A A A A A
Bible Book List

Четвърто Царе 5-8 1940 Bulgarian Bible (BG1940)

А Нееман, военачалникът на сирийския цар, беше човек велик и почитан пред господаря си, понеже чрез него Господ бе дал избавление на Сирия; при това, беше човек силен и храбър, <но беше> прокажен.

И сирийците бяха излезли на чети, и бяха довели от Израилевата земя една малка мома пленница; и тя слугуваше на Неемановата жена.

И рече на господарката си: Ако беше господарят ми при пророка, който е в Самария, и той би го изцелил от проказата му!

Тогава влезе <Нееман> та съобщи на господаря си, казвайки: Така и така рече момата, която е от Израилевата земя.

И рече сирийският цар: Стани, иди, и ще пратя писмо до Израилевия цар. И тъй, той отиде, вземайки в ръката си десет таланта сребро, шест хиляди жълтици, и десет премени дрехи.

И донесе писмото на Израилевия цар, <в което се> казваше: Като пристигне това писмо до тебе, ето, същевременно пратих до тебе слугата си Неемана, за да го изцериш от проказата му.

А Израилевият цар, като прочете писмото, раздра дрехите си и рече: Бог ли съм аз за да умъртвявам и да съживявам, та праща до мене да изцеря човека от проказата му? Моля, прочее, разсъдете и вижте как търси <повод за> скарване с мене.

А Божият човек Елисей, като чу, че Израилевият цар раздрал дрехите си, прати до царя да рекат: Защо си раздрал дрехите си? Нека дойде сега при мене, и ще познае, че има пророк в Израиля.

И така, Нееман дойде с конете си и с колесниците си та застана при вратата на Елисеевата къща.

10 И Елисей прати до него човек да каже: Иди, окъпи се седем пъти в Иордан; и ще се обновят месата ти, и ще се очистиш.

11 А Нееман се разгневи, та си отиде, като казваше: Ето, аз мислех, че той непременно ще излезе при мене, ще застане, и ще призове името на Господа своя Бог, и ще помаха ръката си върху мястото, и <така> ще изцери прокажения.

12 Реките на Дамаск, Авана и Фарфар, не струват ли повече от всичките води на Израиля? Не мога ли да се окъпя в тях и да се очистя? Затова, той се обърна и си отиде много разгневен.

13 А слугите му се приближиха та му говориха, казвайки: Татко мой, ако ти беше заръчал пророкът нещо голямо, не би ли го извършил? Колко повече, прочее, като ти казва! Окъпи се и очисти се!

14 Тогава той слезе та се потопи седем пъти в Иордан, според думите на Божия човек; и месата му се обновиха, като месата на малко дете, и очисти се.

15 Тогава той се върна при Божия човек с цялата си дружина, и като дойде та застана пред него рече: Ето, сега узнах, че няма Бог в целия свят освен в Израиля; затова, моля, приеми сега подарък от слугата си.

16 А той каза: <Заклевам се в> живота на Господа, Комуто слугувам, не ща да приема. А той го принуждаваше да приеме; но отказа.

17 Тогава Нееман рече: Ако не то нека се даде, моля, на слугата ти товар за две мъски от <тая> пръст; защото слугата ти не ще вече да принася ни всеизгаряне, нито жертва на други богове освен на Господа.

18 Господ да прости това нещо на слугата ти, ако, когато влиза господарят ми в капището на Римона, за да се поклони там, и се подпира на ръката ми, се навеждам и аз в капището на Римона; като се навеждам в капището на Римона, Господ да прости това нещо на слугата ти!

19 И рече му: Иди с мир. И така, той отиде от него известно разстояние.

20 Но Гиезий, слугата на Божия човек Елисей, си рече: Ето, господарят ми се посвени, та не взе от ръката на тоя сириец Нееман това, което донесе; но <в името на> живия Господ, аз ще се завтека подир него и ще взема нещо от него.

21 И тъй, Гиезий се завтече подир Неемана. А Нееман, когато видя, че тича подир него, скочи от колесницата да го посрещне и рече: Добре ли е <с всички ви?>

22 Той рече: Добре. Господарят ми ме прати да река: Ето тъкмо сега дойдоха у мене от хълмистата земя на Ефрема двама младежи от пророческите ученици; дай им, моля, един талант сребро и премени дрехи.

23 И рече Нееман: Благоволи да вземеш два таланта. И като го принуди, върза двата таланта сребро в два мешеца заедно с две премени дрехи, и натовари ги на двама от слугите си, които ги носеха пред него.

24 И когато стигна до хълма, взе ги от ръцете им та ги скри в къщата; и отпусна човеците, та си отидоха.

25 Тогава влезе та застана пред господаря си. И <Елисей> му рече: От где идеш, Гиезие? А той рече: Слугата ти не е ходил никъде.

26 И <Елисей> му каза: Не отиде ли сърцето ми <с тебе>, когато се върна човекът от колесницата си за да те посрещне? Време ли е да приемеш пари и да приемеш дрехи, маслини и лозя, овци и говеда, слуги и слугини?

27 Затова, Неемановата проказа ще се залепи за тебе и за рода ти до века. И той излезе от присъствието му прокажен, <бял> като сняг.

И пророческите ученици казаха на Елисея: Ето сега, мястото, гдето живеем <та внимаваме> пред тебе е тясно за нас.

Нека отидем, молим, до Иордан, и от там да вземем всеки по една греда, и да си построим там място, гдето да живеем. А той отговори: Идете.

И един <от тях> каза: Благоволи, моля, да дойдеш и ти със слугите си. И той отговори: Ще дойда.

Отиде, прочее, с тях. И като стигнаха до Иордан, сечеха дървета.

А един от тях като сечеше греда, желязото падна във водата; и той извика и рече: Ах, господарю мой! то беше взето на заем!

А Божият човек рече: Где падна? И показа му мястото. Тогава той отсече едно дръвце та го хвърли там; и желязото изплава.

И рече: Вземи си го. И той простря ръка та го взе.

А сирийският цар, като воюваше против Израиля, съветваше се със слугите си, та каза: На еди-кое-си място ще разположа стана си.

Тогава Божият човек прати до Израилевия цар да кажат: Пази се да не минеш през това място, защото сирийците са слезли там.

10 И Израилевият цар прати до мястото, за което Божият човек му каза и го предупреди; и опази се от там не еднъж, нито дваж.

11 И сърцето на сирийския цар се смути поради това нещо; за туй свика слугите си та им каза: Не щете ли да ми обадите, кой от нашите е за Израилевия цар?

12 А един от слугите му каза: Никой, господарю мой царю; но пророкът, който е в Израиля, Елисей, известява на Израилевия цар думите, които говориш в спалнята си.

13 И рече: Идете, научете се где е, за да пратя да го заловят. И известиха му казвайки: Ето, в Дотан е.

14 Тогава той прати там коне, колесници и голяма войска, които дойдоха през нощта и обиколиха града.

15 И на сутринта, когато слугата на Божия човек стана та излезе, ето, войска с коне и колесници беше обиколила града. И рече му слугата му: Ах, господарю мой! Какво ще правим?

16 А той отговори: Не бой се, защото ония, които са с нас, важат повече от ония, които са с тях.

17 И помоли се Елисей, казвайки: Моля Ти се, Господи, отвори му очите за да види. И Господ отвори очите на слугата та видя, и, ето, хълмът бе пълен с огнени коне и колесници около Елисея.

18 И когато слязоха към <врага>, Елисей се помоли Господу казвайки: Моля Ти се, порази тия люде със слепота. И порази ги със слепота, според както каза Елисей.

19 Тогава Елисей им рече: Не е тоя пътят, нито е тоя градът; дойдете подир мене, и ще ви заведа при човека, когото търсите. И отведе ги в Самария.

20 И когато стигнаха в Самария, Елисей рече: Господи, отвори очите на тези за да видят. И Господ отвори очите им, та видяха; и, ето, бяха всред Самария.

21 А когато ги видя, Израилевият цар рече на Елисея: Да ги поразя ли, татко? да ги поразя ли?

22 А той отговори: Не ги поразявай. Поразил ли би ти ония, които би пленил с меча си и с лъка си? Сложи им хляб и вода, за да ядат и пият; и нека отидат при господаря си.

23 И така, той им сложи много ястия; и след като ядоха и пиха, пусна ги, та отидоха при господаря си. И сирийските чети не дойдоха вече в Израилевата земя.

24 А след това, сирийският цар Венадад събра цялата си войска и дойде та обсади Самария.

25 И стана голям глад в Самария; защото, ето, обсаждаха я докле една оселова глава се продаваше за осемдесет сребърника, и четвърт кав гълъбова тор, за пет сребърника.

26 И като заминаваше Израилевият цар по стената, една жена извика към него и каза: Помогни, господарю мой, царю!

27 А той рече: Ако Господ не ти помогне, от где ще ти помогна аз? от гумното ли, или от лина?

28 И царят й рече: Що имаш? А тя отговори: Тая жена ми рече: Дай твоя син да го изядем днес, а утре ще изядем моя син.

29 И тъй сварихме моя син та го изядохме; и на следния ден й рекох: Дай твоя син да го изядем; а тя скри сина си.

30 И като чу царят думите на жената, раздра дрехите си; и като минаваше по стената, людете видяха, и, ето, извътре имаше вретище върху снагата му.

31 Тогава рече: Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако главата на Елисея, Сафатовия син, остане на него днес.

32 А когато изпрати мъж от служащите му, Елисей седеше в къщата си и старейшините седяха с него; но преди да стигне пратеникът при него, той рече на старейшините: Виждате ли как тоя син на убийцата прати да ми отнемат главата? Гледайте, щом дойде пратеникът, затворете вратата и спрете го при вратата; тропота на нозете на господаря му не е ли подир него?

33 И докато още говореше с тях, ето, пратеникът слезе при него; <а царят го превари> и каза: Ето, от Господа е това зло; какво има да се надея вече на Господа?

Тогава рече Елисей: Слушайте Господното слово. Така казва Господ: Утре, по това време, при портата на Самария една сата чисто брашно ще <се продаде> за един сикъл, и две сати ечемик за един сикъл.

А сановникът, на чиято ръка се подпираше царят, отговори на Божия човек, казвайки: Ето сега, и прозорци ако би направил Господ на небето, би ли могло да стане това нещо? А той каза: Ето, ще видиш с очите си, но няма да ядеш от него.

А във входа на портата имаше четирима прокажени; и рекоха си един на друг: Защо да седим тук докле умрем?

Ако речем да влезем в града, гладът е в града, и ще умрем там; и ако седим тук, пак ще умрем. Сега, прочее, да идем та да се предадем в сирийският стан. Ако ни оставят живи, ще живеем; но ако ни убият, само ще умрем.

И така, на мръкване станаха за да отидат към сирийския стан, а когато стигнаха до края на сирийския стан, ето, нямаше никой там.

Защото Господ беше направил да се чуе в стана на сирийците тропот от колесници и тропот от коне, тропот от голяма войска; и те бяха си рекли един на друг: Ето, Израилевият цар е наел против нас хетейските царе и египетските царе, за да дойдат върху нас.

Затова, бяха станали и побягнали в полусветлината, като оставиха шатрите си, конете си и ослите си, - целия стан, както си беше, - и бяха побягнали за живота си.

И когато тия прокажени стигнаха до края на стана, влязоха в един шатър та ядоха и пиха, и взеха от там сребро, злато и дрехи, и отидоха та ги скриха; после, връщайки се, влязоха в друг шатър, взеха и от там и отидоха та скриха <взетото>.

Тогава рекоха помежду си: Ние не правим добре; тоя ден е ден на добри вести, а ние мълчим; ако чакаме докле съмне, възмездието ни ще ни постигне; нека, прочее, отидем да известим това на царския дом.

10 И тъй, дойдоха та извикаха към градските вратари, и известиха им казвайки: Отидохме в стана на сирийците, и, ето, нямаше там ни човек ни човешки глас, само коне вързани и осли вързани, и шатрите както са си били.

11 И вратарите извикаха и известиха това вътре в царския дом.

12 А царят, като стана, през нощта, каза на слугите си: Сега ще ви кажа що ни направиха сирийците. Те знаят, че сме гладни, и за това са излезли из стана, за да се скрият по нивите, като си казват: Когато излязат из града ще ги заловим живи, и ще влезем в града.

13 А един от слугите му в отговор рече: Нека вземат, моля, пет от останалите коне, които са оцелели в града, (ето те са като цяло множество от Израиля, което е оцеляло в него; ето, те са както цялото множество от израилтяните, които се изнуриха), и нека пратим да видим.

14 Взеха, прочее, две колесници с коне, и царят ги прати по дирята на сирийската войска, и рече: Идете и вижте.

15 И отидоха подир тях до Иордан; и, ето, целият път беше пълен с дрехи и вещи, които сирийците бяха хвърлили в бързането си. И пратениците се върнаха та явиха това на царя.

16 Тогава людете излязоха та разграбиха стана на сирийците. Така, една сата чисто брашно <се продаваше> за един сикъл, и две сати ечемик за един сикъл, според Господното слово.

17 И за пазенето на портата царят постави сановника, на чиято ръка се подпираше; но людете го стъпкаха в портата, та умря, както беше казал Божият човек, който говори, когато царят слезе при него.

18 И както беше говорил Божият човек на царя, казвайки: Утре, по това време, в самарийската порта две сати ечемик <ще се дават> за сикъл, и една сата чисто брашно за сикъл,

19 а сановникът беше отговорил на Божия човек, казвайки: И прозорци ако би направил Господ на небето, би ли могло да стане такова нещо? а той беше казал: Ето, ще видиш това с очите си, но няма да ядеш от него,

20 така му се случи, защото людете го стъпкаха в портата, та умря.

А Елисей беше говорил на жената, чийто син беше съживил, като беше казал: Стани та иди, ти и домът ти, и поживей гдето можеш поживя; защото Господ повика глада, и ще дойде на земята <и ще продължи> седем години.

И жената беше станала и постъпила според думите на Божия човек, и беше отишла тя и домът й, и беше поживяла във филистимската земя седем години.

А в края на седемте години жената се върна от филистимската земя; и излезе да вика към царя за къщата си и за нивите си.

А царят се разговаряше със слугата на Божия човек, Гиезий, и казваше: Я ми разкажи всичките големи дела, които Елисей извърши.

И като разказваше на царя как бе съживил мъртвия, ето, че жената, чиито син беше съживил, извика към царя за къщата си и за нивите си. И рече Гиезий: Господарю мой царю, тази е жената и този е синът й, когото Елисей съживи.

И царят запита жената, и тя му разказа <работата>. Тогава царят й определи един чиновник, <комуто> каза: Повърни всичко, което е било нейно, и всичките произведения от нивите й от деня, когато е напуснала страната до сега.

А Елисей отиде в Дамаск. А сирийският цар Венадад бе болен; и известиха му, казвайки: Божият човек дойде тук.

И царят рече на Азаила: Вземи подарък в ръката си та иди да посрещнеш Божия човек и допитай се чрез него до Господа, като кажеш: Ще оздравея ли от тая болест?

И тъй, Азаил отиде за да го посрещне, като взе със себе си подарък от всяко благо от Дамаск, четиридесет камилски товари; и дойде та застана пред него и рече: Син ти Венадад, сирийският цар, ме прати при тебе, и казва: Ще оздравея ли от тая болест?

10 И Елисей му рече: Иди, кажи му: Непременно ще оздравееш <от болестта>. Обаче, Господ ми яви, че непременно ще умре <друго-яче>.

11 И втренчи погледа си в <Азаила> без да мръдне, догде се засрами той; и Божият човек заплака.

12 А Азаил каза: Защо плачеш, господарю мой? А той отговори: Защото зная колко зло ще сториш на израилтяните: укрепленията им ще предадеш на огън, младежите им ще избиеш с меч, малките им деца ще смажеш и бременните им жени ще разпориш.

13 И рече Азаил: Но що е слугата ти, кучето, та да извърши това голямо нещо? И Елисей отговори: Господ ми яви, че ти ще царуваш над Сирия.

14 Тогава той тръгна от Елисея та дойде при господаря си и той му рече: Що ти каза Елисей? И отговори: Каза ми, че непременно ще оздравееш.

15 А на другия ден взе завивката и като я натопи във вода, разпростря я по лицето му, така че той умря. А вместо него Азаил се възцари.

16 И в петата година на Израилевия цар Иорам, син на Ахаава {Изоставят се думите: Когато Иосафат царуваше над Юда.}, възцари се Иорам, син на Юдовия цар Иосафат.

17 Той бе тридесет и две години на възраст, когато се възцари, и царува осем години в Ерусалим.

18 И ходи в пътя на Израилевите царе, както постъпваше Ахаавовият дом, защото жена му беше Ахаавова дъщеря; и върши зло пред Господа.

19 При все това, Господ не иска да изтреби Юда, заради слугата Си Давида, както му бе обещал, че ще даде светилник нему и на потомците му до века.

20 В неговите дни Едом отстъпи изпод ръката на Юда, и си поставиха свой цар.

21 Затова, Иорам замина за Саир, и всичките колесници с него; и като стана през нощта, порази едомците, които го обкръжаваха, и началниците на колесниците; а людете побягнаха в шатрите си.

22 Обаче, Едом отстъпи изпод ръката на Юда, <и остана независим> до днес. Тогава, в същото време, отстъпи и Ливна.

23 А останалите дела на Иорама, и всичко каквото извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

24 И Иорам заспа с бащите си, и биде погребан с бащите си в Давидовия град; а вместо него се възцари син му Охозия.

25 Охозия, син на Юдовия цар Иорам, се възцари в дванадесетата година на Израилевия цар Иорам, Ахаавовия син.

26 Охозия бе двадесет и две години на възраст, когато се възцари, и царува една година в Ерусалим. Името на майка му бе Готолия, внучка на Израилевия цар Амрий.

27 Той ходи в пътя на Ахаавовия дом, и извърши зло пред Господа, както Ахаавовия дом; защото бе зет на Ахаавовия дом.

28 И отиде на война с Иорама Ахаавовия син против сирийския цар Азаил в Рамот-галаад; а сирийците раниха Иорама.

29 И тъй, цар Иорам се върна в Езраел, за да се цери от раните, които му нанесоха сирийците в Рама {Т.е., Рамот-галаад.}, когато воюваше против сирийския цар Азаил. И Юдовият цар Охозия, Иорамовият син, слезе в Езраел, за да види Иорама, Ахаавовия син, защото бе болен.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes