10 А Ахаав имаше седемдесет сина в Самария. И Ииуй написа писма та прати в Самария до езраелските началници, до старейшините и до възпитателите на Ахаавовите деца, <в които> рече:

² Щом пристигне до вас това писмо, понеже синовете на господаря ви са при вас, и имате колесници и коне, укрепен град и оръжия,

³ то вижте кой е най-добър и най-способен от синовете на господаря ви та го поставете на бащиния му престол, и бийте се за дома на господаря си.

⁴ Но те твърде много се уплашиха, и рекоха: Ето, двамата царе не устояха пред него; и как ще устоим ние?

⁵ И така, домоуправителят, градоначалникът, старейшините и възпитателите на децата пратиха до Ииуя да рекат: Ние сме твои слуги, и ще сторим всичко, каквото ни кажеш; няма да направим никого цар; стори каквото ти се вижда угодно.

⁶ Тогава им писа второ писмо, <в което> рече: Ако сте от към мене, и ако послушате моя глас, отнемете главите на тия човеци, синовете на господаря ви, и утре по това време, дойдете при мене в Езраел. (А царските синове, седемдесетте човека, бяха при градските големци, които ги възпитаваха).

⁷ И като стигна писмото до тях, хванаха царските синове, седемдесетте човека, та ги изклаха, и туриха главите им в кошници та му ги пратиха в Езраел.

⁸ И един пратеник дойде та му извести, казвайки: Донесоха главите на царските синове. А той рече: Турете ги на два купа във входа на портата <да стоят> до утре.

⁹ И на сутринта излезе та застана и рече на всичките люде: Вие сте праведни; ето, аз направих заговор против господаря си и го убих; но кой изби всички тези?

¹⁰ Знайте сега, че няма да падне на земята нищо от Господното слово, което Господ говори против Ахаавовия дом; защото Господ извърши онова, което говори чрез слугата Си Илия.

¹¹ И тъй, Ииуй порази всичките останали от Ахаавовия дом в Езраел, и всичките му големци, близките му приятели и свещениците му, докле не му остави остатък.

¹² Сетне стана та тръгна и дойде в Самария. И по пътя, като беше близо при овчарската стригачница,

¹³ Ииуй срещна братята на Юдовия цар Охозия, и попита: Кои сте вие? А те отговориха: Ние сме братя на Охозия, и слизаме да поздравим чадата на царя и чадата на царицата.

¹⁴ И рече: Хванете ги живи. И хванаха ги живи та ги изклаха при рова на стригачницата, четиридесет и двама човека; не остави ни един от тях.

¹⁵ И като тръгна от там събра се с Ионадава Рихавовия син, който идеше да ги посрещне; Ииуй го поздрави и му рече: Право ли е твоето сърце <към мене>, както е моето сърце към твоето? И Ионадав отговори: Право е. Ако е тъй, <каза Ииуй>, дай ръката си; и той подаде ръката си. И Ииуй го качи при себе си на колесницата, и рече:

¹⁶ Дойди с мене та виж ревността ми за Господа. Така го качиха в колесницата му.

¹⁷ И когато стигна в Самария, поразяваше всичките останали от Ахаава в Самария догде го изтреби, според словото, което Господ говори на Илия.

¹⁸ Тогава Ииуй събра всичките люде та им рече: Ахаав е малко служил на Ваала; Ииуй ще му служи много.

¹⁹ Сега, прочее, повикайте ми всичките пророци на Ваала, всичките му служители и всичките му жреци; никой да не отсъствува, защото имам <да принеса> голямата жертва на Ваала; никой, който отсъствува, няма да остане жив. Но Ииуй направи това с хитрост, с намерение да изтреби Вааловите служители.

²⁰ И тъй, Ииуй рече: Прогласете тържествено събрание за Ваала. И те прогласиха.

²¹ И Ииуй прати по целия Израил, та дойдоха всичките Ваалови служители, така че не остана никой, който не дойде. Дойдоха в капището на Ваала; и Вааловото капище се напълни от край до край.

²² И каза на одеждопазителя: Извади одежди за всичките Ваалови служители. И той им извади одежди.

²³ Тогава Ииуй и Ионадав, Рихавовият син, влязоха във Вааловото капище; и рече на Вааловите служители: Прегледайте и внимавайте да няма някой между вас някой от слугите на Иеова, но <да бъдат> само служители на Ваала.

²⁴ И когато влязоха да принесат жертви и всеизгаряния, Ииуй нареди отвън осемдесет мъже, на които рече: Който остави да избяга някой от <тия> човеци, които доведох в ръцете ви, животът му <ще се вземе> вместо неговия живот.

²⁵ И като свърши принасянето на всеизгарянето, Ииуй рече на телохранителите и на полководците: Влезте, избийте ги; никой да не избяга. И телохранителите и полководците ги избиха с острото на ножа и ги изхвърлиха вън. После, като отидоха в града на Вааловото капище,

²⁶ извадиха кумирите на Вааловото капище та ги изгориха,

²⁷ строшиха идола на Ваала, съсипаха Вааловото капище, и направиха го бунище, <както е> до днес.

²⁸ Така Ииуй изтреби Ваала от Израиля.

²⁹ Но Ииуй не се остави от греховете на Еровоама, Наватовия син, който направи Израиля да греши, <то ест>, от златните телета, които бяха във Ветил и в Дан.

³⁰ Тогава Господ рече на Ииуя: Понеже ти добре стори, като извърши това, което е право пред очите Ми, и направи на Ахаавовия дом напълно според това, което бе в сърцето Ми, затова твоите синове до четвъртото поколение ще седят на Израилевия престол.

³¹ Обаче, Ииуй не внимаваше да ходи с цялото си сърце в закона на Господа Израилевия Бог; не се остави от греховете на Еровоама, с които направи Израиля да греши.

³² В това време Господ почна да кастри Израиля; защото Азаил ги порази във всичките Израилеви предели,

³³ от Иордан на изток цялата галаадска земя, гадците, рувимците и манасийците, от Ароир при потока Арнон и Галаад и Васан.

³⁴ А останалите дела на Ииуя, всичко що извърши и всичките му юначества, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

³⁵ И Ииуй заспа с бащите си; и погребаха го в Самария. И вместо него се възцари син му Иоахаз.

³⁶ И времето, през което Ииуй царува над Израиля в Самария, бе двадесет и осем години.

11 А Готолия Охозиевата майка, като видя, че синът й умря, стана та погуби целия царски род.

² Но Иосавеета, дъщеря на цар Иорама, сестра на Охозия, взе Иоаса, Охозиевия син, та го открадна изсред царските синове, като ги убиваха; и скриха го от Готолия в спалнята, заедно с дойката му, та не биде убит.

³ И беше при нея, скрит в Господния дом, шест години; а Готолия царуваше над земята.

⁴ Но в седмата година Иодай прати и, като взе стотниците на палачите и на телохранителите, доведе ги при себе си в Господния дом; после, като направи договор с тях и ги закле в Господния дом, показа им царския син.

⁵ И заповяда им казвайки: Ето какво трябва да направите: една трета от вас, които постъпвате <на служба> в събота, нека пази стража при царската къща,

⁶ една трета при портата Сур и една трета при портата, която е зад телохранителите; така да пазите стража при къщата, за да не влезе никой.

⁷ И всички от вас, и от двата отдела, които оставяте <службата> в събота, нека пазят стража при Господния дом около царя.

⁸ И да окръжавате царя от всяка страна, като всеки държи оръжията си в ръка; а който би влязъл в редовете да бъде убит; и да бъдете с царя при излизането му и при влизането му.

⁹ И тъй, стотниците извършиха всичко според както заповяда свещеник Иодай, и взеха всеки мъжете си - ония, които щяха да постъпят <на служба> в събота, и ония, които щяха да оставят <службата> в събота - та дойдоха при свещеника Иодай.

¹⁰ И свещеникът даде на стотниците цар Давидовите копия и щитове, които бяха в Господния дом.

¹¹ И телохранителите, всеки с оръжията си в ръка, стояха около царя, от дясната страна на дома до лявата му страна, край олтара и край дома.

¹² Тогава <Иодай> изведе царския син та положи на него короната и <му връчи божественото> заявление; и направиха го цар и помазаха го; после изпляскаха с ръце и казаха: Да живее царят!

¹³ А Готолия, като чу вика от телохранителите и от людете, дойде при людете в Господния дом,

¹⁴ и погледна, и, ето, царят стоеше при стълба, според обичая, и военачалниците и тръбите при царя и всичките люде от страна се радваха и свиреха с тръбите. Тогава Готолия раздра дрехите си и извика: Заговор! заговор!

¹⁵ И свещеник Иодай заповяда на стотниците, поставени над силите, та им рече: Извадете я вън от редовете, и който би я последвал, убий го с меч; защото свещеникът беше казал: Да не бъде убита в Господния дом.

¹⁶ И така отстъпиха й място; и тя отиде през пътя на конския вход в царската къща; и там биде убита.

¹⁷ Тогава Иодай направи завет между Господа и царя и людете, че ще бъдат Господни люде - също и между царя и людете.

¹⁸ И всичките люде от земята влязоха във Вааловото капище та го събориха, жертвениците му и кумирите му изпотрошиха съвсем, и Вааловия жрец Матан убиха пред жертвениците. И свещеникът постави надзиратели над Господния дом.

¹⁹ Тогава, като взе стотниците, палачите, телохранителите и всичките люде от страната, изведоха царя от Господния дом; и дойдоха в царската къща през пътя към портата на телохранителите, и той седна на царския престол.

²⁰ Така всичките люде от страната се зарадваха, и градът се успокои; а Готолия убиха с меч при царската къща.

²¹ Иоас беше на седем години, когато се възцари.

12 В седмата година на Ииуя се възцари Иоас, и царува четиридесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Савия, от Вирсавее.

² И Иоас вършеше това, което бе право пред Господа, през всичкото време, когато го наставляваше свещеник Иодай.

³ Обаче високите места не се отмахнаха; людете още жертвуваха и кадяха по високите места.

⁴ А Иоас рече на свещениците: Всичките пари от посветените неща, които се внасят в Господния дом, и парите от всекиго, който преминава <преброението>, и парите от всекиго според оценката му, и всичките пари, които би дошло някому в сърцето да принесе в Господния дом,

⁵ свещениците нека ги вземат у себе си, всеки от познатия си, и нека поправят разваленото на дома, гдето се намери развалено.

⁶ Но понеже до двадесет и третата година на цар Иоаса свещениците не бяха поправили разваленото на дома,

⁷ затова цар Иоас повика свещеник Иодай и <другите> свещеници та им рече: Защо не поправихте разваленото на дома? Сега, прочее, не вземайте вече пари от познатите си, но дайте <събраното> за разваленото на дома.

⁸ И свещениците склониха нито да вземат вече пари от людете, нито <да бъдат отговорни> за поправяне разваленото на дома.

⁹ А свещеник Иодай взе един ковчег и като отвори дупка на капака му, тури го при олтара отдясно на входа в Господния дом; и свещениците, които пазеха вратата, туряха в него всичките пари, които се внасяха в Господния дом.

¹⁰ И когато виждаха, че имаше много пари в ковчега, царският секретар и първосвещеникът отиваха та завързваха в мешци намерените в Господния дом пари, като ги и броеха.

¹¹ И даваха преброените пари в ръцете на ония, които вършеха делото, които надзираваха Господния дом; а те ги иждивяваха по дърводелците и строителите, които работеха в Господния дом,

¹² и по зидарите и по каменоделците, и за купуване дървета и дялани камъни за поправяне разваленото на Господния дом, и за всяко иждивение за поправката на дома.

¹³ Но от парите, които се внасяха в Господния дом, не се направиха сребърни чаши, щипци, легени, тръби, нито какви да било златни съдове или сребърни съдове;

¹⁴ но даваха ги на работниците, и поправяха с тях Господния дом.

¹⁵ Освен това, не търсеха сметка от човеците, на които даваха парите за да се разпределят на работниците, защото постъпваха честно.

¹⁶ <Обаче>, парите принасяни за престъпление и парите принасяни за грях, не се внасяха в Господния дом; те бяха за свещениците.

¹⁷ Тогава дойде сирийският цар Азаил та воюва против Гет и го превзе; и после Азаил обърна лицето си за да дойде против Ерусалим.

¹⁸ Затова Юдовият цар Иоас взе всичките посветени неща, които бащите му Иосафат, Иорам и Охозия, Юдовите царе, бяха посветили, и посветените от него неща, и всичкото злато, което се намери в съкровищата на Господния дом и на царската къща, та ги прати на сирийския цар Азаил; и той се оттегли от Ерусалим.

¹⁹ А останалите дела на Иоаса, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

²⁰ И слугите му се подигнаха и, като направиха заговор, убиха Иоаса в къщата Мило, в надолнището към Сила.

²¹ Защото слугите му Иозахар Симеатовият син, и Иозавад, Сомировият син, го поразиха, та умря; и погребаха го с бащите му в Давидовия град; и вместо него се възцари син му Амасия.

²⁹ На следния ден <Иоан> вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!

³⁰ Тоя е за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв.

³¹ И аз Го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля.

³² И Иоан свидетелствува, казвайки: Видях Духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него.

³³ И аз Го не познах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е Който кръщава със Светия Дух.

³⁴ И видях и свидетелствувам, че Тоя е Божият Син.

³⁵ На следния ден Иоан пак стоеше с двама от учениците си.

³⁶ И като съгледа Исуса когато минаваше каза: Ето Божият Агнец!

³⁷ И двамата ученика го чуха да говори <така>, и отидоха подир Исуса.

³⁸ И като се обърна Исус и видя, че идат подире Му, казва им: Що търсите? А те Му рекоха: Равви, (което значи, Учителю), где живееш?

³⁹ Казва им: Дойдете и ще видите. Дойдоха, прочее, и видяха где живее, и останаха при Него тоя ден. Беше около десетият час.

⁴⁰ Единият от двамата, които чуха от Иоана за <Него> и Го последваха, беше Андрей, брат на Симона Петра.

⁴¹ Той първо намира своя брат Симона и му казва: Намерихме Месия (което значи Христос).

⁴² Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Ионов; ти ще се наричаш Кифа, (което значи Петър {Значи: Канара.}).

⁴³ На другия ден Исус възнамери да отиде в Галилея; и намира Филипа и му казва: Дойди след Мене.

⁴⁴ А Филип беше от Витсаида, от града на Андрея и Петра.

⁴⁵ Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме Онзи, за Когото писа Моисей в закона, и за< Когото писаха> пророците, Исуса, Иосифовия син, Който е от Назарет.

⁴⁶ Натанаил му рече: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Филип му каза: Дойди и виж.

⁴⁷ Исус видя Натанаила да дохожда към Него, и казва за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина.

⁴⁸ Натанаил му каза: Отгде ме познаваш? Исус в отговор му рече: Преди да те повика Филип, видях те като беше под смоковницата.

⁴⁹ Натанаил му отговори: Учителю, Ти си Божи Син, Ти си Израилев цар.

⁵⁰ Исус в отговор му каза: Понеже ти рекох видях те под смоковницата, вярваш ли? Повече от това ще видиш.

⁵¹ И рече му: Истина, истина ви казвам, [Отсега] ще видите небето отворено, и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син.

Read full chapter