28 Тогава Давид събра в Ерусалим всичките Израилеви първенци, първенците на племената, началниците на отредите, които слугуваха на царя <по ред>, и хилядниците, стотниците и надзирателите на всичките имоти и притежания на царя и на синовете му, както и скопците му, юнаците му и всичките силни и храбри мъже.

² И цар Давид се изправи на нозете си та рече: Чуйте ме, братя мои и люде мои. Аз имах в сърцето си <желание> да построя успокоителен дом за ковчега на Господния завет и за подножието на нашия Бог; и бях направил приготовление за построяването.

³ Но Бог ми каза: Ти няма да построиш дом на името Ми, защото си войнствен мъж и си пролял <много> кръв.

⁴ А Господ Израилевият Бог избра мене, измежду целия ми бащин дом, за да бъда цар над Израиля до века; защото избра Юда за вожд, а от Юдовия дом <избра> моя бащин дом, и между синовете на баща ми благоволи да направи мене цар над целия Израил.

⁵ А измежду всичките ми синове, (защото Господ ми даде много синове), Той избра сина ми Соломона да седи на престола на Господното царство над Израиля;

⁶ и рече ми: Син ти Соломон, той ще построи дома Ми и дворовете Ми; защото него избрах да бъде Мой син, и Аз ще бъда негов Отец.

⁷ И ако постоянствува да изпълнява заповедите Ми и съдбите Ми, както прави днес, Аз ще утвърдя царството му до века.

⁸ Сега, прочее, пред целия Израил - Господното общество, и при слушането на нашия Бог, <заръчвам ви:> Пазете и изпитвайте всички заповеди на Господа вашия Бог, за да <продължавате да> владеете тая добра земя и да я оставите след себе си за наследство на потомците си за винаги.

⁹ И ти, сине мой Соломоне, познавай Бога на баща си, и служи Му с цяло сърце и с драговолна душа; защото Господ изпитва всичките сърца; и знае всичките помисли на ума; ако Го търсиш, Той ще бъде намерен от тебе; но ако Го оставиш, ще те отхвърли за винаги.

¹⁰ Внимавай сега; защото Господ избра тебе да построиш дом за светилище; бъди твърд и действувай.

¹¹ Тогава Давид даде на сина си Соломона чертежа на трема <на храма>, на обиталищата му, на съкровищниците му, на горните му стаи, на вътрешните му стаи и на мястото на умилостивилището,

¹² и чертежа на всичко, което прие чрез Духа за дворовете на Господния дом, за всичките околни стаи, за съкровищниците на Божия дом и съкровищниците на посветените неща,

¹³ и <разписанието> за отредите на свещениците и левитите и за всяка работа по службата в Господния дом, и <чертежа> на всичките вещи за службата в Господния дом.

¹⁴ <Даде му наставления и> за златото, <по колко> на тегло <да се употреби> за златните <вещи>, за всичките вещи, за всякакъв вид служба; <и за среброто, по колко> на тегло за всичките сребърни вещи, за всичките вещи, за всякакъв вид служба;

¹⁵ също <наставления> за теглото на златните светилници и на златните им светила, с теглото на всеки светилник и на светилата му; и <теглото> на сребърните светилници, с теглото на светилника и на светилата му, според употребата на всеки светилник.

¹⁶ <Даде му наставления> и за златото, <по колко> на тегло <да се употреби> за трапезите на присътствените <хлябове, колко> за всяка трапеза; и за среброто за сребърните трапези;

¹⁷ и за чистото злато, за вилиците, за легените и за поливалниците, и за златните паници с теглото на всяка паница; също и за сребърните паници с теглото на всяка паница;

¹⁸ и за пречистеното злато, <колко> на тегло <да се употреби> за кадилния олтар; и <колко> злато за начертаната колесница, <то ест>, херувимите, които разперват <крила> и покриват ковчега на Господния завет.

¹⁹ Всичко това <каза Давид>, Господ ми даде да разбера, като написа с ръката Си всичките подробности на чертежа.

²⁰ Давид още каза на сина си Соломона: Бъди твърд и насърчен и действувай; не бой се, нито се страхувай; защото Господ Бог, моят Бог, е с тебе; няма да те остави, нито да те напусне докле свършиш всичката работа за службата на Господния дом.

²¹ И, ето, <определени са> отредите на свещениците и левитите за всяка служба на Божия дом; и с тебе ще бъдат, за всякаква работа, всичките усърдни люде, изкусни за всяка работа; също и първенците и всичките люде <ще бъдат> всецяло <с тебе да изпълняват> твоите заповеди.

29 Тогава цар Давид каза на цялото събрание: Син ми Соломон, когото сам Бог избра, е още млад и нежен, а работата е голяма; защото тоя палат не е за човека, но за Господа Бога.

² Аз, прочее, приготвих, с всичката си сила, за дома на моя Бог златото за златните вещи, среброто за сребърните вещи, медта за медните вещи, желязото за железните вещи, и дървета за дървените вещи, тоже ониксови камъни, <камъни> за влагане, камъни лъскави и разноцветни, и всякакви скъпоценни камъни, и голямо количество мрамори.

³ При това, понеже утвърдих сърцето си към дома на моя Бог, освен всичко що съм приготвил за светия дом, частното си съкровище от злато и сребро,

⁴ а именно, три хиляди таланта злато от офирското злато и седем хиляди таланта пречистено сребро, с което да облекат стените на обиталищата,

⁵ златото за златните вещи, и среброто за сребърните вещи, и за всякаква работа, <която ще се изработи с ръцете на художниците>. Кой, прочее, ще направи днес доброволен принос Господу?

⁶ Тогава първенците на бащините <домове>, първенците на Израилевите племена, на хилядниците, стотниците и надзирателите на царските работи пожертвуваха усърдно;

⁷ и дадоха за работата на Божия дом пет хиляди таланта и десет хиляди драхми злато, десет хиляди таланта сребро, осемнадесет хиляди таланта мед и сто хиляди таланта желязо.

⁸ И у които се намериха <скъпоценни> камъни, и тях дадоха за съкровищницата на Господния дом чрез ръката на гирсонеца Ехиил.

⁹ Тогава людете се зарадваха, защото жертвуваха усърдно, понеже с цяло сърце принасяха доброволно Господу; също и цар Давид се зарадва твърде много.

¹⁰ Затова Давид благослови Господа пред цялото събрание; и Давид каза: Благословен си, Господи, от века и до века, Бог на нашия баща Израил.

¹¹ Твое, Господи, е величието, и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото сичко <е Твое> що е на небето и на земята; Твое е царството, Господи, и Ти си на високо, като глава над всичко.

¹² Богатствата и славата са от Тебе, и Ти владееш над всичко; в Твоята ръка е могъществото и силата, и в Твоята ръка е да възвеличаваш и да укрепяваш всички.

¹³ Сега, прочее, Боже наш, ние Ти благодарим, и хвалим Твоето славно име.

¹⁴ Но кой съм аз, и кои са людете ми, та да можем да принесем доброволно принос като тоя? защото всичко е от Тебе, и от Твоето даваме на Тебе.

¹⁵ Защото сме чужденци пред Тебе, и пришелци, както всичките ни бащи; дните ни на земята са като сянка, и трайност няма.

¹⁶ Господи Боже наш, целият тоя куп <материал>, който сме приготвили за да Ти построим дом за Твоето свето име, иде от Твоята ръка, и всичко е Твое.

¹⁷ И зная, Боже мой, че Ти изпитваш сърцето и че благоволението Ти е в правдата. С правотата на сърцето си аз принесох доброволно всичко това; и сега с радост видях, че и Твоите люде, които присъствуват тук, принасят на Тебе доброволно.

¹⁸ Господи Боже на бащите ни Авраама, Исаака и Израиля, опази това за винаги в сърдечните размишления на людете Си, и оправи сърцето им към Себе Си;

¹⁹ и дай на сина ми Соломона съвършено сърце за да пази заповедите Ти, изявленията Ти, и повеленията Ти, и да върши всичко това, и да построи палата, за който направих приготовление.

²⁰ Тогава Давид каза на цялото събрание: Благословете сега Господа вашия Бог. И тъй, цялото събрание благослови Господа Бога на бащите си, и като се наведоха поклониха се Господу и на царя.

²¹ И на следния ден пожертвуваха жертви Господу, като принесоха във всеизгаряния Господу хиляда юнеца, хиляда овни, и хиляда агнета, с възлиянията им, също и голямо количество жертви за целия Израил;

²² и на същия ден ядоха и пиха пред Господа с голяма радост. И втори път прогласиха Давидовия син Соломона за цар, и помазаха го Господу за управител, а Садока за свещеник.

²³ Тогава Соломон седна на Господния престол като цар, вместо баща си Давида, и благоуспяваше; и целият Израил му се покори.

²⁴ Също и всичките първенци, и силните мъже, още и всичките цар Давидови синове се покориха на цар Соломона.

²⁵ И Господ възвеличи Соломона твърде много пред целия Израил, и даде му такова царско величие, каквото никой цар не бе имал преди него в Израиля.

²⁶ Така Давид, Есеевият син, царува над целия Израил.

²⁷ И времето, през което царува над Израиля, бе четиридесет години: седем години царува в Хеврон, и тридесет и три в Ерусалим.

²⁸ И умря в честита старост, сит от дни, богатство и слава; и вместо него се възцари син му Соломон.

²⁹ А делата на цар Давида, първите и последните, ето, написани са в Книгата на гледача Самуил, и в Книгата на пророка Натан, и в Книгата на гледача Гад,

³⁰ с всичките <събития на> царуването му, и с могъществото му, и с времената, които преминаха над него, над Израиля, и над всичките царства на <околните> страни.

²⁴ И тъй, повикаха втори път човека, който беше сляп, и му рекоха: Въздай слава на Бога; ние знаем, че този човек е грешник.

²⁵ А той отговори: Дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.

²⁶ Затова му казаха: Какво ти направи? Как ти отвори очите?

²⁷ Отговори им: Казах ви ей сега, и не чухте; защо искате пак да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици?

²⁸ Тогава те го изругаха, казвайки: Ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.

²⁹ Ние знаем, че на Моисея Бог е говорил, а Този не знаем откъде е.

³⁰ Човекът в отговор им каза: Това е чудно, че вие не знаете от къде е, но <пак> ми отвори очите.

³¹ Знаем, че Бог не слуша грешници; но ако някой е благочестив и върши Божията воля, него слуша.

³² А пък от века не се е чуло да е отворил някой очи на сляпороден човек.

³³ Ако не беше Този Човек от Бога, не би могъл нищо да стори.

³⁴ Те в отговор му казаха: Ти цял в грехове си роден, и нас ли учиш? И го изпъдиха вън. {Или: Отлъчиха го.}

³⁵ Чу Исус, че го изпъдили вън, и, като го намери, рече: Ти вярваш ли в Божия Син?

³⁶ Той в отговор рече: А Кой е Той, Господи, за да вярвам в Него?

³⁷ Исус му рече: И видял си Го, и Който говори с тебе, Той е.

³⁸ А той рече: Вярвам Господи; и поклони Му се.

³⁹ И Исус рече: За съдба дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят.

⁴⁰ Ония от фарисеите, които бяха с Него, като чуха това, рекоха Му: Да не сме и ние слепи?

⁴¹ Исус им рече: Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но <понеже> сега казвате: Виждаме, грехът ви остава.

Read full chapter