¹¹ В това време тирският цар Хирам прати посланици при Давида, и кедрови дървета, дърводелци, и зидари, та построиха къща за Давида.

¹² И Давид позна, че Господ го бе утвърдил за цар над Израиля, и че беше възвисил царството му заради людете Си Израиля.

¹³ И Давид си взе още наложници и жени от Ерусалим, след като дойде от Хеврон; и родиха се на Давида още синове и дъщери.

¹⁴ А ето имената на ония, които му се родиха в Ерусалим: Самуа, Совав, Натан, Соломон,

¹⁵ Евар, Елисуа, Нефег, Яфия,

¹⁶ Елисама, Елиада и Елифалет.

¹⁷ А когато филистимците чуха, че помазали Давида за цар над Израиля, всичките филистимци дойдоха да търсят Давида; а Давид като чу за това, слезе в крепостта.

¹⁸ И тъй, филистимците дойдоха та се разпростряха в долината Рафаим.

¹⁹ Тогава Давид се допита до Господа, казвайки: Да възляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката ми? И Господ каза на Давида: Възлез, защото непременно ще предам филистимците в ръката ти.

²⁰ И тъй, Давид дойде във Ваал-ферасим; и Давид ги порази там, като рече: Господ избухна пред мене върху неприятелите ми както избухват водите. За туй, онова място се нарече Ваал-ферасим {Т.е., Място за проломите.}.

²¹ Там <филистимците> оставиха идолите си; а Давид и мъжете му ги дигнаха.

²² И филистимците пак дойдоха та се разпростряха по долината Рафаим.

²³ А когато Давид се допита до Господа, Той каза: Не възлизай; обиколи изотзаде им та ги нападни срещу черниците.

²⁴ И когато чуеш шум, като от маршируване по върховете на черниците, тогава да се подвижиш, защото тогава Господ ще излезе пред тебе да порази филистимското множество.

²⁵ И Давид стори както му заповяда Господ, и порази филистимците от Гава до входа в Гезер.

6 След това Давид пак събра всичките отборни мъже от Израиля, <на брой> тридесет хиляди души.

² И Давид стана от Ваала Юдова та отиде, и всичките люде, които бяха с него, за да пренесе от там, <дето се намираше>, Божия ковчег, който се нарича с името на Господа на Силите, Който обитава между херувимите.

³ И положиха Божия ковчег на нова кола, и дигнаха го от Авинадавовата къща, която бе на хълма; а Оза и Ахио, Авинадавовите синове, караха новата кола с Божия ковчег,

⁴ като Ахио вървеше пред ковчега, <а Оза край него> {Първата част от ст.4 се изоставя.}.

⁵ А Давид и целият Израилев дом свиреха пред Господа с всякакви видове <инструменти> от елхово дърво, с арфи, с псалтири, с тъпанчета, с цитри и с кимвали.

⁶ А когато стигнаха до Нахоновото гумно, Оза простря <ръката> <си> към Божия ковчег та го хвана; защото воловете го раздрусаха.

⁷ И Господният гняв пламна против Оза, и Бог го порази там за грешката му; и той умря там при Божия ковчег.

⁸ И Давид се наскърби за гдето Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарез-Оза {Т.е., Поражение (пролом) на Оза.}, <както се нарича и> до днес.

⁹ И в оня ден Давид се уплаши от Господа, и рече: Как ще дойде Господният ковчег при мене?

¹⁰ Затова Давид отказа да премести Господния ковчег при себе си в Давидовия град; но Давид го отстрани в къщата на гетеца Овид-едом.

¹¹ И Господният ковчег престоя в къщата на гетеца Овид-едома три месеца; и Господ благослови Овид-едома и целия му дом.

¹² Известиха, прочее, на цар Давида, казвайки: Господ е благословил дома на Овид-едома и целия му имот заради Божия ковчег. Тогава Давид отиде та пренесе с веселия Божия ковчег от къщата на Овид-едома в Давидовия град.

¹³ И когато тия, които носеха Господния ковчег, преминаха шест крачки, той пожертвува говеда и угоени <телци>.

¹⁴ И Давид играеше пред Господа с всичката си сила; и Давид беше препасан с ленен ефод.

¹⁵ Така Давид и целият Израилев дом пренесоха Господния ковчег с възклицание и с тръбен звук.

¹⁶ А като влизаше Господният ковчег в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца, и като видя, че цар Давид скачаше и играеше пред Господа, презря го в сърцето си.

¹⁷ И донесоха Господния ковчег та го положиха на мястото му, всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и Давид принесе всеизгаряния и примирителни приноси пред Господа.

¹⁸ И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в името на Господа на Силите.

¹⁹ И раздаде на всичките люде, сиреч, на цялото множество израилтяни, мъже и жени, на всеки човек, по един хляб и по една мера <вино> и по една низаница сухо грозде. Тогава всичките люде си отидоха, всеки в къщата си.

²⁰ А когато Давид се връщаше, за да благослови дома си, Михала, Сауловата дъщеря, излезе да посрещне Давида, и рече: Колко славен беше днес Израилевият цар, който се съблече днес пред очите на слугините на служителите си, както се съблича безсрамно един никакъв човек!

²¹ А Давид каза на Михала: пред Господа, Който предпочете мене пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави вожд над Господните люде, над Израиля, да! пред Господа играх.

²² И ще се унижа още повече, и ще се смиря пред собствените си очи; а от слугините, за които ти говори, от тях ще бъда почитан.

²³ Затова Михала Сауловата дъщеря остана бездетна до деня на смъртта си.

13 Тогава Давид се съветва с хилядниците, стотниците и всичките началници;

² и Давид каза на цялото Израилево общество: Ако ви е угодно и ако е от Господа нашия Бог, нека пратим навсякъде до братята си, останали по цялата Израилева земя, и освен тях, и до свещениците и левитите, които са в градовете им и околностите, за да се съберат при нас;

³ и нека донесем при нас ковчега на нашия Бог, защото не го потърсихме в Сауловите дни.

⁴ И целият събор каза, че ще направят така, защото това се видя право на всичките люде.

⁵ Тогава Давид събра целия Израил от египетския <поток> Сихор дори до прохода на Емат, за да донесат Божия ковчег от Кириатиарим.

⁶ И Давид отиде с целия Израил във Ваала, <то ест>, в Юдов Кириатиарим, за да дигне от там Божия ковчег, който се нарича с името на Господа, Който обитава между херувимите.

⁷ И <като изнесоха> Божия ковчег от Авинадавовата къща, туриха го на нова кола; и Оза и Ахио караха колата.

⁸ И Давид и целият Израил играеха пред Господа с всичката си сила, с песни, с арфи, с псалтири, с тъпанчета, с кимвали и с тръби.

⁹ А когато стигнаха до Хидоновото {В 2 Цар. 6:6, Нахоновото.} гумно, Оза простря ръката си та хвана ковчега, защото воловете го раздрусаха.

¹⁰ И гневът на Господа пламна против Оза и го порази за гдето простря ръката си на ковчега; и умря там пред Бога.

¹¹ И Давид се наскърби за гдето Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарез-оза {Т.е., Поражение (пролом) на Оза.}, <както се казва и> до днес.

¹² И в оня ден Давид се уплаши от Бога, и каза: Как ще донеса при себе си Божия ковчег?

¹³ Затова Давид не премести ковчега при себе си в Давидовия град, но го отпрати в къщата на гетеца Овид-едома.

¹⁴ И Божият ковчег престоя със семейството на Овид-едома в къщата му три месеца; и Господ благослови дома на Овид-едома и всичко що имаше.

14 Подир това тирският цар Хирам прати посланици при Давида и кедрови дървета, зидари и дърводелци, за да му построят къща.

² И Давид позна, че Господ го бе утвърдил цар над Израиля, защото царството му се възвиси на високо заради людете Му Израиля.

³ И Давид си взе още жени в Ерусалим; и Давид роди още синове и дъщери.

⁴ И ето имената на чадата, които му се родиха в Ерусалим: Самуа, Совав, Натан, Соломон,

⁵ Евар, Елисуа, Елфалет,

⁶ Ногах, Нефег, Явия,

⁷ Елисама, Веелиада {13 В 2 Цар. 5:6, Елиада.} и Елифалет.

⁸ А когато филистимците чуха, че Давид бил помазан за цар над целия Израил, всичките филистимци възлязоха да търсят Давида; а Давид, като чу за това, излезе против тях.

⁹ И тъй филистимците дойдоха та нахлуха в долината Рафаим.

¹⁰ Тогава Давид се допита до Бога, казвайки: Да възляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката ми? И Господ му отговори: Възлез, защото ще ги предам в ръката ти.

¹¹ И тъй, те отидоха на Ваал-ферасим, и там Давид ги порази. Тогава рече Давид: Бог избухна чрез моята ръка върху неприятелите ми, както избухват водите. За туй, онова място се нарече Ваал-ферасим {Т.е., Място на проломите.}.

¹² И <филистимците> оставиха там боговете си; а Давид заповяда, та ги изгориха с огън.

¹³ И филистимците пак нахлуха в долината.

¹⁴ Затова Давид пак се допита до Бога; и Бог му каза: Не възлизай против тях, но ги заобиколи, та ги нападни отсреща черниците.

¹⁵ И когато чуеш шум, като от маршируване по върховете на черниците, тогава да излезеш на бой, защото Бог ще излезе пред тебе да порази филистимското множество.

¹⁶ И Давид стори според както му заповяда Бог; и поразяваха филистимското множество от Гаваон дори до Гезер.

¹⁷ И Давидовото име се прочу по всичките земи; и Господ нанесе страх от него върху всичките народи.

15 След това <Давид> си построи <и други> къщи в Давидовия град; приготви и място за Божия ковчег, и постави шатър за него.

² Тогава рече Давид: Не бива да дигат Божия ковчег други освен левитите, защото тях избра Господ да носят Божия ковчег и да Му слугуват винаги.

³ И Давид събра целия Израил в Ерусалим за да пренесат Господния ковчег на мястото, което беше приготвил за него.

⁴ Давид събра Аароновите потомци и левитите;

⁵ от Каатовите потомци, началника Уриил и братята му, сто и двадесет души;

⁶ от Мерариевите потомци началника Асаия и братята му, двеста и двадесет души;

⁷ от Гирсоновите потомци, началника Иоил и братята му, сто и тридесет души;

⁸ от Елисафановите потомци, началника Семаия и братята му, двеста души;

⁹ от Хевроновите потомци, началника Елиил и братята му, осемдесет души;

¹⁰ от Озииловите потомци, началника Аминадав и братята му, сто и двадесет души.

¹¹ И Давид повика свещениците Садок и Авиатар и левитите Уриил, Асаия, Иоил, Семаия, Емиил и Аминадав, та им рече:

¹² Вие сте началници на бащините <домове> на левитите; осветете се вие и братята ви за да пренесете ковчега на Господа Израилевия Бог на <мястото>, което съм приготвил за него.

¹³ Защото, понеже първия път вие не <го дигнахте>, Господ нашият Бог нанесе поражения върху нас, защото не Го потърсихме според както е заповядано.

¹⁴ И тъй, свещениците и левитите осветиха себе си за да пренесат ковчега на Господа Израилевия Бог.

¹⁵ (Левийците <бяха, които> носеха Божия ковчег с върлините горе на рамената си, както заповяда Моисей, според Господното слово).

¹⁶ И Давид каза на левитските началници да поставят братята си певците с музикални инструменти, псалтири и арфи и кимвали, за да свирят весело със силен глас.

¹⁷ И така левитите поставиха Емана, Иоилевия син, а от братята му Асафа Варахииния син; а от братята им, Мерариевите потомци, Етана Кисиевия син;

¹⁸ и с тях братята им от втория чин, вратарите Захария, Вена, Яазиил, Семирамот, Ехиил, Уний, Елиав, Ванаия, Маасия, Мататия, Елифалей, Микнеия, Овид-едом и Еиил.

¹⁹ Така, певците Еман, Асаф и Етан <се определиха> да дрънкат с медни кимвали;

²⁰ а Захария, Азиил, Семирамот, Ехиил, Уний, Елиав, Маасия и Ванаия с псалтири по Аламот;

²¹ а Мататия, Елифалей, Минеия, Авид-едом, Еиил и Азазия, с арфи по Семинит, за да ръководят пеенето.

²² А Ханания, главен певец на левитите, ръководеше пеенето, понеже бе изкусен.

²³ А Варахия и Елкана бяха вратари за ковчега.

²⁴ А свещениците на Севания, Иосафат, Натанаил, Амасий, Захария, Ванаия и Елиезер свиреха с тръбите пред Божия ковчег; а Овид-едом и Ехия бяха вратари за ковчега.

²⁵ И тъй, Давид и Израилевите старейшини и хилядниците отидоха да дигнат с веселие ковчега на Господния завет от Овид-едомовата къща.

²⁶ И понеже Бог помагаше на левитите, които носеха ковчега на Господния завет, те пожертвуваха седем юнеца и седем овена.

²⁷ И Давид бе облечен с одежда от висон както и всичките левити, които носеха ковчега и певците, и Ханания ръководител на певците; а Давид носеше ленен ефод.

²⁸ Така целият Израил възвеждаше ковчега на Господния завет с възклицание, с глас от рог, с тръби и с кимвали, като свиреха с псалтири и с арфи.

²⁹ А когато ковчегът на Господния завет влизаше в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца, и като видя, че цар Давид скачаше и играеше, презря го в сърцето си.

16 Така внесоха Божия ковчег та го положиха всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и принесоха всеизгаряния и примирителни приноси пред Бога.

² И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в Господното име.

³ И даде на всеки човек, мъж и жена, от Израиля, на всекиго по един хляб, по една мръвка месо и по една низаница сухо грозде.

⁴ И определи известни левити да служат пред Господния ковчег, да възпоменават, да благодарят и да хвалят Господа Израилевия Бог:

⁵ първият, Асаф; вторият, Захария; после, Еиил, Семирамот, Ехиил, Мататия, Елиав, Ванаия, Овид-едом и Еиил с псалтири и арфи; Асаф с дрънкане на кимвали;

⁶ а свещениците Ванаия и Яазиил с тръби, винаги пред ковчега на Божия завет.

⁷ Тогава, в оня ден, Давид за пръв път нареди славославенето на Господа чрез Асафа и братята му, <с тия думи: ->

⁸ Славословете Господа: призовавайте името Му; Възвестявайте между народите делата Му.

⁹ Пейте Му, и псалмопейте Му; Говорете за всичките Му чудни дела.

¹⁰ Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.

¹¹ Търсете Господа и Неговата сила. Търсете лицето Му винаги.

¹² Помнете пречудните дела, които е извършил, Знаменията Му и съдбите на устата Му,

¹³ Вие, потомство на Неговия слуга Израиля, Чада Яковови, избрани Негови.

¹⁴ Той е Господ Бог наш; Съдбите Му са по целия свят.

¹⁵ Помнете всякога завета Му, Словото, което заповяда на хиляда поколения,

¹⁶ <Завета>, който направи с Авраама, И клетвата Му към Исаака,

¹⁷ Която и утвърди на Якова за повеление, На Израиля за вечен завет,

¹⁸ Като рече: На тебе ще дам ханаанската земя За дял на наследството ви,

¹⁹ Когато бяхте малцина на брой, Малцина и пришелци в нея,

²⁰ И когато прехождаха от народ в народ, И от едно царство в други люде.

²¹ Не остави никого да им напакости; Ей, заради тях царе изобличи,

²² <Казвайки>: Да не се допирате до помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми.

²³ Пейте Господу, <жители> <на> целия свят; Благовествувайте из ден в ден спасението Му.

²⁴ Възвестете между народите славата Му, Между всичките племена чудните Му дела.

²⁵ Защото е велик Господ и твърде достоен за хвала, И за страхопочитание повече от всички богове.

²⁶ Защото всичките богове на племената са суетни, А Господ направи небесата,

²⁷ Слава и великолепие са пред Него, Сила и радост на мястото Му.

²⁸ Отдайте Господу, вие, семейства на племената. Отдайте Господу слава и сила.

²⁹ Отдайте Господу славата дължима на името Му; Донесете принос, и влезте пред Него; Поклонете се Господу с великолепие свето.

³⁰ Треперете пред Него, <жители на> целия свят; Защото вселената е утвърдена, та не може да се поклати.

³¹ Да се веселят небесата, и да се радва светът: И да казват между народите: Господ царува.

³² Да бучи морето и всичко що има в него: Нека се радват полетата и всичко що е в тях.

³³ Тогава ще се радват пред Господа дърветата на дъбравата; Защото иде да съди света.

³⁴ Славословете Господа, защото е благ, Защото милостта Му е до века;

³⁵ И речете: Спаси ни, Боже на спасението ни, Събери ни, и избави ни от народите, За да славословим светото Твое име, И да тържествуваме в Твоята хвала.

³⁶ Благословен да бъде Господ Бог Израилев От века и до века. И всичките люде рекоха: Амин! и възхвалиха Господа.

³⁷ Тогава <Давид> остави там, пред ковчега на Господния завет, Асафа и братята му за да служат постоянно пред ковчега, според както беше нужно за всеки ден;

³⁸ <остави> и Овид-едома и братята му, шестдесет и осем души; тоже и Овид-едома Едутуновия син и Оса за вратари;

³⁹ и свещеника Садок и братята му свещениците, пред Господната скиния на високото място, което бе в Гаваон,

⁴⁰ за да принасят всеизгаряне Господу върху олтара за всеизгарянията винаги заран и вечер, точно според както е писано в закона, който Господ даде на Израиля;

⁴¹ и с тях <постави> Емана, Едутуна, и другите по име определени, които бяха избрани да славословят Господа, защото Неговата милост е до века;

⁴² и при тях, <то ест, при> Емана и Едутуна, имаше тръби и кимвали за ония, които трябваше да свирят с висок глас, и инструменти за Божиите песни. А Едутуновите синове бяха вратари.

⁴³ И така, всичките люде си отидоха, всеки в къщата си; и Давид се върна да благослови дома си.