9 След това Давид каза: Остава ли още някой от Сауловия дом, комуто да покажа благост заради Ионатана?

² И имаше един слуга от Сауловия дом на име Сива. И повикаха го при Давида; и царят му каза: Ти ли си Сива? И той рече: Слугата ти е.

³ И царят каза: Не остава ли още някой от Сауловия дом, комуто да покажа Божия благост? И Сива рече на царя: Има още един Ионатанов син, повреден в нозете.

⁴ И царят му каза: Где е той? А Сива рече на царя: Ето, той е в къщата на Махира, Амииловия син, в Лодавар.

⁵ Тогава цар Давид изпрати да го вземат от къщата на Махира Амииловия син, от Лодавар.

⁶ И когато Мемфивостей, син на Ионатана, Сауловия син, дойде при Давида, падна на лице та се поклони. И рече Давид: Мемфивостее! А той отговори: Ето слугата ти.

⁷ И Давид му каза: Не бой се; защото непременно ще покажа благост към тебе заради баща ти Ионатана, и ще ти възвърна всичките земи на баща ти Саула; и ти всякога ще ядеш хляб на моята трапеза.

⁸ А той му се поклони и рече: Кой е слугата ти та да пригледаш такова умряло куче като мене?

⁹ Тогава царят повика Сауловия слуга Сива та му каза: Всичко, що принадлежеше на Саула и на целия му дом, дадох на сина на господаря ти.

¹⁰ Ти, прочее, ще му обработваш земята, ти и синовете ти и слугите ти, и ще донасяш <доходите>, за да има синът на господаря ти хляб да яде; но Мемфивостей, синът на господаря ти, всякога ще се храни на моята трапеза. (А Сива имаше петнадесет сина и двадесет слуги).

¹¹ И Сива рече на царя: Според всичко, що заповяда господарят ми царят на слугата си, така ще направи слугата ти. А Мемфивостей, <рече царят>, ще яде на моята трапеза, като един от царевите синове.

¹² И Мемфивостей имаше малък син на име Миха. А всички, които живееха в къщата на Сива, бяха слуги на Мемфивостея.

¹³ Така Мемфивостей живееше в Ерусалим; защото винаги ядеше на царевата трапеза. И той куцаше и с двата крака.

10 След това, царят на амонците умря, и вместо него се възцари син му Анун.

² Тогава Давид каза: Ще покажа благост към Ануна Наасовия син, както баща му показа благост към мене. И така Давид прати чрез слугите си да го утешат за баща му. А когато Давидовите слуги дойдоха в земята на амонците,

³ първенците на амонците рекоха на господаря си Ануна: Мислиш ли, че от почит към баща ти Давид ти е изпратил утешители? Не е ли пратил Давид слугите си при тебе, за да разузнаят града и да го съгледат та да го съсипе?

⁴ Затова Анун хвана Давидовите слуги та обръсна половината от брадите им, и отряза дрехите им до половина - до бедрата им, и ги отпрати.

⁵ А когато известиха това на Давида, той изпрати <човеци> да ги посрещнат, (понеже мъжете се крайно срамуваха), и да <им> рекат от царя: Седете в Ерихон догде порастат брадите ви, и тогава се върнете.

⁶ А като видяха амонците, че станаха омразни на Давида, амонците пратиха та наеха двадесет хиляди пешаци от вет-реовските сирийци и совенските сирийци, и хиляда мъже от царя на Мааха, и дванадесет хиляди души от товските мъже.

⁷ И когато чу това Давид, прати Иоава и цялото множество силни мъже.

⁸ И амонците излязоха та се строиха за бой при входа на портата; а сирийците от Сова и Реов, и мъжете от Тов и Мааха бяха отделно на полето.

⁹ А Иоав, като видя, че бяха се строили за бой против него отпред и отзад, избра измежду всичките отборни Израилеви мъже, та ги опълчи против сирийците;

¹⁰ а останалите люде даде в ръката на брата си Ависей, който ги опълчи против амонците.

¹¹ И каза: Ако сирийците надделеят над мене, тогава ти ще ми дойдеш на помощ; а ако амонците надделеят над тебе, тогава аз ще ти дойда на помощ.

¹² Дерзай, и нека бъдем мъжествени за людете си и за градовете на нашия Бог; а Господ нека извърши каквото Му се вижда угодно.

¹³ И тъй, Иоав и людете, които бяха с него, стъпиха в сражение против сирийците; а те побягнаха от него.

¹⁴ А когато амонците видяха, че сирийците побягнаха, тогава и те побягнаха от Ависея и влязоха в града. Тогава Иоав се оттегли от амонците та дойде в Ерусалим.

¹⁵ А сирийците, като видяха, че бяха поразени от Израиля, <пак> се събраха всички заедно.

¹⁶ И Адарезер прати да изведат сирийците, които бяха оттатък реката; и те дойдоха в Елам, със Совака, военачалника на Адарезера, на чело.

¹⁷ И когато се извести на Давида, той събра целия Израил и премина Иордан та дойде в Елам. А сирийците се опълчиха против Давида и се биха с него.

