3 Цар Навуходоносор направи златен образ, шестдесет лакти висок и шест лакти широк, и го постави на полето Дура, във вавилонската област.

² Тогава цар Навуходоносор прати да съберат сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведците и всичките началници на областите да дойдат на посвещението на образа, който цар Навуходоносор бе поставил.

³ Тогава сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведите и всичките началници на областите се събраха на посвещението на образа, който цар Навуходоносор бе поставил; и застанаха пред образа, който Навуходоносор бе поставил.

⁴ Тогава глашатай викаше със силен глас: Вам се заповядва, племена, народи и езици,

⁵ щото когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, да паднете та да се поклоните на златния образ, който цар Навуходоносор е поставил;

⁶ а който не падне да се поклони, в същия час ще бъде хвърлен всред пламенната огнена пещ.

⁷ Затова, когато всичките племена чуха звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира и на всякакъв вид музика, всичките племена, народи и езици падаха и се кланяха на златния образ, който цар Навуходоносор бе поставил.

⁸ Тогава някои халдейци се приближиха <при царя> та наклеветиха юдеите,

⁹ като проговориха казвайки на цар Навуходоносора: Царю, да си жив до века!

¹⁰ Ти царю, си издал указ, щото всеки човек, който чуе звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика да падне и да се поклони на златния образ,

¹¹ а който не падне и не се поклони да бъде хвърлен всред пламенната огнена пещ.

¹² Има някои юдеи, които ти си поставил над работите на Вавилонската област, Седрах, Мисах и Авденаго, които човеци, царю, не те зачетоха; на боговете ти не служат и на златния образ, който си поставил, не се кланят.

¹³ Тогава Навуходоносор с гняв и ярост заповяда да докарат Седраха, Мисаха и Авденаго. И докараха тия човеци пред царя.

¹⁴ Навуходоносор проговаряйки рече им: Седрахе, Мисахе и Авденаго, нарочно ли не служите на моя бог, и не се кланяте на златния образ, който поставих?

¹⁵ Сега, като чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, ако сте готови да паднете и се поклоните на образа, който съм направил, <добре>; но ако не се поклоните, в същия час ще бъдете хвърлени всред пламенната огнена пещ; и кой е оня бог, който ще ви отърве от ръцете ми?

¹⁶ Седрах, Мисах и Авденаго рекоха в отговор на царя: Навуходоносоре, нам не ни трябва да ти отговаряме за това нещо.

¹⁷ Ако е <така> нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави;

¹⁸ но ако не, <пак> да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, който си поставил няма да се кланяме.

¹⁹ Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост, и изгледът на лицето му се измени против Седраха, Мисаха и Авденаго, та проговаряйки заповяда да нагорещят пещта седем пъти повече отколкото обикновено се нагорещяваше.

²⁰ И на някои силни мъже от войската си заповяда да вържат Седраха, Мисаха и Авденаго и да ги хвърлят в пламенната огнена пещ.

²¹ Тогава тия мъже бидоха вързани с шалварите си, хитоните си, мантиите и <другите> си дрехи, и бяха хвърлени всред пламенната огнена пещ.

²² А понеже царската заповед бе настойчива, и пещта се нагорещи премного, огненият пламък уби ония мъже, които дигнаха Седраха, Мисаха и Авденаго.

²³ А тия трима мъже, Седрах, Мисах и Авденаго, паднаха вързани всред пламенната огнена пещ.

²⁴ Тогава цар Навуходоносор ужасен, стана бърже, и като продума рече на съветниците си: Не хвърлихме ли всред огъня трима мъже вързани? Те отговаряйки рекоха на царя: Вярно е, царю.

²⁵ В отговор той рече: Ето, виждам четирима мъже развързани, които ходят всред огъня, без да имат някаква повреда; и по изгледа си четвъртият прилича на син на боговете.

²⁶ Тогава Навуходоносор се приближи до вратата на пламенната огнена пещ, и проговаряйки рече: Седрахе, Мисахе и Авденаго, слуги на всевишния Бог, излезте и дойдете тук. Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха изсред огъня.

²⁷ И като се събраха сатрапите, наместниците, областните управители и царските съветници, видяха, че огънят не бе имал сила върху телата на тия мъже, косъм от главата им не бе изгорял, и шалварите им не бяха се изменили, нито <даже> миризма от огън не бе преминала на тях.

²⁸ Навуходоносор продумайки рече: Благословен да бъде Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов, който изпрати ангела Си и избави слугите си, които, като уповаха на Него, не послушаха думата на царя, но предадоха телата си за да не служат, нито да се поклонят на друг бог, освен на своя си Бог.

²⁹ Затова, издавам указ щото всеки <човек>, от които и да било люде, народ и език, който би казал зло против Бога на Седраха, Мисаха и Авденаго, да се разсече, и къщата му да се обърне на бунище; защото друг бог няма, който може да избави така.

³⁰ Тогава царят повиши Седраха, Мисаха и Авденаго във Вавилонската област.

4 Цар Навуходоносор към всичките племена, народи и езици, които живеят по цял свят: Мир да ви се умножи!

² Видя ми се за добре да оповестя знаменията и чудесата, които ми направи всевишният Бог.

³ Колко са велики Неговите знамения! И колко могъщи са чудесата Му! Неговото царство е вечно царство, и Неговото владичество из род в род.

⁴ Аз Навуходоносор, като бях спокоен у дома си и благополучен в палата си,

⁵ видях сън, който ме уплаши; и размишленията ми на леглото ми и виденията на главата ми ме смутиха.

⁶ Затова издадох указ да се въведат пред мене всичките вавилонски мъдреци за да ми явят значението на съня.

⁷ Тогава влязоха врачовете, вражарите, халдейците и астролозите, и аз разказах съня си пред тях; но <не можаха> да ми явят значението му.

⁸ А най-после дойде пред мене Даниил, чието име бе Валтасасар, по името на моя Бог, и в когото е духът на светите богове; и аз разказах съня пред него, като рекох:

⁹ Валтасаре, началниче на врачовете, понеже узнах, че духът на светите богове е в тебе, и никаква тайна не е мъчна за тебе, обясни ми виденията на съня, който видях, и кажи ми значението му.

¹⁰ Ето какви бяха виденията на главата ми и на леглото ми: Гледах и ето дърво всред света, на което височината бе голяма.

¹¹ Това дърво стана голямо и яко, височината му стигаше до небето, и то се виждаше до краищата на целия свят.

¹² Листата му бяха хубави, плодът му изобилен, и в него имаше храна за всички; под сянката му почиваха полските животни, и на клоновете му обитаваха небесните птици, и от него се хранеше всяка твар.

¹³ Видях във виденията на главата си на леглото си, и ето, един свет страж слезе от небето

¹⁴ и извика със силен глас, казвайки така: Отсечете дървото и изсечете клоновете му; отърсете листата му и разпръснете плода му; нека бягат животните изпод него, и птиците от клоновете му;

¹⁵ обаче оставете в земята пъна с корените му всред полската трева, и то с железен и меден обръч <наоколо>, и нека се мокри с небесната роса, и участта му нека бъде с животните в тревата на земята;

¹⁶ нека се измени човешкото му сърце, и нека му се даде животинско сърце; и <така> нека минат над него седем времена.

¹⁷ Тая присъда е по заповед от стражите, и делото на думата на светите, за да знаят живите, че Всевишният владее над царството на човеците, дава го комуто ще, и поставя над него най-нищожния измежду човеците.

¹⁸ Тоя сън видях аз цар Навуходоносор, и ти, Валтасасаре, кажи значението му; защото ни един от мъдреците на царството ми не може да ми яви значението; а ти можеш, защото духът на светите богове е в тебе.

¹⁹ Тогава Даниил, чието име бе Валтасасар, остана смаян за малко, и размишленията му го смущаваха. Царят продумайки рече: Валтасасаре, да те не смущава сънят или значението му. Валтасасар рече в отговор: Господарю мой, сънят нека бъде върху ония, които те мразят, и това, което означава, върху неприятелите ти!

²⁰ Дървото, което си видял, че станало голямо и яко, чиято височина стигала до небето, и което се виждало от целия свят,

²¹ чиито листа били хубави и плодът му изобилен, дори <достатъчна> храна за всички, под което живеели полските животни, и по клоновете на което се подсланяли небесните птици,

²² това< дърво> си ти, царю, който си станал голям и як; защото величието ти нарасна и стигна до небето, и владичеството ти до края на света.

²³ А гдето царят е видял един свет страж да слиза от небето и да казва: Отсечете дървото и го съборете, но оставете в земята, в полската трева, пъна с корените му, и то с железен и меден обръч <наоколо>, и нека се мокри от небесната роса, и нека бъде участта му с полските животни, до като <така> минат над него седем времена, -

²⁴ ето значението му, царю: Решението на Всевишния, което постигна господаря ми царя, е

²⁵ да бъдеш изгонен измежду човеците, жилището ти да бъде с полските животни, да ядеш трева като говедата, и да те мокри небесната роса, и да минат над тебе седем времена, догдето познаеш, че Всевишният владее в царството на човеците и го дава комуто ще.

²⁶ А гдето се заповядало да оставят пъна с корените на дървото, <значи>, че царството ще ти бъде обезпечено щом признаеш, че небесата владеят.

²⁷ Затова, царю, нека ти бъде угоден моя съвет да напуснеш греховете си чрез <вършене> правда и беззаконията си чрез <правене> благодеяния на бедните, негли се продължи благоденствието ти {Или: Се прости престъплението ти.}.

²⁸ Всичко това постигна цар Навуходоносора.

²⁹ В края на дванадесет месеца, като ходеше по царския палат във Вавилон,

³⁰ царят проговори, казвайки: Не е ли велик тоя Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за славата на величието си!

³¹ Думата бе още в устата на царя, и глас дойде от небесата, <който рече>: На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството премина от тебе;

³² и ще бъдеш изгонен измежду човеците, между полските животни ще бъде жилището ти, и ще те хранят с трева като говедата; и седем времена ще минат над тебе догдето признаеш, че Всевишният владее над царството на човеците, и го дава комуто ще.

³³ В същия час това нещо се изпълни над Навуходоносора; той бе изгонен измежду човеците, ядеше трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса догдето космите му пораснаха като <пера> на орли, и ноктите му като на птици.

³⁴ А в края на тия дни аз Навуходоносор подигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна като благослових Всевишния и похвалих и прославих Онзи, Който живее до века, понеже владичеството Му е вечно владичество, и царството Му из род в род;

³⁵ <пред Него> всичките земни жители се считат като нищо; по волята Си Той действува между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му, или да Му каже: Що правиш Ти?

³⁶ И в същото време<, когато> разумът ми се възвърна, възвърнаха ми се, за славата на царството ми, и величието и светлостта ми; защото съветниците ми и големците ми ме търсеха, закрепих се на царството си, и ми се притури превъзходно величие.

³⁷ Сега аз Навуходоносор хваля, превъзнасям и славя небесния Цар; защото всичко що върши е с вярност, и пътищата Му са справедливи; а Той може да смири ония, които ходят горделиво.

5 Всеки, който вярва, че Исус е Христос, е роден от Бога; и всеки, който люби Родителя, люби и родения от Него.

² По това познаваме, че любим Божиите чада, когато любим Бога и изпълняваме Неговите заповеди

³ защото ето що е любов към Бога: да пазим неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки.

⁴ Защото всичко, що е родено от Бога, побеждава света; и тая победа, която е победила света е <спечелила> нашата вяра.

⁵ И кой побеждава света, ако не е тоя, който вярва, че Исус е Божият Син?

⁶ Това е Исус Христос, Който е дошъл чрез вода и кръв; не само чрез водата, но чрез водата и чрез кръвта;

⁷ и Духът е, който свидетелствува, понеже Духът е истината.

⁸ Защото три са, които свидетелствуват: Духът, водата и кръвта; и тия три са съгласни.

⁹ Ако приемаме свидетелството на човеците, свидетелството на Бога е по-важно; защото това, което Бог заявява, е туй, че Той е свидетелствувал за Сина Си.

¹⁰ Който вярва в Божия Син, има <това> свидетелство в себе си; който не вярва Бога, направил Го е лъжец, защото не е повярвал свидетелството, което Бог е свидетелствувал за Сина Си.

¹¹ И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот, и че тоя живот е в Сина Му.

¹² Който има Сина, има тоя живот; който няма Божия Син, няма тоя живот.

¹³ Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот [и да вярвате в името на Божия Син].

¹⁴ И увереността, която имаме спрямо Него е това, че, ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша;

¹⁵ и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да Му попросим, знаем че получаваме това, което сме просили от Него.

¹⁶ Ако някой види брата си, че извърши несмъртен грях, нека се моли, и <Бог> ще му даде живот, <сиреч>, на ония, които съгрешават несмъртно. Има смъртен грях; не казвам за него да се помоли.

¹⁷ Всяка неправда е грях; и има грях, който не е смъртен.

¹⁸ Знаем, че всеки роден от Бога не съгрешава; но оня, който се е родил от Бога, пази себе си, и лукавият не се докосва до него.

¹⁹ Знаем, че ние сме от Бога; и целият свят лежи в лукавия.

²⁰ Знаем още, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаваме истинния <Бог>; и ние сме в истинния, <сиреч> в Сина Му Исуса Христа. Това е истинският Бог и вечен живот.

²¹ Дечица, пазете себе си от идоли.