A A A A A
Bible Book List

Второ Коринтяни 1-4 1940 Bulgarian Bible (BG1940)

Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахаия:

Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.

Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.

Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.

Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.

Но, ако ни наскърбяват, <това е> за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, <това е> за вашата утеха [и спасение], която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.

И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата.

Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си;

даже ние сами <счетохме, че> бяхме приели смъртна присъда в себе си, - за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.

10 И Той ни избави от толкоз <близка> смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,

11 като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради <стореното> на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.

12 Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.

13 Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,

14 (както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.

15 С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,

16 като през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и <тогава> вие да ме изпратите за Юдея.

17 Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?

18 Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не. {В изданието от 1940 г. - "?" вместо "."}

19 Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;

20 понеже в Него е Да <за всичките> Божии обещания, колкото много и да са; за това и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.

21 А тоя, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,

22 Който ни е запечатил, и е дал в сърцата ни Духа в залог.

23 Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;

24 защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите <твърди>.

Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.

Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?

И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е <радост> на всички ви.

Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.

Но ако някой <ме> е наскърбил, не е наскърбил <само> мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).

За такъв един доста е наказанието, което му е било <наложено> от повечето <от вас;>

така че сега вече {Гръцки: Напротив.} вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.

Затова ви моля да го уверите в любовта <си> към него.

Понеже за това и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.

10 А комуто вие прощавате нещо, <прощавам> и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,

11 да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.

12 А когато дойдох в Троада да <проповядвам> Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното <дело>,

13 духът ми не се успокои, понеже не намерих брата си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония.

14 Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.

15 Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.

16 На едните <сме> смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това <дело> кой е способен?

17 <Ние сме>, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.

Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?

Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;

и явявате се, че сте Христово писмо, <произлязло> чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето.

Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.

Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

Който ни и направи способни като служители на един нов завет, - не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.

Но, ако служението на <онова, което докарва> смърт, <написано> с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,

как не ще бъде служението на духа с по-голяма слава?

Защото, ако служението на <онова, което докарва> осъждане, <стана със> слава, служението на <онова, което докарва> правда, го надминава много повече в слава.

10 (И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).

11 Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.

12 И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,

13 и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.

14 Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не <им> е открито, че <тоя завет> преминава в Христа.

15 А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърцето им,

16 но когато <Израил> се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.

17 А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, <там> е свобода,

18 А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.

Затуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме;

но се отрекохме от тайни и срамотни <дела>, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.

Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, -

за тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да <ги> не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.

(Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).

Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, <Той е>, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети <света> с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.

А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да <се види>, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.

Угнетявани <сме> отвсякъде, но не <сме> утеснени; в недоумение <сме>, но не до отчаяние;

гонени <сме>, но не оставени; повалени <сме>, но не погубени.

10 Всякога носим на тялото си убиваното на [Господа] Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.

11 Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.

12 Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.

13 А като имаме същия дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, <понеже> вярваме, затова и говорим;

14 понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.

15 Защото всичко това <е> заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, <които са я получили>, да умножи благодарението, за Божията слава.

16 Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

17 Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,

18 които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes