A A A A A
Bible Book List

Първо Солуняни 1-51940 Bulgarian Bible (BG1940)

Павел, Сила и Тимотей до солунската църква в Бога Отца и Господа Исуса Христа: Благодат и мир <да бъде> на вас.

Всякога благодарим на Бога за всички ви и <ви> споменаваме в молитвите си,

като си спомняме непрестанно пред нашия Бог и Отец вашата работа с вяра и труд, с любов и с твърда надежда в нашия Господ Исус Христос.

Понеже знаем, възлюбени от Бога, братя, че <Той> ви е избрал;

защото нашето благовествуване между вас не беше само с думи, но и със сила, със Светия Дух и с голяма увереност; както и знаете, какви се показахме помежду ви заради вас.

И вие станахте подражатели на нас и на Господа, като, всред много скърби, приехте словото с радост, <която е> от Светия Дух;

така щото станахте пример на всичките вярващи в Македония и в Ахаия.

Защото не само се прогласи Господното слово от вас в Македония и Ахаия, но се разчу навсякъде и вашата вяра в Бога, така щото няма нужда ние да казваме нещо <за нея>.

Защото сами те оповестяват за нас какъв достъп имахме при вас, и как сте се обърнали от идолите към Бога, за да служите на жив и истинен Бог.

10 и да очаквате Неговия Син от небесата, <същия> Исус, Когото възкреси от мъртвите, Който ни избавя от идещия гняв.

Защото сами вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразно;

но, като бяхме от по-напред пострадали и бяхме опозорени във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.

Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто <подбуждение>, нито е било с лукавщина;

но както сме били одобрени от Бога да ни се повери <делото на> благовестието, така говорим, не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.

Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, (Бог е свидетел);

нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),

но сме били нежни посред вас, както доилка, когато се грижи за чадата си.

Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.

Затова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядахме ви Божието благовестие.

10 Вие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите,

11 като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си,

12 и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.

13 И за туй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте <го>, не <като> човешко слово, а <като> Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите.

14 Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите;

15 които и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угождават и на всичките човеци са противни,

16 като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълнят <мярката на> греховете си; но безграничният гняв ги постигна.

17 А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време, (колкото за <телесно> присъствие, а не по сърце), постарахме се още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.

18 Защото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един два пъти, но сатана ни попречи.

19 Понеже коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие, пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие?

20 Защото вие сте наша слава и радост.

Затова, когато не можахме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина;

и изпратихме Тимотея нашия брат и Божий служител в Христовото благовестие, да ви утвърди и да ви утеши във вярата ви,

та да се не колебае никой от тия скърби; защото вие знаете, че на това сме определени.

Защото, когато бяхме при вас, казахме ви предварително, че има да претърпим беди; което и стана, както знаете.

И по тая причина, когато не можах вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би да ви е изкусил изкусителят, и трудът ни да бъде напразно.

А когато Тимотей дойде още сега при нас, та ни донесе добри вести за вярата и любовта ви, и че имате всякога добри спомени за нас и желаете да ни видите, както и ние вас,

тогава, братя, при всичката наша нужда и скръб, утешихме се за вас поради вярата ви;

понеже ние сега живеем, ако вие стоите твърдо в Господа.

Защото как можем <достатъчно> да благодарим на Бога за вас поради всичката радост, с която се радваме за вас пред нашия Бог?

10 Нощем и денем се молим преусърдно да видим лицето ви и да допълним това, което не достига на вярата ви.

11 А сам нашият Бог и Отец и нашият Господ Исус дано управи пътя ни към вас.

12 И Господ да ви направи да растете и да преизобилвате в любов един към друг и към всичките, както и ние <преизобилваме> към вас,

13 за да утвърди сърцата ви непорочни в светост пред нашия Бог и Отец при пришествието на нашия Господ Исус с всичките Негови светии.

Впрочем, братя, молим и увещаваме ви в Господа Исуса, щото, както сте научили от нас, как трябва да се обхождате и да угождавате на Бога, (както и се обхождате), <така> да преуспявате повече и повече.

Защото знаете, какви поръчки ви дадохме от името на Господа Исуса.

Понеже това е Божията воля - вашето освещение: да се въздържате от блудство;

да знае всеки от вас, как да държи своя съсъд със светост и почест,

не в страстна похот, както и езичниците, които не знаят Бога;

и да не престъпва <никой>, та да поврежда брата си в това нещо; защото за всичко това Бог е мъздовъздател, както ви и от по-напред явихме и уверихме.

Защото Бог не ни е призовал на нечистота, а на светост.

Затуй, който отхвърля <това>, не отхвърля човека, но Бога. Който ви дава Светия Си Дух.

А за братолюбието няма нужда да ви пиша; защото сами вие сте научени от Бога да се любите един друг;

10 понеже и правите това на всичките братя по цяла Македония. Но молим ви се, братя, да преуспявате <в това> повече и повече

11 и усърдно да се стараете да живеете тихо, да вършите своите работи и да работите с ръцете си, както ви заръчахме;

12 за да се обхождате благоприлично пред външните и да нямате нужда от нищо.

13 А не желаем, братя, да останете в неизвестност за ония, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда.

14 Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исуса Бог ще приведе заедно с Него.

15 Защото това ви казваме чрез Господното слово, че ние, които останем живи до Господното пришествие, няма да предварим починалите.

16 Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред;

17 после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.

18 И тъй, насърчавайте се един друг с тия думи.

А за годините и времената, братя, няма нужда да ви се пише;

защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем.

Когато казват: Мир и безопасност! тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избягнат.

Но вие, братя, не сте в тъмнина, та да ви постигне оня ден като крадец.

Защото вие всички сте синове на светлината, синове на деня: не сме от нощта, нито от тъмнината.

И тъй, да не спим, както другите, но да бъдем будни и трезвени.

Защото, които спят, нощем спят, и които се опиват, нощем се опиват;

а ние, като сме от деня, нека бъдем трезвени и нека облечем за бронен нагръдник вяра и любов и да турим за шлем надеждата за спасение.

Защото Бог ни е определил не на гняв, но да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос,

10 Който умря за нас, тъй щото, било че сме живи, или че сме починали, да живеем заедно с Него.

11 Затова насърчавайте се един друг, както и правите.

12 И молим ви, братя, да признавате тия, които се трудят между вас, като ваши настойници в Господа, и ваши увещатели,

13 и да ги почитате твърде много с любов заради делото им. Живейте мирно помежду си.

14 Молим ви още, братя, увещавайте безчинните, насърчавайте малодушните, поддържайте слабите, бъдете търпеливи към всички.

15 Внимавайте, никой да не връща никому зло за зло; но всякога търсете доброто един на друг и на всичките.

16 Винаги се радвайте.

17 Непрестанно се молете.

18 За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса.

19 Духа не угасвайте.

20 Пророчества не презирайте.

21 Всичко изпитвайте; дръжте доброто.

22 Въздържайте се от всякакво зло.

23 А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духа, душата и тялото ви без порок, до пришествието на нашия Господ Исус Христос.

24 Верен е Оня, Който ви призовава, и ще извърши <това>.

25 Братя, молете се за нас.

26 Поздравете всичките братя със света целувка.

27 Заклевам ви в Господа да се прочете това послание на всичките (свети) братя.

28 Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вас. [Амин]

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes