A A A A A
Bible Book List

Първо Царе 21-241940 Bulgarian Bible (BG1940)

21 Тогава Давид дойде в Ноб при свещеника Ахимелех; и Ахимелех посрещна Давида с трепет, като му каза: Защо си сам, и няма никой с тебе?

И Давид рече на свещеника Ахимелех: Царят ми възложи една работа и каза ми: Никой да не знае за тая работа, по която те изпращам, нито каквото съм ти заповядал; и определих на момците, еди-кое и еди-кое място.

А сега, що имаш на ръка? Дай в ръката ми пет хляба, или каквото се намира.

И свещеникът отговори на Давида казвайки: Нямам на ръка ни един обикновен хляб; но има осветени хлябове, - ако момците са се въздържали поне от жени.

И Давид отговори на свещеника, като му каза: Наистина жените са били далеч от нас около тия три дена откак тръгнах; и съдовете на момците са чисти; и <хлябът> е някак си общ, още повече понеже <друг хляб> се освещава днес в съда.

И тъй свещеникът му даде осветените <хлябове>; защото нямаше там друг хляб освен присътствените хлябове, които бяха дигнали от пред Господа, за да положат топли хлябове в деня, когато се дигнаха другите.

(А същия ден имаше там, задържан пред Господа, един от Сауловите слуги на име Доик, едомец, началник на Сауловите овчари.)

Давид още каза на Ахимелеха: А нямаш ли тук на ръка някое копие или меч? защото не взех в ръката си ни меча си, ни оръжията си, понеже царевата работа беше спешна.

И рече свещеникът: Мечът на филистимеца Голиат, когото ти уби в долината Ила, ето, обвит е в кърпа зад ефода; ако искаш да го вземеш, вземи го, защото тук няма друг освен него. И рече Давид: Няма друг като него, дай ми го.

10 Така в оня ден Давид стана, та побягна от Саула, и отиде при гетския цар Анхус.

11 А слугите на Анхуса му казаха: Тоя Давид не е ли цар на земята? Не е ли той, за когото пееха ответно в хороигранията, като казваха: - Саул порази хилядите си, А Давид десетките си хиляди?

12 И Давид като пазеше тия думи в сърцето си, много се уплаши от гетския цар Анхус.

13 Затова измени поведението си пред тях, като се престори на луд в ръцете им, и драскаше по вратите на портата, и оставяше лигите си да текат по брадата му.

14 Тогава Анхус каза на слугите си: Ето, виждате, че тоя човек е луд; тогава защо го доведохте при мене?

15 Малко ли са моите луди {Еврейски: Липса от луди ли имам аз.}, та сте довели тогова да прави лудории пред мене? Ще влезе ли той в дома ми?

22 Тогава Давид излезе от там, та избяга в пещерата Одолам; и братята му и целият му бащин дом, когато чуха, слязоха там при него.

И всички, които бяха в утеснение, и всички длъжници, и всички огорчени се събраха при него, и той им стана началник; и така, с него имаше около четиристотин мъже.

И от там Давид отиде в Масфа моавска, та рече на моавския цар: Нека дойдат, моля, баща ми и майка ми при вас, докато узная какво ще стори Бог с мене.

И доведе ги пред моавския цар, та живяха с него през цялото време, докато Давид беше в крепостта.

А пророк Гад каза на Давида: Не оставай в крепостта; излез, та иди в Юдовата земя. Тогава Давид отиде и влезе в дъбравата Арет.

А като чу Саул, че Давид и мъжете, които бяха с него, се явили (<в което време> Саул седеше в Гавая под дъба в Рама, с копието си в ръка, и всичките му слуги стояха около него),

тогава Саул каза на слугите си, които стояха около него: Чуйте сега, вениаминци; Есеевият син ще даде ли на всички ви ниви и лозя, ще постави ли всички ви хилядници и стотници,

та вие всички да направите заговор против мене, и да няма кой да ми открие, че син ми е направил завет с Есеевия син, и да няма ни един от вас да го боли сърцето за мене, или да ми открие, че син ми е подигнал слугата ми против мене, да постави засада, както днес?

Тогава едомецът Доик, който стоеше при Сауловите слуги, проговори, казвайки: Видях Есеевият син, че дойде в Ноб при Ахимелеха Ахитововия син,

10 който се допита до Господа за него и му даде храна, даде му и меча на филистимеца Голиат.

11 Тогава царят прати да повикат свещеника Ахимелеха, Ахитововия син и целия му бащин дом, свещениците, които бяха в Ноб; и те всички дойдоха при царя.

12 И рече Саул: Слушай сега, сине Ахитовов. А той отговори: Ето ме, господарю мой.

13 И рече му Саул: Защо заговорихте против мене, ти и Есеевият син, та си му дал хляб и меч и си се допитал до Бога за него, за да се подигне против мене и да постави засада, както днес?

