7 Като свърши Соломон молението си, огън слезе от небето та изгори всеизгарянията и жертвите, и Господната слава изпълни дома.

² И свещениците не можаха да влязат в Господния дом, защото славата на Господа изпълни дома Му.

³ А всичките израилтяни, като видяха, че огънят слезе, и че Господната слава бе над дома, наведоха се с лице до земята върху постланите <камъни> та се поклониха, прославящи Господа, защото е благ защото милостта Му е до века.

⁴ Тогава царят и всичките люде принесоха жертви пред Господа.

⁵ Цар Соломон принесе в жертви двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овци. Така царят и всичките люде посветиха Божия дом.

⁶ И свещениците стояха според службите си, също и левитите с инструментите за песнопеене Господу, които цар Давид беше направил, за да славословят Господа, защото милостта Му е до века, когато Давид въздаваше хвала чрез тяхното служене; а свещениците тръбяха срещу тях; докато целият Израил стоеше.

⁷ Соломон освети и средата на двора, който е към лицето на Господния дом; защото там принесе всеизгарянията и тлъстината на примирителните приноси, понеже медният олтар, който Соломон бе направил, не можеше да побере всеизгарянието и хлебния принос и тлъстината.

⁸ По тоя начин Соломон и целият Израил с него, твърде голям събор <събран из местностите> от прохода на Емат до Египетския поток, пазеха в онова време празника седем дни.

⁹ А на осмия ден държаха тържествено събрание; защото пазеха посвещението на олтара седем дни и празника седем дни.

¹⁰ И на двадесет и третия ден от седмия месец <царят> изпрати людете в шатрите им с радостни и весели сърца за благостите, които Господ бе показал към Давида, към Соломона и към людете Си Израиля.

¹¹ Така Соломон свърши Господния дом и царската къща; всичко, каквото дойде в сърцето на Соломона да направи в Господния дом и в своята къща, свърши го благополучно.

¹² Тогава Господ се яви на Соломона през нощта и му каза: Чух молитвата ти и избрах това място да Ми бъде дом за жертви.

¹³ Ако заключа небето да не вали дъжд, или ако заповядам на скакалците да изпоядат земята, или ако изпратя мор между людете Си,

¹⁴ и людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си та се помолят, и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им.

¹⁵ Сега очите Ми ще бъдат отворени, и ушите Ми внимателни, към молитвата, която се принася на това място.

¹⁶ Защото сега избрах и осветих тоя дом за да бъде името Ми в него до века; и очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там за винаги.

¹⁷ А колкото за тебе, ако ходиш пред Мене както ходи баща ти Давид, и постъпваш напълно според както съм ти заповядал, и пазиш повеленията Ми и съдбите Ми,

¹⁸ тогава ще утвърдя престола на царството ти според завета, който направих с баща ти Давида, като рекох: Няма да ти липсва мъж да управлява Израиля.

¹⁹ Но ако се отклоните, ако оставите повеленията и заповедите, които поставих пред вас, и отидете та послужите на други богове и им се поклоните,

²⁰ тогава ще ги изкореня от земята Си, която съм им дал, и ще отхвърля отпред очите Си тоя дом, който осветих за името Си, и ще го направя за поговорка и поругание между всичките племена.

²¹ А за тоя дом, който стана толкова висок, всеки, който минава край него, ще се зачуди и ще рече: Защо направи Господ така на тая земя и на тоя дом?

²² И ще отговарят: Понеже оставиха Господа Бога на бащите си, Който ги изведе из Египетската земя, та се хванаха за други богове и им се поклониха и им послужиха, за това нанесе на тях всичкото това зло.

8 А когато се свършиха двадесетте години, в които Соломон построи Господния дом и своята къща,

² Соломон съгради <изново> градовете, които Хирам му бе дал, и засели в тях израилтяни.

³ И Соломон отиде в Емат-сова и преодоля над него.

⁴ И съгради Тадмор в пустата <част над Юдовата> земя, и всичките градове за житниците, които съгради в Емат.

⁵ Съгради още горния Веторон и долния Веторон, градове укрепени със стени, порти и лостове,

⁶ и Ваалат и всичките градове, в които Соломон имаше житници, и всичките градове за колесниците, и градовете за конниците, и все що пожела Соломон да съгради в Ерусалим, в Ливан и в цялата земя на царството си.

⁷ А относно всичките люде, които останаха от хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците, които не бяха от Израиля,

⁸ от техните потомци, останали подир тях в земята, които израилтяните не бяха изтребили, от тях Соломон събра набор <за задължителни работници, каквито са> и до днес.

⁹ Но от израилтяните Соломон не направи никого слуга за работата си; а те бяха военните мъже, и главните му военачалници, и началниците на колесниците му и на конниците му;

¹⁰ тоже те бяха главните началници, които имаше цар Соломон (двеста и петдесет души), които началствуваха над людете.

¹¹ Тогава Соломон възведе Фараоновата дъщеря от Давидовия град в къщата, която беше построил за нея; защото рече: Жена ми да не живее в къщата на Израилевия цар Давида, понеже местата, в които е влизал Господният ковчег, са свети.

¹² Тогава Соломон <почна да> принася всеизгаряния Господу на Господния олтар, който бе издигнал пред трема,

¹³ като принасяше потребното за всеки ден според Моисеевата заповед, в съботите, на новолунията и на празниците, които ставаха три пъти в годината, - на празника на безквасните <хлябове>, на празника на седмиците и на празника на шатроразпъването.

¹⁴ И според наредбата на баща си Давида, постави отредите на свещениците на службата им, и левитите на заръчаното за тях, да пеят и да служат пред свещениците, според както беше потребно за всеки ден, и вратарите според отредите им на всяка порта; защото такава бе заповедта от Божия човек Давид.

¹⁵ И в нищо не се отклониха от царската заповед относно свещениците и левитите, нито относно съкровищата.

¹⁶ А цялата Соломонова работа беше предварително приготвена, от деня, когато се положи основата на Господния дом докле се свърши. <Така> се свърши Господният дом.

¹⁷ Тогава Соломон отиде в Есион-гавер и в Елот, на морския бряг в едомската земя.

¹⁸ И Хирам му прати, под грижата на слугите си, кораби и опитни морски слуги, та отидоха със Соломоновите слуги в Офир; и от там взеха четиристотин и петдесет таланта злато та го донесоха на цар Соломона.

9 И савската царица, като слушаше да се прочува Соломон, дойде в Ерусалим да опита Соломона с мъчни <за нея> въпроси; <дойде> с една твърде голяма свита, с камили натоварени с аромати, и с много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломона, говори с него за всичко що имаше на сърцето си.

² И Соломон отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за Соломона, което не <можа> да й обясни.

³ А като видя савската царица мъдростта на Соломона и къщата, която бе построил,

⁴ ястията на трапезата му, сядането на слугите му, и прислужването на служителите му и облеклото им, също и виночерпците му и тяхното облекло, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.

⁵ И рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

⁶ Аз не вярвах думите им докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината от величието на мъдростта ти не ми е била казана; ти надминаваш слуха, който бях чула.

⁷ Честити мъжете ти, и честити тия твои слуги, които стоят всякога пред тебе, та слушат мъдростта ти.

⁸ Да бъде благословен Господ твоят Бог, Който има благоволение към тебе да те постави на престола Си цар за Господа твоя Бог. Понеже твоят Бог е възлюбил Израиля за да го утвърди до века, за това те е поставил цар над тях, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

⁹ И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не е имало никога такива аромати, каквито савската царица даде на цар Соломона.

¹⁰ (Още и Хирамовите слуги и Соломоновите слуги, които донасяха злато от Офир, донасяха и алмугови дървета и скъпоценни камъни.

¹¹ А от алмуговите дървета царят направи подпорки {В 3 Цар. 10:12, преградки.} за Господния дом и за царската къща, тоже и арфи и псалтири за певците; такива <дървета> не бяха се виждали по-напред в Юдовата земя).

¹² И цар Соломон даде на савската царица всичко, що тя желаеше, каквото поиска, освен <равното на> онова, което тя беше донесла на царя. И тъй, тя се върна със слугите си та си отиде в своята си земя.

¹³ А теглото на златото, което дохождаше на Соломона всяка година, беше шестстотин шестдесет и шест златни таланта,

¹⁴ освен онова, което се внасяше от купувачите, от търговците, от всичките арабски царе, и от управителите на страната, които донасяха на Соломона злато и сребро.

¹⁵ И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин <сикли> злато се иждиви за всеки щит;

¹⁶ и триста щитчета от ковано злато; три <фунта> злато се иждиви за всяко щитче; и царят ги положи в къщата Ливански лес.

¹⁷ Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с чисто злато.

¹⁸ Престолът имаше шест стъпала и едно златно подножие закрепени за престола, и облегалки от двете страни на седалището, и два лъва стоящи край облегалките.

¹⁹ А там, върху шестте стъпала, от двете страни стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е направило в никое царство.

²⁰ И всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, и всичките съдове в къщата Ливански лес от чисто злато; ни един не бе от сребро; <среброто> се считаше за нищо в Соломоновите дни.

²¹ Защото царят имаше, заедно с Хирамовите слуги, кораби <като ония>, които отиваха в Тарсис; еднъж в трите години тия тарсийски кораби дохождаха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

²² Така цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост.

²³ И всичките царе на света търсеха Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му.

²⁴ И всяка година донасяха всеки от подаръка си, сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мъски.

²⁵ Соломон имаше тоже четири хиляди обора за коне и за колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.

²⁶ И владееше над всичките царе от реката <Евфрат> до филистимската земя и до границите на Египет.

²⁷ И царят направи среброто да изобилва в Ерусалим като камъни, а кедрите направи като полските черници.

²⁸ И докарваха коне за Соломона от Египет и от всичките страни.

²⁹ А останалите дела на Соломона, първите и последните, не са ли написани в Книгата на пророк Натана, и в пророчеството на силонеца Ахия, и във Виденията на гледача Идо, <които изрече> против Еровоама, Наватовия син?

³⁰ И Соломон царува в Ерусалим над целия Израил четиридесет години.

³¹ Така Соломон заспа с бащите си, и биде погребан в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Ровоам.

11 Един <човек на име> Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен.

² (А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).

³ И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.

⁴ А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.

⁵ А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.

⁶ Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.

⁷ А подир това, каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.

⁸ Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?

⁹ Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на тоя свят.

¹⁰ Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.

¹¹ Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.

¹² Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

¹³ Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.

¹⁴ Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.

¹⁵ И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.

¹⁶ Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.

¹⁷ И тъй, като дойде Исус, намери, че <Лазар> бил от четири дни в гроба.

¹⁸ А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;

¹⁹ и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брат им.

²⁰ Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.

²¹ Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.

²² Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.

²³ Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне.

²⁴ Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.

²⁵ Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;

²⁶ и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?

²⁷ Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.

²⁸ И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.

²⁹ И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.

Read full chapter