Add parallel Print Page Options

19 Между това Саул каза на сина си Ионатана и на всичките си служители да убият Давида.

Но Сауловият син Ионатан се радваше много на Давида, казвайки: Баща ми Саул търси случай да те убие; и тъй, пази се, моля, до утре, и стой на тайно място и крий се;

а аз ще изляза и ще застана при баща си на нивата, гдето ще бъдеш ти, и ще говоря с баща си за тебе; и ако видя нещо, ще ти известя.

И Ионатан говори добре за Давида на баща си Саула, като му каза: Да не съгреши царят против слугата си, против Давида; понеже не ти е съгрешил, и делата му са били много полезни за тебе;

защото изложи живота си на опасност та уби филистимеца, и Господ извърши голямо избавление за целия Израил. Ти видя и се зарадва; защо, прочее, искаш да съгрешиш против невинна кръв, като убиеш Давида без причина?

И Саул послуша Ионатановите думи; и Саул се закле в живота на Господа: <Давид> няма да бъде убит.

Тогава Ионатан повика Давида и му извести всичко това. И Ионатан доведе Давида при Саула; <и> той стоеше пред него както по-напред.

И пак избухна война; и Давид излезе та се би с филистимците, и порази ги с голямо клане, и те бягаха пред него.

А злият дух от Господа дойде върху Саула като седеше в къщата си с копието си в ръка; а Давид свиреше с ръката си.

10 И Саул поиска да закове Давида с копието до стената; но той се отклони от Сауловото присъствие, и <Саул> удари копието в стената; а Давид побягна та се избави през оная нощ.

11 Тогава Саул изпрати човеци в дома на Давида, за да го дебнат и да го убият на утринта; а Михала, жената на Давида, му извести, казвайки: Ако не избавиш живота си тая нощ, утре ще бъдеш убит.

12 И Михала спусна Давида през прозореца; и той отиде, побягна и се избави.

13 Тогава Михала взе един домашен идол та го положи на леглото; тури под главата му възглавница от козина, и покри го с дреха.

14 И когато Саул прати човеци, за да хванат Давида, тя рече: Болен е.

15 Но Саул <пак> прати човеците, за да видят Давида, и каза: Донесете ми го на леглото, за да го убия.

16 А когато влязоха човеците, ето домашният идол беше на леглото с възглавница от козина под главата му.

17 И Саул каза на Михала: Ти защо ме излъга така, и пусна врага ми та се отърва? И Михала отговори на Саула: Той ми рече: Пусни ме, защо да те убия?

18 Така Давид побягна и се отърва; и дойде при Самуила в Рама та му извести всичко, що му беше сторил Саул. Тогава той и Самуил отидоха та седяха в Навиот.

19 След това, известиха на Саула, казвайки: Ето, Давид е в Навиот у Рама.

20 И Саул прати човеци да хванат Давида; но като видяха дружината на пророците, че пророкуваха, със Самуила началствувайки над тях, Божият Дух дойде на Сауловите пратеници, та пророкуваха и те.

21 И като се извести това на Саула, той прати още човеци; но и те пророкуваха. И пак трети път Саул прати човеци; но и те пророкуваха.

22 Тогава и сам той отиде в Рама; и като стигна до големия кладенец в Сокхо, попита казвайки: Где са Самуил и Давид? И казаха: Ето, те са в Навиот у Рама.

23 И отиде там към Навиот у Рама; и Божият Дух дойде и на него, та като вървеше по пътя пророкуваше, докато стигна в Навиот у Рама.

24 Съблече и той дрехите си, и пророкуваше и той пред Самуила, и лежеше гол през целия онзи ден и цялата оная нощ. Затова казват: И Саул ли е между пророците?

20 Тогава Давид побягна от Навиот у Рама, та дойде и рече пред Ионатана: Що съм сторил? Каква е неправдата ми? и какъв е грехът ми пред баща ти, та иска живота ми?

