21 В Давидовите дни стана глад три години наред; и когато Давид се допита до Господа <за причината>, Господ каза: Поради Саула е и поради кръвожадния му дом, гдето изби гаваонците.

² Тогава царят повика гаваонците та им рече: - (а гаваонците не бяха от израилтяните, но от останалите аморейци; и израилтяните бяха им се заклели <да ги оставят да живеят>, а Саул от ревност към израилтяните и юдейците беше поискал да ги избие) -

³ Давид, прочее, рече на гаваонците: Що да ви сторя? и с какво да направя умилостивение, за да благословите Господното наследство?

⁴ А гаваонците му казаха: Не е въпрос за сребро или злато между нас и Саула, или неговия дом, нито е наша работа да убием човек в Израиля. И той рече: Каквото кажете ще ви сторя.

⁵ И те рекоха на царя: От синовете на човека, който ни е погубвал, и който е изхитрувал против нас с цел да бъдем изтребени, така щото да не оставаме в никой от Израилевите предели,

⁶ от тях нека ни се дадат седмина човека, и ще ги обесим пред Господа в Гавая, <града> на Саула, Господния избраник. И рече царят: Ще ги предам.

⁷ Обаче, царят пожали Мемфивостея, син на Ионатана Сауловия син, поради Господната клетва помежду им, между Давида и Ионатана, Сауловия син.

⁸ Но царят взе Армония и Мемфивостея, двамата сина на Ресфа, дъщеря на Аия, когото беше родила на Саула, и петимата сина на Михала Сауловата дъщеря, които беше родила на Адриила, син на меолатянина Верзелай,

⁹ та ги предаде в ръцете на гаваонците; и те ги обесиха на бърдото пред Господа. И седмината паднаха заедно, като бяха погубени в първите дни на жетвата, в началото на жетвата на ечемика.

¹⁰ Тогава Ресфа, дъщеря на Аия, взе вретище та си го постла на канарата, и от началото на жетвата до като падна на тях дъжд от небето не оставаше въздушните птици да се допрат до тях денем, нито полските зверове нощем.

¹¹ И извести се на Давида онова, което стори Ресфа, дъщеря на Аия, Сауловата наложница.

¹² Тогава Давид отиде та взе костите на Саула и костите на сина му Ионатана от мъжете на Явис-галаад, които го бяха грабнали от улицата на Ветасан, гдето ги бяха обесили филистимците в деня, когато филистимците убиха Саула в Гелвуе;

¹³ и изнесе от там костите на Саула и костите на сина му Ионатана; събраха и костите на обесените.

¹⁴ И погребаха костите на Саула и на сина му Ионатана в Сила у Вениаминовата земя, в гроба на баща му Кис; и изпълниха всичко, що заповяда царят. След това Бог се умилостиви към земята.

¹⁵ А филистимците пак воюваха против Израиля; и Давид и слугите му с него слязоха та се биха против филистимците; и умори се Давид.

¹⁶ А Исви-венов, който беше от синовете на исполина, чието копие тежеше триста медни <сикли>, и който беше опасан с нов <меч>, се надяваше да убие Давида.

¹⁷ Ависей обаче, Саруиният син, му помогна та порази филистимеца и го уби. Тогава Давидовите мъже му се заклеха, като рекоха: Ти няма вече да излезеш с нас на бой, да не би да изгасиш светилото на Израиля.

¹⁸ След това, настана пак война с филистимците в Гов, когато хусатецът Сивехай уби Сафа, който беше от синовете на исполина.

¹⁹ И пак настана война с филистимците в Гов, когато Елханин, син на витлеемеца Яреорегим уби <брата на> гетеца Голиат, на чието копие дръжката бе като кросно на тъкач.

²⁰ Настана пак война в Гет гдето имаше един високоснажен мъж с по шест пръста на ръцете си и по шест пръста на нозете си, двадесет и четири на брой; също и той бе се родил на исполина.

²¹ а когато хвърли презрение върху Израиля, Ионатан, син на Давидовия брат Самай, го уби.

²² Тия четирима бяха се родили на исполина в Гет; и паднаха чрез ръката на Давида и чрез ръката на слугите му.

22 Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;

² и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;

³ Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.

⁴ Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.

⁵ Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;

⁶ Връзките на ада ме обвиха, Примките на смъртта ме стигнаха

⁷ В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми <стигна> в ушите Му.

⁸ Тогаз се поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.

⁹ Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.

¹⁰ Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.

¹¹ Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.

¹² Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.

¹³ От святкането пред Него Огнени въглища се разпалиха.

¹⁴ Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;

¹⁵ И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.

¹⁶ Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха се основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.

¹⁷ Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;

¹⁸ Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.

¹⁹ Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.

²⁰ И изведе ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.

²¹ Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.

²² Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.

²³ Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.

²⁴ Непорочен бях пред Него. И опазих се от беззаконието си.

²⁵ Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.

²⁶ Към милостивия, <Господи>, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,

²⁷ Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния, противен ще се явиш.

²⁸ Оскърбени люде Ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.

²⁹ Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.

³⁰ Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.

³¹ Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.

³² Защото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?

³³ Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;

³⁴ Прави нозете ми като <нозете> на елените, И поставя ме на високите ми места;

³⁵ Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.

³⁶ Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.

³⁷ Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.

³⁸ Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших.

³⁹ Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.

⁴⁰ Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.

⁴¹ Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.

⁴² Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,

⁴³ Тогава ги стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;

⁴⁴ Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми; Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми.

⁴⁵ Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.

⁴⁶ Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.

⁴⁷ Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,

⁴⁸ Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,

⁴⁹ И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.

⁵⁰ Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.

⁵¹ Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давида и към потомството му до века.

²⁴ И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство, ония които имат богатство!

²⁵ Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

²⁶ А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?

²⁷ А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.

²⁸ А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.

²⁹ А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща, или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,

³⁰ който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идещия свят вечен живот.

³¹ И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим, и ще се изпълни, в Човешкия Син, всичко що е писано чрез пророците.

³² Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят, и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,

³³ и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

³⁴ Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.

³⁵ А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.

³⁶ И като чу, че минава народ, попита какво е това.

³⁷ И казаха му, че Исус Назарянинът минава.

³⁸ Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!

³⁹ А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!

⁴⁰ И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи попита го:

⁴¹ Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи да прогледам.

⁴² Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.

⁴³ И той веднага прогледа, и тръгна веднага след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това въздадоха хвала на Бога.

Read full chapter