Второ Летописи 9-12
1940 Bulgarian Bible
9 И савската царица, като слушаше да се прочува Соломон, дойде в Ерусалим да опита Соломона с мъчни <за нея> въпроси; <дойде> с една твърде голяма свита, с камили натоварени с аромати, и с много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломона, говори с него за всичко що имаше на сърцето си.
2 И Соломон отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за Соломона, което не <можа> да й обясни.
3 А като видя савската царица мъдростта на Соломона и къщата, която бе построил,
4 ястията на трапезата му, сядането на слугите му, и прислужването на служителите му и облеклото им, също и виночерпците му и тяхното облекло, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.
5 И рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.
6 Аз не вярвах думите им докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината от величието на мъдростта ти не ми е била казана; ти надминаваш слуха, който бях чула.
7 Честити мъжете ти, и честити тия твои слуги, които стоят всякога пред тебе, та слушат мъдростта ти.
8 Да бъде благословен Господ твоят Бог, Който има благоволение към тебе да те постави на престола Си цар за Господа твоя Бог. Понеже твоят Бог е възлюбил Израиля за да го утвърди до века, за това те е поставил цар над тях, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.
9 И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не е имало никога такива аромати, каквито савската царица даде на цар Соломона.
10 (Още и Хирамовите слуги и Соломоновите слуги, които донасяха злато от Офир, донасяха и алмугови дървета и скъпоценни камъни.
11 А от алмуговите дървета царят направи подпорки {В 3 Цар. 10:12, преградки.} за Господния дом и за царската къща, тоже и арфи и псалтири за певците; такива <дървета> не бяха се виждали по-напред в Юдовата земя).
12 И цар Соломон даде на савската царица всичко, що тя желаеше, каквото поиска, освен <равното на> онова, което тя беше донесла на царя. И тъй, тя се върна със слугите си та си отиде в своята си земя.
13 А теглото на златото, което дохождаше на Соломона всяка година, беше шестстотин шестдесет и шест златни таланта,
14 освен онова, което се внасяше от купувачите, от търговците, от всичките арабски царе, и от управителите на страната, които донасяха на Соломона злато и сребро.
15 И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин <сикли> злато се иждиви за всеки щит;
16 и триста щитчета от ковано злато; три <фунта> злато се иждиви за всяко щитче; и царят ги положи в къщата Ливански лес.
17 Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с чисто злато.
18 Престолът имаше шест стъпала и едно златно подножие закрепени за престола, и облегалки от двете страни на седалището, и два лъва стоящи край облегалките.
19 А там, върху шестте стъпала, от двете страни стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е направило в никое царство.
20 И всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, и всичките съдове в къщата Ливански лес от чисто злато; ни един не бе от сребро; <среброто> се считаше за нищо в Соломоновите дни.
21 Защото царят имаше, заедно с Хирамовите слуги, кораби <като ония>, които отиваха в Тарсис; еднъж в трите години тия тарсийски кораби дохождаха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.
22 Така цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост.
23 И всичките царе на света търсеха Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му.
24 И всяка година донасяха всеки от подаръка си, сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мъски.
25 Соломон имаше тоже четири хиляди обора за коне и за колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.
26 И владееше над всичките царе от реката <Евфрат> до филистимската земя и до границите на Египет.
27 И царят направи среброто да изобилва в Ерусалим като камъни, а кедрите направи като полските черници.
28 И докарваха коне за Соломона от Египет и от всичките страни.
29 А останалите дела на Соломона, първите и последните, не са ли написани в Книгата на пророк Натана, и в пророчеството на силонеца Ахия, и във Виденията на гледача Идо, <които изрече> против Еровоама, Наватовия син?
30 И Соломон царува в Ерусалим над целия Израил четиридесет години.
31 Така Соломон заспа с бащите си, и биде погребан в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Ровоам.
10 И Ровоам отиде в Сихем; защото в Сихем беше се стекъл целият Израил за да го направи цар.
2 И Еровоам, Наватовият син, който бе в Египет, гдето бе побягнал от присъствието на цар Соломона, когато чу това, Еровоам се върна от Египет;
3 защото пратиха та го повикаха. Тогава Еровоам и целият Израил дойдоха та говориха на Ровоама, като рекоха:
4 Баща ти направи непоносим хомота ни; сега, прочее, ти олекчи жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас и ще ти работим.
5 А той им рече: Върнете се при мене подир три дена. И людете си отидоха.
6 Тогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили пред баща му Соломона, когато беше още жив, като каза: Как ме съветвате да отговоря на тия люде?
7 Те му отговориха казвайки: Ако се отнесеш благосклонно към тия люде, та им угодиш, и им говориш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги за винаги.
8 Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, та се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.
9 Рече им: Как ме съветвате вие да отговорим на тия люде, които ми говориха казвайки: Олекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?
10 И младите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха казвайки: Така да кажеш на людете, които ти говориха, казвайки: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го олекчиш, - така да им речеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст.
11 Сега, ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз <ще ви наказвам> със скорпии.
12 Тогава Еровоам и всичките люде дойдоха при Ровоама на третия ден, според както царят бе говорил, казвайки: Върнете се при мене на третия ден.
13 И царят им отговори остро, като остави цар Ровоам съвета на старейшините,
14 и говори им по съвета на младежите, та каза: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще му приложа; баща ми ви наказа с бичове, но аз <ще ви накажа> със скорпии.
15 Така царят не послуша людете; защото това нещо стана от Бога, за да изпълни словото, което Господ бе говорил чрез силонеца Ахия на Еровоама Наватовия син.
16 А като видя целият Израил, че царят не ги послуша, людете в отговор на царя рекоха: Какъв дял имаме ние в Давида? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! Всеки в шатрите си, Израилю! Промишлявай сега, Давиде, за дома си. И така целият Израил си отиде в шатрите.
17 А колкото за израилтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.
18 Тогава цар Ровоам прати <при другите израилтяни> Адорама, който бе над набора; но израилтяните го биха с камъни, та умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си за да побегне в Ерусалим.
19 Така Израил въстана против Давидовия дом, <и остава въстанал> до днес.
11 Тогава Ровоам, като дойде в Ерусалим, събра Юдовия и Вениаминовия дом, сто и осемдесет хиляди отборни войници, за да се бият против Израиля, та дано възвърнат царството пак на Ровоама.
2 Но Господното слово дойде към Божия човек Самаия, и рече:
3 Говори на Ровоама Соломоновия син, Юдовия цар, и на целия Израил в Юда и във Вениамин, като речеш:
4 Така казва Господ: Не възлизайте, нито се бийте против братята си; върнете се всеки у дома си, защото от Мене става това нещо. И те послушаха Господните думи та се върнаха, и не отидоха против Еровоама.
5 А Ровоам, като се установи, в Ерусалим, съгради укрепени градове в Юда;
6 съгради Витлеем, Итам, Текуе,
7 Ветсур, Сохо, Одолам,
8 Гет, Мариса, Зиф,
9 Адораим, Лахис, Азика,
10 Сарая, Еалон и Хеврон, които са укрепени градове в Юда и във Вениамин,
11 Укрепи <тия> крепости, и тури в тях военачалници и запаси от храна, дървено масло и вино.
12 Още във всеки град <тури> щитове и копия, и укрепи ги твърде много. Така Юда и Вениамин останаха под него.
13 И всичките свещеници и левити, които бяха в Израил, се събраха при него от всичките си краища.
14 Защото левитите оставиха пасбищата си и притежанията си та дойдоха в Юда и в Ерусалим; понеже Еровоам и синовете му бяха ги изпъдили, за да не свещенодействуват Господу,
15 и <Еровоам> беше си поставил жреци за високите места, за бесовете и за телетата, които бе направил.
16 И след тях, колкото души от всичките Израилеви племена утвърдиха сърцата си да търсят Господа Израилевия Бог, дойдоха в Ерусалим за да жертвуват на Господа Бога на бащите си.
17 Така за три години те подкрепяха Юдовото царство и поддържаха Ровоама Соломоновия син; защото три години ходеха в пътя на Давида и на Соломона.
18 И Ровоам си взе за жена Маелетя, дъщеря на Давидовия син Еримот, и Авихаила, дъщеря на Есеевия син Елиав,
19 която му роди синове: Еуса, Самария и Заама.
20 А подир нея взе Авия, Атай, Зиза и Селомита.
21 И Ровоам възлюби Мааха Авесаломовата дъщеря повече от всичките си жени и наложници: (защото взе осемнадесет жени и шестдесет наложници, и роди двадесет и осем сина и шестдесет дъщери);
22 и Ровоам постави Маахиния син Авия за княз да началствува над братята си, защото <мислеше> да го направи цар.
23 И постъпваше разумно, като разпръсна всичките си синове, <по неколцина> във всеки укрепен град, по всичките Юдови и Вениаминови земи, и даваше им изобилна храна. И <за тях> потърси много жени.
12 Но след като се закрепи царството на Ровоама, и той стана силен, остави Господния закон, а заедно с него и целия Израил.
2 И понеже бяха престъпили пред Господа, затова, в петата година на Ровоамовото царуване, египетският цар Сисак възлезе против Ерусалим
3 с хиляда и двеста колесници и шестдесет хиляди конници; и людете, които дойдоха с него от Египет, ливийци, сукияни {Или, троглодити.} и етиопяни, бяха безбройни.
4 И като превзе Юдовите укрепени градове, дойде до Ерусалим.
5 Тогава пророк Семаия дойде при Ровоама и при Юдовите първенци, които се бяха събрали в Ерусалим, поради <нахлуването на> Сисака, та им рече: Така казва Господ: Вие оставихте Мене; затова и Аз оставих вас в ръката на Сисака.
6 По това Израилевите първенци и царят се смириха, и казаха: Праведен е Господ.
7 А когато видя Господ, че се смириха, Господното слово дойде към Семаия и каза: Те се смириха; няма да ги изтребя, но ще им дам някакво избавление; и гневът Ми няма да се излее върху Ерусалим чрез Сисака.
8 Обаче те ще му станат слуги, за да познаят <що е> да слугуват на Мене и <що> да слугуват на земните царства.
9 И тъй, египетският цар Сисак възлезе против Ерусалим, та отнесе съкровищата на Господния дом и съкровищата на царската къща; отнесе всичко; отнесе още златните щитове, които Соломон бе направил.
10 (А вместо тях цар Ровоам направи медни щитове и ги предаде в ръцете на началниците на телохранителите, които пазеха вратата на царската къща.
11 И когато влизаше царят в Господния дом, телохранителите дохождаха та ги вземаха; после пак ги занасяха в залата на телохранителите).
12 И като се смири <Ровоам>, гневът на Господа се отвърна от него, та да не го погуби съвсем; па и в Юда <се намираше> някакво добро.
13 Така цар Ровоам се закрепи в Ерусалим и царуваше; защото, когато се възцари, Ровоам бе четиридесет и една година на възраст; и царува седемнадесет години в Ерусалим, града който Господ бе избрал измежду всичките Израилеви племена за да настани името Си там. Името на майка му, амонката, бе Наама.
14 А той стори зло, като не оправи сърцето си да търси Господа.
15 А делата на Ровоама, първите и последните, не са ли написани в книгите на пророка Семаия и на гледача Идо за архивите? А между Ровоама и Еровоама имаше постоянни войни.
16 И Ровоам заспа с бащите си и погребан биде в Давидовия град. И вместо него се възцари син му Авия.
© 1995-2005 by Bibliata.com