А той му каза: Не дай, Боже! ти няма да умреш; ето баща ми не върши нищо, ни голямо ни малко, без да ми яви; и защо би скрил баща ми това нещо от мене? Не е така.

Обаче Давид се закле и рече: Баща ти знае добре, че аз съм придобил твоето благоволение, затова си казва: да не знае това Ионатан, за да се не наскърби; но <заклевам се> в живота на Господа и в живота на душата ти, само една крачка има между мене и смъртта.

Тогава Ионатан каза на Давида: Каквото поиска душата ти, аз ще го сторя за тебе.

И Давид каза на Ионатана: Ето, утре е новолуние, когато съм длъжен да седя с царя на ядене; но позволи ми да ида да се крия на полето до вечерта на третия ден.

Ако баща ти забележи, че ме няма, тогава кажи: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде бърже в града си Витлеем, защото там става годишната жертва за цялото му семейство.

Ако рече така: Добре, тогава слугата ти ще има мир; но ако се разгневи много, да знаеш, че злото е решено от него.

И тъй, покажи милост към слугата си; защото ти си въвел слугата си в завет Господен със себе си. Но ако има неправда в мене, убий ме сам ти; защо да ме водиш при баща си?

И рече Ионатан: Да ти не стане това никога; защото, ако бих узнал наистина, че от баща ми е решено да дойде злото върху тебе, нямаше ли да ти го известя?

10 Тогава Давид рече на Ионатана: Кой ще ми извести, ако ти отговори баща ти сърдито?

11 А Ионатан рече на Давида: Дойди, да излезем на полето. И тъй, двамата излязоха на полето.

12 И Ионатан каза на Давида: Господ Израилевият Бог <да бъде свидетел> ако, като изпитам баща си, утре около тоя час, или на третия ден, и, ето, има нещо добро за Давида, не изпратя тогава до тебе да ти го известя.

13 Така да направи Господ на Ионатана, да! и повече да притури, ако, в случай, че баща ми е решил да ти стори зло, не ти известя това, и не те отпратя, за да отидеш с мир; и Господ да бъде с тебе както е бил с баща ми!

14 И не само докато съм жив показвай към мене милост Господна,

15 но и като умра, до века не отсичай милостта си от дома ми, даже и тогава, когато Господ ще е изтребил от лицето на земята всеки от Давидовите неприятели.

16 И така, Ионатан направи завет с Давидовия дом, <и рече>: Господ да изиска <това> чрез Давидовите неприятели!

17 И Ионатан накара Давида да се закълне още веднъж, поради любовта, която имаше към него; защото го обичаше, както обичаше собствената си душа.

18 Тогава Ионатан му каза: Утре е новолуние; и ще видят, че те няма, защото твоето място ще бъде празно.

19 Като престоиш три дена, слез по-скоро и дойди на мястото, дето беше се скрил в деня, когато <разисквахме> оная работа, и седни при скалата Езил.

20 И аз ще изстрелям три стрели в страната й, като че стрелям в прицел;

21 и, ето, ще пратя момчето и ще му кажа: Иди намери стрелите. Ако река нарочно на момчето: Ето стрелите са отсам тебе, вземи ги; тогава ти дойди, защото има мир за тебе, и няма никаква беда - <заклевам се за това> в живота на Господа.

22 Но ако река на момчето така: Ето, стрелите са оттатък тебе, тогава иди в пътя си, защото Господ те е отпратил.

23 А относно работата, която аз и ти сме говорили, ето, Господ да бъде <свидетел> между мене и тебе до века.

24 И тъй, Давид се скри на полето; и когато дойде новолунието, царят седна <на трапезата> да яде.

25 И като седна царят на мястото си, както винаги, на едно място при стената, Ионатан стана, и Авенир седна при Саула, а Давидовото място беше празно.

26 Саул, обаче, не каза нищо през оня ден, защото си каза: Ще му се е случило нещо, та не е чист; без друго ще е нечист.

27 А на следния ден, вторият на месеца, Давидовото място <пак> беше празно; затова Саул рече на сина си Ионатана: Защо Есеевият син не дойде да яде ни вчера, ни днес?

28 И Ионатан отговори на Саула: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде във Витлеем, като каза:

29 Пусни ме, моля, защото семейството ни има жертва в града, и брат ми ми заръча да ида; сега, прочее, ако съм придобил твоето благоволение, позволи ми, моля, да отида и да видя братята си. Затова не дойде на царската трапеза.

30 Тогава гневът на Саула пламна против Ионатана, и той му каза: Развратени и отстъпни сине, не зная ли, че ти си избрал Есеевия син за срам на тебе и за срам на майчината ти голота?

31 Защото, докато Есеевият син живее на земята, ни ти, ни царството ти, ще се утвърди. Затова прати сега та го доведи при мене, защото непременно ще умре.

32 А Ионатан отговори на баща си Саула като му каза: Защо да се убие? що е сторил?

33 А Саул хвърли копието на него, за да го удари, от което Ионатан разбра, че баща му беше решил да убие Давида.

34 И така Ионатан стана от трапезата разярен от гняв, и не яде никаква храна втория ден на месеца; защото беше наскърбен за Давида, понеже баща му го беше опозорил.

35 И на утринта Ионатан излезе на полето, на мястото, което беше определил с Давида, и водеше със себе си едно малко момче.

36 И рече на момчето си: Тичай, намери стрелите, които ще изстрелям. И като тичаше момчето, той изстреля една стрела по-нататък от него.

37 И когато дойде момчето на мястото, гдето беше стрелата, която Ионатан изстреля, Ионатан викна след момчето казвайки: Не е ли стрелата по-нататък от тебе?

38 И Ионатан извика след момчето: Скоро побързай, не стой. И Ионатановото момче, като събра стрелите, дойде при господаря си.

39 Но момчето не знаеше нищо; само Ионатан и Давид знаеха работата.

40 Тогава Ионатан даде оръжията си на момчето, което му <слугуваше>, и му каза: Иди занеси ги в града.

41 А щом отиде момчето, Давид стана от <едно място> към юг, и като падна с лицето си на земята, поклони се три пъти; и целуваха се един друг и плакаха и двамата - а Давид твърде много.

42 И Ионатан каза на Давида: Иди с мир, както се заклехме ние двамата в Господното име, като казахме: Господ да бъде <свидетел> между мене и тебе, и между моето потомство и твоето потомство до века! И <Давид> стана та си отиде; а Ионатан влезе в града.

21 Тогава Давид дойде в Ноб при свещеника Ахимелех; и Ахимелех посрещна Давида с трепет, като му каза: Защо си сам, и няма никой с тебе?

И Давид рече на свещеника Ахимелех: Царят ми възложи една работа и каза ми: Никой да не знае за тая работа, по която те изпращам, нито каквото съм ти заповядал; и определих на момците, еди-кое и еди-кое място.

А сега, що имаш на ръка? Дай в ръката ми пет хляба, или каквото се намира.

И свещеникът отговори на Давида казвайки: Нямам на ръка ни един обикновен хляб; но има осветени хлябове, - ако момците са се въздържали поне от жени.

И Давид отговори на свещеника, като му каза: Наистина жените са били далеч от нас около тия три дена откак тръгнах; и съдовете на момците са чисти; и <хлябът> е някак си общ, още повече понеже <друг хляб> се освещава днес в съда.

И тъй свещеникът му даде осветените <хлябове>; защото нямаше там друг хляб освен присътствените хлябове, които бяха дигнали от пред Господа, за да положат топли хлябове в деня, когато се дигнаха другите.

(А същия ден имаше там, задържан пред Господа, един от Сауловите слуги на име Доик, едомец, началник на Сауловите овчари.)

Давид още каза на Ахимелеха: А нямаш ли тук на ръка някое копие или меч? защото не взех в ръката си ни меча си, ни оръжията си, понеже царевата работа беше спешна.

И рече свещеникът: Мечът на филистимеца Голиат, когото ти уби в долината Ила, ето, обвит е в кърпа зад ефода; ако искаш да го вземеш, вземи го, защото тук няма друг освен него. И рече Давид: Няма друг като него, дай ми го.

10 Така в оня ден Давид стана, та побягна от Саула, и отиде при гетския цар Анхус.

11 А слугите на Анхуса му казаха: Тоя Давид не е ли цар на земята? Не е ли той, за когото пееха ответно в хороигранията, като казваха: - Саул порази хилядите си, А Давид десетките си хиляди?

12 И Давид като пазеше тия думи в сърцето си, много се уплаши от гетския цар Анхус.

13 Затова измени поведението си пред тях, като се престори на луд в ръцете им, и драскаше по вратите на портата, и оставяше лигите си да текат по брадата му.

14 Тогава Анхус каза на слугите си: Ето, виждате, че тоя човек е луд; тогава защо го доведохте при мене?

15 Малко ли са моите луди {Еврейски: Липса от луди ли имам аз.}, та сте довели тогова да прави лудории пред мене? Ще влезе ли той в дома ми?

29 А когато народът се събираше около Него, почна да казва: Това поколение е нечестиво поколение; иска знамение, но <друго> знамение няма да му се даде, освен знамението на [пророка] Иона.

30 Защото както Иона стана знамение на ниневийците, така и Човешкият Син ще бъде на това поколение.

31 Южната царица ще се яви на съда с човеците от това поколение и ще ги осъди, защото дойде от краищата на земята да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тук има повече от Соломона.

32 Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото се покаяха чрез Ионовата проповед; а, ето, тук има повече от Иона.

33 Никой, като запали светило, не го туря в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината ония, които влизат.

34 Светило на тялото ти е твоето око; когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветлено; а когато е болнаво, и тялото ти е в мрак.

35 Затова, внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина.

36 Ако, прочее, цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цяло ще бъде осветено, както кога светилото се осветява със сиянието си.

37 Като говореше, един фарисей Го покани да обядва у него; и Той влезе и седна на трапезата.

38 Фарисеят се почуди, като видя, че Той не се уми първо преди обеда.

39 И Господ му каза: Сега вие фарисеите чистите външното на чашата и паницата! а вашето вътрешно е пълно с грабеж и нечестие.

40 Несмислени! тоя, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното?

41 По-добре чистете вътрешното; и ето, всичко ще ви бъде чисто.

42 Но горко на вас фарисеи! защото давате десетък от гйозума, от седефчето, и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тия трябваше да правите а ония да не пренебрегвате.

43 Горко вам фарисеи! защото обичате първите столове в синагогите и поздравите по пазарите.

44 Горко вам! защото сте като гробове, които не личат, тъй щото човеците, които ходят по <тях>, не знаят.

45 И един от законниците в отговор Му рече: Учителю, като казваш това, и нас кориш.

46 А той каза: Горко и на вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят; а сами вие нито с един пръст не се допирате до бремената.

47 Горко вам! защото градите гробниците на пророците, а бащите ви ги избиха.

48 И тъй, вие свидетелствувате за делата на бащите си и се съгласявате с <тях>; защото те ги избиха, а <вие> им градите< гробниците>.

49 Затова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци и апостоли и <едни> от тях ще убият и изгонят;

50 за да се изиска от това поколение кръвта на всичките пророци, която е проливана от създаването на света, -

51 от кръвта на Авела до кръвта на Захария, който загина между олтара и светилището. Да! казвам ви, ще се изиска от това поколение.

52 Горко на вас, законници! защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте.

53 И като излезе оттам, книжниците и фарисеите почнаха яростно да Го преследват, и да Го предизвикват да говори за още< много> неща,

54 като Го дебнеха, за да уловят нещо от думите Му.

Read full chapter