Деяния 16-17
1940 Bulgarian Bible
16 После пристигна и в Дервия и Листра; и, ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а чийто баща беше грък.
2 Тоя <ученик> имаше характер одобрен от братята в Листра и Икония.
3 Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.
4 И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.
5 Така църквите се утвърждаваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.
6 И <апостолите> преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;
7 и като дойдоха срещу Мизия опитаха се да отидат във Витания, но Исусовият Дух не им допусна.
8 И тъй, като изминаха Мизия, слязоха в Троада.
9 И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.
10 И като видя видението, веднага потърсихме <случай> да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.
11 И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на следния ден в Неапол,
12 и оттам във Филипи, който е главният град на оная част от Македония, и <римска> колония. В тоя град преседяхме няколко дни.
13 А в събота излязохме вън от портата край една река, гдето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните <там> жени.
14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави <платове>, слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.
15 И като се кръсти тя и домът й, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.
16 И <един ден>, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.
17 Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.
18 Това тя правеше много дни <наред>. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.
19 А господарите й като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазара пред началниците.
20 И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни,
21 като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим.
22 На това народът купно се подигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.
23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;
24 който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.
25 Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,
26 внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.
27 И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки че затворниците са избягали.
28 Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.
29 Тогава <началникът> поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;
30 и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася?
31 А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти.
32 И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му.
33 И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови.
34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.
35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.
36 И началникът съобщи думите на Павла, <казвайки>: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.
37 Но Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.
38 И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те, като чуха, че били римляни, уплашиха се;
39 и дойдоха та ги помолиха <да бъдат снизходителни> и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.
40 А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидиини, и, като видяха братята, увещаваха ги и, си заминаха.
17 И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, гдето имаше юдейска синагога
2 И по обичая си Павел влезе при тях, и три съботи <наред> разискваше с тях от писанията,
3 та им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Тоя Исус, Когото, <каза той>, аз ви проповядвам е Христос.
4 И някои от тях се убедиха и дружаха с Павла и Сила, така и голямо множество от набожните гърци, и не малко от по-първите жени.
5 Но юдеите подбудени от завист, взеха си неколцина лоши човеци от мързеливците по пазара, и като събраха тълпа, размиряваха града; и нападнаха Ясоновата къща та търсеха <Павла и Сила>, за да ги изведат пред народа.
6 Но като не ги намериха, завлякоха Ясона и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тия, които изопачиха света, дойдоха и тука;
7 и Ясон ги е приел; и те всички действуват против Кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар Исус.
8 И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.
9 Но когато взеха поръчителство от Ясона и от другите, пуснаха ги.
10 А братята незабавно изпратиха Павла и Сила през нощта в Берия; и те като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.
11 И <беряните> бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията <да видят> дали това е вярно.
12 И така мнозина от тях повярваха, и от високопоставените гъркини и от мъжете не малко.
13 Но солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павла Божието учение, дойдоха и там та подбудиха и смутиха народа.
14 Тогава братята изведнъж изпратиха Павла да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там.
15 А ония, които придружаваха Павла, заведоха го до Атина; и като получиха <от него> заповед до Сила и Тимотея да дойдат колкото се може по-скоро при него, заминаха си.
16 А като ги чакаше Павел в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.
17 И тъй, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните, и по пазара всеки ден с ония, с които се <случеше> да се среща.
18 Тоже и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни рекоха: Какво иска да каже тоя празнословец? а други: Види се, че е проповедник на чужди богове, защото проповядваше Исуса и възкресението.
19 Прочее, взеха та го заведоха на Ареопага, като казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?
20 Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме обичали, прочее, да узнаем какво ще е то.
21 (А всичките атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново).
22 И тъй, Павел застана всред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.
23 Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.
24 Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове,
25 нито Му са <потребни> служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко;
26 направил е от една <кръв> всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като <им> е определил предназначени времена и пределите на заселищата им;
27 за да търсят Бога, та дано биха Го <поне> напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас;
28 защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме".
29 И тъй, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък изработен с човешко изкуство и измишление.
30 Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,
31 тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.
32 А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други рекоха: За тоя предмет пак ще те слушаме.
33 И така Павел си излезе измежду тях.
34 А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Ареопагит, още и една жена на име Дамар и други с тях.
© 1995-2005 by Bibliata.com