¹⁸ Но сирийците побягнаха пред Израиля; и Давид изби от сирийците <мъжете на> седемстотин колесници и четиридесет хиляди конници, и порази военачалника им Совак, и той умря там.

¹⁹ И така, всичките царе, подвластни на Адарезера, като видяха, че бяха победени от Израиля, сключиха мир с Израиля и им се подчиниха. И сирийците не смееха вече да помагат на амонците.

11 След една година, във времето когато царете отиват на война, Давид прати Иоава и слугите си с него и целия Израил; и те разбиха амонците, и обсадиха Рава. А Давид остана в Ерусалим.

² И надвечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща; и от покрива видя една жена, която се къпеше; а жената бе много красива на глед.

³ И Давид прати да разпитат за жената; и рече <един>: Не е ли това Витсавее, дъщеря на Елиама, жена на хетееца Урия?

⁴ И Давид прати човеци да я вземат, и когато дойде при него лежа с нея, (защото се бе очистила от нечистотата си); и тя се върна у дома си.

⁵ А жената зачна; и прати да известят на Давида, казвайки: Непразна съм.

⁶ Тогава Давид прати до Иоава <да кажат>: Изпрати ми хетееца Урия. И Иоав изпрати Урия при Давида.

⁷ И когато дойде Урия при него, Давид го попита как е Иоав, как са людете и как успява войната.

⁸ После Давид каза на Урия: Слез у дома си та умий нозете си. И Урия излезе из царската къща, а след него отиде дял от царската <трапеза>.

⁹ Но Урия спа при вратата на царската къща с всичките слуги на господаря си, и не слезе у дома си.

¹⁰ И когато известиха на Давида, казвайки: Урия не слезе у дома си, Давид каза на Урия: Не си ли дошъл от път? защо не слезе у дома си?

¹¹ И Урия каза на Давида: Ковчегът и Израил и Юда прекарват в шатри; и господарят ми Иоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле; а аз ли да ида у дома си, за да ям и да пия и да спя с жена си? <Заклевам се> в твоя живот и в живота на душата ти, не направям аз това нещо.

¹² Тогава Давид каза на Урия: Престой тука и днес, па утре ще те изпратя. И тъй, Урия престоя в Ерусалим през оня ден и през другия.

¹³ И Давид го покани, та яде пред него и пи; и опи го. Но вечерта <Урия> излезе да спи на леглото си със слугите си, а у дома си не слезе.

¹⁴ Затова, на утринта Давид писа писмо на Иоава и го прати чрез Уриева ръка.

¹⁵ А в писмото написа, казвайки: Поставете Урия там, гдето сражението е най-люто; сетне се оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре.

¹⁶ И така, Иоав, като държеше града в обсада, определи Урия на едно място, гдето знаеше, че има храбри мъже.

¹⁷ И когато мъжете излязоха от града та се биха с Иоава, паднаха неколцина от людете, <ще каже>, от Давидовите слуги; умря и хетеецът Урия.

¹⁸ Тогава Иоав прати да известят на Давида всичко, що се бе случило във войната.

¹⁹ И заповяда на вестителя, казвайки: Когато разкажеш на царя всичко, що се е случило във войната,

²⁰ ако пламне гневът на царя и той ти рече: Защо се приближихте толкоз до града да се биете? не знаехте ли, че щяха да стрелят от стената?

²¹ Кой порази Авимелеха син на Ерувесета {Съд. 6:32, Иероваал.}? Една жена не хвърли ли върху него от стената горен воденичен камък, та умря в Тевес? Защо се приближихте толкоз при стената? Тогава ти кажи: Умря и слугата ти хетеецът Урия.

²² И така, вестителят замина и, като дойде, извести на Давида всичко, за което Иоав го беше изпратил.

²³ Вестителят рече на Давида: Мъжете надделяха над нас та излязоха против нас на полето; а ние ги прогонихме дори до входа на портата;

²⁴ но стрелците стреляха от стената върху слугите ти, и неколцина от слугите на царя умряха; умря и слугата ти хетеецът Урия.

²⁵ Тогава Давид каза на вестителя: Така да кажеш на Иоава: Да те не смущава това нещо, защото мечът пояжда някога едного и някога другиго; засили още повече нападението си против града и съсипи го. Също и ти го насърчи.

²⁶ И когато чу Уриевата жена, че мъжът й Урия умрял, плака за мъжа си.

²⁷ И като премина жалейката, Давид прати та я взе у дома си, и тя му стана жена, и му роди син. Но делото, което Давид бе сторил, беше зло пред Господа.

¹¹ Каза още: Някой си човек имаше двама сина.

¹² И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.

¹³ И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.

¹⁴ И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.

¹⁵ И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.

¹⁶ И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.

¹⁷ А като дойде на себе си рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!

¹⁸ Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;

¹⁹ не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

²⁰ И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.

²¹ Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам, твой син.

²² Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;

²³ докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;

²⁴ защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.

²⁵ А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.

²⁶ И повика един от слугите и попита, що е това.

²⁷ А той му рече: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

²⁸ И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.

²⁹ А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;

³⁰ а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.

³¹ А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.

³² Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.

Read full chapter