Четвърто Царе 15-17
1940 Bulgarian Bible
15 В двадесет и седмата година на Израилевия цар Еровоама, се възцари Азария, син на Юдовия цар Амасия.
2 Той беше шестнадесет години на възраст когато се възцари, и царува петдесет и две години в Ерусалим; и името на майка му бе Ехолия, от Ерусалим.
3 Той върши това, което бе право пред Господа, напълно според както беше сторил баща му Амасия.
4 Но високите места не се отмахнаха; людете още жертвуваха и кадяха по високите места.
5 Но Господ порази царя, така щото той остана прокажен до деня на смъртта си, та живееше в отделна къща. А царският син Иотам бе домовладетел, и съдеше людете на земята.
6 А останалите дела на Азария, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?
7 И Азария заспа с бащите си, и погребаха го с бащите му в Давидовия град; и вместо него се възцари син му Иотам.
8 В тридесет и осмата година на Юдовия цар Азария, се възцари над Израиля в Самария Захария Еровоамовият син, <и царува> шест месеца.
9 Той върши зло пред Господа, както сториха бащите му; не се остави от греховете на Еровоама Наватовия син, с които направи Израиля да греши.
10 А Салум, Явисовият син, направи заговор против него, и порази го пред людете и го уби; и вместо него сам се възцари.
11 А останалите дела на Захария, ето, написани са в Книгата на летописите на Израилевите царе.
12 Това беше <изпълнение на> словото, което Господ говори на Ииуя като рече: Твоите синове ще седят на Израилевия престол до четвъртото поколение. Така и стана.
13 Салум, Явисовият син, се възцари в тридесет и деветата година на Юдовия цар Озия {В гл. 14:21 и ст. 1, 6, 7, 8, 17 и 27, Азария.}, и царува един месец в Самария.
14 Защото Манаим, Гадииният син, като излезе от Терса, дойде в Самария, и като порази Самума, Явисовия син в Самария и го уби, сам се възцари вместо него.
15 А останалите дела на Салума, и заговорът, който направи, ето, написани са в Книгата на летописите на Израилевите царе.
16 Тогава Манаим порази Тапса и всичко що бе в нея, и околностите й, от Терса. Порази я понеже не му отвориха; и разпра всички бременни жени в нея.
17 В тридесет и деветата година на Юдовия цар Азария, се възцари над Израиля Манаим, Гадииният син, <и царува> десет години в Самария.
18 Той върши зло пред Господа; през целия си живот не се оставяше от греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши.
19 Тогава асирийският цар Фул дойде против земята; а Манаим даде на Фула хиляда таланта сребро, за да му помогне да закрепи царството в ръката си.
20 И Манаим с насилие събра среброто от Израиля, от всичките големи богаташи по петдесет сребърни сикли, за да даде на асирийския цар. И така асирийският цар се върна, и не остана там в земята.
21 А останалите дела на Манаима, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?
22 И Манаим заспа с бащите си; и вместо него се възцари син му Факия.
23 В петдесетата година на Юдовия цар Азария, се възцари над Израиля в Самария Факия, Манаимовият син, <и царува> две години.
24 Той върши зло пред Господа; не се остави от греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши.
25 И полководецът му Факей, Ромелиевият син, направи заговор против него та го порази в Самария, във вътрешната царска къща, с Аргова и Арие, като имаше със себе си и петдесет мъже от галаадците; и уби го та сам се възцари вместо него.
26 А останалите дела на Факия, и всичко що извърши, ето, написани са в Книгата на летописите на Израилевите царе.
27 В петдесет и втората година на Юдовия цар Азария, се възцари над Израиля в Самария Факей, Ромелиевият син, <и царува> двадесет години.
28 Той върши зло пред Господа; не се остави от греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши.
29 В дните на Израилевия цар Факей, дойде асирийският цар Теглат-феласар та превзе Иион, Авел-вет-мааха, Янох, Кадес, Асор, Галаад и Галилея цялата Нефталимова земя, и заведе <жителите> им пленници в Асирия.
30 А Осия, син на Ила, направи заговор против Факея Ромелиевия син и като го порази, уби го, и сам се възцари вместо него в двадесетата година на Иотама, Озиевия син.
31 А останалите дела на Факея, и всичко що извърши, ето написани са в Книгата на летописите на Израилевите царе.
32 Във втората година на Израилевия цар Факей, Ромелиевия син, се възцари Иотам, син на Юдовия цар Озия.
33 Той беше двадесет и пет години на възраст, когато се възцари и царува шестнадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Еруса Садокова дъщеря.
34 Той върши това, което бе право пред Господа; постъпваше съвсем както бе направил баща му Озия.
35 Но високите места не се отмахнаха; людете още жертвуваха и кадяха по високите места. Той построи горната порта на Господния дом.
36 А останалите дела на Иотама, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?
37 В онова време Господ почна да праща против Юда сирийския цар Расин и Факея, Ромелиевия син.
