17 А вместо <Аса> се възцари син му Иосафат, който се засили против Израиля;

² защото тури <военни> сили във всичките укрепени градове на Юда, и постави гарнизони в Юдовата земя и в Ефремовите градове, които баща му Аса бе превзел.

³ И Господ бе с Иосафата, понеже той ходи в първите пътища на баща си Давида и не потърси ваалимите,

⁴ но потърси Бога на бащите си, и в Неговите заповеди ходи, а не по делата на Израиля.

⁵ Затова Господ, утвърди царството в ръката му; и целият Юда даде подаръци на Иосафата; и той придоби богатство и голяма слава.

⁶ При това, като се поощри сърцето му в Господните пътища, той отмахна от Юда високите места и ашерите.

⁷ Тоже в третата година от царуването си прати първенците си Венхаила, Авдия, Захария, Натанаила и Михаия да поучават в Юдовите градове,

⁸ и с тях левитите Семаия, Натанаия, Зевадия, Асаила, Семирамота, Ионатана, Адония, Товия и Товадония, левитите, и заедно с тях свещениците Елисама и Иорама.

⁹ И те поучаваха в Юда, като имаха със себе си книгата на Господния закон; и обхождаха всичките Юдови градове та поучаваха людете.

¹⁰ И страх от Господа обзе всичките царства в земите, които бяха около Юда, та не воюваха против Иосафата.

¹¹ Някои и от филистимците донесоха подаръци на Иосафата, и сребро като данък; арабите още му докараха стада: седем хиляди и седемстотин овена, и седем хиляди и седемстотин козли.

¹² И Иосафат продължаваше да се възвеличава твърде много; и съгради в Юда крепости и житници-градове.

¹³ И имаше много работи в Юдовите градове, и военни мъже, силни и храбри, в Ерусалим.

¹⁴ А ето броят им, според бащините им домове: от Юда хилядници: Адна, началникът, и с него триста хиляди души силни и храбри;

¹⁵ след него, Иоанан, началникът, и с него двеста и осемдесет хиляди души;

¹⁶ след него, Амасия Зехриевият син, който драговолно принесе себе си Господу, и с него двеста хиляди силни и храбри мъже;

¹⁷ а от Вениамина: Елиада, силен и храбър, и с него двеста хиляди души въоръжени с лъкове и щитчета;

¹⁸ а след него, Иозавад, и с него сто и осемдесет хиляди души въоръжени за война.

¹⁹ Тия бяха мъжете, които слугуваха на царя, освен ония, които царят постави в укрепените градове в целия Юда.

18 А Иосафат имаше богатство и голяма слава; и направи сватовщина с Ахава.

² И подир няколко години слезе при Ахава в Самария. И Ахав закла много овци и говеда за него и за людете, които бяха с него; още му предложи да отиде <с него> в Рамот-галаад.

³ Защото Израилевият цар Ахав рече на Юдовия цар Иосафата: Дохождаш ли с мене в Рамот-галаад? И той му отговори: Аз съм както си ти, и моите люде както твоите люде; ще бъдем с тебе във войната.

⁴ Иосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитай се сега до Господното слово.

⁵ Тогава Израилевият цар събра пророците <си>, четиристотин мъже, та им рече: Да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не ида? А те казаха: Иди, и Бог ще го предаде в ръката на царя.

⁶ Обаче, Иосафат каза: Няма ли тук, освен тия някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?

⁷ И Израилевият цар рече на Иосафата: Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото никога не пророкува добро за мене, но всякога зло; той е Михей, син на Емла. А Иосафат каза: Нека не говори така царят.

⁸ Тогава Израилевият цар повика един скопец и рече: Доведи скоро Михея син на Емла.

⁹ А Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си; и седяха на открито място при входа на самарийската порта; и всичките пророци пророкуваха пред тях.

¹⁰ А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове, и рече: Така казва Господ: С тия ще буташ сирийците догде ги довършиш.

¹¹ Също и всичките пророци така пророкуваха, казвайки: Иди в Рамот-галаад, и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

¹² А пратеникът, който отиде да повика Михея, му говори казвайки: Ето, думите на пророците като из едни уста са добри за царя; моля, прочее, и твоята дума да бъде като <думата> на един от тях, и ти говори доброто.

¹³ А Михей рече: <Заклевам се в> живота на Господа, каквото рече Бог мой, това ще говоря.

¹⁴ И тъй, дойде при царя. И царят му каза: Михее, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не ида? А той рече: Идете и ще имате добър успех; защото <неприятелите> ще бъдат предадени в ръката ви.

¹⁵ А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да ми не говориш друго освен истината в Господното име!

¹⁶ А той рече: Видях целият Израил пръснат по планините като овци, които нямат овчар; и Господ рече: Тия нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.

¹⁷ Тогава Израилевият цар каза на Иосафата: Не рекох ли ти, че не ще прорече добро за мене, но зло?

¹⁸ А <Михей> рече: Чуйте, прочее, Господното слово. Видях Господа седящ на престола си, и цялото небесно множество стоящо около него отдясно и отляво.

¹⁹ И Господ рече: Кой ще примами Израилевия цар Ахава за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един, проговаряйки, рече едно, а друг рече друго.

²⁰ Сетне излезе един дух та застана пред Господа и рече: Аз ще го примамя. И Господ му рече: Как?

²¹ А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И <Господ> рече: Примамвай го, още и ще сполучиш; излез, стори така.

²² Сега, прочее, ето, Господ е турил лъжлив дух в устата на тия твои пророци, обаче Господ е говорил зло за тебе.

²³ Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи та плесна Михея по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене за да говори на тебе?

²⁴ А Михей рече: Ето, ще видиш в оня ден, когато ще отиваш из клет в клет за да се криеш.

²⁵ Тогава Израилевият цар каза: Хванете Михея та го върнете при градския управител Амон и при царския син Иоас,

²⁶ и речете: Така казва царят: Турете тогова в тъмницата, и хранете го със затворническа порция хляб и вода {Еврейски: С хляб печален и вода печална.} догде се завърна с мир.

²⁷ И рече Михей: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Рече още: Слушайте вие, всички люде.

²⁸ И така, Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат възлязоха в Рамот-галаад.

²⁹ И Израилевият цар рече на Иосафата: Аз ще се предреша като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. Прочее, Израилевият цар се предреши, та влязоха в сражението.

³⁰ А сирийският цар бе заповядал на колесниценачалниците си, казвайки: Не се бийте нито с малък, нито с голям, но само с Израилевия цар.

³¹ А колесниценачалниците, като видяха Иосафата, рекоха: Тоя ще е Израилевият цар; и отклониха се за да го ударят. Но Иосафат извика; И Господ му помогна, защото Бог ги повлия <да се отвърнат> от него.

³² Понеже колесниценачалниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.

³³ А един човек устрели без да мери, и удари Израилевия цар между ставите на бронята му; затова той рече на колесничаря: Обърни юздата та ме изведи из войската, защото съм тежко ранен.

³⁴ И в оня ден сражението се усили; но Израилевият цар се удържа в колесницата си срещу сирийците до вечерта, и около захождането на слънцето умря.

13 А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.

² И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде),

³ като знаеше <Исус>, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,

⁴ стана от вечерята, сложи мантията Си {Гръцки: Дрехите Си.}, взе престилка и се препаса.

⁵ После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.

⁶ И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете?

⁷ Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.

⁸ Петър Му каза: Ти няма да умиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те умия нямаш дял с Мене.

⁹ Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.

¹⁰ Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички.

¹¹ Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти.

¹² А като уми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих?

¹³ Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв.

¹⁴ И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.

¹⁵ Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас.

¹⁶ Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.

¹⁷ Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.

¹⁸ Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но <това стана>, за да се сбъдне писаното: "Който яде хляба Ми, <той> дигна своята пета против Мене".

¹⁹ Отсега ви казвам <това нещо> преди да е станало, та когато стане да повярвате, че съм Аз <това, което рекох>.

²⁰ Истина, истина ви казвам, който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.

Read full chapter