32 След тия неща и това <явление на> вярност, асирийският цар Сенахирим дойде та влезе в Юда, и разположи стана си против укрепените градове, като намисли да ги усвои.

² А Езекия, като видя, че Сенахирим дойде и че намерението му бе да воюва против Ерусалим,

³ съветва се с първенците си и със силните си мъже да запълни водните извори, които бяха вън от града; и те му помогнаха.

⁴ И като се събраха много люде, запълниха всичките извори и потока, който тече сред земята, защото казваха: Асирийските царе, като дойдат, защо да намерят много вода?

⁵ И <Езекия> се ободри и съгради пак цялата стена, която бе съборена, направи кулите й по-високи, <съгради> и другата стена извън, и поправи Мило в Давидовия град, и направи много копия и щитове.

⁶ И постави военачалници над людете, и като ги събра при себе си на площада, при градската порта, говори им насърчително, казвайки:

⁷ Бъдете силни и храбри, не бойте се, нито се уплашвайте от асирийския цар, нито от голямото множество, което е с него; защото с нас има Един по-велик отколкото има с него.

⁸ С него са плътски мишци; с нас е Господ нашият Бог, да ни помогне и да воюва в боевете ни. И людете се успокоиха от думите на Юдовия цар Езекия.

⁹ След това, асирийският цар Сенахирим прати слугите си в Ерусалим (а той и всичките му военачалници с него обсаждаха Лахис) до Юдовия цар Езекия и до целия Юда, който бе в Ерусалим, да рекат:

¹⁰ Така казва асирийският цар Сенахирим: На що се надявате та чакате в Ерусалим обсадата му?

¹¹ Не мами ли ви Езекия, та ще ви предаде на смърт от глад и от жажда, като казва: Господ нашият Бог ще ни избави от ръката на асирийския цар?

¹² Езекия не е ли същият, който махна Неговите високи места и Неговите жертвеници, и заповяда на Юда и на Ерусалим, като каза: <Само> пред един олтар да се кланяте, и върху него да кадите?

¹³ Не знаете ли що сторих аз и бащите ми на всичките племена на земите? Можаха ли боговете на народите на тия земи да избавят някак земята си от ръката ми?

¹⁴ Кой от всичките богове на ония народи, които бащите ми изтребиха е могъл да избави людете си от ръката ми, та да може вашият Бог да ви избави от ръката ми?

¹⁵ Сега, прочее, да ви не мами Езекия, и да ви не убеждава по тоя начин, и не го вярвайте; защото никой бог, на кой да било народ или царство, не е могъл да избави людете си от моята ръка и от ръката на бащите ми, - та вашият ли Бог ще може да ви избави от ръката ми?

¹⁶ И слугите му говориха още повече против Господа Бога и против слугата Му Езекия.

¹⁷ Той писа и писма да хули Господа Израилевия Бог, и да говори против Него, като казваше: Както боговете на народите на тия земи не избавиха своите люде от ръката ми, така и Езекиевият Бог няма да избави Своите люде от ръката ми.

¹⁸ Тогава извикаха на Юдейски със силен глас към ерусалимските люде, които бяха на стената, за да ги уплашат и да ги смутят, та да превземат града;

¹⁹ и говориха за ерусалимския Бог, както за боговете на племената на света, които са дело на човешки ръце.

²⁰ Затова цар Езекия и пророк Исаия, Амосовият син, се помолиха и викаха към небето.

²¹ И Господ прати ангел, който погуби всичките силни и храбри мъже, и първенците, и военачалниците в стана на асирийския цар. Така той се върна с посрамено лице в земята си. И когато влезе в капището на бога си, тия, които бяха излезли из чреслата му, го убиха там с нож.

²² Така Господ избави Езекия и ерусалимските жители от ръката на асирийския цар Сенахирим, и от ръката на всички <други>, и ги ръководеше на всяка страна.

²³ И мнозина донесоха дарове Господу в Ерусалим, и скъпоценности на Юдовия цар Езекия; така че от тогава нататък той се възвеличаваше пред всичките народи.

²⁴ В това време Езекия се разболя до смърт: и като се помоли Господу, Той му говори и му даде знамение.

²⁵ Но Езекия не отдаде <Господу> според стореното нему благодеяние, защото сърцето му се надигна; за това гняв падна на него и на Юда и Ерусалим.

²⁶ Обаче, Езекия се смири поради надигането на сърцето си, той и ерусалимските жители, тъй че Господният гняв не дойде на тях в Езекиевите дни.

²⁷ И Езекия придоби много голямо богатство и слава; и направи съкровищници за сребро и злато, за скъпоценни камъни, за аромати, за щитове и за всякакви отборни вещи,

²⁸ също и житници за произведението на житото, на виното и на дървеното масло, и обори за всякакви животни и огради за стада.

²⁹ При това, той си направи градове, и придоби множество овце и говеда; защото Бог му даваше твърде много имот.

³⁰ Същият тоя Езекия запълни и горния извор на водата на Гион, и я доведе направо долу на запад от Давидовия град. И Езекия успя във всичките си дела.

³¹ Но относно посланиците, които вавилонските първенци пратиха до него да разпитат за знамението станало в страната, Бог го остави, за да го изпита и да узнае всичко що беше на сърцето му.

³² А останалите дела на Езекия, и добрините му, ето, написани са във Видението на пророк Исаия, Амосовия син, в Книгата на Юдовите и Израилевите царе.

³³ И Езекия заспа с бащите си, и погребаха го в най-видния от гробовете на Давидовите потомци; и целият Юда и ерусалимските жители му отдадоха почест при смъртта му. И вместо него се възцари син му Манасия.

33 Манасия бе двадесет години на възраст когато се възцари и царува петдесет и пет години в Ерусалим.

² Той върши зло пред Господа, според мерзостите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните.

³ Устрои изново високите места, които баща му Езекия беше съборил, издигна жертвеници на ваалимите и направи ашери, и се кланяше на цялото небесно множество и им служеше.

⁴ Тоже издигна жертвеници в Господния дом, за който Господ беше казал: В Ерусалим ще бъде името Ми до века.

⁵ Издигна жертвеници и на цялото небесно множество вътре в двата двора на Господния дом.

⁶ И преведе чадата си през огъня в долината на Еномовия син, още упражняваше предвещания и употребяваше гадания, упражняваше омайвания, и си служеше със запитвачи на зли духове и с врачове; той извърши много зло пред Господа та Го разгневи.

⁷ И ваяния идол, образа, който направи, постави в Божия дом, за който Бог каза на Давида и на сина му Соломона: В тоя дом, и в Ерусалим, който избрах от всичките Израилеви племена, ще настаня името Си до века;

⁸ нито ще местя вече ногата на Израиля от земята, която определих за бащите ви, само ако внимават да вършат всичко, що им заповядах, целия закон и повеленията и съдбите <дадени> чрез Моисея.

⁹ Но Манасия подмами Юда и ерусалимските жители да вършат по-лошо от народите, които Господ изтреби пред израилтяните.

¹⁰ Тогава Господ говори на Манасия и на людете му; но те не послушаха.

¹¹ Затова Господ доведе против тях военачалниците на асирийския цар, та хванаха Манасия, и, като <го туриха> в окови и вързаха го с вериги, заведоха го във Вавилон.

¹² А когато беше в бедствие, помоли се на Господа своя Бог, и смири се много пред Бога на бащите си.

¹³ И когато му се помоли, <Бог> даде внимание на него, и послуша молбата му, та го доведе пак в Ерусалим, на царството му. Тогава Манасия позна, че Господ - Той е Бог.

¹⁴ А след това той съгради една външна стена на Давидовия град, на запад от Гион, в долината, дори до входа на рибната порта, и прекара я около Офил, та я издигна много високо; и постави военачалници във всичките укрепени Юдови градове.

¹⁵ И отмахна чуждите богове, и идола от Господния дом, и всичките жертвеници, които бе издигнал върху хълма на Господния дом и в Ерусалим, и ги хвърли вън от града.

¹⁶ И поправи Господния олтар, и пожертвува на него примирителни и благодарствени жертви, и заповяда на Юда да служи на Господа Израилевия Бог.

¹⁷ Но людете още жертвуваха по високите места, обаче, само на Господа своя Бог.

¹⁸ А останалите дела на Манасия, и молитвата му към неговия Бог, и думите на гледачите, които му говориха в името на Господа Израилевия Бог, ето, написани са между делата на Израилевите царе.

¹⁹ И молитвите му, и как <Бог> го послуша, и всичките му грехове, и престъплението му, местностите, гдето устрои високи места и постави ашерите и леяните идоли, преди да се смири, ето, написани са в историята на гледачите.

²⁰ И Манасия заспа с бащите си; и погребаха го в собствената му къща; а вместо него се възцари син му Амон.

²¹ Амон бе двадесет и две години на възраст когато се възцари, и царува две години в Ерусалим.

²² Той върши зло пред Господа, както стори баща му Манасия; и Амон жертвуваше на всичките леяни идоли, които баща му Манасия бе направил, и им служеше.

²³ А не се смири пред Господа, както се смири баща му Манасия; но тоя Амон вършеше все по-много и по-много престъпления.

²⁴ А слугите му направиха заговор против него, та го убиха в собствената му къща.

²⁵ Обаче, людете от страната избиха всичките, които бяха направили заговора против цар Амона; и людете от страната направиха сина му Иосия цар вместо него.

¹⁹ А първосвещеникът попита Исуса за учениците Му и за учението Му.

²⁰ Исус му отговори: Аз говорих явно на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, гдето всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришно.

²¹ Защо питаш Мене? питай ония, които са Ме слушали, какво съм им говорил; ето, те знаят що съм казвал.

²² Когато рече това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Исуса и рече: Така ли отговаряш на първосвещеника?

²³ Исус му отговори: Ако съм продумал <нещо> зло, покажи злото; но ако добро, защо ме биеш?

²⁴ Анна, прочее, Го прати вързан при първосвещеника Каиафа.

²⁵ А Симон Петър стоеше и се грееше; и рекоха му: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече казвайки: Не съм.

²⁶ Един от слугите на първосвещеника, сродник на онзи, комуто Петър отсече ухото, казва: Нали те видях аз в градината с Него?

²⁷ И Петър пак се отрече; и на часа изпя петел.

²⁸ Тогава поведоха Исуса от Каиафа в преторията; а беше рано. Но сами те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.

²⁹ Затова Пилат излезе при тях и каза: В какво обвинявате Тоя човек?

³⁰ В отговор му рекоха: Ако не беше Той злодеец, не щяхме да Го предадем на тебе.

³¹ А Пилат им рече: Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Юдеите му рекоха: Нам не е позволено да умъртвим никого,

³² (за да се изпълни думата, която рече Исус, като означаваше с каква смърт щеше да умре).

³³ И тъй, Пилат пак влезе в преторията, повика Исуса и Му каза: Ти юдейски Цар ли си?

³⁴ Исус отговори: От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене?

³⁵ Пилат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мене. Какво си сторил?

³⁶ Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук.

³⁷ Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: Ти <право> казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.

³⁸ Пилат Му каза: Що е истина? И като рече това, пак излезе при юдеите и каза им: Аз не намирам никаква вина в него.

³⁹ А у вас има обичай да ви пущам по един на пасхата; желаете ли, прочее, да ви пусна юдейския цар?

⁴⁰ Тогава те пак закрещяха, казвайки: Не Тоя, но Варава. А Варава беше разбойник.

Read full chapter