A A A A A
Bible Book List

Деяния 27-281940 Bulgarian Bible (BG1940)

27 И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.

И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си, за да му пригодят.

И оттам, като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.

И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в ликийския <град> Мира.

Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и тури ни в него.

И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу <нос> Салмон.

И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва добри пристанища, близо при което бе град Ласей.

Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът се беше минал, Павел ги съветваше, казвайки им:

10 Господа, виждам, че плуването ще бъде <придружено> с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

11 Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи.

12 И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и <там> да презимуват.

13 И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котвата та плуваха близо покрай Крит.

14 Но след малко, спусна се от <острова> бурен вятър, наречен евраквилон,

15 и когато корабът бе настигнат <от вятъра>, и поради него не можеше да устои, оставихме се <на вълните> да ни носят.

16 И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;

17 и когато я издигнаха, употребяваха< всякакви> средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

18 И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден захванаха да изхвърлят <товара>.

19 И на третия ден те, със своите ръце, изхвърлиха вещите на кораба.

20 И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

21 А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и пагуба.

22 Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но <само> корабът;

23 защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече:

24 Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.

25 Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.

26 Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

27 А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам натам по Адриатическото <море>, около среднощ, корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.

28 И като измериха дълбочината, намериха, <че е> двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха, <че е> петнадесет разтега.

29 Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.

30 И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,

31 Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете да се избавите.

32 Тогава войниците отрязаха въжетата на ладията и оставиха я да се носи <от морето>.

33 А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.

34 Затуй ви моля да похапнете, защото това ще <помогне> за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.

35 И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички, та разчупи и почна да яде.

36 От това всички се ободриха, та ядоха и те.

37 И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

38 И като се нахраниха облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.

39 И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с <песъчлив> бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.

40 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.

41 Но изпаднаха на едно място, гдето морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора <на вълните>.

42 И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.

43 Но стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,

44 и останалите <да се спасяват>, кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха на сушата.

28 И когато се избавихме, познахме, че островът се наричаше Малта.

А туземците ни показаха необикновено човеколюбие, защото приеха всички нас, и, понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.

И когато Павел натрупа един куп храсти и го тури на огъня, една ехидна излезе от топлината и се залепи за ръката му.

А туземците, като видяха змията, как висеше на ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее.

Но той тръсна змията в огъня и не почувствува никакво зло.

А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог.

А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.

И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.

Като стана това, и другите от острова, които имаха болести дохождаха и се изцеляваха;

10 които и ни показваха много почести, и, когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни.

11 И тъй, подир три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който беше презимувал в острова, и който имаше за знак Близнаците.

12 И като стигнахме в Сиракуза, преседяхме там три дни.

13 И оттам, като лъкатушехме, стигнахме в Ригия; и след един ден, като повея южен вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,

14 гдето намерихме братя, които ни замолиха да преседим у тях седем дни. Така дойдохме в Рим,

15 отгдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми да ни посрещнат; и Павел като ги видя, благодари на Бога и се ободри.

16 А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запрените на войводата; а на Павла се позволи да живее отделно с войника, който го вардеше.

17 И подир три дни той свика по-първите от юдеите и, като се събраха каза им: Братя, без да съм сторил аз нещо против народа <ни>, или против бащините обичаи, пак от Ерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните;

18 които, като ме изпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо <достойно> за смърт.

19 Но понеже юдеите се възпротивиха <на това>, принудих се да се отнеса до Кесаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си.

20 По тая причина, прочее, ви повиках, за да ви видя и да ви поговоря, защото заради това, за което Израил се надява, съм вързан с тая верига.

21 А те му казаха: Нито сме получавали ние писма от Юдея за тебе, нито е дохождал някой от братята да ни извести, или да ни каже нещо лошо за тебе.

22 Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение.

23 И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там гдето живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исуса и от Моисеевия закон и от пророците.

24 И едни повярваха това, което говореше, а други не вярваха.

25 И те, понеже бяха несъгласни помежду си, се разотиваха, като им рече Павел една дума: Добре е говорил Светият Дух чрез пророк Исаия на бащите ви, когато е рекъл:

26 "Иди, кажи на тия люде: Със слушане ще чуете, но никак няма да схванете; И с очи ще видите, но никак няма да разберете.

27 Защото затлъстя сърцето на тия люде, И ушите им натегнаха, И очите си затвориха, Да не би да гледат с очите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат та да ги изцеля".

28 Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат.

29 [И като рече това, юдеите си отидоха с голяма препирня помежду си].

30 А Павел преседя цели две, години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него,

31 като проповядваше Божието царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа без да му забранява някой.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes