A A A A A
Bible Book List

Първо Коринтяни 12-14 1940 Bulgarian Bible (BG1940)

12 При това, братя, желая да разберете и за духовните <дарби>.

Вие знаете, че когато бяхте езичници, отвличахте се към немите идоли, както и да ви водеха.

Затова ви уведомявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! и никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух.

Дарбите са различни; но Духът е същият.

Службите са различни; но Господ е същият.

Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките <човеци>.

А на всеки се дава проявяването на Духа за <обща> полза.

Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух;

на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух;

10 на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг <да говори> разни езици; а пък на друг да тълкува езици.

11 А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно.

12 Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, <пак> са едно тяло, така е и Христос.

13 Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух <да съставляваме> едно тяло, и всички от един Дух се напоихме.

14 Защото тялото не се състои от една част, а от много.

15 Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не я прави да не е от тялото.

16 И ако рече ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.

17 Ако цялото тяло беше око, где щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, где щеше да е обонянието?

18 Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно.

19 Пак, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото?

20 Но сега те са много части, а едно тяло.

21 И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни.

22 Напротив, тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими;

23 и тия <части> на тялото, които ни се виждат по-малко честни, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни <части> получават най-голямо благоприличие.

24 А благоприличните ни <части> нямат нужда <от това>. Но Бог е сглобил тялото <така>, че е дал по-голяма почит на оная част, която не <я> притежава;

25 за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга.

26 И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави <една> част, всичките части се радват заедно с нея.

27 А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него.

28 И Бог е поставил някои в църквата <да бъдат>: първо апостоли, второ пророци, трето учители, <други да правят> чудеса, <някои имат> изцелителни дарби, <други с дарби> на помагания, <на> управлявания, <на говорене> разни езици.

29 Всички апостоли ли са? всички пророци ли са? всички учители ли са? всички <вършат> ли велики дела?

30 Всички имат ли изцелителни дарби? всички говорят ли езици? всички тълкуват ли?

31 Копнейте за по-големите дарби; а при все това <аз> ви показвам един превъзходен път.

13 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

И ако имам пророческа <дарба>, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

И ако раздам всичкия си имот за прехрана на <сиромасите>, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

Любовта дълго търпи <и> е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

Любовта никога не отпада; <другите дарби>, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;

10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

12 Защото сега виждаме <нещата> неясно, като в огледало, а тогава <ще ги видим> лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.

13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

14 Следвайте любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за <дарбата> да пророкувате.

Защото, който говори на <непознат> език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не <му> разбира, понеже с духа <си> говори тайни.

А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха.

Който говори на <непознат> език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата.

Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори <разни> езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата.

<Кажете> сега, братя, ако дойда при вас и говоря <непознати> езици, какво ще ви ползувам, ако ви не съобщя или <някое> откровение, или знание, или пророчество, или поука?

Даже бездушните неща, като свирка или гъдулка, когато издават глас, ако не издават отличителни звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката?

Защото, ако тръбата издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой?

Също така, ако вие не изговаряте с езика си думи с <някакво> значение, как ще се знае какво говорите? защото ще говорите на вятъра.

10 Има, може да се каже, толкова вида гласове на света; и ни един <от тях> не е без значение.

11 Ако, прочее, не разбера значението на гласа, ще бъда другоезичен за този, който говори; И тоя, който говори <ще бъде> другоезичен за мене.

12 Така и вие, понеже копнеете за духовните <дарби>, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата.

13 Затова, който говори на <непознат> език, нека се моли <за дарбата и> да тълкува.

14 Защото, ако се моля на <непознат> език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод.

15 Тогава що? Ще се моля с духа си, <но> ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, <но> ще пея и с ума си.

16 Иначе, ако славословиш с духа си, как ще рече: Амин, на твоето благодарение оня, който е в положението на простите, като не знае що говориш?

17 Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава.

18 Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви;

19 обаче, в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на <непознат> език.

20 Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.

21 В закона е писано: "Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на тия люде; и нито така ще Ме послушат", казва Господ.

22 Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството <е белег> не за невярващите, а за вярващите.

23 И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на <непознати> езици, и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?

24 Но ако всички пророкуват, и влезе някой невярващ или прост, той се обвинява от всички, и осъжда се от всички;

25 тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповяда, че наистина Бог е между вас.

26 Тогава, братя, що става <между вас?> Когато се събирате всеки има <да предлага> псалом, има поучение, има откровение, има <да говори непознат> език, има тълкувание. Всичко да става за назидание.

27 Ако някой говори на непознат език, <нека говорят> по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува.

28 Но ако няма тълкувател, <такъв> нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога.

29 От пророците нека говорят <само> двама или трима, а другите да разсъждават.

30 Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква.

31 Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават;

32 и духовете на пророците се покоряват на <самите> пророци.

33 Защото Бог не е <Бог> на безредие, а на мир, както и <поучавам> по всичките църкви на светиите.

34 Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът.

35 Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно за жена да говори в църква.

36 Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало?

37 Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.

38 Но ако някой не <иска да> признае, нека не признае.

39 Затова, братя мои, копнейте за <дарбата да> пророкувате, и не забранявайте да се говорят и езици.

40 Обаче, всичко нека става с приличие и ред.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes