A A A A A
Bible Book List

Деяния 18-201940 Bulgarian Bible (BG1940)

18 Подир това <Павел> тръгна от Атина и дойде в Коринт,

гдето намери един юдеин на име Акила, роден в Понт, и неотдавна пристигнал от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий беше заповядал да се махнат всичките юдеи от Рим; и <Павел> дойде при тях.

И понеже имаше същото занятие, седеше у тях и работеха; защото занятието им беше да правят шатри.

И всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци, и се стараеше да ги убеждава.

А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше принуждаван от своя дух да свидетелствува на юдеите, че Исус е Христос.

Но понеже и те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и рече: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист <от нея>; отсега ще отивам между езичниците.

И като се премести оттам, дойде в дома на някого си на име Тит Юст, който се кланяше на Бога, и чиято къща беше до синагогата.

А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха.

И Господ каза на Павла нощем във видение: Не бой се, но говори и не млъквай;

10 защото Аз съм с тебе, и никой няма да те нападне та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град.

11 И той преседя <там> година и шест месеца та ги поучаваше в Божието слово.

12 А когато Галион беше управител в Ахаия, юдеите се подигнаха единодушно против Павла, доведоха го пред съдилището и казаха:

13 Тоя убеждава човеците да се кланят на Бога противно на закона.

14 Но когато Павел щеше да отвори уста, Галион рече на юдеите: Ако беше въпрос за някоя неправда или грозно злодеяние, о юдеи, разбира се, би трябвало да ви търпя;

15 но ако въпросите са за учение, за имена и за вашия закон, гледайте си сами; аз не ща да съм съдия на такива работи.

16 И изпъди ги от съдилището.

17 Тогава те всички хванаха началника на синагогата Состена, та го биха пред съдилището; но Галион не искаше и да знае за това.

18 А Павел, след като поседя <там> още доволно време, прости се с братята, и отплува за Сирия (и с него Прискила и Акила), като си острига главата в Кенхрея, защото имаше обрек.

19 Като стигнаха в Ефес, той ги остави там, а сам влезе в синагогата и разискваше с юдеите,

20 но се прости с тях, казвайки: Ако ще Бог, пак ще се върна при вас. И отплува от Ефес.

21 А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони;

22 И като слезе в Кесария, възлезе <в Ерусалим> та поздрави църквата и <после> слезе в Антиохия.

23 И като поседя <там> известно време излезе и обикаляше наред галатийската и фригийската страна та утвърдяваше всичките ученици.

24 И някой си юдеин на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен в писанията, дойде в Ефес.

25 Той беше наставен в Господния път, и, бидейки по дух усърден, говореше и поучаваше прилежно за Исуса, а познаваше само Иоановото кръщение.

26 Той почна да говори дързостно в синагогата; но Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път.

27 И когато се канеше той да замине за Ахаия, братята го насърчиха, и писаха до учениците да го приемат; и той като дойде помогна много на повярвалите чрез благодатта;

28 защото силно опровергаваше юдеите <и то> публично, като доказваше от писанието, че Исус е Христос.

19 А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, <гдето> намери някои ученици.

И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му <отговориха>: Даже не сме чули дали има Светия Дух.

И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Иоановото кръщение.

А Павел рече: Иоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в Този, Който щеше да дойде подир него, сиреч, в Исуса.

И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.

И като положи Павел ръце на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха <други> езици и пророкуваха.

И те всички бяха около дванадесет мъже.

И той влезе в синагогата гдето говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше <с людете> и <ги> увещаваше за неща отнасящи се до Божието царство.

А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците та разискваше всеки ден в училището на Тирана.

10 И това се продължава две години, така щото всички, които живееха в Азия, и юдеи и гърци, чуха Господното учение.

11 При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павла;

12 дотолкоз щото, когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях, и злите духове излизаха.

13 А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса на тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва.

14 И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник,

15 Но <еднаж> злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте?

16 И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща.

17 И това стана известно на всички ефески жители, и юдеи и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше.

18 И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си.

19 Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петнадесет хиляди сребърници.

20 Така силно растеше и преодоляваше Господното учение.

21 И като свърши това, Павел чрез Духа стори намерение да отиде в Ерусалим, след като обиколи Македония и Ахаия, казвайки: Като постоя там, трябва да видя и Рим.

22 И прати в Македония двама от тия, които му помагаха, Тимотея и Ераста; а той остана за <още известно> време в Азия.

23 А по онова време се подигна голямо размирие относно <Господния път>.

24 Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни <храмчета на> Дианиното капище, и докарваше не малко печалба на занаятчиите,

25 като събра и тях и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие знаете, че от тая работа иде нашето богатство.

26 И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е предумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са от ръка направени.

27 И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да се счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се покланят.

28 Като чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика е ефеската Диана!

29 И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра;

30 А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха,

31 така и някои от азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра.

32 И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и повечето не знаеха защо се бяха стекли.

33 А някои от народа изкараха Александра <да говори>, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа.

34 Но като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е ефеската Диана!

35 Тогава <градският> писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера <идол?>

36 И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено.

37 Защото сте довели <тук> тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.

38 Прочее, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други.

39 Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание.

40 Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина <за него;> и колкото за това, ние не можем да оправдаем това стичане.

41 И като рече това, разпусна събранието.

20 След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.

И като мина през ония места та увеща <учениците> с много думи, дойде в Гърция.

И като преседя <там> три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония.

И придружиха го до Азия берянинът Сосипатър Пиров, и от солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.

А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;

и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дни дойдохме при тях в Троада, гдето преседяхме седем дни.

И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.

И имаше много светила в горната стая, гдето бяхме събрани.

И едно момче, на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.

10 Но Павел слезе и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

11 След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва <пак> надълго до зори, и така тръгна.

12 А момчето доведоха живо, и доста се утешиха.

13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, гдето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.

14 И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.

15 И оттам като отплувахме, на следния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия - стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит.

16 Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.

17 А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери,

18 И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас

19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;

20 как не се посвених да ви изявя всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и по къщите,

21 като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

22 И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

23 освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че връзвания и скърби ме очакват.

24 Но не се скъпя за живота <си>, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам, пътя си и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

25 И сега, ето аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах <Божието> царство, няма вече да види лицето ми.

26 Затова свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;

27 защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.

28 Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.

29 Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.

31 Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един <от вас>.

32 И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да <ви> назидава и да <ви> даде наследството между всичките осветени.

33 Никому среброто, или златото, или облеклото не съм пожелал.

34 Вие сами знаете, че тия <мои> ръце послужиха за моите нужди и за <нуждите на> ония, които бяха с мене.

35 Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава <човек>, отколкото да приема.

36 Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха,

38 наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes