A A A A A
Bible Book List

Даниил 4-61940 Bulgarian Bible (BG1940)

Цар Навуходоносор към всичките племена, народи и езици, които живеят по цял свят: Мир да ви се умножи!

Видя ми се за добре да оповестя знаменията и чудесата, които ми направи всевишният Бог.

Колко са велики Неговите знамения! И колко могъщи са чудесата Му! Неговото царство е вечно царство, и Неговото владичество из род в род.

Аз Навуходоносор, като бях спокоен у дома си и благополучен в палата си,

видях сън, който ме уплаши; и размишленията ми на леглото ми и виденията на главата ми ме смутиха.

Затова издадох указ да се въведат пред мене всичките вавилонски мъдреци за да ми явят значението на съня.

Тогава влязоха врачовете, вражарите, халдейците и астролозите, и аз разказах съня си пред тях; но <не можаха> да ми явят значението му.

А най-после дойде пред мене Даниил, чието име бе Валтасасар, по името на моя Бог, и в когото е духът на светите богове; и аз разказах съня пред него, като рекох:

Валтасаре, началниче на врачовете, понеже узнах, че духът на светите богове е в тебе, и никаква тайна не е мъчна за тебе, обясни ми виденията на съня, който видях, и кажи ми значението му.

10 Ето какви бяха виденията на главата ми и на леглото ми: Гледах и ето дърво всред света, на което височината бе голяма.

11 Това дърво стана голямо и яко, височината му стигаше до небето, и то се виждаше до краищата на целия свят.

12 Листата му бяха хубави, плодът му изобилен, и в него имаше храна за всички; под сянката му почиваха полските животни, и на клоновете му обитаваха небесните птици, и от него се хранеше всяка твар.

13 Видях във виденията на главата си на леглото си, и ето, един свет страж слезе от небето

14 и извика със силен глас, казвайки така: Отсечете дървото и изсечете клоновете му; отърсете листата му и разпръснете плода му; нека бягат животните изпод него, и птиците от клоновете му;

15 обаче оставете в земята пъна с корените му всред полската трева, и то с железен и меден обръч <наоколо>, и нека се мокри с небесната роса, и участта му нека бъде с животните в тревата на земята;

16 нека се измени човешкото му сърце, и нека му се даде животинско сърце; и <така> нека минат над него седем времена.

17 Тая присъда е по заповед от стражите, и делото на думата на светите, за да знаят живите, че Всевишният владее над царството на човеците, дава го комуто ще, и поставя над него най-нищожния измежду човеците.

18 Тоя сън видях аз цар Навуходоносор, и ти, Валтасасаре, кажи значението му; защото ни един от мъдреците на царството ми не може да ми яви значението; а ти можеш, защото духът на светите богове е в тебе.

19 Тогава Даниил, чието име бе Валтасасар, остана смаян за малко, и размишленията му го смущаваха. Царят продумайки рече: Валтасасаре, да те не смущава сънят или значението му. Валтасасар рече в отговор: Господарю мой, сънят нека бъде върху ония, които те мразят, и това, което означава, върху неприятелите ти!

20 Дървото, което си видял, че станало голямо и яко, чиято височина стигала до небето, и което се виждало от целия свят,

21 чиито листа били хубави и плодът му изобилен, дори <достатъчна> храна за всички, под което живеели полските животни, и по клоновете на което се подсланяли небесните птици,

22 това< дърво> си ти, царю, който си станал голям и як; защото величието ти нарасна и стигна до небето, и владичеството ти до края на света.

23 А гдето царят е видял един свет страж да слиза от небето и да казва: Отсечете дървото и го съборете, но оставете в земята, в полската трева, пъна с корените му, и то с железен и меден обръч <наоколо>, и нека се мокри от небесната роса, и нека бъде участта му с полските животни, до като <така> минат над него седем времена, -

24 ето значението му, царю: Решението на Всевишния, което постигна господаря ми царя, е

25 да бъдеш изгонен измежду човеците, жилището ти да бъде с полските животни, да ядеш трева като говедата, и да те мокри небесната роса, и да минат над тебе седем времена, догдето познаеш, че Всевишният владее в царството на човеците и го дава комуто ще.

26 А гдето се заповядало да оставят пъна с корените на дървото, <значи>, че царството ще ти бъде обезпечено щом признаеш, че небесата владеят.

27 Затова, царю, нека ти бъде угоден моя съвет да напуснеш греховете си чрез <вършене> правда и беззаконията си чрез <правене> благодеяния на бедните, негли се продължи благоденствието ти {Или: Се прости престъплението ти.}.

28 Всичко това постигна цар Навуходоносора.

29 В края на дванадесет месеца, като ходеше по царския палат във Вавилон,

30 царят проговори, казвайки: Не е ли велик тоя Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за славата на величието си!

31 Думата бе още в устата на царя, и глас дойде от небесата, <който рече>: На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството премина от тебе;

32 и ще бъдеш изгонен измежду човеците, между полските животни ще бъде жилището ти, и ще те хранят с трева като говедата; и седем времена ще минат над тебе догдето признаеш, че Всевишният владее над царството на човеците, и го дава комуто ще.

33 В същия час това нещо се изпълни над Навуходоносора; той бе изгонен измежду човеците, ядеше трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса догдето космите му пораснаха като <пера> на орли, и ноктите му като на птици.

34 А в края на тия дни аз Навуходоносор подигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна като благослових Всевишния и похвалих и прославих Онзи, Който живее до века, понеже владичеството Му е вечно владичество, и царството Му из род в род;

35 <пред Него> всичките земни жители се считат като нищо; по волята Си Той действува между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му, или да Му каже: Що правиш Ти?

36 И в същото време<, когато> разумът ми се възвърна, възвърнаха ми се, за славата на царството ми, и величието и светлостта ми; защото съветниците ми и големците ми ме търсеха, закрепих се на царството си, и ми се притури превъзходно величие.

37 Сега аз Навуходоносор хваля, превъзнасям и славя небесния Цар; защото всичко що върши е с вярност, и пътищата Му са справедливи; а Той може да смири ония, които ходят горделиво.

Цар Валтасар направи голям пир на хиляда от големците си, и пиеше вино пред хилядата.

Когато пиеше виното, Валтасар заповяда да донесат златните и сребърните съдове, които дядо му Навуходоносор беше задигнал от храма, който бе в Ерусалим, за да пият с тях царят и големците му, жените му и наложниците му.

Тогава донесоха златните съдове, които бяха задигнати от храма на Божия дом, който бе в Ерусалим; и с тях пиеха царят и големците му, жените му и наложниците му.

Пиеха вино и хвалеха златните, сребърните, медните, железните, дървените и каменните богове.

В същия час се появиха пръсти на човешка ръка, които пишеха, срещу светилника, по мазилката на стената на царския палат; и царят видя тая част от ръката, която пишеше.

Тогава изгледът на лицето на царя се измени, и мислите му го смущаваха, така щото ставите на кръста му се разхлабиха, и колената му се удряха едно о друго.

Царят извика с голям глас да въведат вражарите, халдейците и астролозите, на които вавилонски мъдреци царят проговаряйки рече: Който прочете това писание и ми яви значението му ще бъде облечен в багреница, златна огърлица <ще се окачи> около <шията> му и ще бъде един от тримата, които ще владеят царството.

Влязоха, прочее, всичките царски мъдреци; но не можаха да прочетат написаното, нито да явят на царя значението му.

Тогава цар Валтасар се смути много, изгледът на лицето му се измени, и големците му се смаяха.

10 От думите на царя и на големците му <овдовялата> царица влезе в къщата на пируването; и царицата проговаряйки рече: Царю, да си жив до века! Да те не смущават мислите ти, нито да се изменява лицето ти.

