A A A A A
Bible Book List

Деяния 24-26 1940 Bulgarian Bible (BG1940)

24 След пет дни първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един ритор <на име> Тертил, които подадоха на управителя жалба против Павла.

И като го повикаха, Тертил почна да го обвинява, като казваше: Понеже чрез тебе, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие, и понеже чрез твоята предвидливост се поправят злини в тоя <наш> народ,

то ние с пълна благодарност по всякакъв начин и всякъде посрещаме това.

Но за да те не отегчаваме повече, моля те да имаш снизхождение и ни изслушаш накратко;

понеже намерихме, че тоя човек е заразител и размирник между всичките юдеи по вселената, още и водач на назарейската ерес;

който се опита и храма да оскверни; но ние го уловихме, [и поискахме да го съдим по нашия закон;

но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилство го изтръгна от ръцете ни, и заповяда на обвинителите му да дойдат при тебе].

А ти, като сам го изпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.

И юдеите потвърдиха, казвайки, че това е вярно.

10 А когато управителят кимна на Павла да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,

11 защото можеш да се научиш, че няма, повече от дванадесет дни откак възлязох на поклонение в Ерусалим.

12 И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града, да се препирам с някого или да размирявам народа.

13 И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.

14 Но това ти изповядвам, че, според учението {Гръцки: Пътя.}, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко що е по закона и е писано в пророците,

15 и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.

16 Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест, и спрямо Бога, и спрямо човеците.

17 А след <изтичането на> много години, дойдох да донеса милостини на народа си и приноси.

18 А когато ги <принасях>, те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие;

19 но <имаше> някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да <ме> обвинят, ако имаха нещо против мене.

20 Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили <в мене>, когато застанах пред синедриона,

21 освен, ако е само в тоя вик, който издадох като стоях между тях: <Поради учението> за възкресението на мъртвите ме съдите днес.

22 А Феликс, като познаваше доста добре това учение {Гръцки: Пътя.}, ги отложи, казвайки: Когато слезе хилядникът Лисий ще разреша делото ви.

23 И заповяда на стотника да вардят <Павла>, но да му дават известна свобода, и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва.

24 След няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка и прати да <повикат> Павла, от когото слуша за вярата в Христа Исуса.

25 И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: За сега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.

26 Между това той се надяваше, че ще получи пари от Павла, затова и по-честичко го викаше та приказваше с него.

27 Но като се навършиха две години, Феликс биде заместен от Порций Фест; а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павла в окови.

25 А Фест, като зае областта си, подир три дни възлезе от Кесария в Ерусалим.

Тогава първосвещеникът и юдейските първенци му подадоха жалба против Павла,

и молейки му се искаха да склони на това против него, - да изпрати да го доведат в Ерусалим; като <крояха да> поставят засада и да го убият на пътя.

Фест обаче отговори, че Павел <вече> се пази под стража в Кесария, и че сам той скоро щеше да тръгне <за там;>

затова, рече той, влиятелните между вас нека слязат с мене; и ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.

И като преседя между тях не повече от осем или десет дни, той слезе в Кесария, и на следния ден седна на съдийския стол, и заповяда да доведат Павла.

И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и обвиняваха го с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;

но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Кесаря съм извършил някакво престъпление.

Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, в отговор на Павла каза: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим, и там да се съдиш за това пред мене?

10 А Павел каза: Аз стоя пред Кесаревото съдилище, гдето трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.

11 Прочее, ако съм злодеец, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако ни едно от нещата, за които ме обвиняват тия, не е <истинно>, никой не може да ме предаде, за да им угоди. Отнасям се до Кесаря.

12 Тогава Фест, след като поразиска <въпроса> със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря; при Кесаря ще отидеш.

13 А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста.

14 И като се бавиха там доста време, Фест доложи Павловото дело пред царя, казвайки: Има един човек оставен от Феликса в окови.

15 За него, когато бях в Ерусалим, главните свещеници и юдейските старейшини <ми> подадоха жалба и искаха да го осъдя.

16 Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек [на смърт], преди обвиняемият да е бил <поставен> лице с лице с обвинителите си, и да му е даден случай да говори в своя защита относно обвинението.

17 И тъй, когато дойдоха тук заедно <с мене>, на следния ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.

18 Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела, каквито аз предполагах;

19 но имаха против него разисквания за техните си вярвания, и за Някой си Исус, Който бил умрял, за Когото Павел твърдеше, че е жив.

20 И аз, понеже бях в недоумение как да изпитам за такива неща, попитах дали би отишъл в Ерусалим, там да се съди за това.

21 Но понеже Павел се отнесе до решението на Августа, за да се опази <за него>, заповядах да го пазят докле го изпратя при Кесаря.

22 Тогава Агрипа <рече> на Феста: Искаше ми се и мене да чуя тоя човек. И той каза: Утре ще го чуеш.

23 На следния ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната стая с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда та доведоха Павла.

24 Тогава Фест каза: Царю Агрипо, и всички, които присъствувате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представи жалба, и в Ерусалим, и тука, като крещяха, че той не трябва вече да живее.

25 Но аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Августа, реших да го изпратя.

26 А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; за това го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипо, та, като стане разпитването <му> да имам какво да пиша.

27 Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.

26 Тогава Агрипа рече на Павла: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и почна да говори в своя защита:

Честит се считам, царю Агрипо, за гдето пред тебе ще се защитя днес относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,

а, най-вече, защото си вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.

Какъв, прочее, беше моят живот от младини, това всичките юдеи знаят, понеже прекарах отначало между народа си в Ерусалим.

Защото ме познават от начало, (ако искаха да засвидетелствуват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях <като> фарисей.

И сега стоя пред съда <понеже имам> надежда на обещанието, което Бог е дал на бащите ни,

до <изпълнението на> което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат <на Бога> усърдно нощем и денем. За тая надежда, царю [Агрипо], ме обвиняват юдеите!

Защо да се мисли между вас нещо не за вярване, че Бог възкресява мъртвите?

И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исуса Назарянина;

10 което и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници, и за убиването им давах глас против тях.

11 И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.

12 По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчка от главните свещеници,

13 по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, <която> надминаваше слънчевия блясък, и осия мене и тия, които пътуваха с мене.

14 И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.

15 И аз рекох: Кой си Ти, Господи? А Господ рече: Аз съм Исус, Когото ти гониш.

16 Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти се явих, да те назнача служител на това, че си Ме видял и на онова, което ще ти открия,

17 като те избавям от <юдейския> народ и от езичниците, между които те пращам,

18 да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете <си> и наследство между осветените, чрез вяра в Мене.

19 Затова, царю Агрипо, не бях непокорен на небесното видение;

20 но проповядвах първо на <юдеите> в Дамаск, в Ерусалим и в цялата юдейска земя, а <после> и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си.

21 По тая причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият.

22 Но с помощта, която получих от Бога, стоя до тоя ден та свидетелствувам и пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че щеше да бъде,

23 <сиреч>, че Христос трябваше да пострада, и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на <юдейския> народ и на езичниците.

24 Когато той така се защищаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.

25 А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям истинни думи.

26 Защото и царят, комуто говоря дързостно, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.

27 Царю Агрипо, вярваш ли пророците? Зная че ги вярваш.

28 А Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана християнин!

29 А Павел <рече>: Молил се бих Богу щото, било с малко, било с много, не само ти, но и всички които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тия окови.

30 Тогава царят стана, с управителя и Верникия и седящите с тях.

31 И като се оттеглиха <настрана>, говореха помежду си, казвайки: Тоя човек не върши нищо достойно за смърт или окови.

32 А Агрипа рече на Феста: Тоя човек можеше да се пусне, ако не беше се отнесъл до Кесаря.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes