Add parallel Print Page Options

Симон Петър, слуга и апостол Исус Христов, на вас, които чрез правдата на нашия Бог и Спасител Исус Христос сте получили еднаква с нас скъпоценна вяра:

Благодат и мир да ви се умножи чрез познаването на Бога и на Исуса, нашия Господ.

Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е <потребно> за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила;

чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света;

то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие,

на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие,

на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов.

Защото ако тия <добродетели> се намират у вас и изобилват, те ви правят да не сте безделни нито безплодни в познанието на нашия Господ Исус Христос.

Но оня, у когото те не се намират, е сляп, късоглед, и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове.

10 Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото, като вършите тия <добродетели>, никога няма да изпаднете.

11 Понеже така ще ви се даде голям достъп във вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос.

12 Затова всякога ще бъда готов да ви напомням за тия работи, ако и да ги знаете и да сте утвърдени в истината, която сега държите.

13 И мисля, че е право, докато съм в тая <телесна> хижа, да ви подтиквам чрез напомняне;

14 понеже зная, че скоро ще напусна хижата си, както ми извести нашият Господ Исус Христос.

15 Даже ще се постарая щото вие и след смъртта ми, да можете всякога да помните тия работи.

16 Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие.

17 Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната слава дойде до Него такъв глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.

18 Тоя глас чухме <сами> ние, че дойде от небето, когато бяхме с Него на светата планина.

19 И <така>, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви.

20 И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в писанието не е частно <на пророка> обяснение <на Божията воля;>

21 защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но [светите] човеци са говорили от Бога; движими от Светия Дух.

Но имало е лъжливи пророци между людете, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил, та ще навлекат на себе си бърза погибел.

И мнозина ще последват техните похотливи дела, поради които <човеци> пътят на истината ще се похули.

От лакомство те ще ви мамят с присторени думи; но тяхната присъда, отдавна <приготвена>, не се забавя, и тяхното погубление не дреме.

Защото, ако Бог не пощади <и> ангели, когато съгрешиха, но ги хвърли в мрака на най-дълбоките ровове, и ги предаде да бъдат вардени за съд;

и <ако> не пощади стария свят, но опази с още седем души Ноя, проповедника на правдата, когато нанесе потоп върху нечестивия свят;

тъй също, <ако Той> осъди на разорение содомските и гоморските градове и ги обърна на пепел, и ги постави за пример на ония, които щяха да вършат нечестие,

но избави праведния Лот, комуто бе досадил развратния живот на нечестивите;

(защото тоя праведен човек, като живееше между тях измъчваше от ден на ден праведната си душа, като гледаше и слушаше беззаконните им дела);

то знае Господ как да избави благочестивите от напаст, а неправедните да държи под наказание за съдния ден,

10 а особено тия, които с нечисто пожелание следват плътските <страсти> и презират властта. Смели и упорити, те не се страхуват да хулят славните <същества;>

11 докато ангелите, ако и да са по-големи в мощ и сила, не представят против тях хулителна присъда пред Господа.

12 Тия, обаче, като животни без разум, естествено родени, за да бъдат ловени и изтребвани, хулят за неща, които не знаят, и ще погинат в своя разврат,

13 наближаващи да получат заплатата на неправдата - <люде>, които считат за удоволствие да разкошествуват денем. Те са петна и позор; наслаждават се с примамките си, когато са на угощение при вас;

14 очите им са пълни с блудство и с непрестанен грях; подмамват неутвърдени души; сърцето им е научено на лакомство; те са предадени на проклетия;

15 оставиха правия път и се заблудиха, като последваха пътя на Валаама Веоров, който обикна заплатата на неправдата,

16 но биде изобличен за своето беззаконие, когато ням осел проговори с човешки глас и възпря лудостта на пророка.

17 Те са безводни кладенци, мъгли тласкани от буря, за които е запазена мрачна тъмнина [до века].

18 Защото, като говорят с надуто празнословие, те с разтленността подмамват в плътските страсти ония, които едвам избягват от живеещите в заблуда.

19 Обещават им свобода, а те сами са роби на разврата; защото от каквото е победен някой, на това и роб става.

20 Понеже, ако, след като са избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа, те пак са се сплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото.

21 Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото след като са го познали, да се отвърнат от предадената на тях света заповед.

22 С тях се е случило <това, което казва> истинската пословица: Псето се върна на бълвоча си, и: Окъпаната свиня <се върна> да се валя в тинята.

Ето възлюбени, пиша ви това второ послание; и в двете събуждам чрез напомняне вашия чист разум,

за да помните думите, изговорени по-напред от светите пророци и заповедта на Господа Спасителя, <дадена> чрез <изпратените> вам апостоли.

Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват:

Где е обещаното Му пришествие? защото, откак са се поминали бащите ни всичко си стои така както от началото на създанието.

Защото те своеволно не признават това, че чрез Божието слово от начало е имало небе и земя сплотена от водата, и всред водата,

<но пак> посредством тях тогавашният свят, потопен от водата загина.

Така със същото слово, и днешните небе и земя са натрупани за огън, пазени до деня на <страшния> съд и погибелта на нечестивите човеци.

Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години като един ден.

Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.

10 А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат.

11 Прочее, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свето живеене и в благочестие,

12 като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи, и стихиите нажежени ще се разложат!

13 А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда.

14 Затова, възлюбени, като очаквате тия неща, старайте се да се намерите чисти и непорочни пред Него, с мир <в сърцата си>.

15 И считайте дълготърпението на нашия Господ <като средство> за спасение; както любезният ни брат Павел ви е писал, според дадената му мъдрост.

16 както <пише> и във всичките <си> послания, когато говори в тях за тия работи; в които <послания> има някои неща мъчни за разбиране, които неучените и неутвърдените изопачават, както <правят> и с другите писания, за своята погибел.

17 И тъй, вие, възлюбени, като сте предизвестени <за това>, пазете се да не би да се завлечете от заблуждението на беззаконните и да отпаднете от утвърждението си.

18 Но растете в благодатта и познаването на нашия Господ и Спасител Исус Христос. Нему да бъде слава и сега и до вечния ден. Амин.