5 Цар Валтасар направи голям пир на хиляда от големците си, и пиеше вино пред хилядата.

² Когато пиеше виното, Валтасар заповяда да донесат златните и сребърните съдове, които дядо му Навуходоносор беше задигнал от храма, който бе в Ерусалим, за да пият с тях царят и големците му, жените му и наложниците му.

³ Тогава донесоха златните съдове, които бяха задигнати от храма на Божия дом, който бе в Ерусалим; и с тях пиеха царят и големците му, жените му и наложниците му.

⁴ Пиеха вино и хвалеха златните, сребърните, медните, железните, дървените и каменните богове.

⁵ В същия час се появиха пръсти на човешка ръка, които пишеха, срещу светилника, по мазилката на стената на царския палат; и царят видя тая част от ръката, която пишеше.

⁶ Тогава изгледът на лицето на царя се измени, и мислите му го смущаваха, така щото ставите на кръста му се разхлабиха, и колената му се удряха едно о друго.

⁷ Царят извика с голям глас да въведат вражарите, халдейците и астролозите, на които вавилонски мъдреци царят проговаряйки рече: Който прочете това писание и ми яви значението му ще бъде облечен в багреница, златна огърлица <ще се окачи> около <шията> му и ще бъде един от тримата, които ще владеят царството.

⁸ Влязоха, прочее, всичките царски мъдреци; но не можаха да прочетат написаното, нито да явят на царя значението му.

⁹ Тогава цар Валтасар се смути много, изгледът на лицето му се измени, и големците му се смаяха.

¹⁰ От думите на царя и на големците му <овдовялата> царица влезе в къщата на пируването; и царицата проговаряйки рече: Царю, да си жив до века! Да те не смущават мислите ти, нито да се изменява лицето ти.

¹¹ Има човек в царството ти, в когото е духът на светите богове; и в дните на дядо ти, в него се намериха светлина, разум и мъдрост като мъдростта на боговете; и дядо ти<, казвам>, царю, - го постави началник на врачовете, на вражарите, на халдейците и на астролозите,

¹² защото превъзходен дух и знание, разум за тълкуване сънища, изясняване на гатанки и разрешаване на недоумения се намираха в тоя Даниил, когото царят преименува Валтасасар. Сега нека се повика Даниил, и той ще покаже значението на <написаното>.

¹³ Тогава Даниил биде въведен пред царя. Царят проговаряйки рече на Даниила: Ти ли си оня Даниил, който си от пленените юдейци, които дядо ми царят доведе от Юдея?

¹⁴ Чух за тебе, че духът на боговете бил в тебе, и че светлина, разум и превъзходна мъдрост се намирали в тебе.

¹⁵ И сега бяха въведени пред мене мъдреците и вражарите, за да прочетат това писание и ми явят значението му; но не можаха да покажат значението на това нещо.

¹⁶ Но аз чух за тебе, че си могъл да тълкуваш, и да разрешаваш недоумения; прочее, ако можеш да прочетеш написаното и да ми явиш значението му, ще бъдеш облечен в багреница, златна огърлица <ще се окачи> около шията ти, и ти ще бъдеш един от тримата, които ще владеят царството.

¹⁷ Тогава в отговор Даниил рече пред царя: Подаръците ти нека останат за тебе, и дай на другиго наградите си; все пак аз ще прочета на царя написаното, и ще му явя значението му.

¹⁸ Царю, Всевишният Бог даде на дядо ти Навуходоносора царство и величие, сила и чест;

¹⁹ и поради величието, което му даде, всичките племена, народи, и езици трепереха и се бояха пред него; когото искаше убиваше, и когото искаше опазваше жив, когото искаше възвишаваше, и когото искаше унижаваше.

²⁰ Но когато се надигна сърцето му, и духът му закоравя та да постъпва гордо, той биде свален от царския си престол, славата му се отне от него,

²¹ и биде изгонен измежду човеците; сърцето му стана като на животните, и жилището му бе между живите осли; хранеха го с трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса, догдето призна, че Всевишният Бог владее над царството на човеците, и когото иска поставя над него.

²² А ти, негов внук, Валтасаре, не си смирил сърцето си, макар и да знаеше всичко това,

²³ но си се надигнал против небесния Господ; и донесоха пред тебе съдовете на дома Му, с които пиехте вино ти и големците ти, жените и наложниците ти; и ти славослови сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които не виждат, нито чуват, нито разбират; а Бога, в Чиято ръка е дишането ти, и в Чиято <власт> са всичките твои пътища, не си възвеличил.

²⁴ Затова, от Него е била изпратена частта от ръката, и това писание се написа.

²⁵ И ето, писанието, което се написа: М;не, М;не, Т;кел, упарсин. {Преброен, премерен, разделен.}

²⁶ Ето и значението на това нещо: М;не, Бог е преброил <дните> на твоето царство, и го е свършил;

²⁷ Т;кел, Претеглен си на везните, и си бил намерен недостатъчен;

²⁸ П;рес, Раздели се царството ти, и се даде на мидяните и персите.

²⁹ Тогава Валтасар заповяда, та облякоха Даниила в багреницата, окачиха златната огърлица около шията му, и прогласиха за него да бъде един от тримата, които да владеят царството.

³⁰ В същата нощ царят на халдейците Валтасар биде убит.

³¹ И мидянинът Дарий, който бе около на шестдесет и две години, взе царството.

6 Видя се добре на Дария да постави над царството сто и двадесет сатрапи, които да бъдат из цялото царство,

² и над тях трима князе, един от които бе Даниил, за да дават тия сатрапи сметка на тях, и тъй царят да не губи.

³ В това време тоя Даниил се отличаваше от <другите> князе и сатрапите, защото имаше в него превъзходен дух; и царят намисли да го постави над цялото царство.

⁴ Тогава князете и сатрапите се стараеха да намерят причина против Даниила относно <делата> на царството; но не можаха да намерят никаква причина или вина, защото той бе верен, и в него не се намери никаква погрешка или вина.

⁵ И тъй, тия човеци рекоха: Няма да намерим никаква причина против тоя Даниил, освен ако намерим нещо относно закона на неговия Бог.

⁶ Прочее, тия князе и сатрапи се събраха при царя и му рекоха така: Царю Дарие, да си жив до века!

⁷ Всичките князе на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите като се съветваха <решиха да поискат> <от> царя да издаде указ и да обяви строга забрана, че който, до тридесет дни, би отправил някаква просба до кой да било бог или човек, освен до тебе, царю, той да се хвърли в рова на лъвовете.

⁸ Сега, царю, утвърди забраната и подпиши писмената< й> <форма> за да не се измени, според закона на мидяните и персите, който не се изменява.

⁹ Затова цар Дарий подписа писмената забрана.

¹⁰ А Даниил, щом се научи, че била подписана <писмената> забрана, влезе у дома си, и, като държеше прозорците на стаята си отворени към Ерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог, както правеше по-напред.

¹¹ Тогава ония човеци се събраха и намериха, че Даниил отправяше просба и се молеше пред своя Бог.

¹² Затова приближиха се и говориха пред царя за царската забрана, <като рекоха>: Не подписа ли ти забрана, че всеки човек, който до тридесет дни би отправил просба до кой да било бог или човек освен до тебе, царю, ще се хвърли в рова на лъвовете? Царят в отговор рече: Това е вярно, според закона на мидяните и персите, който не се изменява.

¹³ Тогава отговаряйки, те рекоха пред царя: Оня Даниил, който е от пленените юдейци, не зачита ни тебе, царю, нито подписаната от тебе забрана, но принася молбата си три пъти на ден.

¹⁴ Тогава царят, като чу тия думи, наскърби се много, и тури присърце да отърве Даниила; и трудеше се до захождането на слънцето да го избави.

¹⁵ Тогава ония човеци се събраха при царя и му рекоха: Знай, царю, че е закон на мидяните и на персите какво никаква забрана или повеление, което царят постави, да не се изменява.

¹⁶ Тогава царят заповяда, та докараха Даниила и го хвърлиха в рова на лъвовете. А царят проговаряйки рече на Даниила: Твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, Той ще те отърве.

¹⁷ После, като донесоха камък и го поставиха на устието на рова, царят го запечати със своя си печат и с печата на големците си, за да се не измени никакво намерение относно Даниила.

¹⁸ Тогава царят отиде в палата си и пренощува гладен, нито <остави да> донесат пред него музикални инструменти; и сънят побягна от него.

¹⁹ И на утринта царят стана много рано и побърза да отиде при рова на лъвовете.

²⁰ И като се приближи при рова, извика с плачевен глас към Даниила. Царят проговаряйки рече на Даниила: Данииле, служителю на живия Бог, твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете?

²¹ Тогава Даниил рече на царя: Царю, да си жив до века!

²² Моят Бог прати ангела Си да затули устата на лъвовете, та не ме повредиха, защото се намерих невинен пред Него; още и пред тебе, царю, не съм сторил никакво прегрешение.

²³ Тогава царят се зарадва много и заповяда да извадят Даниила из рова. И когато Даниил бе изваден из рова, никаква повреда не се намери на него, защото бе уповал на своя Бог.

²⁴ Тогава по заповед на царя, докараха ония човеци, които бяха наклеветили Даниила, и хвърлиха тях, чадата им и жените им в рова на лъвовете; и преди да стигнат до дъното на рова лъвовете им надвиха и счупиха всичките им кости.

²⁵ Тогава цар Дарий писа до всички племена, народи и езици, които живеят по целия свят: Мир да се умножи на вас!

²⁶ Издавам указ щото в цялата държава, над която царувам, да треперят човеците и да се боят пред Данииловия Бог; защото Той е живият Бог, Който е утвърден до века, и Неговото царство е <царство, което> няма да се наруши, и властта Му ще <трае> до край.

²⁷ Той избавя и отървава, и върши знамения и чудеса на небесата и на земята; <Той е>, Който отърва Даниил от силата на лъвовете.

²⁸ И тъй, тоя Даниил благоденствуваше в царуването на Дария и в царуването на персиеца Кир.

7 В първата година на вавилонския цар Валтасар Даниил видя сън и видения на главата си върху леглото си. Тогава написа съня и разказа същността на работите.

² Даниил проговаряйки рече: Видях в нощното си видение, и ето, четирите небесни ветрища избухнаха върху голямото море.

³ И четири големи зверове възлязоха из морето, различни един от друг.

⁴ Първият бе като лъв, и имаше орлови крила; а, като го гледаха, крилата му се изскубаха, и той се дигна от земята и биде заставен да се изправи на две нозе като човек, и даде му се човешко сърце.

⁵ След това, ето друг звяр, вторият, приличен на мечка, който се подигна от едната страна, и <имаше> три ребра в устата си между зъбите си; и му думаха така: Стани, изяж много месо.

⁶ Подир това, като погледнах, ето друг <звяр>, приличен на леопард, който имаше на гърба си четири птичи крила: тоя звяр имаше и четири глави; и даде му се власт.

⁷ Подир това, като погледнах в нощните видения, ето четвъртият звяр, страшен и ужасен и твърде як; той имаше големи железни зъби, <с които> пояждаше и сломяваше, като стъпкваше останалото с нозете си; той се различаваше от всичките зверове, които бяха преди него; и имаше десет рога.

⁸ Като разглеждах роговете, ето, между тях излезе друг рог, малък, пред който три от първите рогове се изкорениха; и ето, в тоя рог имаше очи като човешки очи и уста, които говореха надменно.

⁹ Гледах догдето се положиха престоли, и Старият по дни седна, чието облекло беше бяло като сняг, и космите на главата Му като чиста вълна, престолът Му - огнени пламъци, и колелата Му пламенен огън.

¹⁰ Огнена река излизаше и течеше пред Него; милион <служители> Му слугуваха, и милиарди по милиарди стояха пред Него; съдилището се откри, и книгите се отвориха.