38 А Иотам заспа с бащите си и биде погребан с бащите си в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Ахаз.
16 В седемнадесетата година на Факея, Ромелиевия син, се възцари Ахаз, син на Юдовия цар Иотам.
2 Ахаз бе двадесет години на възраст, когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим; но не върши това, което бе право пред Господа своя Бог, както баща му Давид,
3 но ходи в пътя на Израилевите царе, и даже преведе сина си през огъня според мерзостите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните.
4 Той жертвуваше и кадеше по високите места, и по върховете и под всяко зелено дърво.
5 Тогава сирийският цар Расин и Израилевият цар Факей, Ромелиевият син, дойдоха в Ерусалим да воюват, и обсадиха Ахаза, но не можаха да му надвият.
6 В онова време сирийският цар Расин възвърна Елат под Сирия, и изпъди юдеите из Елат; а сирийците дойдоха в Елат та живееха там, <гдето са> и до днес.
7 Затова Ахаз прати човеци до асирийския цар Теглат-феласар да кажат: Аз съм твой слуга и твой син; възлез да ме избавиш от ръката на сирийския цар и от ръката на Израилевия цар, които се подигнаха против мене.
8 И Ахаз взе среброто и златото, което се намери в Господния дом и в съкровищата на царската къща, та ги прати подарък на асирийския цар.
9 И асирийският цар го послуша и възлезе против Дамаск та го превзе, и отведе <жителите> му в Кир, а Расина уби.
10 А когато цар Ахаз отиде в Дамаск да посрещне асирийския цар Теглат-феласар, видя жертвеника в Дамаск; и цар Ахаз изпрати на свещеника Урия образа на жертвеника, и рисунка на него, точно според направата му.
11 И свещеник Урия направи жертвеник точно според това, което цар Ахаз прати от Дамаск; така го направи свещеник Урия догде се върна цар Ахаз от Дамаск.
12 И когато се върна царят от Дамаск, видя жертвеника; и царят се приближи при жертвеника та направи принос върху него.
13 И върху <тоя> жертвеник изгори всеизгарянето си и хлебния си принос, и изля възлиянието си, и поръси кръвта на примирителните си приноси.
14 А медният олтар, който бе пред Господа, премести от лицето на дома, от <мястото му> между жертвеника и Господния дом, и го постави на северната страна от жертвеника.
15 И цар Ахаз заповяда на свещеника Урия, казвайки: На великия жертвеник принасяй утрешното всеизгаряне, вечерния хлебен принос, царското всеизгаряне и хлебен принос, с всеизгарянето <принасяно> от всичките люде на земята и хлебния им принос и възлиянията им, и ръси и върху него всичката кръв на всеизгарянето и всичката кръв на жертвата; а медният олтар ще служи за мене за да се допитвам <до Господа>.
16 И свещеник Урия стори така, точно според както му заповяда цар Ахаз.
17 А цар Ахаз отсече страничните плочи на подножията, и дигна от тях умивалника; и свали морето от медните волове, които бяха под него, та го тури на каменен под.
18 И покрития път за съботата, който бяха построили в къщата, и външния вход за царя, премести в Господния дом, поради асирийския цар.
19 А останалите дела, които извърши Ахаз, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?
20 И Ахаз заспа с бащите си, в Давидовия град; а вместо него се възцари син му Езекия.
17 В дванадесетата година на Юдовия цар Ахаз, се възцари в Самария над Израиля Осия, син на Ила, <и царува> девет години.
2 Той върши зло пред Господа, обаче, не както Израилевите царе, които бяха преди него.
3 Против него възлезе асирийският цар Салманасар, комуто Осия стана слуга, като му даваше данък.
4 А <след време> асирийският цар откри заговор в Осия, защото той бе пратил човеци до египетския цар Сов, и не беше дал данък на асирийския цар, както беше правил всяка година; затова асирийският цар го затвори и върза в тъмница.
5 И асирийският цар опустошаваше цялата земя, и като отиде в Самария обсаждаше я три години.
6 В деветата година на Осия, асирийският цар превзе Самария, отведе Израиля в плен в Асирия, и засели ги в Ала и в Авор при реката Гозан и в мидските градове.
7 А това стана, защото израилтяните бяха съгрешили на Господа своя Бог, Който ги изведе от Египетската земя, изпод ръката на египетския цар Фараона, като бяха почитали други богове,
8 и бяха ходили в наредбите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните, и <в наредбите>, които Израилевите царе узакониха.
9 И израилтяните бяха вършили скришно работи, които не бяха прави пред Господа техния Бог, и бяха си строили високи места във всичките си градове, от стражарска кула до укрепен град.
10 Също бяха си издигали кумири и ашери върху всеки висок хълм и под всяко зелено дърво;
11 и там бяха ходили по всичките високи места, както народите, които Господ изпъди пред тях, и бяха вършили зли дела, с които разгневяваха Господа,
12 и бяха служили на идолите, за които Господ им беше казал: Не вършете това нещо.
13 Но пак чрез всичките пророци и всичките гледачи Господ беше предупреждавал Израиля и Юда, казвайки: Върнете се от злите си пътища, и пазете Моите заповеди и Моите повеления, съвършено според закона, който дадох на бащите ви, и който ви пратих чрез слугите Си пророците.
14 При все това, те не бяха послушали, но бяха закоравили врата си както врата на бащите им, които не повярваха в Господа своя Бог.
15 Бяха отхвърляли повеленията Му и завета, който направи с бащите им, и заявленията, с които им заявяваше, и бяха последвали идолите {Еврейски: Суетите.} и станали суетни, и бяха последвали народите около тях, за които Господ им беше заповядал да не правят както тях.
16 И бяха оставили всичките заповеди на Господа своя Бог та си бяха направили две леяни телета, направили бяха ашери, и се кланяли на цялото небесно множество, и бяха служили на Ваала.
17 Те бяха превеждали синовете си и дъщерите си през огъня, чародействували и гадаели, и продавали себе си да вършат зло пред Господа та бяха Го разгневявали.
18 Затова, Господ се разгневи много против Израиля и ги отхвърли от лицето Си; остана само едното Юдово племе.
19 Па и Юда не беше опазил заповедите на Господа своя Бог, но бяха ходили в наредбите, които Израил беше узаконил.
20 Господ, прочее, отхвърли целия Израилев род, унижи ги, и ги предаде в ръката на разграбителите, докле ги отхвърли от лицето Си.
21 Защото отцепи Израиля от Давидовия дом; и те направиха Еровоама, Наватовия син, цар; и Еровоам оттегли Израиля та да не следват Господа и направи ги да извършат голям грях.
22 И израилтяните бяха ходили във всичките грехове, които Еровоам извърши; не се оставяха от тях
23 докле Господ не отхвърли Израиля от лицето Си, както беше говорил чрез всичките Си слуги пророците. Така Израил биде отведен от своята земя в Асирия, <гдето е> и до днес.
24 Тогава асирийският цар доведе <люде> от Вавилон, от Хута, от Ава, от Елат и от Сефаруим та ги засели в самарийските градове вместо израилтяните; и те усвоиха Самария и населиха се в градовете й.
25 А в началото на заселването си там, те не се бояха от Господа; затова Господ прати между тях лъвове, които убиваха някои от тях.
26 По тая причина те говориха на асирийския цар, казвайки: Людете, които ти пресели и постави в самарийските градове, не знаят начина <на служене> на местния Бог затова Той прати лъвове между тях, и, ето, убиват ги, понеже не знаят начина <на служене> на местния Бог.
27 Тогава асирийският цар заповяда, казвайки: Заведете там един от свещениците, които запленихме от там; и нека идат <пак> и да се заселят там, и свещеникът нека ги научи начина <на служене> на местния Бог.
28 И така, един от свещениците, които те бяха запленили от Самария, дойде та се засели във Ветил, и поучаваше ги как да се боят от Господа.
29 Обаче <людете от> всеки народ поставиха свои богове, <людете от> всеки народ в градовете, гдето живееха, и туриха ги в капищата по високите места, които самаряните бяха построили.
30 Вавилонските мъже поставиха Сокхот-венот, а хутайските мъже поставиха Нергал, ематските мъже поставиха Асима,
31 авците поставиха Ниваз и Тартак, и сефаруимците горяха децата си на огън за сефаруимските богове Адрамелех и Анамелех.
32 Така те се бояха от Господа, и си поставиха свещеници за високите места от всякакви люде между тях, които служеха за тях в капищата по високите места.
33 Бояха се от Господа, и на своите си богове служеха според обичая на народите, измежду които бяха преселени.
34 Дори до днес постъпват според по-предишните обичаи: не се боят от Господа, а нито постъпват според своите си повеления и според своите си съдби, нито според закона и заповедта, която Господ даде на потомците на Якова, когото нарече Израил,
35 с които Господ бе направил завет, като им заповяда казвайки: Да се не боите от други богове, нито да им се кланяте, нито да им служите, нито да им жертвувате;
36 но от Господа, Който ви изведе из Египетската земя с голяма сила и с издигната мишца, от Него да се боите, Нему да се кланяте и Нему да принасяте жертва.
37 И да внимавате да изпълнявате всякога повеленията, съдбите, закона и заповедта, които Той написа за вас; а от други богове да се не боите.
38 И да не забравяте завета, който направих с вас; и да не се боите от други богове.
39 Но от Господа вашия Бог да се боите; и Той ще ви избави от ръката на всичките ви неприятели.
40 Те, обаче, не послушаха, но постъпваха според по-предишните си обичаи.
41 И така, тия народи се бояха от Господа, и служеха на своите идоли; също и чадата им и внуците им постъпват до днес както постъпваха бащите им.
© 1995-2005 by Bibliata.com