A A A A A
Bible Book List

Четвърто Царе 1-4 1940 Bulgarian Bible (BG1940)

След смъртта на Ахаава, Моав въстана против Израиля.

И Охозия падна през решетката на своята горна стая, която бе в Самария, и се разболя; и прати човеци, на които рече: Идете, допитайте се до акаронския бог Ваал-зевув дали ще оздравея от тая болест.

Но ангел Господен каза на тесвиеца Илия: Стани, иди да посрещнеш пратениците на самарийския цар, и кажи им: Няма ли Бог в Израиля, та отивате да се допитате до акаронския бог Ваал-зевува?

Сега, прочее, така казва Господ: Няма да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш. Тогава Илия си отиде.

А като се върнаха пратениците при <Охозия>, той им рече: Защо се върнахте?

Те му казаха: Един човек излезе да ни посрещне и рече ни: Идете, върнете се при царя, който ви е пратил, та му кажете: Така казва Господ: Няма ли Бог в Израиля та пращаш да се допитат до акаронския бог Ваал-зевува? Няма, прочее, да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш.

И рече им: Какъв беше на глед човекът, който излезе да ви посрещне и ви каза тия думи?

И те му отговориха: Беше човек облечен в кожух и препасан около кръста си с кожен пояс. А той рече: Това е тесвиецът Илия.

Тогава <царят> прати при него един петдесетник с петдесетте му <войници>. И той се възкачи при него; и, ето, <Илия> седеше на върха на хълма. И рече му: Божий човече, царят каза: Слез.

10 А Илия в отговор рече на петдесетника: Ако съм аз Божий човек, нека слезе огън от небето та нека изгори тебе и петдесетте ти <войници>. И слезе огън от небето та изгори него и петдесетте му <войници>.

11 Пак <царят> прати при него друг петдесетник с петдесетте му <войници>. И той проговори та му рече: Божий човече, така казва царят: Слез скоро.

12 А Илия в отговор им рече: Ако аз съм Божий човек, нека слезе огън от небето та нека изгори тебе и петдесетте <войници>. И слезе Божият огън от небето та изгори него и петдесетте му <войници>.

13 Пак прати <царят> трети петдесетник с петдесетте му <войници>. И третият петдесетник, като се възкачи дойде та коленичи пред Илия и го помоли, казвайки му: Божий човече, моля ти се, нека бъде скъпоценен пред очите ти животът ми и животът на тия петдесет твои слуги.

14 Ето, огън слезе от небето та изгори първите двама петдесетника с петдесетте им <войници;> а сега нека бъде моят живот скъпоценен пред очите ти.

15 И ангел Господен рече на Илия: Слез с него; не бой се от него. И тъй, той стана та слезе с него при царя.

16 И рече му: Така казва Господ: Понеже си пратил човеци да се допитат до акаронския бог Ваал-зевува, като че нямаше Бог в Израиля, за да се допиташ до Неговото слово, затова няма да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш.

17 И така, той умря според Господното слово, което Илия беше говорил. И вместо него се възцари Иорам във втората година на Юдовия цар Иорам Иосафатовия син; понеже <Охозия> нямаше син.

18 И останалите дела, които Охозия извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

И когато Господ щеше да възнесе Илия на небето с вихрушка, Илия отиде с Елисея от Галгал.

И Илия рече на Елисея: Седи тука, моля, защото Господ ме прати до Ветил. А Елисей рече: <Заклевам се> в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, слязоха във Ветил.

И пророческите ученици {Еврейски. Синовете на пророците; <и така из цялата глава.>}, които бяха във Ветил, излязоха при Елисея та му рекоха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, <който е бил> над тебе {Еврейски: От върху главата ти.}? А той каза: Да, зная това, мълчете.

Тогава Илия му рече: Елисее, седи тук, моля, защото Господ ме прати в Ерихон. А той рече: <Заклевам се в> живота на Господа и <в> живота на душата ти, няма да те оставя. Така, дойдоха в Ерихон.

И пророческите ученици, които, бяха в Ерихон, дойдоха при Елисея та му рекоха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, <който е бил> над тебе? А той отговори: Да, зная това мълчете.

Тогава Илия му рече: Седи тука, моля, защото Господ ме прати до Иордан. А той каза: <Заклевам се в> живота на Господа и <в> живота на душата ти, няма да те оставя. И тъй, отидоха и двамата.

И петдесет мъже от пророческите ученици отидоха та застанаха насреща им от далеч. А те двамата застанаха при Иордан.

И като взе Илия кожуха си та го сгъна, удари водата; и тя се раздели на едната и на другата страна, така че двамата преминаха по сухо.

И когато преминаха, Илия каза на Елисея: Искай какво да ти сторя преди да бъда отнет от тебе. И рече Елисей: Моля, нека бъде в мене двоен дял от духа ти.

10 А той рече: Мъчно нещо поиска ти; <но>, ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде така; но ако не, не ще бъде.

11 И докато те още ходеха и се разговаряха, ето огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия възлезе с вихрушка на небето.

12 А Елисей, като гледаше, извика: Татко мой, татко мой, колесницата Израилева и конница негова! И не го видя вече. И хвана дрехите си та ги разкъса на две части.

13 И като дигна кожуха на Илия, който падна от него, върна се и застана на брега на Иордан.

14 И взе кожуха, който падна от Илия, та удари водата и рече: Где е Господ Израилевият Бог? И като удари и той водата, тя се раздели на едната и на другата страна; и Елисей премина.

15 А пророческите ученици, които бяха в Ерихон, като го видяха отсреща рекоха: Илиевият дух остава на Елисея. И дойдоха да го посрещнат, и му се поклониха до земята.

16 Тогава му рекоха: Ето сега, между слугите ти има петдесет силни мъже; нека отидат, молим, да потърсят господаря ти, да не би да го е дигнал Господният Дух и го е хвърлил на някое бърдо или в някоя долина. А той каза: Не изпращайте.

17 Но като настояваха пред него толкоз щото се засрами, рече: Изпратете. Изпратиха, прочее, петдесет мъже, които търсиха три дена, но не го намериха.

18 И когато се върнаха при него, (защото той беше останал в Ерихон); рече им: Не ви ли казах: Не отивайте?

19 След това, гражданите казаха на Елисея: Виж, молим ти се, местоположението на тоя град е добро, както вижда господарят ни; но водата е лоша, а земята е безплодна.

20 А той рече: Донесете ми ново блюдо, и турете в него сол. И донесоха му.

21 Тогава слезе при извора на водата та хвърли солта в него, като рече: Така казва Господ: Изцерих тая вода; не ще има вече от нея ни смърт ни безплодие.

22 Така водата биде изцерена, <каквато е и> до днес, според словото, което Елисей говори.

23 И от там той възлезе във Ветил; и като се качваше по пътя, излязоха из града малки деца та му се присмиваха, като му казваха: Качи се, плешиве! качи се, плешиве!

24 А той, като се озърна назад и ги видя, прокле ги в Господното име. И излязоха из дъбравата две мечки та разкъсаха от тях четиридесет и две деца.

25 И от там отиде на планината Кармил, отгдето и се върна в Самария.

А в осемнадесетата година на Юдовия цар Иосафат, Иорам Ахаавовият син се възцари над Израиля в Самария; и царува дванадесет години.

Той върши зло пред Господа, но не както баща му и майка му, защото дигна Вааловия кумир, който бе направил баща му.

Обаче беше привързан за греховете на Еровоама Наватовия син, който направи Израиля да греши; не се остави от тях.

А моавският цар Миса имаше стада, и даваше <данък> на Израилевия цар вълната от сто хиляди агнета и от сто хиляди овни.

Но когато умря Ахаав моавският цар въстана против Израилевия цар.

Затова, цар Иорам излезе в онова време от Самария та събра целия Израил.

И отивайки той прати до Юдовия цар Иосафата да кажат: Моавският цар въстана против мене; ще дойдеш ли с мене на бой против Моава? И той каза: Ще възляза; аз съм както си ти, моите люде както твоите люде, моите коне както твоите коне.

Попита още: През кой път да възлезем? А той отговори: През пътя за едомската пустиня.

И така, Израилевият цар, и Юдовият цар, и едомският цар отидоха и направиха седем дневна обиколка; но нямаше вода за войската и за животните, които бяха с тях.

10 Тогава рече Израилевият цар: Уви! наистина Господ свика тия трима царе, за да ги предаде в ръката на Моава!

11 А Иосафат рече: Няма ли тука Господен пророк, за да се допитаме до Господа чрез него? И един от слугите на Израилевия цар в отговор рече: Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце.

12 И Иосафат рече: Господното слово е у него. И тъй, Израилевият цар и Иосафат, и едомският цар слязоха при него.

13 А Елисей рече на Израилевия цар: Какво има между мене и тебе? Иди при пророците на баща си и при пророците на майка си. А Израилевият цар му каза: Не, защото Господ свика тия трима царе за да ги предаде в ръката на Моава.

14 А рече Елисей: <Заклевам се в> живота на Господа на Силите, Комуто слугувам, наистина, ако не почитах присъствието на Юдовия цар Иосафата, не бих погледнал на тебе, нито бих те видял;

15 но сега, доведете ми един свирач. И като свиреше свирачът, Господната ръка дойде върху него.

16 И той рече: Така казва Господ: Направи цялата тая долина на трапове;

17 защото така казва Господ: Без да видите вятър и без да видите дъжд, пак тая долина ще се напълни с вода; и ще пиете вие, добитъкът ви и животните ви.

18 Но това е малко нещо пред очите на Господа; Той, при това, ще предаде и Моава в ръката ви;

19 и ще поразите всеки укрепен град и всеки отборен град, ще повалите всяко добро дърво, ще запушите всичките водни извори, и ще запустите с камъни всяка добра площ земя.

20 И на сутринта, когато се принасяше приносът, ето, дойдоха води от едомския път, и земята се напълни с вода.

21 А като чуха всичките моавци, че царете са дошли да се бият с тях, събраха се всички, които можеха да опасват нож и нагоре, та застанаха на границата.

22 И като станаха на сутринта и изгря слънцето върху водите и моавците видяха водите отсреща червени като кръв, рекоха:

23 Това е кръв; непременно царете са се били помежду си и са поразили едни други; сега, прочее, на користите, Моаве!

24 А когато дойдоха в Израилевия стан, израилтяните станаха та поразиха моавците, тъй щото побягнаха пред тях; и като поразяваха моавците влязоха в земята им.

25 И събориха градовете, и на всяка добра площ земя хвърлиха всеки камъка си та я напълниха, запушиха всичките водни извори, и отсякоха всяко добро дърво; само на Кир-арасет оставиха камъните му, но пращниците го заобиколиха та го поразиха.

26 И моавският цар, когато видя, че сражението се засилваше против него, взе си седемстотин сабленици, за да пробият път до едомския цар; но не можаха.

27 Тогава той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, та го принесе всеизгаряне на стената. Затова стана голямо възмущение между Израиля; и оттеглиха се от него и се върнаха в земята си.

А една от жените на пророческите ученици извика към Елисея и каза: Слугата ти мъж ми умря; и ти знаеш, че слугата ти се боеше от Господа; а заимодавецът дойде да вземе за себе си двата ми сина за роби.

И Елисей й каза: Що да ти сторя? Кажи ми що имаш в къщи? А тя рече: Слугинята ти няма нищо в къщи, освен един съд с дървено масло.

И рече: Иди, вземи на заем вън, от всичките си съседи, съдове празни съдове, заеми не малко.

Сетне влез и затвори вратата зад себе си и зад синовете си, и наливай <от маслото> във всички тия съдове, и пълните туряй на страна.

И тъй, тя си отиде от него та затвори вратата зад себе си и зад синовете си; и те донасяха <съдовете> при нея, а тя наливаше.

И като се напълниха съдовете, рече на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той й рече: Няма друг съд. И маслото престана.

Тогава тя дойде та извести на Божия човек. И той рече: Иди, продай маслото та плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти.

И един ден Елисей замина в Сунам, гдето имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти заминаваше свръщаше там, за да яде хляб.

Сетне <жената> рече на мъжа си: Ето сега, познавам че този, който постоянно наминава у нас, е свет Божий човек.

10 Да направим, моля, една малка стаичка на стената, и да турим в нея за него легло и маса и стол и светилник, за да свръща там, когато дохожда при нас.

11 И един ден, като дойде там и свърна в стаичката та лежеше в нея,

12 рече на слугата си Гиезия: Повикай тая сунамка. И повика я, и тя застана пред него.

13 И рече на <Гиезия>: Кажи й сега: Ето, ти си положила всички тия грижи за нас; що да ти сторим? Обичаш ли да се говори за тебе на царя или на военачалника. А тя отговори: Аз живея между своите люде.

14 Тогава рече: Що, прочее, да сторим за нея? А Гиезий отговори: Наистина тя няма син, а мъжът й е стар.

15 И рече: Повикай я. И когато я повика, тя застана при вратата.

16 И <Елисей й> рече: До година, по това време, ще имаш син в обятията си. А тя рече: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си.

17 Но жената зачна и роди син на другата година по същото време, както й рече Елисей.

18 И когато порасна детето, излезе един ден към баща си при жетварите.

19 И рече на баща си: Главата ми! главата ми! А той рече на <един от> момците: Занеси го при майка му.

20 И като го взе занесе го при майка му; и <детето> седя на коленете й до пладне, и тогава умря.

21 И тя се качи та го положи на леглото на Божия човек, и като затвори вратата след него, излезе.

22 Тогава повика мъжа си и рече: Изпрати ми, моля, един от момците и една от ослиците, за да тичам при Божия човек и да се върна.

23 А той рече: Защо да отидеш днес при него? не е нито нов месец, нито събота. А тя рече: Бъди спокоен.

24 Тогава оседла ослицата, и рече на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мене освен ако ти заповядвам.

25 И тъй, стана та отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя от далеч, рече на слугата си Гиезия: Ето там сунамката!

26 Сега, прочее, тичай да я посрещнеш и кажи й: Добре ли си? добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.

27 А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му; а Гиезий се приближи, за да я оттласне. Но Божият човек рече: Остави я, защото душата й е преогорчена в нея: а Господ е скрил <причината> от мене, и не ми я е явил.

28 А тя рече: Искала ли съм син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи?

29 Тогава <Елисей> рече на Гиезия: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка, та иди; ако срещнеш човек, да го не поздравиш, а ако те поздрави някой, да му не отговориш; и положи тоягата ми върху лицето на детето.

30 А майката на детето рече: <Заклевам се в> живота на Господа и <в> живота на душата ти, няма да те оставя. И така, той стана та отиде подир нея.

31 А Гиезий мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но нямаше ни глас, нито слушане. Затова се върна да го посрещне и му извести казвайки: Детето не се събуди.

32 И когато влезе Елисей в къщата, ето детето умряло, положено на леглото му.

33 Влезе, прочее, та затвори вратата зад тях двамата, и помоли се Господу.

34 Тогава се качи та легна върху детето, и като тури устата си върху неговите уста, и очите си върху неговите очи, и ръцете си върху неговите ръце простря се върху него; и стопли се тялото на детето.

35 После се оттегли та ходеше насам натам из къщата, тогава <пак> се качи та се простря върху него; и детето кихна седем пъти, и детето отвори очите си.

36 И Елисей извика Гиезия и рече: Повикай тая сунамка. И повика я; и когато влезе при него, рече й: Вземи сина си.

37 И тя влезе, падна на нозете му та се поклони до земята, и дигна сина си та излезе.

38 Пак дойде Елисей в Галгал, когато имаше глад в земята; и като седяха пред него пророческите ученици, <та го слушаха>, рече на слугата си: Тури големия котел та свари вариво за пророческите ученици.

39 Затова, един излезе на полето за да набере зеленище, и като намери диво растение, набра от него диви тиквички, та напълни дрехата си, и се върна и ги наряза в котела с варивото, понеже не знаеха, <че са отровни>.

40 После сипаха на човеците да ядат; а като ядоха от варивото извикаха, казвайки: Божий човече, смърт има в котела! И не можеха да ядат от него.

41 А той рече: Тогава донесете брашно. И като го хвърли в котела рече: Сипи на людете да ядат. И нямаше нищо отровно в котела.

42 В това време един човек от Ваалсалиса дойде та донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемичени хляба и пресни класове жито небелени. И рече: Дай на людете да ядат.

43 И слугата му рече: Що! да сложа ли това пред стотина човека? А той каза: Дай на людете да ядат, защото така казва Господ: Ще се нахранят, и ще остане излишък.

44 Тогава той сложи пред тях, та се нахраниха, и остана излишък, според Господното слово.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes