9 Когато Соломон беше свършил градежа на Господния дом и на царската къща, и <беше извършил> всичко, което желаеше Соломон да направи,

² яви се Господ на Соломона втори път, както бе му се явил в Гаваон.

³ Господ му каза: Чух молитвата ти и молението, с което се моли пред Мене. Тоя дом, който ти построи, Аз го осветих за да настаня там името Си до века; и очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там за винаги.

⁴ А колкото за тебе, ако ходиш пред Мене, както ходи баща ти Давид, с цяло сърце и с правота, тъй щото да постъпваш според всичко, което ти заповядах, като пазиш повеленията Ми и съдбите Ми,

⁵ тогава ще утвърдя престола на царството ти над Израиля до века, както се обещах на баща ти Давида, като казах: Няма да липсва мъж <седящ> на Израилевия престол.

⁶ Но ако се отклоните от Мене, вие или чадата ви, и не опазите заповедите Ми и повеленията, които поставих пред вас, но отидете та послужите на други богове и им се поклоните,

⁷ тогава ще отсека Израиля от земята, която съм им дал, и ще отхвърля отпред очите Си тоя дом, който осветих за името Си; и Израил ще бъде за поговорка и поругание между всичките племена.

⁸ А за тоя дом, който стана толкова висок, всеки който минава покрай него, ще се зачуди и ще съска; и ще кажат: Защо направи Господ така на тая земя и на тоя дом?

⁹ И ще отговарят: Понеже оставиха Господа своя Бог, Който изведе бащите им из Египетската земя, та си избраха други богове, и им се поклониха и им послужиха, за това Господ нанесе на тях всичкото това зло.

¹⁰ А когато се свършиха двадесетте години, в които Соломон построи двата дома, Господния дом и царската къща,

¹¹ и тирският цар Хирам, като беше доставил на Соломона кедрови дървета и елхови дървета и злато, до колкото той желаеше, тогава цар Соломон даде на Хирама двадесет града в галилейската земя.

¹² А когато Хирам излезе от Тир, за да види градовете, които му бе дал Соломон, не му се харесаха.

¹³ И рече: Що за градове са тия, които си ми дал, брате? И нарече ги земя Хавул {Т.е., Нищожна.} <както се нарича> и до днес.

¹⁴ И Хирам изпрати на царя сто и двадесет таланта злато.

¹⁵ И ето причината на набора, който цар Соломон събра: да съгради Господния дом и своята къща, тоже и Мило, ерусалимската стена, Асор, Магедон и Гезер.

¹⁶ (Египетският цар Фараон беше възлязъл и превзел Гезер, и беше го изгорил с огън и избил ханаанците, които живееха в града и беше го дал за зестра на дъщеря си, Соломоновата жена).

¹⁷ А Соломон съгради, <освен> Гезер, и долния Ветерон,

¹⁸ Ваалат, Тамар в пустата <част на Юдовата> земя,

¹⁹ всичките градове, в които Соломон имаше житници, градовете за колесниците, градовете за конниците, и все що пожела Соломон да съгради в Ерусалим, в Ливан и в цялата земя на царството си.

²⁰ А относно всичките люде, които останаха от аморейците, хетейците, ферезейците, евейците и евусейците, които не бяха от израилтяните,

²¹ от техните потомци, останали подир тях в земята, които израилтяните не можаха да изтребят, от тях Соломон събра набор за задължителни работници, <каквито са> и до днес.

²² Но от израилтяните Соломон не направи никого задължителен работник; а те бяха военните мъже, и неговите служители, неговите първенци, неговите военачалници и началниците на колесниците му и на конниците му.

²³ Главните началници, които надзираваха Соломоновите работи, бяха петстотин и петдесет души; те началствуваха над людете, които вършеха работите.

²⁴ А Фараоновата дъщеря се пренесе от Давидовия град в своята къща, която <Соломон> беше построил за нея, тогава <когато> той съгради Мило.

²⁵ И три пъти в годината Соломон принасяше всеизгаряния и примирителни приноси върху олтара, който издигна Господу, и кадеше върху оня <олтар>, който бе пред Господа, <след> като свърши дома.

²⁶ Цар Соломон построи и кораби в Есион-гавер, който е при Елот, на брега на Червеното море, в едомската земя.

²⁷ А в корабите Хирам прати от слугите си, опитни морски корабници, <да бъдат> със Соломоновите слуги.

²⁸ Те отиваха в Офир, от гдето взеха четиристотин и двадесет таланта злато, и го донесоха на цар Соломона.

8 А когато се свършиха двадесетте години, в които Соломон построи Господния дом и своята къща,

² Соломон съгради <изново> градовете, които Хирам му бе дал, и засели в тях израилтяни.

³ И Соломон отиде в Емат-сова и преодоля над него.

⁴ И съгради Тадмор в пустата <част над Юдовата> земя, и всичките градове за житниците, които съгради в Емат.

⁵ Съгради още горния Веторон и долния Веторон, градове укрепени със стени, порти и лостове,

⁶ и Ваалат и всичките градове, в които Соломон имаше житници, и всичките градове за колесниците, и градовете за конниците, и все що пожела Соломон да съгради в Ерусалим, в Ливан и в цялата земя на царството си.

⁷ А относно всичките люде, които останаха от хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците, които не бяха от Израиля,

⁸ от техните потомци, останали подир тях в земята, които израилтяните не бяха изтребили, от тях Соломон събра набор <за задължителни работници, каквито са> и до днес.

⁹ Но от израилтяните Соломон не направи никого слуга за работата си; а те бяха военните мъже, и главните му военачалници, и началниците на колесниците му и на конниците му;

¹⁰ тоже те бяха главните началници, които имаше цар Соломон (двеста и петдесет души), които началствуваха над людете.

¹¹ Тогава Соломон възведе Фараоновата дъщеря от Давидовия град в къщата, която беше построил за нея; защото рече: Жена ми да не живее в къщата на Израилевия цар Давида, понеже местата, в които е влизал Господният ковчег, са свети.

¹² Тогава Соломон <почна да> принася всеизгаряния Господу на Господния олтар, който бе издигнал пред трема,

¹³ като принасяше потребното за всеки ден според Моисеевата заповед, в съботите, на новолунията и на празниците, които ставаха три пъти в годината, - на празника на безквасните <хлябове>, на празника на седмиците и на празника на шатроразпъването.

¹⁴ И според наредбата на баща си Давида, постави отредите на свещениците на службата им, и левитите на заръчаното за тях, да пеят и да служат пред свещениците, според както беше потребно за всеки ден, и вратарите според отредите им на всяка порта; защото такава бе заповедта от Божия човек Давид.

¹⁵ И в нищо не се отклониха от царската заповед относно свещениците и левитите, нито относно съкровищата.

¹⁶ А цялата Соломонова работа беше предварително приготвена, от деня, когато се положи основата на Господния дом докле се свърши. <Така> се свърши Господният дом.

¹⁷ Тогава Соломон отиде в Есион-гавер и в Елот, на морския бряг в едомската земя.

¹⁸ И Хирам му прати, под грижата на слугите си, кораби и опитни морски слуги, та отидоха със Соломоновите слуги в Офир; и от там взеха четиристотин и петдесет таланта злато та го донесоха на цар Соломона.