¹¹ Тогава погледнах по причина на гласа на надменните думи, които рогът изговаряше; гледах догдето звярът биде убит, и тялото му погубено и предадено да се изгори с огън.

¹² А колкото за другите зверове, тяхното владичество биде отнето; животът им, обаче, се продължи до време и година.

¹³ Гледах в нощните видения, и ето, един като човешки син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и доведоха го пред Него.

¹⁴ И Нему се даде владичество, слава и царство, за да Му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине, и царството Му е <царство>, което няма да се разруши.

¹⁵ Колкото за мене, Даниила, духът ми се наскърби дълбоко в тялото ми, и виденията на главата ми ме смутиха.

¹⁶ Приближих се до едного от предстоящите и го попитах що е истинското <значение> на всичко това. И той ми разправи и ми даде да разбера значението на тия неща.

¹⁷ Тия четири големи звяра, <каза той>, са четирима царе, които ще се издигнат от земята.

¹⁸ Но светиите на Всевишния ще приемат царството, и ще владеят царството до века и до вечни векове.

¹⁹ Тогава поисках да узная истината за четвъртия звяр, който се различаваше от всичките други и бе твърде страшен, чиито зъби бяха железни и ноктите му медни, който пояждаше и строшаваше, а останалото стъпкваше с нозете си, -

²⁰ и за десетте рога, които бяха на главата му, и за другия <рог>, който излезе, и пред който паднаха три, <то ест>, за оня рог, който имаше очи и уста, които говореха надменно, и който наглед бе по-як от другарите си.

²¹ Гледах същия рог като воюваше със светиите и превъзмогваше против тях,

²² докато дойде Старият по дни, и се извърши съд за светиите на Всевишния, и настана времето, когато светиите завладяха царството.

²³ Той каза така: Четвъртият звяр ще бъде четвъртото царство на света, което ще се различава от всичките царства, и ще погълне целия свят, и ще го стъпче и разтроши.

²⁴ А за десетте рога, те са десет царе, които ще се издигнат от това царство; и след тях ще се издигне друг, който ще се различава от първите и ще покори трима царе.

²⁵ Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния, и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половина време.

²⁶ Но когато съдилището ще заседава, ще му отнемат владичеството, за да го изтребят и погубят до край.

²⁷ А царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще се дадат на людете, <които> са светиите на Всевишния, Чието царство е вечно царство и на Когото всичките владичества ще служат и ще се покоряват.

²⁸ Тук е краят на това нещо. Колкото за мене, Даниила, размишленията ми ме смущават много, и изгледът на лицето ми се измени; но запазих това нещо в сърцето си.

¹ От Презвитера до избраната госпожа и до чадата й, които аз наистина любя, (и не само аз, но и всички, които са познали истината).

² заради истината, която пребъдва в нас, и ще бъде с нас до века,

³ благодат, милост, мир да бъдат с нас от Бога Отца и от [Господа] Исуса Христа, Сина на Отца, в истина и любов.

⁴ Много се възрадвах, че намерих някои от чадата ти да ходят в истината, както приехме заповед от Отца.

⁵ И сега, госпожо, умолявам те, не като че ти пиша нова заповед, но тая, която имахме отначало; Да любим един другиго.

⁶ И любовта е това: да ходим по Неговите заповеди. Тая е заповедта, в която трябва да ходите, както сте чули отначало.

⁷ Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват дохождането на Исуса Христа в плът. Такъв човек е измамник и антихрист.

⁸ Внимавайте на себе си, да не изгубите онова, което сте изработили, но да получите пълна награда.

⁹ Никой, който върви напред, и не пребъдва в Христовото учение, няма Бога; тоя, който пребъдва в учението, той има и Отца и Сина.

¹⁰ Ако някой дойде при вас, и не носи това учение, недейте го приема в къщи, и не го поздравявайте,

¹¹ защото който го поздравява, става участник в неговите зли дела.

¹² Имам много да ви пиша, но не искам <да пиша> с книга и мастило, обаче надявам се да дойда при вас, и уста с уста да се разговорим, за да бъде радостта ви пълна.

¹³ Поздравяват те чадата на твоята избрана сестра.