокоил> и вас, и превземат и те земята, която Господ вашият Бог ще им даде оттатък {На запад от.} Иордан; тогава да се върнете всеки в наследството, което ви дадох.

²¹ В онова време заръчах на Исуса, като му казах: Очите ти видяха всичко що стори Господ вашият Бог на тия двама царе; така ще направи Господ и на всичките царства, към които преминаваш.

²² Да се не боите от тях; защото Господ вашият Бог, Той воюва за вас.

²³ В онова време се молих Господу, казвайки:

²⁴ Господи Иеова, Ти си почнал да показваш на слугата Си величието Си и крепката Си ръка; защото кой е тоя бог, на небето или на земята, който може да работи, както Ти работиш и според Твоите мощни дела?

²⁵ Нека премина, моля Ти се, и видя добрата земя оттатък Иордан, оная добра планинска <страна> и Ливан.

²⁶ Но Господ понеже бе се разгневил на мене поради вас, не ме послуша; и Господ ми рече: Стига ти; да Ми не продумаш вече за това.

²⁷ Възкачи се на върха на Фасга, и дигни очи към запад и север, към юг и изток, та гледай <земята> с очите си; защото няма да преминеш тоя Иордан.

²⁸ И заръчай на Исуса, насърчи го и укрепи го; защото той ще мине пред тия люде, и той ще им раздели за наследство земята, която ще видиш.

²⁹ И така, седяхме в долината срещу Вет-фегор.

³² А когато бяха на път, отивайки за Ерусалим, Исус вървеше пред тях а те се учудваха, и ония които вървяха подире, бяха обзети от страх. И като събра пак дванадесетте, почна да им казва това, което щеше да Го сполети<, като рече>:

³³ Ето ние възлизаме за Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците;

³⁴ и ще Му се поругаят, и ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни ще възкръсне.

³⁵ Тогава се приближават при него Яков и Иоан, Заведеевите синове, и Му казват: Учителю желаем да ни сториш каквото и да поискаме от Тебе.

³⁶ А Той им казва: Какво желаете да ви сторя?

³⁷ Те Му рекоха: Дай ни да седнем, един отдясно Ти, а един отляво <Ти> в Твоята слава.

³⁸ А Исус им рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?

³⁹ Те Му рекоха: Можем. А Исус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;

⁴⁰ но да седнете отдясно Ми или отляво <Ми> не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено.

⁴¹ А десетимата, като чуха това, захванаха да негодуват против Якова и Иоана.

⁴² Но Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че ония, които се считат за управители на народите, господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.

⁴³ Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

⁴⁴ и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките.

⁴⁵ Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

⁴⁶ Дохождат в Ерихон; и когато излизаше из Ерихон с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя.

⁴⁷ И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!

⁴⁸ И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!

⁴⁹ И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те.

⁵⁰ И той си хвърли дрехата и скокна и дойде при Исуса.

⁵¹ И проговори Исус и му каза: Какво искаш да ти сторя? Слепецът Му рече: Учителю, да прогледам.

⁵² А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледа, и тръгна подир Него по пътя.

Read full chapter