14 А Ахимелех в отговор рече на царя: А кой между всичките ти слуги е тъй верен като Давида, който е зет на царя, и има свободен вход при тебе {Или: Ходи по твоите повеления <или>, ти е съветник.} и който е почитан в дома ти?

15 Днес ли съм почнал да се допитвам до Бога за него? Далеч от мене! Нека не приписва царят нищо на слугата си, нито на целия ми бащин дом; защото слугата ти не знае нищо за всичко това, ни малко ни много.

16 Но рече царят: Непременно ще умреш, Ахимелехе, ти и целият ти бащин дом.

17 И царят заповяда на стражата, която стоеше около него: Обърнете се та убийте Господните свещеници, понеже и тяхната ръка е с Давида, и понеже са знаели, че той бягал, а не ми известиха. Но царевите слуги отказаха да дигнат ръцете си, за да нападнат Господните свещеници.

18 Тогава царят каза на Доика: Обърни се ти, та нападни свещениците. И едомецът Доик се обърна, нападна свещениците, и уби същия ден осемдесет и пет мъже, които носеха ленен ефод.

19 И Ноб, града на свещениците порази с острото на ножа; мъже и жени, деца и бозайничета, говеда, осли и овци <порази> с острието на ножа.

20 Но един от синовете на Ахимелеха Ахитововия син, на име Авиатар, се избави, та побягна при Давида.

21 И Авиатар извести на Давида, че Саул изби Господните свещеници.

22 И Давид каза на Авиатара: Оня ден, когато едомецът Доик беше там, знаех, че непременно щеше да яви <работата> на Саула. Аз станах причина за <смъртта> на всички човеци от бащиния ти дом.

23 Остани с мене, не бой се; защото, който иска моя живот, онзи е който иска и твоя; но заедно с мене ти ще бъдеш в безопасност.

23 След това известиха на Давида казвайки: Ето, филистимците воюват против Кеила и разграбват гумната.

Затова Давид се допита до Господа, като каза: Да ида ли да поразя тия филистимци? И Господ каза на Давида: Иди та порази филистимците и избави Кеила.

А мъжете на Давида му рекоха: Ето, нас тук в Юдея ни е страх, а колко повече ако отидем в Кеила против филистимските войски!

Затова Давид пак се допита до Господа. И Господ му отговори казвайки: Стани слез в Кеила, защото ще предам филистимците в ръката ти.

Тогава Давид отиде с мъжете си в Кеила, воюва против филистимците, взе добитъка им, и порази ги с голямо клане. Така Давид избави Кеилските жители.

А когато Авиатар Ахимелеховият син прибягна при Давида в Кеила, той слезна с ефод в ръката си.

И извести се на Саула, че Давид е дошъл в Кеила. И рече Саул: Бог го предаде в ръката ми, защото, щом е влязъл в град, който има порти и лостове, той е затворен.

Затова Саул свика всичките люде на война, да слязат в Кеила за да обсадят Давида и мъжете му.

Но Давид, като се научи, че Саул кроил зло против него, рече на свещеника Авиатара: Донеси тук ефода.

10 И Давид каза: Господи Боже Израилев, слугата Ти чу положително, че Саул възнамерявал да дойде в Кеила да съсипе града поради мене.

11 Ще ме предадат ли Кеилските мъже в ръката му? Ще слезе ли Саул според както чу слугата Ти? Господи Боже Израилев, моля Ти се, яви на слугата Си. И рече Господ: Ще слезе.

12 Тогава каза Давид: Кеилските мъже ще предадат ли мене и мъжете ми в Сауловата ръка? И рече Господ: Ще предадат.

13 Тогава Давид и мъжете му, около шестстотин души, се дигнаха та излязоха от Кеила, и отидоха гдето можаха. И извести се на Саула, че Давид се избавил от Кеила; затова той се отказа да излезе.

14 А Давид живееше в пустинята в недостъпни места, и седна в хълмистата част на пустинята Зиф. И Саул го търсеше всеки ден; но Бог не го предаде в ръката му.

15 И тъй Давид, като видя, че Саул бе излязъл да иска живота му, остана в пустинята Зиф, вътре в дъбравата.

16 Тогава Ионатан, Сауловият син, стана та отиде при Давида в дъбравата та укрепи ръката му в Бога.

17 И рече му: Не бой се; защото ръката на баща ми Саула няма да те намери; и ти ще царуваш над Израиля, а аз ще бъда втория след тебе; да! и баща ми Саул знае това.

18 И те двамата направиха завет пред Господа; и Давид остана вътре в дъбравата, а Ионатан отиде у дома си.

19 Тогава зифците дойдоха при Саула в Гавая и рекоха: Не се ли крие Давид у нас в недостъпни места вътре в дъбравата, на хълма Ехела, който е на юг от Есимон?

20 Сега, прочее, царю, слез според всичкото желание на душата си да слезеш; а нашата работа ще бъде да го предадем в ръката на царя.

21 И рече Саул: Да сте благословени от Господа, защото ме пожалихте.

22 Идете, прочее, уверете се още по-точно, научете се, и вижте мястото, гдето е свърталището му, и кой го е видял там; защото ми казаха, че бил много хитър.

23 И тъй, вижте и научете се, в кое от всичките скришни места се крие, а когато се върнете при мене с положително известие, ще отида с вас; и, ако е в тая земя, ще го издиря измежду всичките Юдови хиляди.

24 И те станаха та отидоха в Зиф преди Саула. А Давид и мъжете му бяха в пустинята Маон, на полето на юг от Иесимон.

25 И тъй, Саул и мъжете му отидоха да го търсят; защото беше известено на Давида, заради което той беше слязъл от скалата и седеше в пустинята Маон; и Саул, като чу, завтече се след Давида в пустинята Маон.

26 И Саул ходеше от едната страна на хълма, а Давид и мъжете му от другата страна на хълма; и Давид побърза да побегне от Саула, защото Саул и мъжете му обикаляха Давида и мъжете му, за да ги хванат.

27 Но дойде вестител при Саула та рече: Побързай да дойдеш, защото филистимците нападнаха земята.

28 Затова, Саул се върна от преследването на Давида и отиде против филистимците, по която причина нарекоха онова място Селаамалекот. {Т.е., Камък на деления, <или> избавление.}

24 След това Давид излезе от там и седна в недостъпните места на Ен-гади; и като се върна Саул от преследването на филистимците, известиха му, казвайки: Ето, Давид е в пустинята Ен-Гади.

И тогава Саул взе три хиляди мъже избрани, измежду целия Израил, та отиде да търси Давида и мъжете му по скалите на дивите кози.

И дойде при кошарите на овците край пътя, гдето имаше пещера; там Саул влезе по нуждата си {Еврейски: Да покрие нозете си.}, а Давид и мъжете му седяха по-навътре в пещерата.

И мъжете на Давида му рекоха: Ето денят, за който Господ ти каза: Ето Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти, и ще му сториш както ти се вижда за добро. Тогава Давид стана та отряза скришно полата на Сауловата мантия.

А по-после Давид се смути в сърцето си, за гдето отряза Сауловата пола.

И рече на мъжете си: Да ми не даде Господ да сторя това на господаря си, Господния помазаник, да дигна ръка против него; защото е Господният помазаник.

С тия думи Давид спря мъжете си, и не ги остави да се подигнат против Саула. А Саул стана от пещерата и отиде по пътя си.

После стана Давид та излезе из пещерата и извика подир Саула казвайки: Господарю мой, царю! И когато Саул погледна отдире си, Давид се наведе с лице до земята, та се поклони.

И Давид каза на Саула: Защо слушаш думите на човеци, които казват: Ето, Давид иска злото ти?

10 Ето, днес очите ти виждат как Господ те предаде в ръката ми тоя ден в пещерата; и едни рекоха да те убия; но аз те пожалих, защото рекох: Не ща да дигна ръка против господаря си, защото е Господният помазаник.

11 Виж още, отче мой, виж и полата на мантията ти в ръката ми; и от това, че отрязах полата на мантията ти, но не те убих, познай и виж, че няма ни злоба, ни престъпление в ръката ми, и че не съм съгрешил против тебе, при все че ти гониш живота ми, за да го отнемеш.

12 Господ нека съди между мене и тебе, и Господ нека ми въздаде за тебе; обаче моята ръка не ще се дигне против тебе.

13 Както казва поговорката на древните: От беззаконните произхожда беззаконие; но моята ръка не ще се дигне против тебе.

14 Подир кого е излязъл Израилевият цар? Кого преследваш ти? Подир умряло куче, подир една бълха.

15 Господ, прочее, нека бъде съдия и нека съди между мене и тебе, нека види, нека се застъпи за делото ми, и нека ме избави от ръката ти.

16 И като изговори Давид тия думи на Саула, рече Саул: Това твоят глас ли е, чадо мое Давиде? И Саул плака с висок глас.

17 И рече на Давида: Ти си по-праведен от мене, защото ти ми въздаде добро, а аз ти въздадох зло.

18 И ти показа днес, че си ми сторил добро, защото, когато Господ бе ме предал в ръцете ти, ти не ме уби.

19 Понеже кой, като намери неприятеля си, би го оставил да си отиде по пътя невредим? Господ, прочее, да ти въздаде добро за това, което ти ми направи днес.

20 И сега, ето, познавам че наистина ти ще станеш цар, и че Израилевото царство ще се утвърди в твоята ръка.

21 Сега, прочее, закълни ми се в Господа, че няма да изтребиш потомството ми след мене, и че няма да погребеш името ми от бащиния ми дом.

22 И Давид се закле на Саула. Тогава Саул си отиде у дома си, а Давид и мъжете му се изкачиха на твърдото място.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes