13 В осемнадесетата година от царуването на Еровоама, Авия се възцари над Юда,

² и царува три години в Ерусалим. Името на майка му бе Михаия, дъщеря на Уриила от Гавая. И имаше война между Авия и Еровоама.

³ И Авия се опълчи за бой с войска от силни войници, <на брой> четиристотин хиляди отборни мъже; а Еровоам се опълчи за бой против него с осемстотин хиляди отборни мъже, силни и храбри.

⁴ Тогава Авия застана на хълма Семараим, който е в Ефремовата хълмиста земя, и каза: Слушайте ме, Еровоаме и целий Израилю.

⁵ Не трябва ли да знаете, че Господ Израилевият Бог, даде за винаги на Давида да царува над Израиля, той и потомците му, чрез завет със сол?

⁶ При все това, Еровоам, Наватовият син, слуга на Давидовия син Соломона, стана и се повдигна против господаря си;

⁷ и при него се събраха нищожни и лоши човеци, та се засилиха против Ровоама, Соломоновия син, когато Ровоам бе млад и с крехко сърце и не можеше да им противостои.

⁸ И сега вие замислювате да се противите на Господното царство, което е в ръцете на Давидовите потомци, защото сте голямо множество, и между вас са златните телета, които Еровоам ви е направил за богове.

⁹ Не изпъдихте ли Господните свещеници, Аароновите потомци и левитите, и не направихте ли си жреци, както правят людете на <другите> земи, така щото всеки, който иде да се освети с теле и седем овена, той може да стане жрец на <ония, които> не са богове?

¹⁰ А колкото за нас, Иеова е нашият Бог, и ние не Го оставяме; и <ние имаме> за свещеници, които служат Господу, Ааронови потомци и левитите на службата им,

¹¹ които всяка заран и всяка вечер горят пред Господа всеизгаряния и благоуханен темян, и <нареждат> присътствени хлябове върху чисто - <златната> трапеза, и златния светилник и светилата му, за да гори всяка вечер; защото ние пазим заръчаното от Господа нашия Бог; вие обаче Го оставихте.

¹² И, ето, с нас е Бог начело, и свещениците Му с гръмливи тръби, за да свирят тревога против вас. Чада на Израиля, не воювайте против Господа Бога на бащите си, защото няма да успеете.

¹³ Обаче, Еровоам накара една засада да обиколи и да иде зад тях, така щото те бяха пред Юдовите <мъже>, а засадата зад тях.

¹⁴ И когато Юда назърна надире, ето, боят бе и отпреде им и отзаде; затова извикаха към Господа, и свещениците засвириха с тръбите.

¹⁵ Тогава Юдовите мъже нададоха вик; и като извикаха Юдовите мъже, Бог порази Еровоама и целия Израил пред Авия и Юда.

¹⁶ Израилтяните бягаха пред Юда; и Бог ги предаде в ръката им,

¹⁷ така щото Авия и неговите люде им нанесоха голямо поражение, и от Израиля паднаха убити петстотин хиляди отборни мъже.

¹⁸ Така в онова време израилтяните се смириха; а юдейците превъзмогнаха, понеже уповаха на Господа Бога на бащите си.

¹⁹ И Авия преследва Еровоама и му отне градовете: Ветил и селата му, Есана и селата му, Ефрон и селата му.

²⁰ И в дните на Авия, Еровоам не си възвърна вече силата; и Господ го порази, та умря.

²¹ Но Авия се засили и взе четиринадесет жени, и роди двадесет и два сина и шестнадесет дъщери.

²² А останалите дела на Авия, и постъпките му, и изреченията му са написани в повестите на пророк Идо.

14 Така Авия заспа с бащите си и погребаха го в Давидовия град; и вместо него се възцари син му Аса. В неговите дни земята беше спокойна десет години.

² И Аса върши това, което бе добро и право пред Господа своя Бог;

³ защото махна жертвениците на чуждите <богове> и високите места, изпотроши идолите и изсече ашерите;

⁴ и заповяда на Юда да търсят Господа Бога на бащите си, и да изпълняват закона и заповедите Му.

⁵ Махна още от всичките Юдови градове високите места и кумирите на слънцето. И царството утихна пред него.

⁶ И тъй като утихна, земята и нямаше война в ония години, той съгради укрепени градове в Юда; понеже Господ му даде покой.

⁷ Затова той каза на Юда: Да съградим тия градове, и да направим около тях стени и кули, порти и лостове, докато земята е <още свободна> пред нас; понеже потърсихме Господа нашия Бог, потърсихме Го, и Той ни е дал покой от всяка страна. И тъй, съградиха и благоуспяха.

⁸ А Аса имаше войска: от Юда, триста хиляди мъже, които носеха щитове и копия; а от Вениамина, двеста и осемдесет хиляди, които носеха щитчета и запъваха лъкове; всички тия бяха силни и храбри.

⁹ След това етиопянинът Зара излезе против тях с една войска от един милион мъже и с триста колесници и стигна до Мариса.

¹⁰ И Аса излезе против него; и се опълчиха за бой в долината Сефата, при Мариса.

¹¹ Тогава Аса извика към Господа своя Бог и рече: Господи, безразлично е за Тебе да помагаш на мощния или на оня, който няма никаква сила; помогни нам, Господи Боже наш, защото на Тебе уповаваме, и в Твоето име идем против това множество. Господи, Ти си нашият Бог; да не надделее човек против Тебе.

¹² И Господ порази етиопяните пред Аса и пред Юда; и етиопяните побягнаха.

¹³ А Аса и людете, които бяха с него, ги преследваха до Герар; и от етиопяните паднаха толкоз много, щото не можаха вече да се съвземат, защото бидоха смазани пред Господа и пред Неговото множество. И <Юдовите мъже> взеха твърде много користи.

¹⁴ И поразиха всичките градове около Герар, защото страх от Господа ги обзе; и ограбиха всичките градове, защото имаше в тях много користи.

¹⁵ Нападнаха още и шатрите на добитъка, и като взеха много овци и камили, върнаха се в Ерусалим.

12 А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

² Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, които седяха с Него на трапезата.

³ Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.

⁴ Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:

⁵ Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?

⁶ А това, рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата {Гръцки: Торбичката <или>, кутийката.} вземаше <от> това, което пускаха в нея.

⁷ Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.

⁸ Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога.

⁹ А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазара, когото възкресил от мъртвите.

¹⁰ А главните свещеници се наговориха да убият и Лазара,

¹¹ защото поради него мнозина от юдеите отиваха <към страната на Исуса> и вярваха в Него.

¹² На следния ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим,

¹³ взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осана! благословен, Който иде в Господното име, Израилевият Цар!

¹⁴ А Исус като намери едно осле, възседна го, според както е писано: -

¹⁵ "Не бой се дъщерьо Сионова. Ето твоят Цар иде, Възседнал на осле":

¹⁶ Учениците Му изпърво не разбраха това; а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че Му сториха това.

¹⁷ Народът, прочее, който беше с Него, когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше <за това чудо>.

¹⁸ По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.

¹⁹ За туй фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.

²⁰ А между ония, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.

²¹ Те, прочее, дойдоха при Филипа, който беше от Витсаида галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине искаме да видим Исуса.

²² Филип дохожда и казва на Андрея; Андрей дохожда, и Филип, и те казват на Исуса.

²³ А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.

²⁴ Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.

²⁵ Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.

²⁶ Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.