16 Тогава дойде Господното слово към Ииуя Ананиевия син против Вааса, и рече:

² Понеже, като те издигнах от пръстта, и те поставих вожд на людете Си Израиля, ти ходи в пътя на Еровоама, и направи людете Ми Израиля да съгрешат та да Ме разгневят с греховете си,

³ ето, изтребвам съвършено Вааса и рода му, и ще направя твоя род както рода на Еровоама Наватовия син.

⁴ Който от Ваасовия род умре в града, него кучетата ще изядат; а който негов умре в полетата, него въздушните птици ще изядат.

⁵ А останалите дела на Вааса, и онова, което извърши, и юначеството му, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

⁶ И Вааса заспа с бащите си, и биде погребан в Терса; а вместо него се възцари син му Ила.

⁷ При това, Господното слово дойде чрез пророка Ииуй, Ананиевия син, против Вааса и против рода му, както поради всичките злини, които извърши пред Господа та Го разгневи с делата на ръцете си и стана подобен на рода на Еровоама, така и понеже порази тоя <род>.

⁸ В двадесет и шестата година на Юдовия цар Аса, Ила Ваасовият син се възцари над Израиля в Терса, <и царува> две години.

⁹ А слугата му Зимрий, началник на половината от военните му колесници, направи заговор против него, когато беше в Терса, та пиеше и се опиваше в къщата на домоуправителя си Арса в Терса.

¹⁰ Зимрий влезе, та като го порази уби го, в двадесет и седмата година на Юдовия цар Аса, и възцари се вместо него.

¹¹ А щом се възцари и седна на престола си, веднага порази целия Ваасов род; не му остави никого от мъжки пол, нито сродниците му, нито приятелите му.

¹² Така Зимрий изтреби целия Ваасов род, според словото, което Господ говори против Вааса чрез пророка Ииуй,

¹³ за всичките грехове на Вааса, и за греховете на сина му Ила, с които те съгрешиха, и чрез които направиха Израиля да съгреши, та разгневиха Господа Израилевия Бог със суетите си {Т.е., С идолите си.}.

¹⁴ А останалите дела на Ила, и всичко, което извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

¹⁵ В двадесет и седмата година на Юдовия цар Аса, Зимрий царува седем дена в Терса. А людете бяха разположени в стан против Гиветон, който принадлежеше на филистимците.

¹⁶ И людете, които бяха в стана, като чуха да казват: Зимрий направил заговор, при това убил и царя, то същия ден, в стана, целият Израил направи военачалника на войската Амрий цар над Израиля.

¹⁷ Тогава Амрий и целият Израил с него възлязоха от Гиветон та обсадиха Терса.

¹⁸ А Зимрий, като видя, че градът беше превзет, влезе във вътрешната царска къща та изгори царската къща с огън, и себе си в нея, и умря,

¹⁹ за греховете, с които съгреши, като върши зло пред Господа, и ходи в пътя на Еровоама и в греха, който той стори, като направи Израиля да греши.

²⁰ А останалите дела на Зимрия, и измяната, която извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

²¹ Тогава Израилевите люде се разделиха на две части: половината от людете последваха Тивния Гинатовия син, за да направят него цар, а половината последваха Амрия.

²² Но людете, които последваха Амрия, надделяха над людете, които последваха Тивния Гинатовия син; и Тивний умря, а възцари се Амрий.

²³ В тридесет и първата година на Юдовия цар Аса, се възцари Амрий над Израиля <и царува> дванадесет години. И когато беше царувал шест години в Терса,

²⁴ купи самарийския хълм от Семера за два таланта сребро; и съгради <град> на хълма и нарече града, който съгради, Самария, по името на Семера, притежателя на хълма.

²⁵ Амрий върши зло пред Господа, даже вършеше по-зле от всичките що бяха преди него;

²⁶ защото ходеше във всичките пътища на Еровоама Наватовия син, и в неговия грях, чрез който направи Израиля да греши та да разгневят Господа Израилевия Бог със суетите си.

²⁷ А останалите дела, които Амрий направи, и юначествата, които показа, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

²⁸ И Амрий заспа с бащите си, и биде погребан в Самария; а вместо него се възцари син му Ахаав.

²⁹ И в тридесет и осмата година на Юдовия цар Аса, се възцари над Израиля Ахаав Амриевият син; и Ахаав Амриевият син царува над Израиля в Самария двадесет и две години.

³⁰ А Ахаав, Амриевият син, върши зло пред Господа повече от всичките, които бяха преди него.

³¹ И като, че беше малко това, че ходеше в греховете на Еровоама Наватовия син, при това той взе за жена Езавел, дъщеря на сидонския цар Етваал, и отиде да служи на Ваала и <да> му се покланя.

³² И издигна жертвеник на Ваала във Вааловото капище, което построи в Самария.

³³ Ахаав направи и ашера; тъй че от всичките Израилеви царе, които бяха преди него, Ахаав извърши най-много да разгневи Господа Израилевия Бог.

³⁴ В неговите дни ветилецът Хиил съгради Ерихон; тури основите му със <смъртта на> първородния си <син> Авирон, и постави вратите му със <смъртта на> най-младия си син Селув, според словото, което Господ говори чрез Исуса Навиевия син.

17 А тесвиецът Илия, който бе от галаадските жители, рече на Ахаава: <В името на> живия Господ, Израилевия Бог, Комуто служа, <заявявам ти че> през тия години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мене.

² И Господното слово дойде към него и рече:

³ Иди от тука, обърни се към изток, и скрий се при потока Херит, който е срещу Иордан.

⁴ Ще пиеш от потока; а на враните заповядах да те хранят там.

⁵ И той отиде та стори според Господното слово; защото отиде и седна при потока Херит, който е срещу Иордан.

⁶ И враните му донасяха хляб и месо заран, и хляб и месо вечер; а той пиеше от потока.

⁷ А след известно време потокът пресъхна, понеже не валя дъжд по земята.

⁸ Тогава Господното слово дойде към него и рече:

⁹ Стани, иди в Сарепта сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни.

¹⁰ И тъй, той стана та отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, ето там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия.

¹¹ И като отиваше да донесе, той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, и залък хляб в ръката си.

¹² А тя рече: <Заклевам се в> живота на Господа твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната и, ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем.

¹³ А Илия й рече: Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си;

¹⁴ защото така казва Господ Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее, до деня, когато Господ даде дъжд на земята.

¹⁵ И тя отиде та стори според каквото каза Илия; и тя и той и домът й ядоха <много> дни.

¹⁶ Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говори чрез Илия.

¹⁷ А след това, синът на жената, домакинята, се разболя; и болестта му бе тъй тежка, щото не остана дишане в него.

¹⁸ Тогава тя рече на Илия: Какво има между мене и тебе, Божий човече? Дошъл ли си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?

¹⁹ А той й каза: Дай ми сина си. И като го взе от пазухата й та го изнесе на горната стая, гдето живееше, положи го на леглото си.

²⁰ И извика към Господа и рече: Господи Боже мой! нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина й?

²¹ Тогава той се простря три пъти върху детето, и извика към Господа, казвайки: Господи Боже мой, моля Ти се, нека се върне душата на това дете в него.

²² И Господ послуша Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и то оживя.

²³ Тогава Илия взе детето та го занесе от горната стая в къщата и даде го на майка му; и Илия рече: Виж, синът ти е жив.

²⁴ И жената каза на Илия: Сега познавам, че си Божий човек, и че Господното слово, което говориш, е истина.

18 А след дълго време, в третата година, Господното слово дойде към Илия и рече: Иди, яви се на Ахаава; и ще дам дъжд на земята.

² Илия, прочее, отиде да се яви на Ахаава. А гладът бе тежък в Самария.

³ А Ахаав беше повикал домоуправителя Авдия. (А Авдия се боеше много от Господа;

⁴ защото, когато Езавел изтребваше Господните пророци, Авдия бе взел сто пророка та бе ги скрил, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и беше ги хранил с хляб и вода).

⁵ И Ахаав беше казал на Авдия: Обиколи земята <и иди> към всичките водни извори и към всичките потоци, дано намерим трева за да запазим живота на конете и на мъските, и да не се лишим от животните.

⁶ И тъй, те бяха разделили земята помежду си, за да я обиколят: Ахаав беше отишъл сам по един път, а Авдия беше отишъл сам по друг път.

⁷ И като беше Авдия на пътя, ето, Илия го срещна; и той го позна и падна на лице и рече: Ти ли си, господарю мой Илие:

⁸ А той каза: Аз съм. Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.

⁹ А той каза: В що съм съгрешил, та искаш да предадеш слугата си в ръката на Ахаава, за да ме убие?

¹⁰ <Заклевам ти се в> живота на Господа твоя Бог, че няма народ или царство, гдето да не е пращал господарят ми да те търси; и когато кажеха: Няма го <тук>, той заклеваше царството и народа, че не са те намерили.

¹¹ А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.

¹² А щом се отделя от тебе, Господният Дух ще те отведе, гдето аз не зная; и така, когато отида да известя на Ахаава, <че си тук>, и той не те намери, ще ме убие. Но аз, твоят слуга, се боя от Господа още от младостта си.

¹³ Не е ли известно на господаря ми що сторих, когато Езавел убиваше Господните пророци, как скрих сто души от Господните пророци, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и храних ги с хляб и вода?

¹⁴ А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия; и той ще ме убие!

¹⁵ Но Илия рече: <Заклевам ти се в> живота на Господа на Силите, Комуто служа, днес ще му се явя.

¹⁶ И тъй, Авдия отиде да посрещне Ахаава и му извести. И Ахаав отиде да посрещне Илия.

¹⁷ А като видя Илия, Ахаав му рече: Ти ли си, смутителю на Израиля?

¹⁸ А той отговори: Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте Господните заповеди, и ти последва ваалимите.

¹⁹ Сега, прочее, прати та събери при мене целия Израил на планината Кармил, и четиристотин и петдесет Ваалови пророци, и четирите стотин пророци на Ашера, които ядат на Езавелината трапеза.

²⁰ И така, Ахаав прати до всичките израилтяни та събра пророците на планината Кармил.

²¹ Тогава Илия дойде при всичките люде та рече: До кога ще се колебаете между две мнения? Иеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него. А людете не му отговориха ни дума.

²² Тогава Илия рече на людете: Само аз останах Господен пророк; а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет мъже.

²³ Те, прочее, нека ни дадат два юнеца; и нека изберат единия юнец за себе си, нека го разсекат и го турят на дървата, но огън да не турят отдолу; и аз ще приготвя другия юнец и ще го туря на дървата, но огън няма да туря отдолу.

²⁴ Тогава вие призовете името на вашия бог, и аз ще призова името на Господа; и оня бог, който отговори с огън, той нека е Бог. И всичките люде в отговор казаха: Добро е каквото си казал.

²⁵ И тъй, Илия каза на Вааловите пророци: Изберете си единия юнец та го пригответе вие първо, защото сте мнозина; и призовете името на бога си, огън обаче не туряйте отдолу.

²⁶ И те взеха юнеца, който им се даде, та го приготвиха, и призоваха името на Ваала от сутринта дори до пладне, като викаха: Послушай ни, Ваале! Но нямаше глас, нито кой да отговори; и те скачаха около жертвеника, който бяха издигнали.

²⁷ А около пладне Илия им се присмиваше като казваше: Викайте със силен глас, защото е бог! той или размишлява, или има някаква работа, или е на път, или - може би - спи и трябва да се събуди.

²⁸ И те викаха със силен глас и режеха се според обичая си с мечове и с ножове, догде бликна кръв от тях.

²⁹ И като мина пладне, те пророкуваха до часа на <вечерния> принос; но нямаше глас нито кой да отговори, нито кой да внимава.

³⁰ Тогава Илия каза на всичките люде: Приближете се при мене. И всичките люде се приближиха при него. И той поправи Господния олтар, който беше съборен;

³¹ защото Илия взе дванадесет камъни, според числото на племената на синовете на Якова, към когото дойде Господното слово и рече: Израил ще бъде името ти.

³² И с камъните издигна олтар в Господното име; и около олтара направи окоп, доволно голям да побира две сати семе.

³³ И като нареди дървета, насече юнеца на късове та го положи на дървата, и каза: Напълнете четири бъчви с вода, та излейте на всеизгарянето и на дървата.

³⁴ И рече: Повторете. И повториха. Рече още: Потретете. И потретиха.

³⁵ И водата обикаляше около олтара, още и окопът се напълни с вода.

³⁶ А в часа на <вечерния> принос, пророк Илия се приближи и каза: Господи, Боже Авраамов, Исаков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израиля, и аз Твой слуга, и че според Твоето слово аз сторих всички тия неща.

³⁷ Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тия люде, че Ти, Господи, си Бог, и че Ти си възвърнал сърцата им надире.

³⁸ Тогава огън от Господа падна та изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и облиза водата, която бе в окопа.

³⁹ И всичките люде, когато видяха това, паднаха на лицата си и рекоха: Иеова, Той е Бог; Иеова, Той е Бог.

⁴⁰ И Илия им каза: Хванете Вааловите пророци; ни един от тях да не избяга. И хванаха ги; и Илия ги заведе при потока Кисон и там ги изкла.

⁴¹ Тогава Илия каза на Ахаава: Качи се, яж и пий, защото <се чува> глас на изобилен дъжд.

⁴² И тъй, Ахаав възлезе да яде и да пие; а Илия се възкачи на връх Кармил, и като се наведе до земята тури лицето си между коленете си,

⁴³ и рече на слугата си: Възлез сега, погледни към морето. И той възлезе та погледна и рече: Няма нищо. <А Илия> рече: Иди пак, до седем пъти.

⁴⁴ И седем пъти той рече: Ето, малък облак, колкото човешка длан, се издига от морето. Тогава <Илия> каза: Иди, кажи на Ахаава: Впрегни <колесницата си> та слез, за да те не спре дъждът.

⁴⁵ А между това небето се помрачи от облаци и вятър, и заваля силен дъжд. И Ахаав, возейки се, отиде в Езраел.

⁴⁶ И Господната ръка, бидейки върху Илия, той стегна кръста си, та се завтече пред Ахаава до входа на Езраел.

⁴⁷ Докато още говореше, ето едно множество; и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.

⁴⁸ А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?

⁴⁹ И тия, които бяха около <Исуса>, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?

⁵⁰ И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,

⁵¹ А Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.

⁵² А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата <стража> и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?

⁵³ Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.

⁵⁴ И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.

⁵⁵ И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.

⁵⁶ И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.

⁵⁷ А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.

⁵⁸ След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.

⁵⁹ И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него; защото е галилеянин.

⁶⁰ А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И на часа, докато още говореше, един петел изпя.

⁶¹ И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

⁶² И излезе вън та плака горко.

⁶³ И мъжете, които държаха< Исуса>, ругаеха Го и Го биеха,

⁶⁴ и като Го закриваха [удряха Го по лицето и] питаха Го, казвайки: Познай Кой Те удари.

⁶⁵ И много други хули изговориха против Него.

⁶⁶ И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:

⁶⁷ Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;

⁶⁸ и ако <ви> задам въпрос, не ще отговорите.

⁶⁹ Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.

⁷⁰ И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие< право> казвате; защото съм.

⁷¹ А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? защото сами ние чухме от устата Му.

Read full chapter