15 След това Самуил каза на Саула: Господ ме изпрати да те помажа цар над людете Му, над Израиля; сега, прочее, послушай гласа на Господните думи.

² Така казва Господ на Силите: Забелязал съм онова, което стори Амалик на Израиля, как му се възпротиви на пътя, когато идеше от Египет.

³ Иди сега та порази Амалика, обречи на изтребление всичко, що има, и не го пожали; но избий мъж и жена, дете и бозайниче, говедо и овца, камила и осел.

⁴ Прочее, Саул повика людете та ги преброи в Телаам <и бяха> двеста хиляди пешаци <израилтяни> и десет хиляди Юдови мъже.

⁵ И Саул дойде до един амаликов град и постави засада в долината.

⁶ А Саул каза на кенейците: Идете, оттеглете се, слезте отсред амаличаните, за да не ви изтребя с тях; защото вие постъпвахте с благост към всичките израилтяни, когато идеха от Египет. И така, кенейците се оттеглиха отсред амаличаните.

⁷ И Саул порази амаличаните от Евила до прохода на Сур, срещу Египет.

⁸ И хвана жив амаличкия цар Агаг, а изтреби всичките люде с острото на ножа.

⁹ Саул, обаче, и людете пощадиха Агага, и по-добрите от овците и от говедата и от угоените, и агнетата и всичко, което беше добро, и не искаха да ги обрекат на изтребление; но всичко, което беше изхабено и нямаше стойност, него изтребиха.

¹⁰ Тогава Господното слово дойде към Самуила и каза:

¹¹ Разкаях се, гдето поставих Саула цар, понеже той се отвърна от да Ме следва, и не извърши повеленията Ми. А това нещо възмути Самуила, и той викаше към Господа цялата нощ.

¹² И на утринта, като стана Самуил рано, за да посрещне Саула, известиха на Самуила казвайки: Саул дойде в Кармил, и, ето, като си издигна паметник {Еврейски: Ръка.}, обърна се та замина и слезе в Галгал.

¹³ И когато Самуил дойде при Саула, Саул му каза: Благословен да си от Господа! изпълних Господната заповед.

¹⁴ Но Самуил каза: Що значи тогава това блеене на овци в ушите ми, и тоя рев на говеда, що слушам?

¹⁵ И Саул отговори: От амаличаните ги докараха; защото людете пощадиха по-добрите от овците и от говедата, за да пожертвуват на Господа твоя Бог; а другите обрекохме на изтребление.

¹⁶ Тогава Самуил каза на Саула: Почакай, и ще ти известя какво ми говори Господ нощес. А той му рече: Казвай.

¹⁷ И рече Самуил: Когато ти беше малък пред собствените си очи, не стана ли глава на Израилевите племена? Господ те помаза цар над Израиля,

¹⁸ и Господ те изпрати на път и рече: Иди та изтреби грешните амаличани, и воювай против тях догде се довършат.

¹⁹ Защо, прочее, не послуша ти Господния глас, но се нахвърли на користите, та стори това зло пред Господа?

²⁰ А Саул каза на Самуила: Да! послушах Господния глас, и отидох в пътя, по който Господ ме изпрати, и доведох амаличкия цар Агаг, а амаличаните обрекох на изтребление.

²¹ Но людете взеха от користите овци и говеда, по-добрите от обречените неща, за да пожертвуват на Господа твоя Бог в Галгал.

²² И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността - от тлъстината на овни.

²³ Защото непокорността е като греха на чародейството, и упорството като нечестието и идолопоклонството. Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли тебе да не си цар.

²⁴ Тогава Саул каза на Самуила: Съгреших; защото престъпих Господното повеление и твоите думи, понеже се убоях от людете и послушах техния глас.

²⁵ Сега, прочее, прости, моля, съгрешението ми, и върни се с мене, за да се поклоня Господу.

²⁶ А Самуил каза на Саула: Няма да се върна с тебе, защото ти отхвърли Господното слово, и Господ отхвърли тебе, да не бъдеш цар над Израиля.

²⁷ И като се обърна Самуил да си отиде, той хвана полата на мантията му, и тя се раздра.

²⁸ И рече му Самуил: Господ откъсна днес Израилевото царство от тебе и го даде на един твой ближен, който е по-добър от тебе.

²⁹ Па и Силният Израилев няма да излъже, нито да се разкае; защото Той не е човек та да се разкайва.

³⁰ А той каза: Съгреших; но сега стори ми чест, моля пред старейшините на людете ми и пред Израиля, и върни се с мене, за да се поклоня на Господа твоя Бог.

³¹ И тъй, Самуил се върна <и отиде> след Саула; и Саул се поклони на Господа.

³² Тогава рече Самуил: Доведете ми тук амаличкия цар Агаг. И Агаг дойде при него весело, защото си казваше: Непременно горчивината на смъртта ще е преминала.

³³ А Самуил рече: Както мечът ти е обезчадил жени, така и твоята майка ще се обезчади между жените. И Самуил съсече Агага пред Господа в Галгал.

³⁴ Тогава Самуил си отиде в Рама, а Саул отиде у дома си в Гавая Саулова.

³⁵ И Самуил не видя вече Саула до деня на смъртта си; обаче Самуил плачеше за Саула. И Господ се разкая, за гдето беше поставил Саула цар над Израиля.

16 Тогава Господ каза на Самуила: До кога ще плачеш за Саула, тъй като Аз съм го отхвърлил да не царува над Израиля? Напълни рога си с миро та иди; Аз те изпращам при витлеемеца Есей; защото Си промислих цар измежду неговите синове.

² А Самуил каза: Как да ида? ако чуе Саул, ще ме убие. И Господ каза: Вземи със себе си юница и речи: Дойдох да пожертвувам Господу;

³ и покани Есея на жертвата. Тогава Аз ще ти покажа какво да правиш; и ще Ми помажеш, когото ти посоча по име.

⁴ И Самуил стори каквото Господ каза, и дойде във Витлеем. А градските старейшини го посрещнаха разтреперани, и рекоха: С мир ли идеш?

⁵ И той рече: С мир. Ида да пожертвувам Господу; осветете се и дойдете с мене на жертвата. И той освети Есея и синовете му и ги покани на жертвата.

⁶ И като влизаха и видя Елиава, каза си: Несъмнено пред Господа е помазаникът му.

⁷ Но Господ каза на Самуила: Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.

⁸ Тогава Есей повика Авинадава та го направи да мине пред Самуила; а <Самуил> каза: И тогова не е избрал Господ.

⁹ Тогава Есей направи да мине Сама; а той каза: Нито тогова е избрал Господ.

¹⁰ И Есей направи да минат седемте му сина пред Самуила; но Самуил каза на Есея: Господ не е избрал тия.

¹¹ Тогава Самуил рече на Есея: Присъствуват ли тук всичките ти чада? И той рече: Остава още най-младият; и, ето, пасе овцете. И Самуил каза на Есея: Прати да го доведат; защото няма да седнем около <трапезата> догде не дойде тук.

¹² И прати та го доведоха. И той беше рус, с хубави очи, и красив на глед. И Господ каза: Стани, помажи го, защото той е.

¹³ Тогава Самуил взе рога с мирото та го помаза всред братята му; и Господният Дух дойде със сила на Давида от същия ден и после. Тогава Самуил стана та си отиде в Рама.

¹⁴ А Господният Дух беше се оттеглил от Саула, и зъл дух от Господа го смущаваше.

¹⁵ И така, слугите на Саула му рекоха: Ето сега, зъл дух от Бога те смущава;

¹⁶ затова нека заповяда господарят ни на слугите си, които са пред тебе, да потърсят човек, който знае да свири с арфа; и когато злият дух от Бога е на тебе, той ще свири с ръката си, и ще ти стане добре.

¹⁷ И Саул каза на слугите си: Намерете ми човек, който свири добре, и доведете го при мене.

¹⁸ Тогава едно от момчетата проговори казвайки: Ето видях един от синовете на витлеемеца Есей, който знае да свири и е силен и храбър военен мъж, в слово разумен, и красив човек: и Господ е с него.

¹⁹ Тогава Саул проводи пратеници до Есея да рекат: Прати ми сина си Давида, който е с овците.

²⁰ И тъй Есей взе осел <натоварен> с хляб, и мех с вино, и едно яре, та ги прати на Саула със сина си Давида.

²¹ И Давид дойде при Саула, та застана пред него; и той го обикна много; и <Давид> му стана оръженосец.

²² И Саул прати да кажат на Есея: Нека стои Давид пред мене, моля, защото придоби моето благоволение.

²³ И когато <злият> дух от Бога беше на Саула, Давид вземаше арфата и свиреше с ръката си; тогава Саул се освежаваше и ставаше му добре, и злият дух се оттеглюваше от него.

²⁵ И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот?

²⁶ А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?

²⁷ А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".

²⁸ <Исус> му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.

²⁹ Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?

³⁰ В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.

³¹ А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.

³² Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.

³³ Но един самарянин, като пътуваше дойде на <мястото> дето беше той, и като го видя, смили се,

³⁴ приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.

³⁵ И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.

³⁶ Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?

³⁷ Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.

³⁸ И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.

³⁹ Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.

⁴⁰ А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.

⁴¹ Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;

⁴² но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.

Read full chapter