11 Има човек в царството ти, в когото е духът на светите богове; и в дните на дядо ти, в него се намериха светлина, разум и мъдрост като мъдростта на боговете; и дядо ти<, казвам>, царю, - го постави началник на врачовете, на вражарите, на халдейците и на астролозите,

12 защото превъзходен дух и знание, разум за тълкуване сънища, изясняване на гатанки и разрешаване на недоумения се намираха в тоя Даниил, когото царят преименува Валтасасар. Сега нека се повика Даниил, и той ще покаже значението на <написаното>.

13 Тогава Даниил биде въведен пред царя. Царят проговаряйки рече на Даниила: Ти ли си оня Даниил, който си от пленените юдейци, които дядо ми царят доведе от Юдея?

14 Чух за тебе, че духът на боговете бил в тебе, и че светлина, разум и превъзходна мъдрост се намирали в тебе.

15 И сега бяха въведени пред мене мъдреците и вражарите, за да прочетат това писание и ми явят значението му; но не можаха да покажат значението на това нещо.

16 Но аз чух за тебе, че си могъл да тълкуваш, и да разрешаваш недоумения; прочее, ако можеш да прочетеш написаното и да ми явиш значението му, ще бъдеш облечен в багреница, златна огърлица <ще се окачи> около шията ти, и ти ще бъдеш един от тримата, които ще владеят царството.

17 Тогава в отговор Даниил рече пред царя: Подаръците ти нека останат за тебе, и дай на другиго наградите си; все пак аз ще прочета на царя написаното, и ще му явя значението му.

18 Царю, Всевишният Бог даде на дядо ти Навуходоносора царство и величие, сила и чест;

19 и поради величието, което му даде, всичките племена, народи, и езици трепереха и се бояха пред него; когото искаше убиваше, и когото искаше опазваше жив, когото искаше възвишаваше, и когото искаше унижаваше.

20 Но когато се надигна сърцето му, и духът му закоравя та да постъпва гордо, той биде свален от царския си престол, славата му се отне от него,

21 и биде изгонен измежду човеците; сърцето му стана като на животните, и жилището му бе между живите осли; хранеха го с трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса, догдето призна, че Всевишният Бог владее над царството на човеците, и когото иска поставя над него.

22 А ти, негов внук, Валтасаре, не си смирил сърцето си, макар и да знаеше всичко това,

23 но си се надигнал против небесния Господ; и донесоха пред тебе съдовете на дома Му, с които пиехте вино ти и големците ти, жените и наложниците ти; и ти славослови сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които не виждат, нито чуват, нито разбират; а Бога, в Чиято ръка е дишането ти, и в Чиято <власт> са всичките твои пътища, не си възвеличил.

24 Затова, от Него е била изпратена частта от ръката, и това писание се написа.

25 И ето, писанието, което се написа: М;не, М;не, Т;кел, упарсин. {Преброен, премерен, разделен.}

26 Ето и значението на това нещо: М;не, Бог е преброил <дните> на твоето царство, и го е свършил;

27 Т;кел, Претеглен си на везните, и си бил намерен недостатъчен;

28 П;рес, Раздели се царството ти, и се даде на мидяните и персите.

29 Тогава Валтасар заповяда, та облякоха Даниила в багреницата, окачиха златната огърлица около шията му, и прогласиха за него да бъде един от тримата, които да владеят царството.

30 В същата нощ царят на халдейците Валтасар биде убит.

31 И мидянинът Дарий, който бе около на шестдесет и две години, взе царството.

Видя се добре на Дария да постави над царството сто и двадесет сатрапи, които да бъдат из цялото царство,

и над тях трима князе, един от които бе Даниил, за да дават тия сатрапи сметка на тях, и тъй царят да не губи.

В това време тоя Даниил се отличаваше от <другите> князе и сатрапите, защото имаше в него превъзходен дух; и царят намисли да го постави над цялото царство.

Тогава князете и сатрапите се стараеха да намерят причина против Даниила относно <делата> на царството; но не можаха да намерят никаква причина или вина, защото той бе верен, и в него не се намери никаква погрешка или вина.

И тъй, тия човеци рекоха: Няма да намерим никаква причина против тоя Даниил, освен ако намерим нещо относно закона на неговия Бог.

Прочее, тия князе и сатрапи се събраха при царя и му рекоха така: Царю Дарие, да си жив до века!

Всичките князе на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите като се съветваха <решиха да поискат> <от> царя да издаде указ и да обяви строга забрана, че който, до тридесет дни, би отправил някаква просба до кой да било бог или човек, освен до тебе, царю, той да се хвърли в рова на лъвовете.

Сега, царю, утвърди забраната и подпиши писмената< й> <форма> за да не се измени, според закона на мидяните и персите, който не се изменява.

Затова цар Дарий подписа писмената забрана.

10 А Даниил, щом се научи, че била подписана <писмената> забрана, влезе у дома си, и, като държеше прозорците на стаята си отворени към Ерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог, както правеше по-напред.

11 Тогава ония човеци се събраха и намериха, че Даниил отправяше просба и се молеше пред своя Бог.

12 Затова приближиха се и говориха пред царя за царската забрана, <като рекоха>: Не подписа ли ти забрана, че всеки човек, който до тридесет дни би отправил просба до кой да било бог или човек освен до тебе, царю, ще се хвърли в рова на лъвовете? Царят в отговор рече: Това е вярно, според закона на мидяните и персите, който не се изменява.

13 Тогава отговаряйки, те рекоха пред царя: Оня Даниил, който е от пленените юдейци, не зачита ни тебе, царю, нито подписаната от тебе забрана, но принася молбата си три пъти на ден.

14 Тогава царят, като чу тия думи, наскърби се много, и тури присърце да отърве Даниила; и трудеше се до захождането на слънцето да го избави.

15 Тогава ония човеци се събраха при царя и му рекоха: Знай, царю, че е закон на мидяните и на персите какво никаква забрана или повеление, което царят постави, да не се изменява.

16 Тогава царят заповяда, та докараха Даниила и го хвърлиха в рова на лъвовете. А царят проговаряйки рече на Даниила: Твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, Той ще те отърве.

17 После, като донесоха камък и го поставиха на устието на рова, царят го запечати със своя си печат и с печата на големците си, за да се не измени никакво намерение относно Даниила.

18 Тогава царят отиде в палата си и пренощува гладен, нито <остави да> донесат пред него музикални инструменти; и сънят побягна от него.

19 И на утринта царят стана много рано и побърза да отиде при рова на лъвовете.

20 И като се приближи при рова, извика с плачевен глас към Даниила. Царят проговаряйки рече на Даниила: Данииле, служителю на живия Бог, твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете?

21 Тогава Даниил рече на царя: Царю, да си жив до века!

22 Моят Бог прати ангела Си да затули устата на лъвовете, та не ме повредиха, защото се намерих невинен пред Него; още и пред тебе, царю, не съм сторил никакво прегрешение.

23 Тогава царят се зарадва много и заповяда да извадят Даниила из рова. И когато Даниил бе изваден из рова, никаква повреда не се намери на него, защото бе уповал на своя Бог.

24 Тогава по заповед на царя, докараха ония човеци, които бяха наклеветили Даниила, и хвърлиха тях, чадата им и жените им в рова на лъвовете; и преди да стигнат до дъното на рова лъвовете им надвиха и счупиха всичките им кости.

25 Тогава цар Дарий писа до всички племена, народи и езици, които живеят по целия свят: Мир да се умножи на вас!

26 Издавам указ щото в цялата държава, над която царувам, да треперят човеците и да се боят пред Данииловия Бог; защото Той е живият Бог, Който е утвърден до века, и Неговото царство е <царство, което> няма да се наруши, и властта Му ще <трае> до край.

27 Той избавя и отървава, и върши знамения и чудеса на небесата и на земята; <Той е>, Който отърва Даниил от силата на лъвовете.

28 И тъй, тоя Даниил благоденствуваше в царуването на Дария и в царуването на персиеца Кир.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes