Второ Летописи 25-27
1940 Bulgarian Bible
25 Амасия бе двадесет и пет години на възраст когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим. И името на майка му бе Иодана, от Ерусалим.
2 Той върши това, което бе право пред Господа, но не със съвършено сърце.
3 А като му се утвърди царството, той умъртви слугите си, които бяха убили баща му царя.
4 Но чадата им не умъртви, според писаното в закона в Моисеевата книга, гдето Господ заповядвайки, каза: Бащите да не умират поради чадата, нито чадата да умират поради бащите; но всеки да умира за своя грях.
5 Тогава Амасия събра Юда и постави от тях хилядници и стотници, според бащините им домове, по целия Юда и Вениамин; и като ги преброи от двадесет години и нагоре, намери ги триста хиляди отборни мъже, способни да излизат на война, които можеха да държат копие и щит.
6 А от Израиля нае още сто хиляди силни и храбри мъже за сто таланта сребро.
7 А дойде един Божий човек при него и рече: Царю, да не отиде с тебе Израилевата войска; защото Господ не е с Израиля, с никои от ефремците.
8 Но ако си решил да идеш, действувай <храбро>, укрепи се за бой; <иначе>, Бог ще те направи да паднеш пред неприятеля, защото Бог има сила да помага и да сваля.
9 А Амасия рече на Божия човек: Но какво да направим за стоте таланта, които дадох на Израилевата войска? А Божият човек отговори: Господ може да ти даде много повече от това.
10 Тогава Амасий ги отдели, <то ест>, войската, която му беше дошла от Ефрема, за да се върнат у дома си; по която причина гневът им пламна силно против Юда, и се върнаха у дома си твърде разярени.
11 А Амасия се одързости, изведе людете си, и отиде в долината на солта, та порази десет хиляди от Сиировите потомци.
12 А <други> десет хиляди юдейците плениха живи, и като ги закараха на върха на скалата, хвърлиха ги долу от върха на скалата, така че всичките се смазаха.
13 Но мъжете от войската, която Амасия върна надире, за да не идат с него на бой, нападнаха Юдовите градове, от Самария дори до Ветерон, та поразиха от тях три хиляди души, и взеха много користи.
14 А Амасия, като се върна от поразяването на едомците, донесе боговете на Сиировите потомци та ги постави богове за себе си, кланяше се пред тях, и кадеше им тамян.
15 Затова, гневът на Господа пламна против Амасия, и прати при него пророк, който му рече: Защо си прибягнал към боговете на тия люде, които не можеха да избавят своите си люде от ръката ти?
16 А като му говореше той, <царят> му каза: Съветник ли те поставиха на царя? Престани; защо да бъдеш убит? И пророкът престана, като рече: Зная, че Бог е решил да те изтреби понеже ти стори това, и не послуша моя съвет.
17 Тогава Юдовият цар Амасия, като се съветва, прати до Израилевия цар Иоас, син на Иоахаза, Ииуевия син, да кажат: Дойди да се погледнем един други в лице.
18 А Израилевият цар Иоас прати до Юдовия цар Амасия да рекат: Ливанският трън пратил до ливанския кедър да кажат: Дай дъщеря си на сина ми за жена. Но един звяр, който бил в Ливан, заминал та стъпкал тръна.
19 Ти казваш: Ето, поразих Едома; и сърцето ти те надигна да се хвалиш. Седи сега у дома си; защо да се заплиташ за своята си вреда та да паднеш, ти и Юда с тебе?
20 Но Амасия не послуша; защото от Бога бе това, за да ги предаде в ръката <на неприятелите>, понеже бяха прибягнали към Едомските богове.
21 Прочее, Израилевият цар Иоас възлезе, та се погледнаха един други в лице, той и Юдовият цар Амасия, във Ветсемес, който принадлежи на Юда.
22 И Юда биде поразен пред Израиля; и побягнаха всеки в шатъра си.
23 И Израилевият цар Иоас хвана във Ветсемес Юдовия цар Амасия, син на Иоаса, Иоахазовия син и го доведе в Ерусалим, и събори четиристотин лакътя от ерусалимската стена, от Ефремовата порта до портата на ъгъла.
24 И <като взе> всичкото злато и сребро, и всичките съдове, които се намираха в Божия дом при Овид-едома, и съкровищата на царската къща, тоже и заложници, върна се в Самария.
25 А след смъртта на Израилевия цар Иоас, Иоахазовият син, Юдовият цар Амасия, Иасовият син, живя петнадесет години.
26 А останалите дела на Амасия, първите и последните, ето, написани са в Книгата на Юдовите и Израилевите царе.
27 А след като се отклони Амасия от Господа, направиха заговор против него в Ерусалим, и той побягна в Лахис; но пратиха след него в Лахис та го убиха там.
28 И докараха го на коне та го погребаха с бащите му в Юдовия <столичен град>.
26 А всичките Юдови люде взеха Озия {Или, Азария.}, който бе на шестнадесет години, та го направиха цар вместо баща му Амасия.
2 Той съгради Елот и го възвърна на Юда след като <баща му> царят заспа с бащите си.
3 Озия беше шестнадесет години на възраст, когато се възцари, и царува петдесет и две години в Ерусалим; и името на майка му бе Ехолия, от Ерусалим.
4 Той върши това, което бе право пред Господа, напълно според както беше сторил баща му Амасия.
5 И търсеше Бога в дните на Захария, който разбираше Божиите видения; и до когато търсеше Господа, Бог му даваше успех.
6 Той излезе та воюва против филистимците, и събори стената на Гет, стената на Явни, и стената на Азот, и съгради градове в азотската <околност> и между филистимците.
7 И Бог му помогна против филистимците, и против арабите, които живееха в Гур-ваал, и против маонците.
8 И амонците даваха подаръци на Озия; и името му се прочу дори до входа на Египет, защото стана премного силен.
9 Озия съгради и кули в Ерусалим, върху портата на ъгъла, върху портата на долината и върху ъгъла <на стената>, и ги укрепи.
10 Съгради още кули в пустинята, и изкопа много кладенци, защото имаше много добитък и по ниските места и по поляната, <имаше и> орачи и лозари в планините и на Кармил; защото обичаше земеделието.
11 При това, Озия имаше войска от военни мъже, които излизаха на война по полкове, според числото им, което се преброи от секретаря Еиил и настоятеля Маасия, под ръководството на Анания, един от царските военачалници.
12 Цялото число на началниците на бащините <домове>, на силните и храбри мъже, беше две хиляди и шестстотин.
13 Под тяхна ръка имаше военна сила от триста и седем хиляди и петстотин души, които се биеха с голямо юначество, за да помагат на царя против неприятелите.
14 Озия приготви за тях, за цялата войска, щитове и копия, шлемове и брони, лъкове и камъни за прашки.
15 И в Ерусалим направи машини, изобретени от изкусни мъже, да бъдат <поставени> на кулите и на крепостите при ъглите, за хвърляне на стрели и на големи камъни. И името му се прочу на далеч; защото му се помагаше чудно, догдето стана силен.
16 Но, когато стана силен, сърцето му се надигна та се отдаде на поквара; и извърши престъпление против Господа своя Бог, като влезе в Господния храм за да покади върху кадилния олтар.
17 А свещеник Азария влезе подире му, и с него осемдесет Господни свещеници, храбри мъже;
18 и възпротивиха се на цар Озия, и му рекоха: Не принадлежи на тебе, Озие, да кадиш Господу, но на свещениците, Аароновите потомци, които са посветени, за да кадят; излез из светилището, защото си извършил престъпление, което не ще ти бъде за почит от Господа Бога.
19 А Озия, който държеше в ръката си кадилница, за да кади, разяри се; и като се разяри на свещениците, проказата му избухна на челото му пред свещениците в Господния дом, близо при кадилния олтар.
20 И първосвещеник Азария и всичките свещеници погледнаха на него, и, ето, бе прокажен на челото си; и побързаха да го извадят от там; и даже сам той побърза да излезе, защото Господ го беше поразил.
21 И цар Озия остана прокажен до деня на смъртта си; и живееше в отделна къща като прокажен, понеже беше отлъчен от Господния дом; а син му Иотам бе над царския дом и съдеше людете на земята.
22 А останалите дела на Озия, първите и последните, написа пророк Исаия, Амосовият син.
23 И Озия заспа с бащите си, и погребаха го с бащите му в оградата на царските гробища, защото рекоха: Прокажен е. И вместо него се възцари син му Иотам.
27 Иоатам беше двадесет и пет години на възраст когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Еруса, Садокова дъщеря.
2 Той върши това, което е право пред Господа, съвсем както бе направил баща му Озия; обаче не влезе в Господния храм. Но людете още се покваряваха.
3 Той построи горната порта на Господния дом и съгради много върху стената на Офил.
4 Съгради още и градове в хълмистата страна на Юда, и в дъбравите съгради крепости и кули.
5 И като воюва против царя на амонците, надделя над тях; и в същата година амонците му дадоха сто таланта сребро, десет хиляди кора жито и десет хиляди <кора> ечемик. Толкоз му платиха амонците и втората и третата година.
6 Така Иотам стана силен, понеже оправяше пътищата си пред Господа своя Бог.
7 А останалите дела на Иотама, и всичките му войни, и постъпките му, ето, написани са в Книгата на Израилевите и Юдовите царе.
8 Той бе на двадесет и пет години когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим.
9 И Иотам заспа с бащите си; и погребаха го в Давидовия град; и вместо него се възцари син му Ахаз.
© 1995-2005 by Bibliata.com