19 И Ахаав съобщи на Езавел всичко, що бе сторил Илия, и как бе избил с меч всичките пророци.

² Тогава Езавел прати човек до Илия да каже: Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако утре, около тоя час, не направя твоя живот както живота на един от тях.

³ А като видя това {Или: А Илия се убоя и.}, <Илия> стана и отиде за живота си, и като дойде във Вирсавее Юдово, остави слугата си там.

⁴ А сам той отиде на еднодневен път в пустинята, и дойде та седна под една смрика; и поиска за себе си да умре, казвайки: Доволно е, сега, Господи, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си.

⁵ Тогава легна и заспа под смриката; после, ето, ангел се допря до него и му рече: Стани, яж.

⁶ И погледна, и ето при главата му пита печена на жаравата и стомна с вода. И яде и пи, и пак легна.

⁷ А ангелът Господен дойде втори път та се допря до него, и рече: Стани, яж, защото пътят е много дълъг за тебе.

⁸ И той стана та яде и пи, и със силата от онова ястие пътува четиридесет дена и четиридесет нощи до Божията планина Хорив.

⁹ И там влезе в една пещера, гдето се засели; и ето, Господното слово дойде към него та му рече: Що правиш тук, Илие?

¹⁰ А той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите; защото израилтяните оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат.

¹¹ И <словото му> каза: Излез та застани на планината пред Господа. И, ето, Господ минаваше и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а подир вятъра земетръс, но Господ не бе в земетръса;

¹² И подир земетръса огън, но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас.

¹³ И Илия, като го чу, покри лицето си с кожуха си, излезе и застана при входа на пещерата. И, ето, глас дойде към него, който рече: Що правиш тук, Илие?

¹⁴ И той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите; защото израилтяните оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти, и избиха с меч пророците Ти; само аз останах но и моя живот искат да отнемат.

¹⁵ Но Господ му рече: Иди, върни се по пътя си през пустинята в Дамаск, и когато пристигнеш, помажи Азаила за цар над Сирия;

¹⁶ а Ииуя Намесиевия син помажи за цар над Израиля; и Елисея Сафатовия син, от Авелмеола, помажи за пророк вместо тебе.

¹⁷ И ще стане, че който се избави от Азаиловия меч него Ииуй ще убие; и който се избави от Ииуевия меч, него Елисей ще убие.

¹⁸ Оставил съм Си, обаче, в Израиля седем хиляди души, всички ония, които не са преклонили колена пред Ваала, и всички, чиито уста не са го целунали.

¹⁹ И тъй, <Илия> тръгна от там и намери Елисея Сафатовия син, който ореше с дванадесет двойки <волове> пред себе си; и сам бе с дванадесетата; и Илия мина към него и хвърли кожуха си върху него.

²⁰ А той остави воловете та се завтече подир Илия и рече: Нека целуна, моля, баща си и майка си, и тогава ще те последвам. <А Илия> му каза: Иди, върни се, защото какво съм ти сторил?

²¹ И той се върна отподире му, та взе двойката волове и ги закла, а с приборите на воловете опече месото им, и даде на людете, та ядоха. Тогава стана та последва Илия, и му слугуваше.

20 Тогава сирийският цар Венадад, събра цялата си войска; (а имаше с него тридесет и двама царе, и коне и колесници); и влезе та обсади Самария и воюваше против нея.

² И прати човеци на Израилевия цар Ахаава, в града, да му кажат: Така казва Венадад:

³ Среброто и златото ти е мое; тоже и жените ти и най-добрите от чадата ти са мои.

⁴ И Израилевият цар в отговор рече: Според както казваш, господарю мой царю, твой съм аз и все що имам.

⁵ А пратениците пак дойдоха та рекоха: Така говори Венадад, казвайки: Наистина пратих до тебе да кажат: Ще дадеш на мене среброто си, златото си, жените си и чадата си;

⁶ обаче утре, около тоя час, ще пратя слугите си при тебе, които да претърсят къщата ти и къщите на слугите ти; и все що ти се вижда желателно ще го турят в ръцете си и ще го отнемат.

⁷ Тогава Израилевият цар повика всичките старейшини на страната та рече: Забележете, моля и вижте, че тоя човек търси <повод за> зло; защото прати до мене за жените ми, за чадата ми, за среброто ми и за златото ми, и не му отказах нищо.

⁸ А всичките старейшини и всичките люде му рекоха: Да не <го> послушаш, нито да склониш.

⁹ Затова, той каза на Венададовите пратеници: Кажете на господаря ми царя: Всичко каквото ти заръча на слугата си изпърво ще го направя, но това нещо не мога да направя. И тъй, пратениците си отидоха та му занесоха отговор.

¹⁰ Тогава Венадад прати до него да кажат: Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако пръстта на Самария бъде достатъчна по за една шепа на всичките люде, които ме следват.

¹¹ Но Израилевият цар в отговор рече: кажете му: Оня, който опасва <оръжия>, нека не се хвали както оня, който ги разпасва.

¹² А когато <Венадад> чу тая дума, той и царете, <които бяха с него>, пиеха в шатрите; и рече на слугите си: Опълчете се. И те се опълчиха против града.

¹³ И, ето, един пророк дойде при Израилевия цар Ахаав и каза: Така казва Господ, виждаш ли цялото това голямо множество? ето, Аз днес го предавам в ръцете ти; и ще познаеш, че Аз съм Господ.

¹⁴ А Ахаав рече: Чрез кого? А той каза: Така казва Господ, Чрез слугите на областните управители. Тогава рече: Кой ще почне сражението? И той отговори: Ти.

¹⁵ Тогава Ахаав събра слугите на областните управители, които бяха двеста и тридесет и двама души, и след тях събра всичките люде, всичките израилтяни, които бяха седем хиляди души;

¹⁶ и те излязоха около пладне. А Венадад пиеше и се опиваше в шатрите, той и царете, тридесет и двамата съюзени с него царе.

¹⁷ Първи излязоха слугите на областните управители; и когато прати Венадад <да се научи>, известиха му казвайки: Мъже излязоха из Самария.

¹⁸ А той рече: Било, че са излезли с мир, хванете ги живи, или ако са излезли за бой, <пак> ги живи хванете.

¹⁹ И тъй, слугите на областните управители и войската, която ги следваше, излязоха из града.

²⁰ И всеки уби човека <насреща> си; и сирийците побягнаха, и Израил ги преследва; а сирийският цар Венадад се отърва на кон с конниците.

²¹ Тогава Израилевият цар излезе та порази <бягащите> на конете и в колесниците, и нанесе на сирийците голямо поражение.

²² След това, пророкът дойде при Израилевия цар и му рече: Иди, укрепи се; размисли, и внимавай какво да направиш; защото, след като се измине една година, сирийският цар ще дойде против тебе.

²³ А слугите на сирийския цар му рекоха: Техният бог е планински бог, затова <израилтяните> надделяха над нас; но ако се бием с тях на полето, непременно ние ще надделеем над тях.

²⁴ Затова, ето какво да направиш: отмахни всеки от царете от мястото му, и вместо тях постави военачалници.

²⁵ После ти си събери войска колкото войската, която ти изгуби, кон вместо кон, колесница вместо колесница; и нека се бием с тях на полето, и непременно ще надделеем над тях. И той послуша гласа им та направи така.

²⁶ Тогава, след като се измина една година, Венадад събра сирийците, и възлезе в Афек, за да се бие с Израиля.

²⁷ И израилтяните, като бяха събрани и продоволствувани, отидоха насреща им; и израилтяните разположиха стана си срещу тях, като две малки кози стада, а сирийците изпълниха страната.

²⁸ Тогава Божият човек дойде та говори на Израилевия цар, казвайки: Така говори Господ, понеже сирийците рекоха: Иеова е Бог на планините, а не Бог на долините, затова ще предам в ръката ти цялото това голямо множество; и ще познаете, че Аз съм Иеова.

²⁹ И стояха разположени в стан едни срещу други седем дена, а на седмия ден завързаха бой; и израилтяните избиха от сирийците сто хиляди пешаци в един ден.

³⁰ А останалите, като побягнаха до Афек, в града, стената падна върху двадесет и седем хиляди от останалите мъже. Побягна и Венадад та влезе в града, <гдето се криеше> из клет в клет.

³¹ Тогава слугите му му казаха: Ето сега, чули сме, че царете от Израилевия дом били милостиви царе; нека турим, прочее, вретища на кръстовете си и въжета на главите си, и нека излезем при Израилевия цар, дано би ти пощадил живота.

³² И тъй, като се препасаха с вретища около кръстовете си и <туриха> въжета на главите си, дойдоха при Израилевия цар та рекоха: Слугата ти Венадад казва: Моля ти се, остави ме да живея. А той каза: Жив ли е още? брат ми е.

³³ А мъжете взеха това за добър знак, и побързаха да го уловят от него, и казаха: Брат ти Венадад. И той каза: Идете, доведете го. И когато дойде Венадад при него, той го качи на колесницата си.

³⁴ Тогава <Венадад> му рече: Градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще ти ги върна; и ти си направи улици в Дамаск както си направи баща ми в Самария. <А Ахаав отговори>: И аз ще те пусна с тоя договор. Така направи договор с него и го пусна.

³⁵ Тогава един човек от пророческите ученици {Еврейски: Синовете на пророците.} рече на другаря си чрез Господното слово: Удари ме, моля. Но човекът отказа да го удари.

³⁶ Затова, той му рече: Понеже ти не послуша Господния глас, ето, щом си тръгнеш от мене, лъв ще те убие. И щом тръгна от него, намери го лъв и го уби.

³⁷ Сетне той намери друг човек и рече: Удари ме, моля. И човекът го удари и с удара го нарани.

³⁸ Тогава пророкът си отиде и чакаше на пътя за царя, като бе се предрешил с покривало на очите си.

³⁹ И когато минаваше царят, той извика към царя и рече: Слугата ти отиде всред сражението; и ето, един човек, като се отби на страна доведе едного при мене и рече: Пази тоя човек; ако побегне някак, тогава твоят живот ще бъде вместо неговия живот, или ще платиш един талант сребро.

⁴⁰ И като се занимаваше слугата ти тук-таме, той се изгуби. А Израилевият цар му каза: Ето присъдата ти; ти сам си я изрекъл.

⁴¹ Тогава той побърза та дигна покривалото от очите си; и Израилевият цар го позна, че беше един от пророците.

⁴² А той му рече: Така казва Господ, понеже ти пусна от ръката си човека, когото Аз бях обрекъл на погубване, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот, и твоите люде вместо неговите люде.

⁴³ И Израилевият цар дойде в Самария и отиде у дома си тъжен и огорчен.

23 Тогава цялото множество техни <хора> стана и Го заведе при Пилата.

² И почнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на Кесаря, и казва за Себе Си, че е Христос Цар.

³ А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти <право> казваш.

⁴ И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.

⁵ А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея <и е следвал> даже до тук.

⁶ А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът.

⁷ И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който беше през тия дни в Ерусалим.

⁸ А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.

⁹ И запитваше Го с много думи; но Той нищо не му отговори.

¹⁰ А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.

¹¹ Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга; облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата.

¹² В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди <това> враждуваха един против друг.

¹³ Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:

¹⁴ Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.

¹⁵ Нито пък Ирод< намерил>; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно< наказание>.

¹⁶ И тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

¹⁷ [А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник].

¹⁸ Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.

¹⁹ (който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).

²⁰ И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.

²¹ А те крещяха, казвайки: Разпни Го! разпни Го!

²² А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо за <което да> заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

²³ Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.

²⁴ И Пилат реши да изпълни искането им:

²⁵ пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исус предаде на волята им.

Read full chapter