15 Тогава Божият дух дойде на Азария, Одидовия син,

² и излезе да посрещне Аса и му рече: Слушайте ме, Асо и целий Юдо и Вениамине: Господ е с вас докато сте вие с Него; и ако Го търсите, ще бъде намерен от вас, но ако Го оставите, Той ще ви остави.

³ Дълго време Израил остана без истинския Бог, без свещеник, който да поучава, и без закон;

⁴ но когато в бедствието си се обърнаха към Господа Израилевия Бог и Го потърсиха, Той биде намерен от тях.

⁵ И в ония времена не е имало мир нито за излизащия, нито за влизащия, но големи смутове върху всичките жители на земите.

⁶ Народ се сломяваше от народ, и град от град; защото Бог ги смущаваше с всякакво бедствие.

⁷ А вие се усилвайте, и да не ослабват ръцете ви; защото делото ви ще се възнагради.

⁸ И когато чу Аса тия думи и предсказанието на пророк Одида, ободри се, и отмахна мерзостите от цялата Юдова и Вениаминова земя, и от градовете, които бе отнел от Ефремовата хълмиста земя; и поднови Господния олтар, който бе пред Господния трем.

⁹ И събра целия Юда и Вениамина, и живеещите между тях пришелци от Ефрема, Манасия и Симеона; защото мнозина от Израиля прибягваха при него като виждаха, че Господ неговият Бог бе с него.

¹⁰ Те се събраха в Ерусалим в третия месец, в петнадесетата година от царуването на Аса.

¹¹ В това време принесоха жертви Господу от донесените користи, седемстотин говеда и седем хиляди овци.

¹² И стъпиха в завет да търсят Господа Бога на бащите си от цялото си сърце и от цялата си душа,

¹³ и да се умъртвява всеки, малък или голям, мъж или жена, който не би потърсил Господа Израилевия Бог.

¹⁴ И заклеха се Господу със силен глас, с възклицание, с тръби, и с рогове.

¹⁵ И целият Юда се развесели поради клетвата; защото се заклеха от цялото си сърце, и потърсиха <Бога> с цялата си воля; и Той биде намерен от тях, и Господ им даде покой от всякъде.

¹⁶ А още и майка си Мааха цар Аса свали да не бъде царица, понеже тя бе направила отвратителен идол на Ашера; и Аса съсече нейния идол, стри го, та го изгори при потока Кедрон.

¹⁷ Но високите места не се премахнаха от Израиля; сърцето, обаче, на Аса бе съвършено през всичките му дни.

¹⁸ И той донесе в Божия дом посветените от баща му вещи, и посветените от самия него, сребро, злато и съдове.

¹⁹ И нямаше вече война до тридесет и петата година от царуването на Аса.

16 В тридесет и шестата година от царуването на Аса, Израилевият цар Вааса, като възлезе против Юда, съгради Рама, за да не оставя никого да излиза от Юдовия цар Аса, нито да влиза при него.

² Тогава Аса извади сребро и злато из съкровищата на Господния дом и на царската къща та прати при сирийския цар Венадад, който живееше в Дамаск, да рекат:

³ Нека има договор между мене и тебе, <както е имало> между баща ми и твоя баща; ето пратих ти сребро и злато; иди, развали договора си с Израилевия цар Вааса, за да се оттегли от мене.

⁴ И Венадад послуша цар Аса та прати началниците на силите си против Израилевите градове; и те поразиха Иион, Дан, Авел-маим и всичките Нефталимови житници-градове.

⁵ А Вааса, като чу това, престана да гради Рама, и преустанови работата си.

⁶ Тогава цар Аса взе целия Юда, та дигнаха камъните на Рама и дърветата й, с които Вааса градеше; и с тях съгради Гава и Масфа.

⁷ А в това време гледачът Ананий отиде при Юдовия цар Аса та му рече: Понеже си уповал на сирийския цар, а не си уповал на Господа своя Бог, затова войската на сирийския цар избегна из ръката ти.

⁸ Етиопяните и ливийците не бяха ли огромно множество, с твърде много колесници и конници? Но пак, понеже ти упова на Господа, Той ги предаде в ръката ти.

⁹ Защото очите на Господа се обръщат {Еврейски: Тичат.} насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на ония, чиито сърца са съвършено <разположени> към Него. В това ти си постъпил безумно, защото от сега нататък ще имаш войни.

¹⁰ По това, Аса се разгневи на гледача та го тури в затвор, защото се разсърди против него за туй нещо. И в същото време Аса притесни някои от людете.

¹¹ И, ето, делата на Аса, първите и последните, ето, написани са в Книгата на Юдовите и Израилевите царе.

¹² А в тридесет и деветата година от царуването си, Аса се разболя от болест в нозете; обаче, макар болестта му да ставаше твърде тежка, пак в болестта си той не потърси Господа, но лекарите.

¹³ И Аса заспа с бащите си; и умря в четиридесет и първата година от царуването си.

¹⁴ И погребаха го в гроба, който си бе изкопал в Давидовия град, и положиха го на легло пълно с благоухания и с различни аптекарски <аромати;> и изгориха за него твърде много <аромати>.

²⁷ Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час. Но за това дойдох на тоя час.

²⁸ Отче, прослави името Си. Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя.

²⁹ На това, народът, който стоеше там, като чу <гласа> каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори.

³⁰ Исус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас.

³¹ Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.

³² И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.

³³ А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.

³⁴ Народът, прочее, Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века; тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Тоя Човешки Син?

³⁵ Тогава Исус им рече: Още малко време светлината е между вас. Ходете докле имате светлината, за да ви не настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината не знае къде отива.

³⁶ Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез {Гръцки: Синове на.} светлината. Това изговори Исус и отиде та се скри от тях.

³⁷ Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;

³⁸ за да се изпълни казаното от пророк Исаия, който рече: - "Господи, кой <от нас> е повярвал на онова, което сме чули? И мишцата Господня на кого се е открила"?

³⁹ Те за това не можаха да вярват, защото Исаия пак е рекъл: -

⁴⁰ "Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им, Да не би с очи да видят, и със сърца да разберат, За да се обърнат и да ги изцеля".

⁴¹ Това каза Исаия защото видя славата Му и говори за Него.

⁴² Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не <Го> изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

⁴³ защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога.

⁴⁴ А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е пратил.

⁴⁵ И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.

⁴⁶ Аз дойдох <като> светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене.

⁴⁷ И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.

⁴⁸ Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.

⁴⁹ Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря.

⁵⁰ И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.