30 И когато на третия ден Давид и мъжете му влязоха в Сиклаг, амаличаните бяха нападнали южната страна и Сиклаг, и бяха опустошили Сиклаг и бяха го изгорили с огън.

² Бяха запленили и жените, които се намираха в него; не бяха убили никого, ни малък, ни голям, но бяха ги откарали и бяха отишли в пътя си.

³ А когато Давид и мъжете му дойдоха в града, ето, беше изгорен с огън, и жените им, синовете им и дъщерите им пленени.

⁴ Тогава Давид и людете, които бяха с него, плакаха с висок глас, докато не им остана вече сила да плачат.

⁵ Също и двете Давидови жени бяха пленени, езраелката Ахиноам и Авигея жената на кармилеца Навал.

⁶ И Давид се наскърби много, защото людете говореха да го убият с камъни, понеже душата на всички люде беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си; а Давид се укрепи в Господа своя Бог.

⁷ Тогава Давид каза на свещеника Авиатара, Ахимелеховия син: Донеси ми тук, моля, ефода. И Авиатар донесе ефода при Давида.

⁸ И Давид се допита до Господа, казвайки: Да преследвам ли тоя полк? ще ги стигна ли? А Той му отговори: Преследвай, защото без друго ще ги стигнеш, и непременно ще отървеш <всичко>.

⁹ Тогава Давид отиде с шестте стотин мъже, които бяха с него, и дойдоха до потока Восор, дето се спряха изостаналите надире;

¹⁰ понеже останаха надире двеста души, които бяха до там уморени, щото не можаха да преминат потока Восор. А Давид и четиристотин мъже преследваха;

¹¹ и на полето намериха един египтянин, когото доведоха при Давида; и дадоха му хляб та яде, и напоиха го с вода,

¹² дадоха му и част от низаница смокини и два грозда сухо грозде; и като яде, духът му се върна в него, защото три дена и три нощи не беше ял хляб, нито беше пил вода.

¹³ И Давид му каза: Чий си? и от где си? И той рече: Аз съм младеж египтянин, слуга на един амаличанин; и господарят ми ме остави понеже се разболях преди три дена.

¹⁴ Ние нападнахме южната земя на херетците, и Юдовите земи, и южната земя на Халева, и изгорихме Сиклаг с огън.

¹⁵ Тогава Давид му каза: Завеждаш ли ме при тоя полк? А той рече: Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш, нито ще ме предадеш в ръката на господаря ми, и ще те заведа при тоя полк.

¹⁶ И когато го заведе, ето, те бяха разпръснати по цялата местност та ядяха, пиеха и се веселяха поради всичките големи користи, които бяха взели от филистимската земя и от Юдовата земя.

¹⁷ И Давид ги поразяваше от зората дори до вечерта срещу другия ден, тъй че ни един от тях не се избави, освен четиристотин момци, които се качиха на камили и побягнаха.

¹⁸ Така Давид отърва всичко що бяха взели амаличаните; също и двете си жени отърва Давид.

¹⁹ Не им се изгуби нищо, ни малко ни голямо, ни синове, ни дъщери, ни корист, ни какво да било нещо, което бяха заграбили от тях; Давид върна всичко.

²⁰ Също Давид взе всичките овци и говеда; и като караха тая черда пред него, казваха: Тия са Давидовите користи.

²¹ И когато дойде Давид при двестате мъже, които бяха до там уморени, щото не можаха да следват Давида, и които бяха оставили при потока Восор, те излязоха да посрещнат Давида и да посрещнат людете, които бяха с него; и когато се приближи Давид при людете, поздрави ги.

²² А всичките лоши и развратени мъже от ония, които бяха ходили с Давида, проговориха казвайки: Понеже тия не дойдоха с нас, не ще им дадем от користите, които отървахме, освен на всекиго жена му и чадата му; тях нека вземат и да си отидат.

²³ Но Давид каза: Не бива да постъпите така, братя мои, с ония неща, които ни даде Господ, Който ни опази и предаде в ръката ни полка що бе дошъл против нас.

²⁴ И кой би послушал тия ваши думи? Но какъвто е делът на участвуващия в боя, такъв ще бъде делът и на седящия при вещите; по равно ще се делят <користите> помежду им.

²⁵ И така ставаше от оня ден и нататък; той направи това закон и повеление в Израиля, <както е> и до днес.

²⁶ А когато Давид дойде в Сиклаг, изпрати от тия користи на Юдовите старейшини, на приятелите си, и рече: Ето ви подарък от користите взети от Господните врагове.

²⁷ <Изпрати> на ония, които <живееха> във Ветил, на ония в южния Рамот, на ония в Ятир,

²⁸ на ония в Ароир, на ония в Сифмот, на ония в Естемо,

²⁹ на ония в Рахал, на ония в градовете на ерамеилците, на ония в градовете на кенейците,

³⁰ на ония в Хорма, на ония в Хорасан, на ония в Атах,

³¹ на ония в Хеврон, и на <ония във> всичките места, гдето Давид и мъжете му се навъртаха.

31 А филистимците воюваха против Израиля; и Израилевите мъже побягнаха от филистимците и паднаха убити в хълма Гелвуе.

² И филистимците настигнаха Саула и синовете му; и филистимците убиха Сауловите синове Ионатана, Авинадава и Мелхусуя.

³ И битката се засилваше против Саула, и стрелците го улучиха; и той бе тежко ранен от стрелците.

⁴ Тогава Саул каза на оръженосеца си: Изтегли меча си, та ме прободи с него, за да не дойдат тия необрязани та ме прободат и се поругаят с мене. Но оръженосецът му не прие, защото много се боеше. Затова Саул взе меча си та падна върху него.

⁵ И като видя оръженосецът му, че Саул умря, падна и той на меча си и умря с него.

⁶ Така умря Саул, тримата му сина, оръженосецът му, и всичките му мъже заедно в същия онзи ден.

⁷ Тогава Израилевите мъже, които бяха оттатък долината и отвъд Иордан, като видяха, че Израилевите мъже бягаха, и че Саул и синовете му измряха, напуснаха градовете, та побягнаха; а филистимците дойдоха и се заселиха в тях.

⁸ А на следния ден, когато филистимците дойдоха да съблекат убитите, намериха Саула и тримата му сина паднали на хълма Гелвуе.

⁹ И отсякоха главата му и снеха оръжията му, и изпратиха <човеци> навред из филистимската земя, за да разнесат известие в капищата на идолите си и между людете.

¹⁰ И оръжията му положиха в капището на астартите, а тялото му обесиха на стената на Ветсан.

¹¹ А като чуха жителите на Явис-галаад това, което филистимците направиха на Саула,

¹² всичките храбри мъже станаха и, като ходиха цялата нощ, снеха тялото на Саула и телата на синовете му от стената на Ветсан, и като дойдоха в Явис, там ги изгориха.

¹³ И взеха костите им та ги закопаха под дървото в Явис, и постиха седем дена.

²³ И някой си Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А той им каза:

²⁴ Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат,

²⁵ след като стане домакинът и затвори вратата, и вие като останете вън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи отвори; а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте.

²⁶ Тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе; и в нашите улици си поучавал.

²⁷ А Той ще рече: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.

²⁸ Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исаака, Якова и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън.

²⁹ И ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще седнат в Божието царство.

³⁰ И, ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.

³¹ В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и иди си оттук, защото Ирод иска да Те убие,

³² И рече им: Идете, кажете на тая лисица: Ето изгонвам бесове, и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам.

³³ Обаче трябва днес и утре и други <ден> да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим.

³⁴ Ерусалиме! Ерусалиме! ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка <прибира> пилците си под крилете си, но не искахте!

³⁵ Ето, оставя се вам дома ви <пуст>; и казвам ви, няма да Ме видите до когато кажете: Благословен Който иде в Господното име.

Read full chapter