A A A A A
Bible Book List

Първо Царе 28-311940 Bulgarian Bible (BG1940)

28 В тия дни филистимците събраха войските си за война, за да воюват против Израиля. И Анхус каза на Давида: Знай положително, че ще отидеш с мене в множеството, ти и мъжете ти.

И Давид рече на Анхуса: Ти наистина ще познаеш какво може слугата ти да извърши. А Анхус каза на Давида: Затова ще те направя пазач на главата ми за всегда.

А Самуил беше умрял, и целият Израил беше го оплакал и беше го погребал в града му Рама. А Саул беше отстранил от земята запитвачите на зли духове и врачовете.

И тъй, филистимците се събраха и дойдоха та разположиха стана си в Сунам; също и Саул събра целия Израил, и разположиха стана си в Гелвуе.

А Саул, когато видя стана на филистимците, уплаши се, и сърцето му се разтрепера твърде много.

И Саул се допита до Господа; но Господ не му отговори, нито чрез сънища, нито чрез Урима, нито чрез пророци.

Тогава Саул каза на слугите си: Потърсете ми някоя запитвачка на зли духове, за да ида при нея и да направя допитване чрез нея. И слугите му му рекоха: Ето, има в Ендор една запитвачка на зли духове.

И така, Саул се предреши като облече други дрехи, и отиде, той и двама мъже с него, та дойдоха при жената през нощта; и <Саул> й рече: Почародействувай ми, моля, чрез запитване зли духове, и възведи ми, когото ти кажа.

А жената му каза: Ето, ти знаеш що направи Саул, как изтреби от земята запитвачите на зли духове и врачовете; тогава защо впримчваш живота ми та да ме умъртвят?

10 Но Саул й се закле в Господа, казвайки: Заклевам се в живота на Господа, няма да ти се случи никакво зло за това.

11 Тогава жената рече: Кого да ти възведа? А той каза: Самуила ми възведи.

12 И когато жената видя Самуила, извика със силен глас; и жената говори на Саула и рече: Защо ме измами? Ти си Саул.

13 И рече й царят: Не бой се; но ти какво видя? И жената каза на Саула: Видях един бог който възлизаше из земята.

14 И рече й: Какъв е изгледът му? А тя рече: Един старец възлиза, и е обвит с мантия. И Саул позна, че това беше Самуил, и наведе се с лицето си до земята та се поклони.

15 И Самуил каза на Саула: Защо ме обезпокои, като ме направи да възляза? И Саул отговори: Намирам се в голямо утеснение, защото филистимците воюват против мене, а Бог се е отдалечил от мене, и не ми отговаря вече нито чрез пророци, нито чрез сънища; затова повиках тебе да ми явиш що да правя.

16 Тогава Самуил рече: А защо се допитваш до мене, като Господ се е отдалечил от тебе и ти е станал неприятел?

17 Ето, Господ си извърши, според както бе говорил чрез мене; защото Господ откъсна царството от твоята ръка и го даде на ближния ти Давида.

18 Понеже ти не се покори на гласа на Господа, като не извърши върху Амалика <според> големия Му гняв, затова Господ ти направи това нещо днес.

19 При това, Господ ще предаде Израиля с тебе в ръката на филистимците; и утре ти и синовете ти ще бъдете при мене; и Господ ще предаде множеството на израилтяните в ръката на филистимците.

20 Тогава Саул изведнъж падна цял прострян на земята, защото се уплаши много от Самуиловите думи; нямаше сила в него, понеже не бе вкусил храна <през> целия ден и <през> цялата нощ.

21 А жената дойде при Саула, и като видя, че беше много разтревожен, каза му: Ето, слугинята ти послуша гласа ти; турих живота си в опасност {Еврейски: Ръката си.}, и покорих се на думите, които ми говори.

22 Сега, прочее, послушай и ти, моля, гласа на слугинята си, и нека сложа малко хляб пред тебе, та яж, за да имаш сила, когато отидеш на път.

23 Но той отказа, като думаше: Не ща да ям. Слугите му, обаче, и жената го принудиха, та послуша думите им; и стана от земята та седна на леглото.

24 А жената имаше в къщата угоено теле, и побърза та го закла; и взе брашно та замеси и изпече от него безквасни пити;

25 и го донесе пред Саула и пред слугите му, та ядоха. Тогава те станаха та си отидоха през същата нощ.

29 Филистимците, прочее, събраха всичките си войски в Афек; а израилтяните разположиха стана си при извора, който е в Езраел.

И филистимските началници заминаваха със стотините <си> и с хилядите <си войници>; а Давид и мъжете му идеха отдире с Анхуса.

Тогава рекоха филистимските военачалници: Що <търсят тука> тия евреи? И Анхус каза на филистимските военачалници: Това не е ли Давид, слугата на Израилевия цар Саула, който е бил с мене през тия дни или години? и аз не съм намерил в него никаква грешка откакто е преминал <откъм мене> до днес.

Обаче, филистимските военачалници му се разгневиха, и филистимските военачалници му рекоха: Изпрати този човек и нека се върне на мястото, което си му определил и да не слиза с нас в битката, да не би в боя да ни стане противник; защото как би се примирил този с господаря си, ако не с главите на тия мъже?

Той не е ли Давид, за когото пееха ответно в хороигранията, като казваха: - Саул порази хилядите си, А Давид десетките си хиляди?

Тогава Анхус повика Давида, та му рече: <В името на> живия Господ, ти си бил честен, и излизането ти и влизането ти с мене във войската е угодно пред очите ми; защото не съм намерил зло в тебе от деня, когато си дошъл при мене до днес; обаче началниците не са добре разположени към тебе.

Сега, прочее, върни се та си иди с мир, да не би да причиниш незадоволство у филистимските началници.

А Давид каза на Анхуса: Но що съм сторил? и що си намерил ти в слугата си откак съм пред тебе до днес, та да не мога да ида да воювам против неприятелите на господаря си царя?

И Анхус в отговор каза на Давида: Зная, че си угоден пред очите ми, като Божий ангел; все пак, обаче, филистимските военачалници рекоха: Да не отива той с нас в битката.

10 Сега, прочее, стани утре рано със слугите на господаря си, които дойдоха с тебе; и като станете утре рано, щом се развидели, идете си.

11 И тъй, на утринта Давид и мъжете му станаха рано, за да си идат и да се върнат във филистимската земя. А филистимците отидоха в Езраел.

30 И когато на третия ден Давид и мъжете му влязоха в Сиклаг, амаличаните бяха нападнали южната страна и Сиклаг, и бяха опустошили Сиклаг и бяха го изгорили с огън.

Бяха запленили и жените, които се намираха в него; не бяха убили никого, ни малък, ни голям, но бяха ги откарали и бяха отишли в пътя си.

А когато Давид и мъжете му дойдоха в града, ето, беше изгорен с огън, и жените им, синовете им и дъщерите им пленени.

Тогава Давид и людете, които бяха с него, плакаха с висок глас, докато не им остана вече сила да плачат.

Също и двете Давидови жени бяха пленени, езраелката Ахиноам и Авигея жената на кармилеца Навал.

И Давид се наскърби много, защото людете говореха да го убият с камъни, понеже душата на всички люде беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си; а Давид се укрепи в Господа своя Бог.

Тогава Давид каза на свещеника Авиатара, Ахимелеховия син: Донеси ми тук, моля, ефода. И Авиатар донесе ефода при Давида.

И Давид се допита до Господа, казвайки: Да преследвам ли тоя полк? ще ги стигна ли? А Той му отговори: Преследвай, защото без друго ще ги стигнеш, и непременно ще отървеш <всичко>.

Тогава Давид отиде с шестте стотин мъже, които бяха с него, и дойдоха до потока Восор, дето се спряха изостаналите надире;

10 понеже останаха надире двеста души, които бяха до там уморени, щото не можаха да преминат потока Восор. А Давид и четиристотин мъже преследваха;

11 и на полето намериха един египтянин, когото доведоха при Давида; и дадоха му хляб та яде, и напоиха го с вода,

12 дадоха му и част от низаница смокини и два грозда сухо грозде; и като яде, духът му се върна в него, защото три дена и три нощи не беше ял хляб, нито беше пил вода.

13 И Давид му каза: Чий си? и от где си? И той рече: Аз съм младеж египтянин, слуга на един амаличанин; и господарят ми ме остави понеже се разболях преди три дена.

14 Ние нападнахме южната земя на херетците, и Юдовите земи, и южната земя на Халева, и изгорихме Сиклаг с огън.

15 Тогава Давид му каза: Завеждаш ли ме при тоя полк? А той рече: Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш, нито ще ме предадеш в ръката на господаря ми, и ще те заведа при тоя полк.

16 И когато го заведе, ето, те бяха разпръснати по цялата местност та ядяха, пиеха и се веселяха поради всичките големи користи, които бяха взели от филистимската земя и от Юдовата земя.

17 И Давид ги поразяваше от зората дори до вечерта срещу другия ден, тъй че ни един от тях не се избави, освен четиристотин момци, които се качиха на камили и побягнаха.

18 Така Давид отърва всичко що бяха взели амаличаните; също и двете си жени отърва Давид.

19 Не им се изгуби нищо, ни малко ни голямо, ни синове, ни дъщери, ни корист, ни какво да било нещо, което бяха заграбили от тях; Давид върна всичко.

20 Също Давид взе всичките овци и говеда; и като караха тая черда пред него, казваха: Тия са Давидовите користи.

21 И когато дойде Давид при двестате мъже, които бяха до там уморени, щото не можаха да следват Давида, и които бяха оставили при потока Восор, те излязоха да посрещнат Давида и да посрещнат людете, които бяха с него; и когато се приближи Давид при людете, поздрави ги.

22 А всичките лоши и развратени мъже от ония, които бяха ходили с Давида, проговориха казвайки: Понеже тия не дойдоха с нас, не ще им дадем от користите, които отървахме, освен на всекиго жена му и чадата му; тях нека вземат и да си отидат.

23 Но Давид каза: Не бива да постъпите така, братя мои, с ония неща, които ни даде Господ, Който ни опази и предаде в ръката ни полка що бе дошъл против нас.

24 И кой би послушал тия ваши думи? Но какъвто е делът на участвуващия в боя, такъв ще бъде делът и на седящия при вещите; по равно ще се делят <користите> помежду им.

25 И така ставаше от оня ден и нататък; той направи това закон и повеление в Израиля, <както е> и до днес.

26 А когато Давид дойде в Сиклаг, изпрати от тия користи на Юдовите старейшини, на приятелите си, и рече: Ето ви подарък от користите взети от Господните врагове.

27 <Изпрати> на ония, които <живееха> във Ветил, на ония в южния Рамот, на ония в Ятир,

28 на ония в Ароир, на ония в Сифмот, на ония в Естемо,

29 на ония в Рахал, на ония в градовете на ерамеилците, на ония в градовете на кенейците,

30 на ония в Хорма, на ония в Хорасан, на ония в Атах,

31 на ония в Хеврон, и на <ония във> всичките места, гдето Давид и мъжете му се навъртаха.

31 А филистимците воюваха против Израиля; и Израилевите мъже побягнаха от филистимците и паднаха убити в хълма Гелвуе.

И филистимците настигнаха Саула и синовете му; и филистимците убиха Сауловите синове Ионатана, Авинадава и Мелхусуя.

И битката се засилваше против Саула, и стрелците го улучиха; и той бе тежко ранен от стрелците.

Тогава Саул каза на оръженосеца си: Изтегли меча си, та ме прободи с него, за да не дойдат тия необрязани та ме прободат и се поругаят с мене. Но оръженосецът му не прие, защото много се боеше. Затова Саул взе меча си та падна върху него.

И като видя оръженосецът му, че Саул умря, падна и той на меча си и умря с него.

Така умря Саул, тримата му сина, оръженосецът му, и всичките му мъже заедно в същия онзи ден.

Тогава Израилевите мъже, които бяха оттатък долината и отвъд Иордан, като видяха, че Израилевите мъже бягаха, и че Саул и синовете му измряха, напуснаха градовете, та побягнаха; а филистимците дойдоха и се заселиха в тях.

А на следния ден, когато филистимците дойдоха да съблекат убитите, намериха Саула и тримата му сина паднали на хълма Гелвуе.

И отсякоха главата му и снеха оръжията му, и изпратиха <човеци> навред из филистимската земя, за да разнесат известие в капищата на идолите си и между людете.

10 И оръжията му положиха в капището на астартите, а тялото му обесиха на стената на Ветсан.

11 А като чуха жителите на Явис-галаад това, което филистимците направиха на Саула,

12 всичките храбри мъже станаха и, като ходиха цялата нощ, снеха тялото на Саула и телата на синовете му от стената на Ветсан, и като дойдоха в Явис, там ги изгориха.

13 И взеха костите им та ги закопаха под дървото в Явис, и постиха седем дена.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes