19 Между това Саул каза на сина си Ионатана и на всичките си служители да убият Давида.

² Но Сауловият син Ионатан се радваше много на Давида, казвайки: Баща ми Саул търси случай да те убие; и тъй, пази се, моля, до утре, и стой на тайно място и крий се;

³ а аз ще изляза и ще застана при баща си на нивата, гдето ще бъдеш ти, и ще говоря с баща си за тебе; и ако видя нещо, ще ти известя.

⁴ И Ионатан говори добре за Давида на баща си Саула, като му каза: Да не съгреши царят против слугата си, против Давида; понеже не ти е съгрешил, и делата му са били много полезни за тебе;

⁵ защото изложи живота си на опасност та уби филистимеца, и Господ извърши голямо избавление за целия Израил. Ти видя и се зарадва; защо, прочее, искаш да съгрешиш против невинна кръв, като убиеш Давида без причина?

⁶ И Саул послуша Ионатановите думи; и Саул се закле в живота на Господа: <Давид> няма да бъде убит.

⁷ Тогава Ионатан повика Давида и му извести всичко това. И Ионатан доведе Давида при Саула; <и> той стоеше пред него както по-напред.

⁸ И пак избухна война; и Давид излезе та се би с филистимците, и порази ги с голямо клане, и те бягаха пред него.

⁹ А злият дух от Господа дойде върху Саула като седеше в къщата си с копието си в ръка; а Давид свиреше с ръката си.

¹⁰ И Саул поиска да закове Давида с копието до стената; но той се отклони от Сауловото присъствие, и <Саул> удари копието в стената; а Давид побягна та се избави през оная нощ.

¹¹ Тогава Саул изпрати човеци в дома на Давида, за да го дебнат и да го убият на утринта; а Михала, жената на Давида, му извести, казвайки: Ако не избавиш живота си тая нощ, утре ще бъдеш убит.

¹² И Михала спусна Давида през прозореца; и той отиде, побягна и се избави.

¹³ Тогава Михала взе един домашен идол та го положи на леглото; тури под главата му възглавница от козина, и покри го с дреха.

¹⁴ И когато Саул прати човеци, за да хванат Давида, тя рече: Болен е.

¹⁵ Но Саул <пак> прати човеците, за да видят Давида, и каза: Донесете ми го на леглото, за да го убия.

¹⁶ А когато влязоха човеците, ето домашният идол беше на леглото с възглавница от козина под главата му.

¹⁷ И Саул каза на Михала: Ти защо ме излъга така, и пусна врага ми та се отърва? И Михала отговори на Саула: Той ми рече: Пусни ме, защо да те убия?

¹⁸ Така Давид побягна и се отърва; и дойде при Самуила в Рама та му извести всичко, що му беше сторил Саул. Тогава той и Самуил отидоха та седяха в Навиот.

¹⁹ След това, известиха на Саула, казвайки: Ето, Давид е в Навиот у Рама.

²⁰ И Саул прати човеци да хванат Давида; но като видяха дружината на пророците, че пророкуваха, със Самуила началствувайки над тях, Божият Дух дойде на Сауловите пратеници, та пророкуваха и те.

²¹ И като се извести това на Саула, той прати още човеци; но и те пророкуваха. И пак трети път Саул прати човеци; но и те пророкуваха.

²² Тогава и сам той отиде в Рама; и като стигна до големия кладенец в Сокхо, попита казвайки: Где са Самуил и Давид? И казаха: Ето, те са в Навиот у Рама.

²³ И отиде там към Навиот у Рама; и Божият Дух дойде и на него, та като вървеше по пътя пророкуваше, докато стигна в Навиот у Рама.

²⁴ Съблече и той дрехите си, и пророкуваше и той пред Самуила, и лежеше гол през целия онзи ден и цялата оная нощ. Затова казват: И Саул ли е между пророците?

20 Тогава Давид побягна от Навиот у Рама, та дойде и рече пред Ионатана: Що съм сторил? Каква е неправдата ми? и какъв е грехът ми пред баща ти, та иска живота ми?

² А той му каза: Не дай, Боже! ти няма да умреш; ето баща ми не върши нищо, ни голямо ни малко, без да ми яви; и защо би скрил баща ми това нещо от мене? Не е така.

³ Обаче Давид се закле и рече: Баща ти знае добре, че аз съм придобил твоето благоволение, затова си казва: да не знае това Ионатан, за да се не наскърби; но <заклевам се> в живота на Господа и в живота на душата ти, само една крачка има между мене и смъртта.

⁴ Тогава Ионатан каза на Давида: Каквото поиска душата ти, аз ще го сторя за тебе.

⁵ И Давид каза на Ионатана: Ето, утре е новолуние, когато съм длъжен да седя с царя на ядене; но позволи ми да ида да се крия на полето до вечерта на третия ден.

⁶ Ако баща ти забележи, че ме няма, тогава кажи: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде бърже в града си Витлеем, защото там става годишната жертва за цялото му семейство.

⁷ Ако рече така: Добре, тогава слугата ти ще има мир; но ако се разгневи много, да знаеш, че злото е решено от него.

⁸ И тъй, покажи милост към слугата си; защото ти си въвел слугата си в завет Господен със себе си. Но ако има неправда в мене, убий ме сам ти; защо да ме водиш при баща си?

⁹ И рече Ионатан: Да ти не стане това никога; защото, ако бих узнал наистина, че от баща ми е решено да дойде злото върху тебе, нямаше ли да ти го известя?

¹⁰ Тогава Давид рече на Ионатана: Кой ще ми извести, ако ти отговори баща ти сърдито?

¹¹ А Ионатан рече на Давида: Дойди, да излезем на полето. И тъй, двамата излязоха на полето.

¹² И Ионатан каза на Давида: Господ Израилевият Бог <да бъде свидетел> ако, като изпитам баща си, утре около тоя час, или на третия ден, и, ето, има нещо добро за Давида, не изпратя тогава до тебе да ти го известя.

¹³ Така да направи Господ на Ионатана, да! и повече да притури, ако, в случай, че баща ми е решил да ти стори зло, не ти известя това, и не те отпратя, за да отидеш с мир; и Господ да бъде с тебе както е бил с баща ми!

¹⁴ И не само докато съм жив показвай към мене милост Господна,

¹⁵ но и като умра, до века не отсичай милостта си от дома ми, даже и тогава, когато Господ ще е изтребил от лицето на земята всеки от Давидовите неприятели.

¹⁶ И така, Ионатан направи завет с Давидовия дом, <и рече>: Господ да изиска <това> чрез Давидовите неприятели!

¹⁷ И Ионатан накара Давида да се закълне още веднъж, поради любовта, която имаше към него; защото го обичаше, както обичаше собствената си душа.

¹⁸ Тогава Ионатан му каза: Утре е новолуние; и ще видят, че те няма, защото твоето място ще бъде празно.

¹⁹ Като престоиш три дена, слез по-скоро и дойди на мястото, дето беше се скрил в деня, когато <разисквахме> оная работа, и седни при скалата Езил.

²⁰ И аз ще изстрелям три стрели в страната й, като че стрелям в прицел;

²¹ и, ето, ще пратя момчето и ще му кажа: Иди намери стрелите. Ако река нарочно на момчето: Ето стрелите са отсам тебе, вземи ги; тогава ти дойди, защото има мир за тебе, и няма никаква беда - <заклевам се за това> в живота на Господа.

²² Но ако река на момчето така: Ето, стрелите са оттатък тебе, тогава иди в пътя си, защото Господ те е отпратил.

²³ А относно работата, която аз и ти сме говорили, ето, Господ да бъде <свидетел> между мене и тебе до века.

²⁴ И тъй, Давид се скри на полето; и когато дойде новолунието, царят седна <на трапезата> да яде.

²⁵ И като седна царят на мястото си, както винаги, на едно място при стената, Ионатан стана, и Авенир седна при Саула, а Давидовото място беше празно.

²⁶ Саул, обаче, не каза нищо през оня ден, защото си каза: Ще му се е случило нещо, та не е чист; без друго ще е нечист.

²⁷ А на следния ден, вторият на месеца, Давидовото място <пак> беше празно; затова Саул рече на сина си Ионатана: Защо Есеевият син не дойде да яде ни вчера, ни днес?

²⁸ И Ионатан отговори на Саула: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде във Витлеем, като каза:

²⁹ Пусни ме, моля, защото семейството ни има жертва в града, и брат ми ми заръча да ида; сега, прочее, ако съм придобил твоето благоволение, позволи ми, моля, да отида и да видя братята си. Затова не дойде на царската трапеза.

³⁰ Тогава гневът на Саула пламна против Ионатана, и той му каза: Развратени и отстъпни сине, не зная ли, че ти си избрал Есеевия син за срам на тебе и за срам на майчината ти голота?

³¹ Защото, докато Есеевият син живее на земята, ни ти, ни царството ти, ще се утвърди. Затова прати сега та го доведи при мене, защото непременно ще умре.

³² А Ионатан отговори на баща си Саула като му каза: Защо да се убие? що е сторил?

³³ А Саул хвърли копието на него, за да го удари, от което Ионатан разбра, че баща му беше решил да убие Давида.

³⁴ И така Ионатан стана от трапезата разярен от гняв, и не яде никаква храна втория ден на месеца; защото беше наскърбен за Давида, понеже баща му го беше опозорил.

³⁵ И на утринта Ионатан излезе на полето, на мястото, което беше определил с Давида, и водеше със себе си едно малко момче.

³⁶ И рече на момчето си: Тичай, намери стрелите, които ще изстрелям. И като тичаше момчето, той изстреля една стрела по-нататък от него.

³⁷ И когато дойде момчето на мястото, гдето беше стрелата, която Ионатан изстреля, Ионатан викна след момчето казвайки: Не е ли стрелата по-нататък от тебе?

³⁸ И Ионатан извика след момчето: Скоро побързай, не стой. И Ионатановото момче, като събра стрелите, дойде при господаря си.

³⁹ Но момчето не знаеше нищо; само Ионатан и Давид знаеха работата.

⁴⁰ Тогава Ионатан даде оръжията си на момчето, което му <слугуваше>, и му каза: Иди занеси ги в града.

⁴¹ А щом отиде момчето, Давид стана от <едно място> към юг, и като падна с лицето си на земята, поклони се три пъти; и целуваха се един друг и плакаха и двамата - а Давид твърде много.

⁴² И Ионатан каза на Давида: Иди с мир, както се заклехме ние двамата в Господното име, като казахме: Господ да бъде <свидетел> между мене и тебе, и между моето потомство и твоето потомство до века! И <Давид> стана та си отиде; а Ионатан влезе в града.

21 Тогава Давид дойде в Ноб при свещеника Ахимелех; и Ахимелех посрещна Давида с трепет, като му каза: Защо си сам, и няма никой с тебе?

² И Давид рече на свещеника Ахимелех: Царят ми възложи една работа и каза ми: Никой да не знае за тая работа, по която те изпращам, нито каквото съм ти заповядал; и определих на момците, еди-кое и еди-кое място.

³ А сега, що имаш на ръка? Дай в ръката ми пет хляба, или каквото се намира.

⁴ И свещеникът отговори на Давида казвайки: Нямам на ръка ни един обикновен хляб; но има осветени хлябове, - ако момците са се въздържали поне от жени.

⁵ И Давид отговори на свещеника, като му каза: Наистина жените са били далеч от нас около тия три дена откак тръгнах; и съдовете на момците са чисти; и <хлябът> е някак си общ, още повече понеже <друг хляб> се освещава днес в съда.

⁶ И тъй свещеникът му даде осветените <хлябове>; защото нямаше там друг хляб освен присътствените хлябове, които бяха дигнали от пред Господа, за да положат топли хлябове в деня, когато се дигнаха другите.

⁷ (А същия ден имаше там, задържан пред Господа, един от Сауловите слуги на име Доик, едомец, началник на Сауловите овчари.)

⁸ Давид още каза на Ахимелеха: А нямаш ли тук на ръка някое копие или меч? защото не взех в ръката си ни меча си, ни оръжията си, понеже царевата работа беше спешна.

⁹ И рече свещеникът: Мечът на филистимеца Голиат, когото ти уби в долината Ила, ето, обвит е в кърпа зад ефода; ако искаш да го вземеш, вземи го, защото тук няма друг освен него. И рече Давид: Няма друг като него, дай ми го.

¹⁰ Така в оня ден Давид стана, та побягна от Саула, и отиде при гетския цар Анхус.

¹¹ А слугите на Анхуса му казаха: Тоя Давид не е ли цар на земята? Не е ли той, за когото пееха ответно в хороигранията, като казваха: - Саул порази хилядите си, А Давид десетките си хиляди?

¹² И Давид като пазеше тия думи в сърцето си, много се уплаши от гетския цар Анхус.

¹³ Затова измени поведението си пред тях, като се престори на луд в ръцете им, и драскаше по вратите на портата, и оставяше лигите си да текат по брадата му.

¹⁴ Тогава Анхус каза на слугите си: Ето, виждате, че тоя човек е луд; тогава защо го доведохте при мене?

¹⁵ Малко ли са моите луди {Еврейски: Липса от луди ли имам аз.}, та сте довели тогова да прави лудории пред мене? Ще влезе ли той в дома ми?

²⁹ А когато народът се събираше около Него, почна да казва: Това поколение е нечестиво поколение; иска знамение, но <друго> знамение няма да му се даде, освен знамението на [пророка] Иона.

³⁰ Защото както Иона стана знамение на ниневийците, така и Човешкият Син ще бъде на това поколение.

³¹ Южната царица ще се яви на съда с човеците от това поколение и ще ги осъди, защото дойде от краищата на земята да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тук има повече от Соломона.

³² Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото се покаяха чрез Ионовата проповед; а, ето, тук има повече от Иона.

³³ Никой, като запали светило, не го туря в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината ония, които влизат.

³⁴ Светило на тялото ти е твоето око; когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветлено; а когато е болнаво, и тялото ти е в мрак.

³⁵ Затова, внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина.

³⁶ Ако, прочее, цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цяло ще бъде осветено, както кога светилото се осветява със сиянието си.

³⁷ Като говореше, един фарисей Го покани да обядва у него; и Той влезе и седна на трапезата.

³⁸ Фарисеят се почуди, като видя, че Той не се уми първо преди обеда.

³⁹ И Господ му каза: Сега вие фарисеите чистите външното на чашата и паницата! а вашето вътрешно е пълно с грабеж и нечестие.

⁴⁰ Несмислени! тоя, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното?

⁴¹ По-добре чистете вътрешното; и ето, всичко ще ви бъде чисто.

⁴² Но горко на вас фарисеи! защото давате десетък от гйозума, от седефчето, и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тия трябваше да правите а ония да не пренебрегвате.

⁴³ Горко вам фарисеи! защото обичате първите столове в синагогите и поздравите по пазарите.

⁴⁴ Горко вам! защото сте като гробове, които не личат, тъй щото човеците, които ходят по <тях>, не знаят.

⁴⁵ И един от законниците в отговор Му рече: Учителю, като казваш това, и нас кориш.

⁴⁶ А той каза: Горко и на вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят; а сами вие нито с един пръст не се допирате до бремената.

⁴⁷ Горко вам! защото градите гробниците на пророците, а бащите ви ги избиха.

⁴⁸ И тъй, вие свидетелствувате за делата на бащите си и се съгласявате с <тях>; защото те ги избиха, а <вие> им градите< гробниците>.

⁴⁹ Затова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци и апостоли и <едни> от тях ще убият и изгонят;

⁵⁰ за да се изиска от това поколение кръвта на всичките пророци, която е проливана от създаването на света, -

⁵¹ от кръвта на Авела до кръвта на Захария, който загина между олтара и светилището. Да! казвам ви, ще се изиска от това поколение.

⁵² Горко на вас, законници! защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте.

⁵³ И като излезе оттам, книжниците и фарисеите почнаха яростно да Го преследват, и да Го предизвикват да говори за още< много> неща,

⁵⁴ като Го дебнеха, за да уловят нещо от думите Му.

Read full chapter