A A A A A
Bible Book List

Второ Царе 16-181940 Bulgarian Bible (BG1940)

16 И когато Давид беше преминал малко върха <на хълма>, ето, Мемфивостеевият слуга Сива го срещна с два оседлани осела, на които имаше двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто низаници летни овощия и мех вино.

И царят каза на Сива: Защо носиш това? А Сива рече: Ослите са, за да язди царското семейство, а хлябовете и летните овощия, за да ги ядат момците, а виното, за да пият ония, които изнемощеят в пустинята.

Тогава рече царят: А где е синът на господаря ти? И Сива каза на царя: Ето, остава в Ерусалим, защото рече: Днес Израилевият дом ще ми възвърне бащиното ми царство.

И царят каза на Сива: Ето, твой е целият Мемфивостеев имот. И рече Сива: Кланям ти се; нека придобия твоето благоволение, господарю мой царю.

А когато цар Давид стигна у Ваурим, ето, излезе от там човек от семейството на Сауловия дом, на име Семей, Гираев син; и като излезе, вървеше и кълнеше.

И хвърляше камъни върху Давида и върху всичките слуги на цар Давида; а всичките люде и всичките силни мъже бяха отдясно му и отляво му.

И Семей като кълнеше говореше така: Излез, излез, мъжо кръвниче и мъжо злосторниче!

Господ докара върху тебе всичката кръв на дома на Саула, вместо когото ти се възцари, и Господ предаде царството в ръката на сина ти Авесалома; и ето те в нещастието ти, защото си кръвник.

Тогава Ависей Саруиният син каза на царя: Защо да кълне това мъртво куче господаря ми царя? позволи ми, моля, да мина насреща и да му отсека главата.

10 А царят рече: Какво общо има между мене и вас, Саруини синове? Когато кълне, и когато Господ му е казал: Прокълни Давида, кой ще му рече: Защо правиш така?

11 Давид още каза на Ависея и на всичките си слуги: Ето, син ми който е излязъл из чреслата ми, търси живота ми, а колко повече сега тоя вениаминец! Остави го нека кълне, защото Господ му е заповядал.

12 Може би Господ ще погледне онеправданието ми, и Господ ще ми въздаде добро вместо <неговото> проклинане днес.

13 И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя; а Семей вървеше край хълма срещу него и кълнеше като вървеше, хвърляше камъни върху него, и хвърляше прах.

14 И царят и всичките люде що бяха с него пристигнаха уморени, та си починаха там.

15 Между това, Авесалом и всичките люде, <сиреч>, Израилевите мъже дойдоха в Ерусалим, и Ахитофел с него.

16 И когато архиецът Хусай, Давидовият приятел дойде при Авесалома, Хусай каза на Авесалома: Да живее царят! Да живее царят!

17 А Авесалом каза на Хусая: Това ли е благостта ти към приятеля ти? защо не отиде с приятеля си?

18 И Хусай каза на Авесалома: Не, но когото Господ и тия люде и всичките Израилеви мъже избраха, негов ще бъда и с него ще остана.

19 При това кому ще бъде служенето ми? не ли на сина на <приятеля ми?> Както съм служил пред баща ти, така ще бъда и пред тебе.

20 Тогава Авесалом каза на Ахитофела: Дайте си съвета какво да правим.

21 И Ахитофел каза на Авесалома: Влез при бащините си наложници, които е оставил да пазят къщата; и като чуе целият Израил, че си станал омразен на баща си, ще се усилят ръцете на всичките, които са с тебе.

22 Поставиха, прочее, шатъра за Авесалома върху къщния покрив; и Авесалом влезе при бащините си наложници пред целия Израил.

23 А в онова време съветът, който даваше Ахитофел, бе <считан> като че ли някой бе търсил съвет от слово на Бога; такъв <се считаше> всеки Ахитофелов съвет и от Давида и от Авесалома.

17 Ахитофел каза още на Авесалома: Да избера сега дванадесет хиляди мъже, и да стана да преследвам Давида още тая нощ.

Ще налетя върху него като е уморен и ръцете му ослабнали, и ще го уплаша; и всичките люде, що са с него, ще побягнат, и ще поразя само царя.

Така ще възвърна всичките люде към тебе, защото <убиването на> мъжа, когото ти търсиш, значи възвръщането на всичките; всичките люде ще се помирят.

И тая дума бе угодна на Авесалома и на всичките Израилеви старейшини.

Тогава рече Авесалом: Повикай сега и архиеца Хусай, и нека чуем какво ще каже и той.

И когато Хусай влезе при Авесалома, Авесалом му говори, казвайки: Така е говорил Ахитофел. Да постъпим ли <според> неговия съвет? ако не, говори ти.

И Хусай каза на Авесалома: Не е добър съветът, който Ахитофел даде тоя път.

Хусай рече още: Ти знаеш баща си и неговите мъже, че са силни мъже, и че са преогорчени в душа, както мечка лишена от малките си в полето; и баща ти, като военен мъж, няма да пренощува с людете;

ето, сега е скрит в някой трап или в някое <друго> място, и когато нападне някой от тия <твои люде> в началото <на сражението>, всеки, който чуе ще рече: Поражение става между людете, които следват Авесалома.

10 Тогава даже юначният, чието сърце е като лъвско сърце, съвсем ще примре; защото целият Израил знаеше, че баща ти е юнак, и че ония, които са с него, са храбри мъже.

11 Аз съветвам, по-добре, да се събере при тебе целият Израил, от Дан до Вирсавее, по множество както пясъка край морето, и ти лично да идеш в боя.

12 Така ще налетим върху него в някое място, където се намери, и ще го нападнем, както пада росата на земята, тъй щото от него и от всичките човеци, които са с него, няма да оставим ни един.

13 Или, ако прибегне в някой град, тогава целият Израил ще донесе до оня град въжета, та ще го завлечем до потока, тъй щото да не остане там ни едно камъче.

14 Тогава Авесалом и всичките Израилеви мъже казаха: Съветът на архиеца Хусай е по-добър от съвета на Ахитофела. (Защото Господ беше рекъл да осуети добрия Ахитофелов съвет, за да нанесе Господ зло на Авесалома).

15 Тогава Хусай каза на свещениците Садока и Авиатара: Така и така съветва Ахитофел Авесалома и Израилевите старейшини; а така и така съветвах аз.

16 Сега, прочее, пратете скоро да известят на Давида, казвайки: Не оставай тая нощ при бродовете в пустинята, но непременно да преминеш <Иордан>, за да не погинат царят и всичките люде, които са с него.

17 А Иоанатан и Ахимаас стояха при извора Рогил, защото не смееха да влизат явно в града; затова, една слугиня отиде да им извести това, и те отидоха та известиха на цар Давида.

18 А един момък ги видя и обади на Авесалома; но двамата отидоха бърже та влязоха в къщата на един човек във Ваурим, който имаше кладенец в двора си, и спуснаха се в него.

19 И жена <му> взе една покривка та я простря върху отвора на кладенеца, и насипа върху нея чукано жито, така щото нищо не се позна.

20 И когато Авесаломовите слуги дойдоха при жената в къщата и казаха: Где са Ахимаас и Ионатан? Жената им рече: Преминаха водния поток. И те ги потърсиха, но като не ги намериха, върнаха се в Ерусалим.

21 А след заминаването им, ония излязоха от кладенеца и отидоха та известиха на цар Давида. Рекоха на Давида: Станете преминете скоро водата, защото Ахитофел така съветва против вас.

22 Тогава Давид и всичките люде, що бяха с него, станаха та преминаха Иордан; до зори не остана ни един, който не беше преминал Иордан.

23 А Ахитофел, като видя, че съветът му не се възприе, оседла осела си и стана та отиде у дома си, в своя град; и като нареди домашните си работи, обеси се. Така умря; и погребан бе в бащиния си гроб.

24 Тогава Давид дойде в Механаим; а Авесалом премина Иордан, той и всичките Израилеви мъже с него.

25 И Авесалом постави Амаса за военачалник вместо Иоава. (А Амаса бе син на един човек на име Итра, израилтянин {В 1 Лет. 2:17, Исмаилянин.}, който беше влязъл при Авигея Наасовата дъщеря, сестра на Саруия Иоавовата майка).

26 И Израил и Авесалом разположиха стана си в галаадската земя.

27 А когато дойде Давид в Маханаим, Совей Наасовият син, от Рава на амонците, и Махир Амииловият син, от Ло-девар, и галаадецът Верзелай, от Рогелим,

28 донесоха постелки, легени и пръстени съдове, жито, ечемик, брашно, пържено жито, боб, леща и <други> печени храни,

29 мед, масло, овци и говеждо сирене на Давида и на людете с него за да ядат; защото рекоха: Людете са гладни и изнемощели и жадни в пустинята.

18 След това Давид събра людете, които бяха с него, и постави над тях хилядници и стотници.

И Давид изпрати людете, една трета под началството на Иоава, една трета под началството на Ависея Саруиния син, Иоавовия брат, и една трета под началството на гетеца Итай. И царят каза на людете: Непременно ще изляза и аз с вас.

Людете, обаче, отговориха: Да не излезеш; защото, ако ние се обърнем на бяг, няма да ги е грижа за нас; ако щат умре и половината от нас, <пак> няма да ги е грижа за нас; а ти си като десет хиляди от нас {Или: понеже има десет хиляди такива каквито сме ние.}, затова сега е по-добре ти да си готов да ни помагаш от града.

И царят им каза: Каквото ви се вижда добро ще сторя. И тъй, царят застана на едната страна на портата, а всичките люде излязоха по стотини и по хиляди.

Тогава царят заповяда на Иоава, на Ависея и на Итая, казвайки: Пощадете ми младежа Авесалома. И всичките люде чуха, когато царят заповядваше на всички военачалници за Авесалома.

И тъй, людете, излязоха на полето против Израиля; и сражението стана в Ефремовия лес.

И там Израилевите люде бидоха разбити от Давидовите слуги, и в оня ден там стана голямо клане на двадесет хиляди души;

защото сражението в тая местност се разпростря по лицето на цялата страна, и в оня ден лесът погълна повече люде отколкото погълна ножа.

И случи се Авесалом да се срещне с Давидовите слуги. А Авесалом яздеше на мъска; и като влезе мъската под гъстите клони на един голям дъб, главата му се хвана в дъба, и той увисна между небето и земята: а мъската мина изпод него.

10 И един човек го видя та извести на Иоава, казвайки: Ето, видях Авесалома увиснал на дъб.

11 А Иоав каза на човека, който му извести: Ето, ти си го видял; а защо не го порази там до земята? и аз бих ти дал десет сребърника и един пояс.

12 А човекът рече на Иоава: И хиляда сребърника, ако бяха претеглени в шепата ми, не бих дигнал ръката си против царския син; защото ние слушахме царят как заповяда на тебе, на Ависея и на Итая, казвайки: Внимавайте всички, никой да се не докосне до младежа Авесалома.

13 Иначе, ако бях постъпил невярно против живота му, нищо не се укрива от царя, и тогава сам ти би се обърнал против мене.

14 Тогава рече Иоав: Не трябва да губя време така с тебе. И като взе в ръката си три стрели, прониза с тях сърцето на Авесалома, като беше още жив всред дъба.

15 И десет момъка, Иоавови оръженосци, заобиколиха Авесалома, та го удариха и убиха го.

16 Тогава Иоав засвири с тръбата, и людете се върнаха от преследването на Израиля; защото Иоав спря людете.

17 И взеха Авесалома та го хвърлиха в един голям ров, вътре в леса, и натрупаха на него много голям куп камъни. И целият Израил побягна, всеки в шатъра си.

18 А Авесалом, когато беше още жив, бе взел и издигнал за себе си стълба, който е в царската долина; защото си рече: Нямам син, който да опази паметта на името ми; затова нарече стълба по своето име; и той се нарича и до днес Авесаломов паметник.

19 Тогава рече Ахимаас, Садоковият син: Да се завтека сега да занеса на царя известие, че Господ въздаде за него на неприятелите му.

20 А Иоав му рече: Няма да занесеш днес известия; друг ден ще бъдеш известител; а днес няма да занесеш известия, понеже царският син умря.

21 Тогава рече Иоав на Хусина: Иди, извести на царя каквото си видял. И Хусина се поклони на Иоава и се завтече.

22 Тогава Ахимаас, Садоковият син, рече пак на Иоава: Но каквото и да стане, нека тичам и аз, моля, след Хусина. А Иоав му рече: Защо искаш да тичаш, синко, като не ще имаш възнаграждение за известията?

23 <Но той пак рече:> Но каквото и да стане, нека се завтека. Тогава му рече: Тичай. И така Ахимаас се завтече през полския път, и замина Хусина.

24 А Давид седеше между двете порти; и стража се изкачи на покрива на портата към стената, и като подигна очи видя, и, ето, един човек тичаше сам.

25 И стражът извика и извести на царя. А царят рече: Щом е сам, има известия в устата му. И той притичваше и се приближаваше.

26 После стражът видя друг човек, който тичаше; и стражът извика към вратаря, казвайки: Ето <още един> човек, който тича сам. И рече царят: И той носи известия.

27 И рече стражът: струва ми се, че тичането на първия прилича на тичането на Ахимаас, Садоковия син. И рече царят: Добър човек е той, и иде с добри известия.

28 И Ахимаас извика та рече на царя: Радвай се! И поклони се на царя с лице до земята и рече: Благословен да бъде Господ твоят Бог, Който предаде човеците, които подигнаха ръка против господаря ми царя.

29 И царят рече: Здрав ли е младежът Авесалом? А Ахимаас отговори: Когато Иоав изпрати царския слуга, мене слугата ти, видях едно голямо смущение, но не знаех що беше.

30 И рече царят: Обърни се та застани тук. И той се обърна та застана.

31 И, ето, дойде Хусина. И рече Хусина: Известия, господарю мой царю! защото днес Господ въздаде за тебе на всички, които се подигнаха против тебе.

32 И царят рече на Хусина: Здрав ли е младежът Авесалом? А Хусина отговори: Неприятелите на господаря ми царя, и всички, които се подигат против тебе за зло, дано станат като оня младеж!

33 И царят се смути много, и възкачи се в стаята над портата та плака; и като отиваше говореше така: Сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине мой!

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes