Add parallel Print Page Options

Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.

Понеже в тоя <дом> и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище,

стига само, облечени <с него>, да не се намерим голи.

Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота.

А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог <на това>.

И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа,

(защото с вярване ходим, а не с виждане).

- <понеже, казвам>, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.

Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.

10 Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.

11 И тъй, като съзнаваме, що е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати, - надявам се още, че и на вашите съвести сме познати.

12 С <това> не препоръчваме себе си изново на вас, но ви даваме причини да се хвалите с нас, за да имате що да отговорите на ония, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърцето.

13 Защото, ако сме <отишли до> крайности, то е било за Бога; или ако <сега> умерено мъдруваме, то е заради вас.

14 Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели;

15 и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.

16 Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече <така Го> не познаваме.

17 За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.

18 А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение;

19 сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше <на човеците> прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.

20 И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим <ви> от Христова страна, примирете се с Бога,

21 Който за нас направи грешен {Гръцки: Грях} Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни {Гръцки: Правда} пред Бога.

И ние, като съдействуваме <с Бога>, тоже ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.

(Защото казва: - "В благоприятно време те послушах, И в спасителен ден ти помогнах"; ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден).

Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение;

но във всичко биваме одобрени, като Божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения,

чрез бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в неядене,

с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, със Светия Дух, с нелицемерна любов,

с говорене истината, с Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата;

всред слава и опозорение, всред укори и похвали; <считани> като измамници, но пак истинни;

като непознати, а пък добре познати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани;

10 като наскърбени, а винаги радостни; като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко.

11 О коринтяни, устата ни са отворени към вас, сърцето ни се разшири.

12 Вам не е тясно в нас, но в сами вас е тясно <нам>.

13 И тъй, във вид на еднакво възмездие, (като на чада говоря), разширете и вие <сърцата си>.

14 Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?

15 и какво съгласие има Христос с Велиала? или какво съучастие има вярващия с невярващия?

16 и какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: "Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде".

17 Затова - "Излезте изсред тях и отделете се", казва Господ, "И не се допирайте до нечисто"; и "Аз ще ви приема,

18 И ще ви бъда Отец, И вие ще Ми бъдете синове и дъщери", казва всемогъщият Господ.

И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенствуваме в светост със страх от Бога.

Сторете място <в сърцата си> за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме развратили, никого не сме изкористили.

Не казвам това за да <ви> осъдя; защото по-напред казах, че сте в сърцата ни, така щото да бъдем заедно и като умрем и като живеем.

Голяма е моята увереност към вас, много се хваля с вас, напълно се утешавам; <даже> във всяка наша скръб радостта ми е преизобилна.

Защото откак дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде <бяхме> в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.

Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита;

и не просто с дохождането му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така щото още повече се зарадвах.

Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време.

Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо.

10 Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.

11 Защото, ето, това гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.

12 И тъй, ако и да ви писах това, не <го писах> заради обидника, нито заради обидения, но за да ви се яви пред Бога до колко имате усърдие спрямо нас.

13 Затова се утешихме; и в тая наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тита, за гдето вие всички сте успокоили духа му.

14 Защото, ако му съм се похвалил малко с вас, не се засрамих; но както всичко, що ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни <с вас> пред Тита излезе истинска.

15 И той още повече милее за вас, като си спомня послушността на всички ви, как сте го приели със страх и трепет.

16 Радвам се, че във всичко съм насърчен за вас.

При това, братя, известявам ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония,

че, макар и да търпят голямо утеснение, <пак> великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост.

Защото свидетелствувам, че те <дадоха> доброволно според силата си, и даже вън от силата си,

като ни умоляваха с голямо настояване, относно това даване {Гръцки: Относно благодатта}, дано да участвуват <и те> в служенето на светиите.

И те не само <дадоха>, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля, на нас;

така щото помолихме Тита да довърши между вас и това благодеяние, както го беше и започнал.

И тъй, както изобилвате във всяко нещо, - във вяра, в говорене, в знание, в пълно усърдие и в любов към нас, - така да преизобилвате и в това благодеяние.

Не казвам това като по заповед, но за да опитам искреността на вашата любов чрез усърдието на другите.

Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че, богат като бе, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия.

10 А относно това нещо аз давам <тоя> съвет, че <така да го направите> е полезно за вас, които лани бяхте първи не само да го правите, но и да желаете <да го направите>.

11 А сега го свършете и на дело, така щото както сте били усърдни в желанието, така да бъдете и в доизкарването, според каквото имате.

12 Защото, ако има усърдие, то е прието според колкото има <човек>, а не според колкото няма.

13 Понеже не <искам> други да бъдат облекчени, а вие утеснени;

14 но да има равенство, <така щото> вашето сегашно изобилие <да запълни> тяхната оскъдност, та и тяхното изобилие да послужи на вашата оскъдност; така щото да има равенство,

15 според както е писано: "Който беше събрал много, нямаше излишък; и който <беше събрал> малко, не му беше оскъдно".

16 А благодарение на Бога, Който туря в сърцето на Тита същото усърдие за вас, <което имаме и ние;>

17 защото наистина прие молбата <ни>, а <при това>, като беше сам много усърден, тръгна към вас самоволно.

18 Пратихме с него и брата, чиято похвала в< делото на> благовестието е <известна> във всичките църкви;

19 и не само това, но още беше избран от църквите да пътува с нас за <делото на> това благодеяние, на което служим за славата на Господа, и за <да се покаже> нашето усърдие,

20 като избягваме това, - някой да ни упрекне относно тоя щедър подарък, който <е поверен> на нашето служение;

21 понеже се грижим за това, което е честно, не само пред Господа, но и пред човеците.

22 Пратихме с тях и <другия> ни брат, чието усърдие много пъти и в много неща сме опитали, и който сега е много по-усърден поради голямото <му> към вас доверие.

23 Колкото за Тита, <той> е мой другар и съработник между вас; а колкото за нашите братя, <те са> пратеници на църквите, <те са> слава на Христа.

24 Покажете им, прочее, пред църквите доказателство на вашата любов и на <справедливостта на> нашата похвала с вас.

А за даване помощ на светиите излишно е да ви пиша,

понеже зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред македонците, че Ахаия още от лани е приготвена; и вашата ревност е подбудила по-голямата част <от тях>.

А пратих братята, да не би да излезе празна моята похвала с вас в това отношение, та да бъдете, както казвах, приготвени;

да не би, ако дойдат с мене македонци, та ви намерят неприготвени, да се посрамим ние, да не кажа вие, в тая <наша> увереност.

И тъй, намерих за нужно да помоля братята да идат по-напред при вас и да приготвят предварително вашата по-отрано обещана милостиня, за да бъде готова като милостиня, а не като изнудване.

А това <казвам, че> който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне.

Всеки <да дава> според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.

А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело;

както е писано: - "Разпръсна щедро, даде на сиромасите, Правдата му трае до века".

10 А Тоя, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене, и ще прави да изобилват плодовете на вашата правда,

11 та да бъдете във всяко отношение богати във всякаква щедрост, която чрез вашето <служение> произвежда благодарение на Бога.

12 Защото извършването на това служение не само запълва нуждите на светиите, но и чрез многото благодарения се излива и пред Бога;

13 понеже те славят Бога поради доказателството, което това служение дава за вашата послушност на Христовото благовестие, което изповядвате, и за щедростта на <вашето> общение към тях и към всички.

14 А и те, с молитви за вас, копнеят за вас поради <дадената> вам изобилна Божия благодат.

15 Благодарение Богу за Неговия неизказан дар!