A A A A A
Bible Book List

Деяния 1-31940 Bulgarian Bible (BG1940)

Първата повест написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почна

до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал;

на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и <им> говореше за Божието царство.

И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, <каза Той>, чухте от Мене.

Защото Иоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.

И тъй, <веднъж>, като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството?

Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт.

Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им.

10 И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях,

11 които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето.

12 Тогава те се върнаха в Ерусалим от хълма наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим, <на> разстояние един съботен ден път.

13 И когато влязоха <в града>, качиха се в горната стая, гдето живееха Петър и Иоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот и Юда Яковов.

14 Всички тия единодушно бяха в постоянна молитва, [и моление], с <някои> жени и Мария, майката на Исуса, и с братята Му.

15 През тия дни Петър стана посред братята, (а имаше събрано множество, около сто и двадесет души), и рече:

16 Братя, трябваше да се изпълни написаното, което Светият Дух предсказа чрез Давидовите уста за Юда, който стана водител на тия, които хванаха Исуса.

17 Защото той се числеше между нас, и получи дял в това служение.

18 Той, прочее, придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна стремглав, пукна се през сред, и всичките му черва изтекоха.

19 И това стана известно на всичките ерусалимски жители, така щото тая нива се наименува по езика им Акелдама, сиреч, Кръвната нива.

20 Защото е писано в книгата на Псалмите: "Жилището му да запустее, И да няма кой да живее в него; и: "Друг нека вземе чина му".

21 И тъй, от човеците, които дружеха с нас през всичкото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше между нас,

22 като почна от <времето, когато> Иоан кръщаваше и <следва> до деня, когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението Му.

23 И така, поставиха на сред двама, Иосифа, наречен Варсава, чието презиме бе Юст, и Матия.

24 И помолиха се, казвайки: Ти, Господи сърцеведче на всички, покажи оногова от тия двама, когото си избрал,

25 да вземе мястото в това служение и апостолство, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място.

26 И хвърлиха жребие за тях, и жребието падна на Матия; и той се причисли към единадесетте апостоли.

И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.

И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха.

И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях.

И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше <способност> да говорят.

<А тогава> престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.

И като се чу тоя шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.

И всички, смаяни и зачудени, си думаха: Ето, всички тия, които говорят, не са ли галилеяни?

Тогава как ги слушаме <да говорят> всеки на собствения наш език, в който сме родени?

Партяни, мидяни и еламити и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия,

10 Фригия и Памфилия, от Египет и ония страни от Ливия, които <граничат> с Киринея, и посетители от Рим - и юдеи и прозелити,

11 критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.

12 И те всички се смаяха, и в недоумение си думаха един на друг: Какво значи това?

13 А други им се присмиваха, казвайки: Те са се напили със сладко вино.

14 А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и им проговори, <казвайки>: Юдеи, и всички <вие>, които живеете в Ерусалим, нека ви стане знайно, това, и внимавайте в моите думи.

15 Защото тия не са пияни, както вие мислите, понеже е <едвам> третият час на деня;

16 но това е казаното чрез пророк Иоила: -

17 "И в последните дни, казва Бог, Ще излея от Духа Си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, Юношите ви ще виждат видения, И старците ви ще сънуват сънища;

18 Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В ония дни ще пророкуват.

19 И ще покажа чудеса на небето горе, И знамения на земята долу, - Кръв и огън, и пара от дим;

20 Слънцето ще се превърне в тъмнина, И луната в кръв, Преди да дойде великият И бележит ден Господен.

21 И всеки, който призове името Господно, ще се спаси".

22 Израилтяни, послушайте тия думи: Исуса Назарянина, мъж засвидетелствуван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него посред вас, както сами вие знаете,

23 Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконници;

24 Когото Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея.

25 Защото Давид казва за Него: - "Винаги гледах Господа пред себе си; Понеже Той е от дясно ми, за да не се поклатя;

26 Затова се зарадва сърцето ми, и развесели езикът ми, А още и плътта ми ще престоява в надежда;

27 Защото няма да оставиш душата ми в ада, Нито ще допуснеш Твоят Светият да види изтление.

28 Изявил си ми пътищата на живота; В присъствието си ще ме изпълниш с веселба".

29 Братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давида, че и умря и биде погребан, и гробът му е у нас до тоя ден.

30 И тъй, понеже беше пророк, и знаеше, че Бог с клетва му се обеща, че от плода на неговите чресла [по плът ще въздигне Христа, да Го] постави на престола му,

31 той предвиждаше <това>, говори за възкресението на Христа, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта му видя изтление.

32 Тогова Исуса Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели.

33 И тъй, като се възвиси до Божията десница, и взе от Отца обещания Свети Дух, Той изля това, което виждате и чувате.

34 Защото Давид не се е възнесъл на небесата; но сам той казва: - "Рече Господ на Моя Господ: Седи отдясно Ми,

35 докле положа враговете Ти за Твое подножие".

36 И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Помазаник.

37 Като чуха <това>, те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петра и на другите апостоли: Какво да сторим, братя?

38 А Петър им <рече:> Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух.

39 Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при себе Си.

40 И с много други думи заявяваше и ги увещаваше, казвайки: Избавете се от това извратено поколение.

41 И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.

42 И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.

43 И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.

44 И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо;

45 и продаваха стоката и имота си, и разпределяха <парите> на всички, според нуждата на всекиго.

46 И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,

47 като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.

<Един ден>, когато Петър и Иоан отиваха в храма в деветия час, часът на молитвата,

<някои> носеха един човек куц от рождението си. Него слагаха всеки ден при тъй наречените Красни врата на храма, да проси милостиня от ония, които влизаха в храма.

Той, като видя Петра и Иоана, когато щяха да влязат в храма, попроси да му се даде милостиня.

А Петър, с Иоана, се взря в него и рече: Погледни ни.

И той внимаваше на тях, като очакваше да получи нещо от тях.

Но Петър рече: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исуса Христа Назарянина, [стани и] ходи.

И като го хвана за дясната ръка, дигна го; и на часа нозете и глезените му добиха сила.

И той като скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма та ходеше и скачаше и славеше Бога.

И всичките люде го видяха да ходи и да слави Бога,

10 и познаха го, че беше същият, който седеше за милостиня при Красната порта на храма; и изпълниха се с учудване и удивление за това, което беше станало с него.

11 И понеже [изцеленият куц] човек се държеше за Петра и Иоана, то всичките люде смаяни се стекоха при тях в тъй наречения Соломонов трем.

12 А Петър като видя това, проговори на людете: Израилтяни, защо се чудите за тоя човек? или защо се взирате в нас, като че от своя сила или благочестие сме го направили да ходи?

13 Бог Авраамов, Исааков и Яковов, Бог на бащите ни, прослави Служителя Си Исуса, Когото вие предадохте, и от Когото се отрекохте пред Пилата, когато той бе решил да Го пусне.

14 Но вие се отрекохте от Светия и Праведния, и, като поискахте да ви се пусне един убиец,

15 убихте Началника на живота. Но Бог Го възкреси от мъртвите, за което ние сме свидетели.

16 И на основание на вяра в името Му, Неговото име укрепи тогова, когото гледате и познавате; да! тая вяра, която е чрез Него, му даде пред всички вас това съвършено здраве.

17 И сега, братя, аз зная, че вие, както и началниците ви, сторихте това от незнание;

18 но Бог по тоя начин изпълни това, което беше предизвестил чрез устата на всичките пророци, че Неговият Христос ще пострада.

19 Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа,

20 и Той да ви изпрати определения за вас Христа Исуса,

21 Когото трябва да приемат небесата до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на светите Си пророци.

22 Защото Моисей е казал: "Господ Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както <въздигна> мене; Него слушайте във всичко, каквото би ви рекъл;

23 и всяка душа, която не би послушала тоя Пророк, ще бъде изтребена из людете".

24 И всичките пророци от Самуила и насетне, колцината са говорили, и те са известили за тия дни.

25 Вие сте потомци на пророците, и <наследници> на завета, който Бог направи с бащите ви, когато каза на Авраама: "В твоето потомство ще се благославят всички земни племена".

26 Бог, като възкреси Служителя Си, първо до вас Го изпрати, за да ви благослови, като отвръща всеки от вас от нечестието ви.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes