⁹ А в четвъртата година на цар Езекия, която бе седмата година на Израилевия цар Осия, син на Ила, асирийският цар Салманасар възлезе против Самария и я обсаждаше.

¹⁰ След три години я превзе; в шестата година на Езекия, която бе деветата година на Израилевия цар Осия, Самария бе превзета.

¹¹ И асирийският цар отведе Израиля в плен в Асирия, и ги настани в Ала и в Авор при реката Гозан и в мидските градове;

¹² защото не послушаха гласа на Господа своя Бог, но престъпиха завета Му, - всичко, което Господният слуга Моисей заповяда, - и не послушаха, и нито го извършиха.

¹³ А в четиринадесетата година на цар Езекия, асирийският цар Сенахирим възлезе против всичките укрепени Юдови градове и ги превзе.

¹⁴ Тогава Юдовият цар Езекия прати до асирийския цар в Лахис да кажат: Съгреших; върни се от мене; каквото ми наложиш ще го нося. И тъй, асирийският цар наложи на Юдовия цар Езекия триста таланта сребро и тридесет таланта злато.

¹⁵ И Езекия му даде всичкото сребро, което се намери в Господния дом и в съкровищата на царската къща.

¹⁶ В това време Езекия откова <златото от> вратите на Господния храм и <от> стълбовете, които той, Юдовият цар Езекия, бе обковал <със злато>, и го даде на асирийския цар.

¹⁷ Но асирийският цар прати от Лахис Тартана, Рапсариса и Рапсака с голяма войска при цар Езекия в Ерусалим. А те възлязоха и дойдоха в Ерусалим. И когато стигнаха, дойдоха та застанаха при водопровода на горния водоем, който е по друма към тепавичарската нива.

¹⁸ И когато извикаха към царя, излязоха при тях управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син и секретарят Шевна, и летописецът Иоах, Асафовият син.

¹⁹ Тогава Рапсак им рече: Кажете сега на Езекия: Така казва великият цар, асирийският цар, каква е тая увереност, на която уповаваш?

²⁰ Ти казваш: <Имам> благоразумие и сила за воюване. Но това са само лицемерни думи. На кого, прочее, се надяваш та си въстанал против мене?

²¹ Виж, ти се надяваш, <като че ли> на тояга, на оная строшена тръстика на Египет, на която, ако се опре някой, ще се забучи в ръката му та ще я промуши. Такъв е египетският цар Фараон за всички, които се надяват на него.

²² Но ако ми речете: На Господа нашия Бог уповаваме, то Той не е ли Оня, Чиито високи места и жертвеници премахна Езекия, като рече на Юда и на Ерусалим: Пред тоя олтар в Ерусалим се покланяйте?

²³ Сега, прочее, дай <човеци в> залог на господаря ми асирийския цар; а аз ще ти дам две хиляди коне, ако можеш от своя страна да поставиш на тях ездачи.

²⁴ Как тогава ще отблъснеш един военачалник измежду най-низките слуги на господаря ми? Но пак уповаваш на Египет за колесници и за конници!

²⁵ Без <волята> на Господа ли възлязох сега на това място за да го съсипя? Господ ми рече: Възлез против тая земя та я съсипи.

²⁶ Тогава Елиаким, Хелкиевият син, Шевна и Иоах рекоха на Рапсака: Говори, молим, на слугите си на сирийски, защото го разбираме; недей ни говори на юдейски, та да чуят людете, които са на стената.

²⁷ Но Рапсак им рече: Да ли ме е пратил господарят ми <само> при твоя господар и при тебе да говоря тия думи? не <ме ли е изпратил> при мъжете, които седят на стената, за да ядат с вас заедно изпражненията си и да пият пикочта си?

²⁸ Тогава Рапсак застана та извика на юдейски със силен глас, като говори, казвайки: Слушайте думата на великия цар, асирийския цар:

²⁹ така казва царят: Да ви не мами Езекия. Защото той не ще може да ви избави от ръката ми.

³⁰ И да ви не прави Езекия да уповавате на Господа, като казва: Господ непременно ще ни избави, и тоя град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

³¹ Не слушайте Езекия, защото така казва асирийският цар: Направете спогодба с мене и излезте при мене, и яжте всеки от лозето си, и всеки от смокинята си, и пийте всеки от водата на щерната си

³² докле дойда и ви заведа в земя подобна на вашата земя, земя изобилваща с жито и вино, земя изобилваща с хляб и лозя, земя изобилваща с дървено масло и мед, за да живеете и да не умрете; и не слушайте Езекия, когато би ви убеждавал, като казва: Господ ще ни избави.

³³ Някой от боговете на народите избавил ли е земята си от ръката на асирийския цар?

³⁴ Где са боговете на Емат и Арфад {В изданието от 1940 г. Аршад, вероятно печатна грешка.}? Где са боговете на Сефаруим, на Ена и на Ава? Избавиха ли те Самария от ръката ми?

³⁵ Кои измежду всичките богове на <разните> страни са избавили земята си от моята ръка, та да избави Иеова Ерусалим от ръката ми?

³⁶ А людете мълчаха, и не му отговориха ни дума, защото царят беше заповядал, казвайки: Да му не отговаряте.

³⁷ Тогава управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син, и секретарят Шевна, и летописецът Иоах, Асафовият син, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи та му известиха Рапсаковите думи.

19 А когато цар Езекия <чу думите му>, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом.

² И прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и старшите свещеници, покрити с вретища, при пророк Исаия Амосовия син.

³ И рекоха му: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е тоя ден, защото настана часа да се родят децата, но няма сила за раждане.

⁴ Може би Господ твоят Бог ще чуе всичките думи на Рапсака, когото господарят му асирийският цар прати да укорява живия Бог, и ще изобличи думите, които Господ твоят Бог чу; затова, възнеси молба за остатъка що е оцелял.

⁵ И тъй слугите на цар Езекия отидоха при Исаия,

⁶ И Исаия им рече: Така да кажете на господаря си: Така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха.

⁷ Ето, Аз ще туря в него <такъв> дух, щото, като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от нож в своята земя.

⁸ И така, Рапсак, като се върна, намери, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото бе чул, че той заминал от Лахис.

⁹ И <царят>, когато чу да казват за етиопския цар Тирак: Ето, излязъл да воюва против тебе, прати пак посланици до Езекия, казвайки:

¹⁰ Така да говорите на Юдовия цар Езекия, да речете: Твоят Бог, на Когото уповаваш, да те не мами, като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

¹¹ Ето, ти чу какво направили асирийските царе на всичките земи, как ги обрекли на изтребление; та ти ли ще се избавиш?

¹² Боговете на народите избавиха ли ония, които бащите ми изтребиха, Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар?

¹³ Где е ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?

¹⁴ А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците та го прочете, Езекия възлезе в Господния дом и го разгъна пред Господа.

¹⁵ И Езекия се помоли пред Господа, като каза: Господи Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства; Ти си направил небето и земята.

¹⁶ Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори Господи очите Си и виж; и чуй думите, с които Сенахирим изпрати тогоз да похули живия Бог.

¹⁷ Наистина, Господи, асирийските царе запустиха народите и земите им;

¹⁸ и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, но дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха.

¹⁹ Сега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни, моля Ти се, от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог.

²⁰ Тогава Исаия, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ Израилевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим.

²¹ Ето словото, което Господ изговори за него: - Презря те, присмя ти се, девицата, сионовата дъщеря; Зад <гърба> ти поклати глава ерусалимската дъщеря.

²² Кого си обидил и похулил ти? И против Кого си говорил с висок глас И си надигнал нагоре очите си? Против Светия Израилев.

²³ Господа си обидил ти чрез посланиците си, като си рекъл: С множеството на колесниците си възлязох аз Върху височината на планините, Върху уединенията на Ливан: И ще изсека високите му кедри, Отборните му елхи; И ще вляза в най-крайното помещение по него, В леса на неговия Кармил.

²⁴ Аз изкопах, и пих чужди води; И със стъпалото на нозете си Ще пресуша всичките реки на Египет {Или: Обсадените.}.

²⁵ Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна, и от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних, Така щото ти да обръщаш укрепени градове в купове развалини.

²⁶ Затова жителите им станаха безсилни, Уплашиха се и посрамиха се; Бяха като трева на полето, като зеленина, Като трева на къщния покрив, И <жито> препълнено преди да стане стъбло.

²⁷ Но Аз зная жилището ти, Излизането ти и влизането ти, И убийството ти против Мене,

²⁸ Понеже буйството ти против Мене, И надменността ти стигнаха до ушите Ми, Затова ще туря куката Си в ноздрите ти, И юздата Си в устните ти, Та ще те върна през пътя, по който си дошъл.

²⁹ И това ще ти бъде знамението: Тая година ще ядете това, което е саморасло, Втората година това, което израства от същото; А третата година посейте и пожънете, Насадете лозя и яжте плода им.

³⁰ И оцелялото от Юдовия дом, Което е останало, пак ще пуска корени долу, И ще дава плод горе.

³¹ Защото из Ерусалим ще излезе остатък, И из хълма Сион оцелялото. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.

³² Затова, така казва Господ за асирийския цар: Няма да влезе в тоя град, Нито ще хвърли там стрела, Нито ще дойде пред него с щит, Нито ще издигне против него могила.

³³ По пътя, през който е дошъл, по него ще се върне, И в тоя град няма да влезе, казва Господ;

³⁴ Защото ще защитя тоя град за да го избавя, Заради Себе Си и заради слугата Ми Давида.

³⁵ И в същата нощ ангел Господен излезе та порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато станаха <хора> на сутринта, ето, всички ония бяха мъртви трупове.

³⁶ И тъй, асирийският цар Сенахирим си тръгна та отиде, върна се, и живееше в Ниневия.

³⁷ А като се кланяше в капището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар го убиха с нож; и побягнаха в араратската земя. А вместо него се възцари син му Есарадон.

46 (По слав. 45). За първия певец, на Кореевите синове. Песен за женски хор {1 Лет. 15:20. Псал. 48 и 66, надписите.}. Бог е нам прибежище и сила, Винаги изпитана помощ в напасти,

² Затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила, И планините се преместили всред моретата,

³ <Ако и да> бучат и да се вълнуват водите им, И планините да се тресат от надигането им. (Села).

⁴ Има една река, чиито води веселят Божия град, Светото място, гдето обитава Всевишният.

⁵ Бог е всред него; той няма да се поклати; Бог ще му помогне, и то при зазоряване.

⁶ Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата; Издаде <Той> гласа си; земята се разтопи.

⁷ Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог (Села).

⁸ Дойдете та вижте делата на Господа, Какви опустошения е направил на земята.

⁹ Прави да престанат войните до края на земята; Строшава лък и сломява копие; Изгаря с огън колесници.

¹⁰ Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог; Ще се възвиша между народите, Ще се възвиша на земята.

¹¹ Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог. (Села).

80 (По слав. 79). За първия певец, по като кринове е заявлението {Псал. 45 и 69. надписите.}. Асафов псалом. Послушай, Пастирю Израилев, Който водиш като стадо Иосифа; Ти, който обитаваш между херувимите, възсияй.

² Пред Ефрема Вениамина и Манасия раздвижи силата Си, И дойди да ни спасиш.

³ Възвърни ни, Боже, и осияй с лицето Си; И ще се спасим.

⁴ Господи Боже на Силите, До кога ще пазиш гняв против молитвите на людете Си?

⁵ Даваш им да ядат хляб със сълзи. И поиш ги изобилно със сълзи.

⁶ Направил си ни <предмет> на разпра между съседите ни; И неприятелите ни се смеят помежду си.

⁷ Възвърни ни Боже на Силите, Осияй с лицето Си и ще се спасим,

⁸ Пренесъл си лоза из Египет. И като си изгонил народите, нея си насадил.

⁹ Приготвил си <място> пред нея; И тя е пуснала дълбоко корени, и е изпълнила земята.

¹⁰ Покриха се бърдата със сянката й; И клоновете й станаха <като> изящните {Еврейски: Божиите.} кедри,

¹¹ Простря клончетата до морето. И ластарите си до Евфрат {Еврейски: Реката.}.

¹² Защо си съборил плетищата й, Та я берат всички, които минават през пътя?

¹³ Запустява я глиган от гората, И полските зверове я пояждат.

¹⁴ Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите, Погледни от небето, и виж, и посети тая лоза,

¹⁵ И защити това, което е насадила Твоята десница, И отрасъла {Еврейски: Сина.}, който Си направил силен за Себе Си.

¹⁶ Тя биде изгорена с огън; отсечена биде; Погиват при заплахата {Еврейски: Изобличението,} на лицето Ти.

¹⁷ Нека бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница, Върху човешкия син, <когото> си направил силен за Себе Си.

¹⁸ Така ние не ще се отклоним от Тебе; Съживи ни, и ще призовем Твоето име.

¹⁹ Възвърни ни, Господи Боже на Силите; Осияй с лицето Си, и ще се спасим.

135 (По слав. 134). Алилуя. Хвалете името Господно. Хвалете <Го>, вие слуги Господни,

² Които престоявате в дома Господен, В дворовете на дома на нашия Бог.

³ Хвалете Господа, защото е благ Господ, Пейте хваления на името Му, защото това е угодно.

⁴ Защото Господ избра Якова за Себе Си, Израиля за Свое собствено притежание.

⁵ Защото аз познах, че Господ е велик, И че нашият Господ е над всичките богове.

⁶ Господ прави всичко що Му е угодно На небето и на земята, в моретата и във всичките бездни.

⁷ Повдига пари от краищата на земята, Прави светкавици за дъжда, Изважда ветрове из съкровищниците Си.

⁸ <Той е> Който порази египетските първородни И на човек и на животно.

⁹ Изпрати знамения и чудеса всред тебе, Египте, Върху Фараона и върху всичките му слуги.

¹⁰ <Той е>, Който порази големи народи И изби силни царе.

¹¹ Аморейския цар Сион, И васанския цар Ог, И всичките ханаански царства -

¹² И даде земята им в наследство, Наследство на людете Си Израил.

¹³ Името Ти, Господи, <пребъдва> до века, Споменът Ти, Господи, из род в род.

¹⁴ Защото Господ ще съди людете Си, И ще се покае за <скърбите на> слугите Си.

¹⁵ Идолите на народите са сребро и злато, Направа на човешки ръце.

¹⁶ Уста имат, но не говорят; Очи имат, но не виждат;

¹⁷ Уши имат, но не чуват; Нито има дишане в устата им.

¹⁸ Подобни на тях ще станат ония, които ги правят, Както и всеки, който уповава на тях.

¹⁹ Доме Израилев, благославяйте Господа; Доме Ааронов, благославяйте Господа;

²⁰ Доме Левиев, благославяйте Господа; Вие, които се боите от Господа, благославяйте Господа;

²¹ Благословен да бъде от Сион Господ, Който обитава в Ерусалим. Алилуия.